Серия
Анди Карпентър (8)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dog Tags, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Беше ден на науката и Илай започна сутрешното заседание с призоваването на свидетелите криминалисти. Първи бе сержант Роджър Халики, ветеран от полицията, който несъмнено е прекарал повече дни в съда от мен.

Халики и Илай минаха през заученото показание без нито една засечка и съдебните заседатели ги слушаха внимателно цели два часа. Били имал остатъци от барут по ръката си и кръв по ризата, като и двете улики бяха силно инкриминиращи.

Когато дойде моят ред, не знаех дали да го разпитвам, или да призная клиента си за виновен.

— Сержант Халики, греша ли, като си мисля, че на показаната от вас схема остатъкът от барута е бил концентриран от дясната страна на дясната ръка на господин Цимерман?

— Не грешите.

— Това нормално ли е? — попитах аз.

— Не съм сигурен кое е нормално. Но следите могат да се обяснят с различни фактори. Например, ако жертвата е застреляна от упор, може да се опита да сграбчи оръжието, докато убиецът дърпа спусъка.

— Открихте ли барут по ръката на жертвата?

Халики поклати глава.

— Не.

— Но ако бяхте открили, това щеше ли да бъде вероятно обяснение за разположението на барута по ръката на господин Цимерман?

— Да.

— Значи, ако някой друг е държал оръжието заедно с господин Цимерман, това също би го обяснило?

— Не ми е известно някой друг да е държал оръжието по това време.

Кимнах.

— И следователно не сте проверили никой друг.

— Точно така.

Измъкнах, каквото можах, така че смених темата.

— Казахте, че с пистолета е стреляно два пъти, като единият изстрел е убил господин Ърскин. Накъде е бил насочен другият?

Оставих го да използва схемата на местопрестъплението, представена от Илай, и Халики показа, че другият куршум е бил открит по-надолу по улицата.

— Значи е стреляно в напълно различна посока от онази, в която се е намирала жертвата?

— Да — отвърна той.

— Да имате някаква представа защо?

— Ще повторя, ако жертвата се е опитвала да сграбчи оръжието…

— Извинете, сержант Халики, но вече заявихте, че нямате данни такава борба да се е състояла?

Илай възрази, че съм заядлив, и Катчингс прие възражението.

— Можете ли да ни кажете дали барутът по ръката на господин Цимерман е от първия или от втория изстрел? — попитах аз.

— Не, не можем да определим това.

— Възможно ли е вторият изстрел да е бил насочен към кучето Майло? Други свидетели казаха, че Майло е избягал с плика в същата посока.

— Няма начин да зная — отвърна Халики.

— Имате ли куче? — попитах аз, макар че вече знаех отговора.

— Да.

— Като собственик на куче, намирате ли смисъл в това господин Цимерман да накара кучето си да открадне плика, а след това да се опита да го застреля?

— Не бих могъл да кажа.

— Но ще се съгласите, че изстрелът е бил съвсем неточен?

— Да.

— Сержант, ако господин Цимерман е искал да застреля господин Ърскин, защо му е трябвало да кара кучето си да краде плика? Защо просто не го е взел, след като е извършил убийството?

Илай възрази, че от Халики не се очаква да чете мислите на Били, така че оттеглих въпроса си и продължих нататък.

— И тъй, къде хванахте господин Цимерман?

— Какво искате да кажете?

— Питам къде е бил той и как го открихте? Може би благодарение на анонимен сигнал? Или е бил задържан на летището от охраната, докато се е опитвал да напусне страната? Такива неща.

— Той беше на местопрестъплението — отвърна Халики.

Престорих се на изненадан; страшен съм в тези преструвки.

— Значи е имало престрелка?

— Не.

— Той държеше ли пистолета, когато пристигнахте? Може би е заплашвал да застреля някакви заложници?

— Не.

— Къде беше оръжието?

— На земята до тялото на господин Ърскин.

Надянах най-обърканата си физиономия.

— Горе-долу колко време след стрелбата пристигна полицията?

— След по-малко от десет минути.

— И той просто е стоял там и ви е чакал?

— Беше на местопрестъплението — повтори Халики, без да си прави труд да скрие раздразнението си.

— Значи, ако можем да обобщим показанията ви дотук, според вас господин Цимерман е пуснал кучето си да открадне плика от жертвата, което Майло е направил. После господин Цимерман е застрелял господин Ърскин, после се е обърнал и се е опитал да застреля собственото си куче, у което е бил пликът. Не е улучил и е решил да почака при тялото, докато полицията дойде да го арестува. Така ли?

Халики, разбира се, възрази на версията ми и след няколко минути продължих нататък.

— Добре, нека опитам по друг начин. Ето една хипотеза, базирана на показанията ви. Ако на местопрестъплението е имало друг човек, който се е борил с господин Цимерман за пистолета, това би ли обяснило странните следи от барут, фактът, че по Майло е било стреляно и че изстрелът е бил неточен?

— Не ми е известно да е имало друг човек — каза той, което ме ядоса.

— Запознат ли сте с концепцията за хипотетични въпроси?

— Разбира се, че съм запознат.

— Чудесно, тогава бъдете така добър да отговорите на онзи, който ви зададох. Чисто хипотетично, възможно ли е присъствието на друг човек, стрелецът, да е причина за всички тези фактори?

Халики явно много искаше да се измъкне от отговора, но не можа да измисли как да го направи.

— Хипотетично е възможно — отвърна той.

— Радвам се да го чуя.

Веднага след края на заседанието се обадих на полковник Микелсън и незабавно ме свързаха с него. Може би заради страстното му желание да се подмаже на зетя на Кевин, или просто защото проявяваше огромен интерес към развитието на делото. Или и двете.

— Много жалко за Сантяго — каза той, когато споменах за убийството.

Бях ядосан, че агент на ФБР и армейски следовател са чакали да разпитат Сантяго, затова го попитах дали има нещо общо.

— Разбира се — отвърна той. — Капитан Мийд отиде по моя заповед. Но не мога да ви кажа нищо за агента на ФБР.

— Бъркате се на свидетеля ми.

— Ако не се лъжа, на уличен език отговорът на подобно твърдение е „хвани ме за оная работа“.

Май не успях да го сплаша особено.

— Мислите, че разговорът ни е бил поверителен, така ли? — попита той. — Да не съм ви изповедник?

— Сантяго беше…

— Сантяго беше войник, при това корумпиран войник. И заради него загинаха хора, някои от които под мое командване. Сигурно си мислите, че нямам нищо против, че просто ще се отдръпна и ще ви оставя да си свършите работата. Армията обаче не действа така. Ние се грижим за своите и се справяме с тях, когато има нужда от това.

— И затова Сантяго е мъртъв — отбелязах аз.

— Вината не е моя.

— Някой е дал информация на стрелеца.

— И когато открием кой е бил той, ще се погрижим за него. Но ако се опитвате да го откриете в армията, само си губите времето.

— Да бе, забравих. Вашите хора са чисти и неопетнени като девствен сняг. Ърскин, Чембърс, Лоусън, Айверсън, Гриър, Сантяго… всички те са същински ангелчета.

— Забравихте Цимерман — напомни ми той и гласът му прозвуча насмешливо. Гневът ми изобщо не го впечатляваше.

— Били Цимерман е единственият невинен от цялата група.

— Тогава идете в съда и го докажете.