Серия
Анди Карпентър (8)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dog Tags, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 16 гласа)

Опитвах се да разреша поне двайсет и едно убийства едновременно. Освен убийството на Ърскин, заради което Били бе изправен пред съда, имаше още осемнайсет смъртни случая в самоубийствения атентат в Ирак, както и вероятните убийства на Тайлър Лоусън и Донован Чембърс. Не включвам Джеръми Айверсън, Реймънд Сантяго и Джейсън Гриър, другите уволнени войници, които още не бяхме успели да открием.

Не се съмнявах, че тези убийства са свързани и разрешаването на едно ще ме постави в позиция да разреша всички. За съжаление в момента знаех само, че всичко е започнало с иракския министър на петрола и че на някакво ниво всичко опира до пари. Петролът и парите определено се смесват добре.

Разрешаването на масовото убийство в Багдад е трудно, когато седиш в леглото си в един часа след полунощ в Патерсън, Ню Джърси. Разполагах единствено с документите, така че ги прехвърлях отново, след като вече се бях подготвил за утрешните свидетели.

Лори спеше до мен и аз най-искрено й завиждах. Тара се бе излегнала върху краката ми, което поради някаква причина намирам за невероятно успокояващо, а Майло спеше в отсрещния край на стаята, свит в един стол. Де да можеше просто да се събуди и да ми каже къде е проклетият плик, щях да си спестя голяма част от мъките.

По принцип мразя да разчитам на предположения, но имам склонност да нарушавам това правило, когато не мога да заменя предположенията с факти. Затова основното ми предположение бе, че Ърскин е вербувал петима от войниците под свое командване, за да допуснат атентатора самоубиец близо до петролния министър.

Изоставените от Лоусън и Чембърс пари показваха, че за нехайството им е било платено достатъчно добре, за да могат да изчезнат и да живеят комфортно след уволняването им.

Фактът, че те и Ърскин бяха убити, явно означаваше, че хората зад експлозията не бяха склонни да търпят свидетели на делата им. Ърскин, Лоусън и Чембърс най-вероятно бяха премахнати, за да не се разприказват.

Беше възможно Ърскин да е изнудвал работодателя си. Били смяташе, че Ърскин се е канил да направи размяна точно преди да бъде убит. Ако наистина бе така, то действията му бяха ускорили смъртта на Лоусън и Чембърс. Убиецът вероятно смяташе, че те също са част от изнудването или могат да се решат на такова.

Една от тревогите ми бе, че досега разследването не беше установило някакви значителни суми у Ърскин. Щом войниците се бяха обогатили чрез действията си, същото трябваше да важи и за Ърскин, на когото се полагаше още по-голяма награда. Съдебните заседатели щяха да искат доказателства, но засега нямахме какво да им покажем.

Разполагах с много изрезки със статии за експлозията. Тя беше голяма новина, въпреки че самоубийствените атентати едва ли са нещо нечувано през последното десетилетие, особено в Ирак. Критичното състояние на петролния министър, както и смъртта на двама американски бизнесмени, издигна новината до такъв висок статус.

Историята се разглеждаше под различни ъгли, може би поради политическите пристрастия на отделните репортери. Някои от тях бяха съвсем прями, съобщаваха за събитието и заключаваха, че покушението е било насочено срещу петролния министър, с цел да се спре реформирането на корумпираната система.

Други съсредоточаваха вниманието си върху хлабавата охрана и неспособността на американските и иракските военни и полицаи да предотвратят атентата, въпреки че са знаели, че министърът е примамлива цел за врага. Имаше предположения, че ще се търкалят глави, най-вече сред американските сили за сигурност. Разбира се, в крайна сметка се бе случило точно това, макар че главите не бяха на високопоставени клечки.

По-ориентираните към бизнеса публикации се спираха на последиците от събитието върху петролната индустрия в Ирак и съответно върху световния пазар на петрола като цяло. Всички заключаваха, че атентатът ще бъде изтълкуван като сигнал за нестабилност и за проблеми при бъдещите доставки на суровината, поради което цените ще скочат рязко в краткосрочен план. Предсказанието им се бе потвърдило през следващите двайсет и четири часа, когато цената на петрола бе скочила с единайсет процента.

По време на написването на тези материали петролният министър се намирал в кома, в много тежко състояние. Имало слухове за мозъчна смърт и че животоподдържащите системи могат да бъдат изключени във всеки момент. Все пак министърът бе останал жив цели единайсет дни след покушението.

Поради някаква причина този факт ми направи по-различно впечатление и погледнах доклада на военните. Някакъв въпрос започваше да се оформя, но не можех да го формулирам.

Бях обезпокоен и обхванат от чувство за безсилие и не можех да заспя. Започнах да се прозявам насила и да се протягам, като през цялото време побутвах Лори с надеждата да я събудя, без да бъда обвинен за това.

Номерът не мина и аз добавих и по някое „ааах“ към престорените прозевки. Лори пак не се събуди. Аз отпуснах гласа си още повече, докато не започнах да се прозявам като Лучано Павароти, но без ефект.

После пробвах да дърпам завивките и да включвам и изключвам лампата. Ако иракският петролен министър още беше в кома и лежеше до мен, сто на сто щеше да се събуди.

— Анди, ако искаш да ме събудиш, можеш просто да ме докоснеш леко и да кажеш: „Лори, скъпа, трябва да говоря с теб“ — каза тя, без да отваря очи.

— О, извинявай — изненадах се аз. — Събудих ли те?

Тя се размърда и се надигна на лакът.

— Добре. Слушам те.

— Онзи ден в Ирак са убити осемнайсет души. Шестнайсет от тях са загинали моментално, а двама — дни по-късно.

— И какво?

— И единият от ранените е бил петролният министър.

— Това ми е известно, Анди.

— Взривът е бил много силен, Лори. Ако целта на момичето е бил министърът, защо не го е доближила достатъчно, за да го убие на място?

Сега тя съвсем се надигна и седна в леглото.

— Добър въпрос. Може би се е объркала и е застанала на неподходящо място. Била е на шестнайсет, сигурно се е страхувала.

Поклатих глава.

— Може би, но малко вероятно. Били каза, че доста се е размотавала, преди да се взриви. Именно затова я е наблюдавал.

— Сигурно не е могла да се приближи повече заради охраната.

— Охраната е била подготвена така, че да й осигури достъп. Операцията е била планирана перфектно. Защо да си правят толкова труд и накрая да не я пуснат?

— Трябва да проверим това — каза тя.

Кимнах.

— Със сигурност. Това ще е първата ни задача утре сутринта.

Изгасих лампата и положих глава на възглавницата.

— Лека нощ.

— Анди, това може да се окаже важно. Не съм сигурна, че ще успея да заспя.

— Тогава просто лежи тихо. Изтощен съм.