Серия
Анди Карпентър (8)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dog Tags, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Уили и Хайк не бяха идеалните спътници. Седяха в първа класа в самолета от Ню Йорк за Маями, което според Уили беше „наистина, ама наистина страхотно“. Седалките имаха високотехнологични системи за забавление с телевизор, дивиди и игри. Стюардесата с радост му осигуряваше всичко, което поиска, и при нормални обстоятелства щеше да е доволен, ако полетът продължеше много по-дълго.

Разбира се, стига да не седеше до Хайк.

За Хайк салонът беше прекалено студен, пилето — жилаво, а сервираните „Блъди Мери“ — изветрели. Спомена всичко това на Уили, който не споделяше мнението му и му го каза.

— Няма значение — отвърна Хайк. — Така или иначе при следващия полет ще умрем.

Когато се качиха в малкия самолет от Маями за Насау, Хайк наистина превключи на скорост. Неговото „след-малко-сме-мъртви“ се превърна в припяване, което дразнеше пътниците и доведе до предупреждение от стюардесата.

Когато кацнаха в Насау, Уили вече беше решил, че предпочита да плува обратно до Ню Йорк, отколкото да лети отново с Хайк. Взеха багажа си, след което Уили нае кола, докато Хайк се мажеше с репелент и лосион против изгаряне.

Отидоха до местното управление на Кралската бахамска полиция, където имаха среща с инспектор Брендън Кристиан. Кристиан разследваше изчезването на Донован Чембърс и беше разговарял с Лори по телефона.

Хайк проведе разговора, след като получи разрешение да включи касетофона си. Разпита за всичко, което Кристиан знаеше за случая Чембърс, а то не беше много повече от онова, което вече беше казал на Лори. По време на интервюто Уили показа осигурения от Синди портрет на Ем, но Кристиан нямаше спомени да е виждал подобен човек.

Когато приключиха, разполагаха с четири часа и половина до следващия полет и Уили се запита дали времето ще е достатъчно да си купи оръжие и да застреля Хайк на връщане.

— Тъкмо си мислех нещо — рече той. — Казват, че онзи тип е стрелец… но Чембърс е бил действащ войник, би трябвало да се оправя доста добре.

— И какво? — попита Хайк.

— Как се е сдобил с оръжие на острова? Не би се опитал да го прекара през охраната на летището, нали? Това е сериозен риск.

Кристиан кимна.

— И не би си купил оръжие на острова. Така би привлякъл внимание върху себе си и щяхме да научим.

— Което обяснява факта, че не сте намерили труп — каза Хайк. — Дошъл е по море и е изхвърлил тялото в морето. Освен това би му трябвала кола, за да се придвижва.

Кристиан взе портрета.

— Ще го покажа на всички агенции за автомобили под наем и по кейовете. Но дори да успеем да го идентифицираме, няма да го хванем. Отдавна е изчезнал оттук.

— Но можем да използваме това на процеса — посочи Хайк.

Когато се върнаха на летището, Уили се обади на Анди в Ню Джърси, а Хайк отиде до тоалетната да отмие лосиона и репелента.

Уили разказа за показанията и за идеята, че Ем вероятно е пристигнал по море, ако изобщо е идвал на острова.

— Ченгето ще покаже портрета тук-там. Ще бъде ли от полза, ако някой го разпознае?

— Абсолютно — отвърна Анди. — Стига да измисля начин да накарам съдията да го признае.

— Страхотно.

— Доста добре се представяш като детектив — каза Анди.

— Да бе… Още не съм наясно с много от юридическите моменти.

— Като?

— Ами… например, какво ще стане, ако изхвърля Хайк от самолета на път за Маями? Коя страна ще ми повдигне обвинение?