Серия
Анди Карпентър (8)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dog Tags, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 16 гласа)

— В този случай има много, наистина много жертви — започнах аз моята заключителна пледоария. — Най-малко двайсет и един души са изгубили живота си, събрани от съдбата или от лошия късмет. Повечето от жертвите са били невинни. Други — не.

Господин Морисън ви каза, че трябва да се съсредоточите само върху една от тези жертви — господин Ърскин. Отчасти е прав. Това е престъплението, за което сте дошли да отсъдите и да решите дали господин Цимерман е виновен или невинен.

Здравият разум обаче изисква да погледнете извън тези рамки. Защото осемнайсет души са загинали при атентата, по време на който Били Цимерман е изгубил крака си. И най-малко трима души са били убити след господин Ърскин, докато Били е бил в килията си в затвора. Ако знаете, че други хора са убили двайсет от тези души, как можете да решите несъмнено, че Били Цимерман е убил двайсет и първия?

Казах го във встъпителната си реч, ще го кажа и сега. Били не е съвършен; извършил е три кражби. Сложете обаче на другата страна на везната всичко добро, което е направил като изтъкнат полицай и като ветеран от войната. И докато претегляте добро и лошо, добавете и срамния начин, по който ние като общество сме се отнесли към него заради това, че ни е защитавал толкова време. След като е изгубил крака си в ужаса на Ирак.

Може никога да не научим кой е дръпнал спусъка пред бара онази нощ. Може никога да не научим самоличността на хората, появили се загадъчно след изстрела само за да изчезнат, без никой да ги види отново. Полицията е решила, че е спипала убиеца, и е престанала да търси. Намеренията на полицаите може да са били най-добри, но са бързали и затова са допуснали грешка. Това е грешка, която можете да поправите. В интерес на справедливостта, моля да поправите тази грешка.

Седнах на масата на защитата, Били се наведе към мен и прошепна: „Невероятно“. Хайк ми подаде бележка, в която пишеше: „Толкова си добър, колкото те описваше Кевин“.

Аз обаче не обърнах внимание на думите им, нито пък направих онова, което обикновено правя след заключителната си пледоария. Най-често съм обсебен от мисълта, че не съм направил достатъчно и се паникьосвам от факта, че вече не мога да направя нищо. Най-омразният ми момент е, когато делото остава в ръцете на съдебните заседатели, а сега се случваше точно това.

Този път обаче мислех за нещо различно, нещо, което осъзнах, докато говорех за мъжете, изтичали на местопрестъплението онази нощ.

Бях предположил, че са били агенти на ФБР, тръгнали да преследват Харис, но изгубили го в хаоса след убийството. Според описанията на Били обаче, трима души се бяха появили изневиделица, сякаш са изчаквали точно този момент.

Не можех да си представя, че Бюрото е имало достатъчно готовност или хора да прати трима души след тип като Харис, нито пък откъде ще знаят, че изобщо ще трябва да го преследват. Пит описа Харис като наемен убиец от Филаделфия; най-вероятно Ем го беше наел като мутра на свободна практика.

Това, че бяха използвали толкова много жива сила и бяха разположили хората си по такъв начин, трябваше да означава, че са наблюдавали Ърскин. И че има много голяма вероятност Ърскин да е знаел, че са там. И че дори е планирал да бъдат там.

Ърскин не е бил глупак, който би си позволил да се мотае, следен от цял камион момчета на ФБР, които да го наблюдават как извършва незаконни неща. Ако е вършил нещо нередно, трябваше да е много по-внимателен.

Ако бях прав, то Ърскин бе работил за ФБР. Може би е щял да получи имунитет срещу издаването на шефовете си и привидното изнудване всъщност е било част от операцията. Далеч не бях сигурен защо са работили заедно, но въпреки това имах чувството, че съм открил още едно парче от пъзела.

Явно играта ни на кураж далеч не беше приключила.

Съдия Катчингс даде стандартните заръки на съдебните заседатели и тъй като беше почти четири, когато приключи, ги изпрати да си вървят. Нито Илай, нито аз искахме журито да бъде затворено до вземане на решение, пък и не мисля, че съдията би се съгласил на подобно нещо. Напоследък затварянето на съдебни заседатели е рядкост и при отсъствието на особени обстоятелства съдиите обикновено не се гаврят с журито.

Той обаче не пропусна да им набие в главите същите неща, които им казваше по време на целия процес — че трябва най-старателно да избягват всякакви медийни изяви по делото. Никога не съм вярвал, че заседателите изпълняват тази заръка; за самия себе си съм сигурен, че не бих го направил. По-скоро ще се скрия в мазето и ще продължа да гледам телевизия.

Всички заседатели кимаха прилежно, докато слушаха предупрежденията му. Подозирам, че биха кимали и на предложение да забият клечки за зъби в очите си, ако това ще ги спаси от затваряне в някой местен хотел. След това си тръгнаха, за да се съберат отново сутринта и да започнат да умуват дали Били Цимерман трябва да изживее остатъка от живота си в клетка.

— Свърши страхотна работа — каза Били, докато си стискахме ръцете.

— Предстои да разберем дали е така — отвърнах аз.

Той поклати глава.

— Аз вече го разбрах. Независимо какво ще кажат съдебните заседатели.

Много великодушни думи от негова страна, особено като се има предвид на какъв стрес бе подложен, но те отговаряха на нагласата му по време на целия процес. Така и не направи нищо, с което да ме накара да съжалявам, че съм се захванал със случая, макар да не ми е платил нито цент.

Прибрах се у дома и Лори ме посрещна с целувка и чаша вино.

— Отдавна не ми се е случвало да те виждам да чакаш присъда — каза тя. — Още ли си смахнат както винаги?

Кимнах.

— Някои неща не се променят.

Докато чакам присъда, ставам абсолютно неадекватен. Вкопчвам се в нелепи суеверия и като цяло съм нетърпим.

— Искаш ли да се преместя в някой хотел? — попита тя.

Въпросът бе сериозен; Лори не искаше да се натрапва в личното ми пространство или само да усложнява нещата, като ме кара да си мисля, че трябва да се държа нормално.

— Е, чак толкова смахнат не съм — отвърнах аз. — Освен това имаме още много работа за вършене.

Смятахме да продължим разследването си с още по-голяма енергия, след като вече не трябваше всеки ден да вися в съда. Ако осъдеха Били, щях да използвам резултатите от разследването при обжалването. Ако го оправдаеха, щях да предам всичко научено на Бенсън и да сложа край на това. Нека той поеме отговорността да не допуска бъдещи катастрофи.

Обикновено се ужасявам да чуя, че заседателите са стигнали до решение, но този път го очаквах почти с нетърпение. Колкото по-скоро кажех на Бенсън какво знам, без с това да накърнявам интересите на Били, толкова по-добре.