Серия
Анди Карпентър (8)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dog Tags, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 16 гласа)

Планът ми бе да посветя уикенда на ключовото решение за процеса. Това всъщност е ключово решение за всеки процес, макар че от техническа гледна точка не е мое. Трябваше или да призова Били Цимерман на свидетелското място, или да се оттегля. Въпросът бе коя възможност е по-лошата; иначе и двете бяха лоши.

Решението бе на Били и вече няколко пъти бяхме разговаряли по темата. Той искаше да свидетелства, но опитът му като ченге отново действаше в наша полза. Бе присъствал на достатъчно процеси и знаеше, че обвиняемият рядко застава на мястото на свидетеля, а когато го прави, защитата най-вероятно е в отчаяно положение. И което е още по-важно, показанията обикновено вредят, вместо да помагат.

В случая с Били недостатъците бяха дори повече от обичайните. Вече бях изразил пред съдебните заседатели твърдението ни, че е имало друг човек и че Били се е борил с него. Така че повтарянето на този факт от Били не допринасяше с нищо за крайния резултат.

След това щеше да му се наложи да изтърпи въпросите на Илай, които нямаше да са от приятните. Били бе признат крадец; всъщност именно затова е бил там през онази нощ. Илай щеше да свири на тази струна, докато Били не заприлича на Джеси Джеймс. След това щеше да подхване темата за това как Били имал зъб на Ърскин, за което други вече свидетелстваха.

За мен лично бе ясно, че лошите страни са повече от добрите. Лори бе съгласна с преценката ми и аз се обадих на Хайк, за да чуя и неговата гледна точка. Трябваше да имам едно наум, тъй като Хайк по принцип си е „г-н Лошата страна“, но той също бе съгласен.

Канех се да тръгна за затвора, за да вземем окончателно решение с Били, когато се обади Синди Сподек.

— Срещата ти е уредена — каза тя. — Специален агент Дан Бенсън чака да му се обадиш.

Не бях изненадан.

— Родият свърши работа, а?

— Беше като да кажеш на Супермен, че знаеш къде има криптонитна мина.

— Искаш ли да те държа в течение с развитието на нещата? — попитах аз.

— Не държа особено, освен ако нямаш нужда от помощ. Предпочитам да знам само онова, което ми е нужно. Бенсън вече се мъчи да изкопчи от мен информация, с която — за щастие — не разполагам.

— Значи изгаря от нетърпение? — попитах аз.

— Да го кажем така. Събота е, а той ми каза да ти дам номера на мобилния му. Агент на ФБР да даде на адвокат мобилния си номер… как ти се струва подобно нещо?

Затворих и тръгнах към затвора да говоря с Били. Обадих се на Бенсън по пътя и се уговорихме да се срещнем в ранния следобед в офиса му в Нюарк.

Казах на Били как стоят нещата. Обясних му, че ситуацията ни е тежка поради причини, които сме изяснили неведнъж. След това казах, че според мен показанията му само ще влошат положението, но решението си е негово и ще го подкрепя, каквото и да е то.

— Но ти самият си против? — попита той.

— Да.

— В такъв случай няма да свидетелствам. — Били се доближаваше до идеалния клиент — логичен, безстрастен и реалист. Искаше ми се да се справях по-добре.

Запознах го с последните новини около разследването ни, което го ободри, тъй като бе очевидно, че постигаме по-голям напредък извън съдебната зала, отколкото вътре в нея.

— Значи агентът на ФБР ще се срещне с теб в събота?

Кимнах.

— Оттук отивам право при него.

— Значи се нуждае от нещо.

— Ние също.

На тръгване той попита:

— Как е Майло?

— Чудесно.

— Току-що ми хрумна, че може би никога вече няма да го видя.

— Изобщо не съм готов да твърдя подобно нещо — отвърнах аз. — Но така или иначе за него винаги ще има грижи, подслон и любов.

— Благодаря, признателен съм ти.