Дейвид Розенфелт
Адвокатът с кучето (63)

Капитан Робърт Дъсенс беше бесен. Това по никакъв начин не можеше да се определи като новина номер едно; след двайсет и една години в полицията „бесен“ беше станало нормалното му състояние. Но ситуацията, в която се намираше в момента, издигна раздразнението му до нови висоти.

Първо му се налагаше да има вземане-даване с Карпентър. Според Дъсенс адвокатите заемаха място малко над педофилите в скалата на примитивните същества, а Карпентър беше най-противният от групата. Дъсенс напълно разбираше, че адвокатите трябва да си вършат работата; просто предпочиташе да го правят на някоя различна от Земята планета.

Не беше против всякакво съприкосновение с Карпентър. Би му доставило огромно удоволствие да го арестува. Но да му се налага да чака обаждането му и да получава от него инструкции кога и къде да вземе свидетеля му идваше в повече.

Да не забравяме и самия свидетел. Дъсенс не познаваше Сантяго и всъщност не знаеше почти нищо за него, в което всъщност беше проблемът. Убийството на Ърскин беше случай, в който щатската полиция нямаше никакво, дори периферно участие. И без това си имаха предостатъчно работа; отделянето на хора за охраната на Сантяго беше разход без никакви печалби за тях.

И сякаш това не беше достатъчно да го накара да побеснее, ами му се налагаше да има вземане-даване с федералните. Почти веднага след като съдия Катчингс издаде заповедта, шефът на щатската полиция съобщи на Дъсенс, че ФБР и следователи от армията искат да разпитат Сантяго още щом бъде поставен под охрана.

Ако беше по-интроспективен, Дъсенс сигурно щеше да забележи иронията. Обичайно беше да негодува от онова, което смяташе за натрапничество от страна на федералните в случаите му. В тази ситуация изпитваше същото, въпреки че случаят не беше такъв и всъщност той негодуваше, че е въвлечен в него.

И ето че Дъсенс седеше в стая 242 на хотел „Мариот“, до търговския център „Парамъс Парк“. С него бяха специален агент Уилбър Бригс и капитан Дерек Мийд от американската армия. Стаята беше младежки апартамент според представата на хотела и се намираше в края на коридора, между две други стаи, също наети от щатската полиция.

— Отделно ли ще го разпитвате? — обърна се Дъсенс към Бригс и Мийд. По принцип нямаше да му пука какво правят, с изключение на това, че шефът му беше заръчал да не излиза, докато не приключат разпита.

— Не — отвърна Бригс. — И няма да отнеме много време, защото той няма да каже нито дума без гарантиран имунитет.

Мийд кимна в знак на съгласие.

— Ще приключим за нула време.

Дъсенс си погледна часовника. Бяха минали двайсет минути, откакто хората му бяха взели Сантяго от дома на Карпентър. Трябваше да се появят всеки момент. С малко късмет след час Дъсенс щеше да пътува към дома и да хване мача на „Янките“ от Западния бряг.

Докато мъжете в стаята не очакваха Сантяго да каже каквото и да било, полицаите, които го караха към хотела, не можеха да го накарат да си затвори устата. Може би беше от нерви, но Сантяго бъбреше несвързано за бейзбол, политика, полицейски процедури и жени, не задължително в този ред.

От време на време двамата полицаи се споглеждаха, показвайки един на друг, че с огромно нетърпение очакват да предадат Сантяго и да се разкарат.

Спряха пред хотела, където ги чакаха други двама полицаи, които оглеждаха района за признаци на опасност. След като не видяха нищо подозрително, отвориха вратата и Сантяго излезе.

В мига, в който се показа над колата, главата на Сантяго престана да съществува. Куршумът влезе през дясното му слепоочие и се пръсна при удара.

Полицаите се хвърлиха към най-близките укрития. Никой не се опита да защити Сантяго; те не бяха от Сикрет сървис, а той със сигурност не беше президентът. Пък и един поглед към него беше достатъчен, за да разберат, че защитата му е абсолютно безпредметна.

Ем беше използвал заглушител и затова седящите в стая 242 нямаха представа какво става навън. Минаха три минути, преди полицаите пред хотела да решат, че убиецът вече не представлява опасност и могат да се обадят на капитан Дъсенс и да му кажат какво се е случило.

Дъсенс незабавно се обади на отдел „Убийства“, които изпратиха пълен екип. Втурна се надолу с Бригс и Мийд, но вече нямаше какво да направят.