Серия
Анди Карпентър (8)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dog Tags, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 16 гласа)

Първият ни свидетел бе армейски капитан Нейтън Кершоу.

Той бе от кабинета на главния инспектор и щеше да свидетелства за съдържанието на армейския доклад за атентата в Ирак. Полковник Микелсън бе уредил явяването му, вероятно мотивиран от желанието да се подмаже на генерал Прентис.

Капитан Кершоу бе най-малко метър деветдесет и пет и изглеждаше така, сякаш тежи не повече от седемдесет килограма. Беше рус и говореше бавно, с южняшки акцент, като вмъкваше куп „сър“-ове в отговорите си.

Проследих с него събитията в Ирак, с които той бе добре запознат, макар да не беше присъствал на място. В известен смисъл беше свидетел експерт, като експертизата му бе познаването на самия доклад.

След като се уверих, че съдебните заседатели са наясно с контекста, стигнах до същността на показанията му.

— Капитане, в резултат на този доклад и на събитията от онзи ден има ли освободени от армията?

— Да, сър. Петима души от военната полиция.

— Бихте ли ги изброили поименно?

— Сержант първа степен Джеръми Айверсън, сержант първа степен Джейсън Гриър, сержант Реймънд Сантяго, сержант Донован Чембърс и ефрейтор Тайлър Лоусън.

— Бяха ли намерени за виновни за експлозията?

— Не точно, сър. Преценено е, че са проявили нехайство и са позволили на извършителя да влезе в охранявания периметър.

— Значи не е определено, че са действали преднамерено?

— Не, сър.

— А определено ли е, че не са действали преднамерено?

Той поклати глава.

— Не, сър. Просто няма достатъчно доказателства за едното или за другото. Единственото заключение, което може да се направи, е за проявено нехайство.

— И заради това нехайство са били уволнени позорно?

— Получиха заповеди за уволнение РОП, което означава „различно от почетно“, сър.

— Разбирам. Армията следи ли хората с РОП уволнения след напускането им?

Той отново поклати глава.

— Определено не, сър.

— Какво се казва в доклада за майор Ърскин?

— Съвсем малко. Той не е посочен като виновен, макар че цялостната командна структура е сметната за донякъде неефективна.

— Той подаде ли оставка?

— Да, сър. Подаде. Четири месеца по-късно.

Нямах повече въпроси към капитан Кершоу и Илай продължи разпита. На практика нямаше какво да изкопчи от него, тъй като Кершоу се придържаше към доклада. Въпросите на Илай обаче продължиха повече от час, може би защото му харесваше да го наричат „сър“.

Чудех се кого да призова след това. Можех да продължа със свидетел на убийството на Сантяго. То се бе случило току-що и дори бе възможно някои от заседателите да са запознати с него. Вероятно то щеше да има най-голям ефект, тъй като единственото сигурно доказателство, с което разполагахме бе, че един от войниците е бил убит. Поради това реших да го оставя за последно.

Призовах лейтенант Хосе Алварес от полицейското управление на Албакърки да свидетелства за Тайлър Лоусън, който все още се водеше изчезнал. Предпочитах да разполагам с полицай от Вегас, тъй като именно там бе станало изчезването. За съжаление, но напълно логично, беше много по-лесно да прилъжа някой от Албакърки да се домъкне до Ню Джърси.

Алварес разказа основното — че Лоусън е заминал за Вегас уж на ваканция, после излязъл с някакъв тип от казиното и оттогава никой не го е виждал или чувал. Разбира се, гвоздеят в програмата бе пълният с пари сейф в стаята му. Съдебните заседатели не се нуждаеха от специални разяснения, за да разберат колко важен е този факт.

Освен това Алварес разкри, че по-нататъшното разследване е установило, че Лоусън притежава активи на стойност почти петстотин хиляди долара. Парите били изпратени от сметка в швейцарска банка, която не може да бъде проследена.

— Като вземете под внимание всички тези факти, имате ли някакво предположение къде би могъл да се намира господин Лоусън?

— Мисля, че е станал жертва на някаква тъмна игра и най-вероятно вече не е сред живите.

При разпита си Илай посочи, че Алварес няма реална информация за местоположението на Лоусън, който вероятно се е запилял с някоя жена и като едното нищо може да се появи утре или вдругиден. Алварес призна, че подобно нещо е възможно, но опитът му показва, че шансовете Лоусън да се появи са минимални.

Последният ми свидетел за деня малко ме изнервяше, но въпреки това призовах Уили Милър. Той се яви да свидетелства за пътуването си до Насау и за разговора си с инспектор Кристиан. Представих клетвена декларация, подписана от инспектора по настояване на Хайк, така че Уили просто запълни мястото на свидетеля и чете документа.

Искаше ми се да представя доказателства, че някой от Насау, може би служител от агенцията за автомобили под наем, е разпознал и си спомня Ем, но не разполагах с нищо такова.

Бях подготвил Уили и му втълпих колко е важно да се придържа към фактите и да не бяга по допирателната. Той се справяше доста добре, поне при прякото свидетелстване. Когато го предадох на Илай, сърцето ми се бе качило в гърлото. Не знаех какво може да измъкне прокурорът от Уили.

— Нямам въпроси към свидетеля — обяви Илай.

Благодаря ти, Господи.

Благодаря, Илай.

Не непременно в този ред.