Серия
Анди Карпентър (8)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dog Tags, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 16 гласа)

Това нямаше нищо общо с детективските филми по телевизията. Уили знаеше, че е така, макар да не гледаше други програми, освен спортните. Защото, ако детективските филми бяха толкова досадни, никой нямаше да ги гледа и щяха да ги свалят от ефир.

Намираше се пред дома на Чаплин, след което отново го проследи до офиса. Чаплин прекара целия ден вътре, без да излиза, докато не дойде време да се прибере.

Идеята му хрумна по пътя към къщата. Реши, че Анди ще бъде бесен, но въпреки всичко беше склонен да рискува. Не че имаше против да следи Чаплин и седмици наред, ако се наложи; това беше работа и Уили беше готов да я върши. Просто му се струваше, че не постига нищо.

Продължи, докато не се увери, че Чаплин пътува към дома си, след което го задмина. Не беше трудно да го направи, тъй като Чаплин бе бавен и внимателен шофьор — нещо, в което Уили не можеше да бъде обвинен.

Стигна дома на Чаплин цели десет минути преди него и паркира малко по-нататък по улицата. Изтича обратно до къщата и зае позиция в края на извитата алея. Предположи, че Чаплин ще паркира на същото място като предишния ден; ако това не станеше, Уили просто щеше да изостави плана си.

Зачака пристигането на Чаплин. Не беше нервен; всъщност не можеше да си спомни последния път, когато е бил нервен. Със сигурност е било преди да се озове зад решетките. Опитът в затвора го беше променил по доста начини.

Чаплин се появи и паркира колата си точно там, където я бе спрял и вчера. Когато слезе, Уили го удари в слепоочието с дясната си ръка. Нападна отстрани — нещо, което никак не му се искаше да прави, тъй като никога не бе постъпвал така мръснишки. Но не можеше да си позволи да бъде видян.

Чаплин в буквалния смисъл на думата не разбра какво му се е стоварило и изгуби съзнание още преди да тупне на земята. Уили успя да го улови във въздуха, спасявайки главата му от удар в бетона.

Претърси бързо джобовете му и намери мобилния телефон. Смяташе да се махне, но след това реши да вземе и портфейла му. Така имаше вероятност Чаплин да си помисли, че става дума за истински обир и че целта не е била телефонът му.

Две минути по-късно Уили беше в колата си и пътуваше към Анди. Нападението над Чаплин и вземането на телефона му беше лесната част. Сега трябваше да се справи с Анди.