Серия
Анди Карпентър (8)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dog Tags, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 16 гласа)

Оказа се, че разминаването на косъм със смъртта може да бъде доста изтощително изпитание, и копнеех за малко сън. За съжаление детективите обикновено имат куп въпроси, когато намерят труп с пръсната глава в кухнята ти. Журналистите се бяха разположили на лагер на улицата, но те поне са по-лесни за избягване.

Макар че парадът се командваше от Пит Стантън и следователно не бяхме под подозрение, процесът бе доста продължителен. Това важеше с още по-пълна сила, защото бяха въвлечени двама души, Лори и моя милост. Майло, който бе ключовият играч в целия инцидент, се измъкна сух от цялата работа и двамата с Тара спяха в ъгъла.

Когато най-сетне отговорихме на всички възможни въпроси и криминалистите и съдебният лекар приключиха работата си, нуждата ми от сън отново не бе задоволена. Заслугата за това бе на Бенсън, който се появи около два след полунощ с други двама агенти на ФБР, за да направи дългата нощ още по-дълга.

Бенсън разговаря известно време с Пит, вероятно за да научи подробностите. Когато приключи, Пит дойде при мен и ме попита дали не искам да остане, за да послужи като буфер. Благодарих му, но му казах, че не е необходимо. Имах предостатъчно опит от срещите на четири очи с Бенсън.

— Доста зает сте били — каза Бенсън, когато дойде при мен.

— Същото се отнася и за вас. Има ли някакъв шанс лошите типове да са свършили?

— Лошите типове никога не свършват — отвърна той. — Търсили сте ме в офиса.

Кимнах.

— Трябва да проверите Джонатан Чаплин. Той управлява хедж фонд на име „Ч & Ф Инвестмънтс“. Ландън е правил инвестиции чрез него, използвайки различни брокерски къщи.

— Да не би Чаплин да знае какво става? — попита той.

Кимнах.

— Определено. Но има нещо по-важно.

— Какво?

— Първо трябва да се споразумеем — казах аз.

— Ама че изненада — сухо отбеляза той.

— Искам да ми обещаете, че утре ще бъде направено недвусмислено изявление, че Били Цимерман е невинен. Не искам хората да го мислят за убиец, пуснат поради технически грешки. Истината е, че през целия си живот е бил един проклет герой и когато Ърскин е бил прострелян, той се е втурнал към убиеца и го е обезоръжил, макар да не е успял да спаси Ърскин.

Бенсън кимна.

— Съгласен. Смятайте го за направено.

— Освен това искам да бъде финансово осигурен.

— Целуни ме отзад, Карпентър.

— Това се казваше в бележката на Ърскин… вие ли му я написахте?

Той игнорира въпроса ми.

— Да не искате да дам на Цимерман пенсията си?

— Не ме интересува как ще стане. Цимерман лежа в затвора за престъпление, за което знаехте, че не е извършено от него. Освен това ФБР се намеси в работата на съдебните заседатели. Не мисля, че е станало по ваша заповед. Готов съм да се обзаложа, че нагоре по стълбицата има хора, които ще бъдат сериозно вбесени и поставени в неудобно положение, ако нещата се разчуят. Е, ако се наложи, ще се явя в „Шейсет минути“ и ще разкажа историята, след което всеки репортер в Америка ще тръгне да рови за подробности.

— Ще направя каквото мога — каза той.

— Ще направите повече от това. — Опитах се да изтръгна обещание от Бенсън, макар че нищо не му пречеше да го наруши. Заплахата за разгласяване бе моята застраховка.

— Добре — каза той. — Приключихте ли вече? Или искате да ви принеса в жертва и първородния си син?

— Приключих.

— Добре, а сега ще кажа моите условия. Ако изпълнявам своята част, няма да казвате на никого за участието на ФБР в случая. И ще ми кажете всичко, което знаете. Още сега.

— Разбрахме се. Имам основания да смятам, че следващата стока, от която Ландън се е надявал да спечели, е природният газ.

— Защо мислите така?

— Същите компании, които са спечелили от петрола и родия чрез хедж фонда, са в позиция да направят още по-големи печалби от газ.

— Знаете ли какво са замислили?

Поклатих глава.

— Не. Но се надявам, че без Ландън и Ем вече никой нищо не замисля.

— Продължавайте да се надявате — посъветва ме Бенсън, намеквайки, че той самият смята да направи много повече от това.

След като той си тръгна, с Лори си легнахме. Последствията от случилото се ме блъскаха с пълна сила и изпитвах огромна утеха, че мога да я прегръщам. Разбира се, паметните събития не са задължително условие да ми харесва да прегръщам Лори, но днес това ми се струваше още по-необходимо.

Едва сутринта се сетих да проверя гласовата си поща и открих съобщение от Уили, който казваше, че май е видял Джейсън Гриър. Подозирах, че му се привиждат разни неща, особено след като изглеждаше много малко вероятно Ем наистина да е бил в Еверет.

Звъннах на Уили, но той не вдигна. Оставих му съобщение, в което с любезни думи изразих съмненията си и го молех да ми се обади.

Време бе да изживея най-добрата част от работата си. Тръгнах към затвора да взема Били. Трябваше да чакам само двайсетина минути, което е нищо според представите за време в затвора.

Щом се появи, той сграбчи лявата ми ръка над лакътя, но избегнахме мъжката прегръдка. После излязохме навън и тръгнахме към колата ми. Той спря за миг, за да погледне небето и да поеме дълбоко дъх. Не мога да си представя какво е да си затворен в килия, така че нямам идея как се чувства човек, когато най-сетне излиза на свобода.

Но ако може да се съди по изражението на Били, усещането е страхотно.