Дейвид Розенфелт
Адвокатът с кучето (31)

Веднага след като се е обадил на 911, Уили позвъни на мен. Облякох се бързо и потеглих към фондацията; Лори бе на фитнес и не ми отговаряше. Бях разтревожен за Уили — той бе бивш престъпник, макар и оправдан, така че не бях сигурен как ще се отнесат към него.

Пристигнах и с огромно облекчение установих, че на мястото на събитието е Пит Стантън. Той познава Уили добре.

Лори пристигна, докато слизах от колата, и тръгнахме право към Уили и Сондра, които бяха в офиса. След като се уверихме, че Сондра е добре, попитах Уили какво се е случило и той ми разказа.

— Щеше ли да застреля Майло? — попитах аз.

— Не мисля — поклати глава Уили. — Иначе нямаше да държи пистолета насочен към Сондра, нито да излезе на открито. Можеше да застреля Майло и от храстите.

— Какво правеше ти тук?

— Следях Сондра и Майло за всеки случай. — После добави, че не го е казал дори на нея, за да не я изнервя.

— Разказа ли това на Пит?

Уили кимна.

— Да, но той каза, че иска да ни разпита допълнително и да го чакаме тук. Държи се като ченге.

— Той си е ченге. — Уили и Пит са приятели и Уили очакваше специално отношение. Знаех, че Пит е страхотно ченге, което ще си свърши работата както трябва. Мъртъвци с разбити черепи и пистолети в ръка правят ченгетата изключително предпазливи.

Отидох при Пит и трупа, който още лежеше на земята. Медицинските лица и съдебният лекар вече бяха там и несъмнено щяха да го изнесат след няколко минути. Гледката не бе от приятните — главата на покойния приличаше на пъпеш, изгубил спор с базука.

Наложи се да чакам десет минути, докато Пит говореше с криминалистите, които фотографираха сцената и търсеха улики. Когато приключи, дойде при мен.

— Какво става? — попитах веднага.

— Партньорът ти е убил някакъв тип с ковашки чук, закрепен за рамото му.

— Тип, който се е опитвал да извърши отвличане с помощта на оръжие — посочих аз.

Пит кимна.

— Не се безпокой. Няма да се окажеш с още един клиент на главата. Уили е чист.

Изненадах се, че прави подобно категорично изявление толкова рано за ситуация като тази.

— Кой е мъртвият? — попитах.

— Името му е Рей Чайлдрес.

— Нищо не ми говори.

— Не говори, а направо крещи — каза Пит. — Просто не можеш да го чуеш.

— Просветли ме, ако обичаш.

— Той е, или по-скоро беше, наемник. Обикновено не за отвличания, а предимно за удари. При това изобщо не беше от евтините.

Това обясняваше защо Уили е намерил благосклонна аудитория за версията му. Напълно достоверно бе Чайлдрес да е имал лоши намерения и реакциите на Уили да са били абсолютно логични и законни.

— Някаква представа кой е сегашният му работодател? — попитах.

— Бих могъл да ти задам същия въпрос. Знаеш повече от мен за ситуацията с кучето.

Свих рамене.

— Всичко е строго поверително между мен и клиента ми.

— Аз ти осигурих проклетия клиент — посочи той.

Кимнах.

— Така е. Чак се просълзявам от благодарност. Можеш да се утешиш с факта, че нямам представа какво става.

— Ама че изненада — отбеляза той и отново се върна към работата си.

Минаха още три часа, преди да успея да изведа Уили и Сондра. Отидохме да се погрижим за кучетата, защото доброволците бяха отпратени от местопрестъплението.

Преди да си тръгнем, казах на Уили, че смятам да взема Майло у дома за известно време.

— Може да остане, задният двор е ограден и добре защитен, Анди, искам да съм част от това — каза Уили.

— От кое?

— Искам да разбера какво става, по дяволите. Някой е пратил онова лайно да насочи пистолет към Сондра. Искам да разбера кой е.

Не съм сигурен, че съм виждал друг път подобно изражение на лицето на Уили. Ако не го включех, щеше да се заеме сам.

— Можеш да бъдеш огромна част от това.

Той кимна.

— Добре.