Серия
Анди Карпентър (8)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dog Tags, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 16 гласа)

С Лори се върнахме у дома с нов проблем. Вече не ставаше въпрос само как да защитим Били или да разберем какво изобщо става. Конкретният проблем седеше на задната седалка, подал глава през спуснатото наполовина стъкло на прозореца и ухилен като овчар пред стадо златоруни овце.

— Как ще успеем да защитим Майло, без да ни избият? — попитах. — Открит съм за предложения.

— Мисля, че вече ще е по-добре да работиш от къщи — каза Лори. — Така ще бъдем на разположение и ще го държим под око.

— Добра идея.

— И трябва да извикаме Маркъс. Ще е телохранител на Майло.

— Вече съм минал през това — казах аз.

Маркъс беше наглеждал кучета артисти, свързани с предишно дело, които също бяха изложени на опасност, макар и по съвсем различни причини. Основният недостатък бе, че изхранването на Маркъс се оказа изключително сложна задача; способността му да унищожава храна е изумителна и като че ли е в състояние да го прави денонощно.

— Или Маркъс, или ще ти се наложи да извикаш батальон морски пехотинци — отбеляза Лори.

— Те сигурно ядат доста по-малко.

— Анди, положението е сериозно. Сондра можеше да бъде убита днес, да не говорим за Майло.

Знаех, че е права, но идеята, че с Маркъс обитаваме една и съща планета, си беше доста плашеща.

— Не ти ли е нужен като следовател?

— Точно в момента не. Ако не мога да се оправя сама с нещо, ще се обърна към някой друг за помощ.

— Ами Уили? Той иска да помогне.

Знаех, че Лори не е във възторг от тази идея. Тя обича Уили, уважава физическите му способности и умението му да се оправя на улицата, но е твърдо убедена, че следователите трябва да са професионалисти.

— Ако мога, ще го използвам — каза тя.

Посветих следващите няколко минути на размишления върху промените в живота ми. Имах нов клиент, когото не исках, дело за убийство, от което се ужасявах, ново куче, което бе пряк потомък на Джеси Джеймс, и нов съквартирант, който бе в състояние да накара и Годзила да се посере от страх.

И с това проблемите не свършваха.

— Кой ще каже на Тара за Майло? — попитах аз.

— Тя ще се справи — успокои ме Лори. — Много й хареса пребиваването на Уаги.

Имаше предвид едно куче актьор, което остана известно време у нас. Смахнато кутре, към което Тара показа невероятно търпение.

— Ще й кажа, че е заради теб — реших накрая.

Когато пристигнахме, изведох Тара в задния двор и проведох запознанството там. То мина без произшествия; Тара и Майло прекараха няколко минути в душене на различни части от телата си, след което Тара легна на земята.

Майло пък изглеждаше заинтригуван от новата обстановка и се зае да я изследва. След като приключи, вкарахме и двамата вътре. Те легнаха недалеч един от друг и бяха на път да заспят.

— Виждаш ли? — попита Лори. — Казах ти, че няма да има проблем.

— Дотук добре. — Не смеех да се съглася, защото знаех какво предстои.

— Ти ли ще се обадиш на Маркъс, или аз да го направя? — попита тя.

— По-добре ти.

Лори кимна, вдигна телефона и набра номера. Последва абсолютно нормален разговор; никога не бих се досетил, че от другата страна е Маркъс.

— Ще бъде тук в четири часа — уведоми ме тя, след като затвори.

— Добре. Отивам да наема товарен микробус.

— За какво?

— За храната.

Преди да започна обиколката из магазините за хранителни стоки, насочих вниманието си върху ефекта на днешните събития върху делото на Били.

Първоначалната ми цел с всеки ден ставаше все по-ясна. Илай щеше да се опита да представи смъртта на Ърскин като обикновено убийство и грабеж, а аз трябваше да намеря начин да внеса външни елементи в случая. Сред тях щеше да е мистериозният плик и какво би могъл да ни каже той за миналото на Ърскин и тъмните му сделки.

Нямаше да е лесно да уредя допускането на подобни доказателства и трябваше да науча много повече, преди да опитам шанса си. Но събития като днешните можеха да са от полза. Наемник се опитва да открадне или убие Майло — а това показваше, че в случая са замесени и други лоши хора и мотиви. Ако можех да представя подобен вид доказателства пред съдебните заседатели, подплатени с някаква достоверна теория, със сигурност щях да събудя основателните им съмнения.

Споделих всичко това с Лори, а тя отговори:

— А той знае нещо важно. — Посочи към Майло, който делеше с Тара кучешкото легло в другия край на стаята. — Трудно е да си го представиш, но между онези ушища се крие тайната на случая.

Кимнах.

— Само че той не говори. Обадих се на кучешката инструкторка Джулиет Корсинита. Тя има някои идеи, но ме предупреди, че ще е трудно.

— Ще се справите.

— Може би — свих рамене. — Стига Маркъс да го опази.

— Не се опитват да го убият — каза Лори. — Уили беше прав. Наемниците не действат така, ако целта е убийство. Стрелят в най-удобния момент, а той е бил точно когато Майло е слизал от колата.

Лори и Уили бяха прави. Районът зад сградата на фондацията е уединен, идеално място Чайлдрес да застреля Майло, ако намерението му е било такова.

— Чайлдрес е ключът — казах аз.

— По-скоро щеше да бъде, ако Уили не му беше размазал черепа.

— Неприятно стечение на обстоятелствата, но поне имаме насока за разследване. С риск шегата да прозвучи тъпо, в тази битка Чайлдрес беше без куче. Някой го е наел и ни е нужен именно работодателят му.

— Подобни хора не оставят следи — каза Лори. — Покупки като тази не се правят с кредитни карти.

— Именно затова съществуват следователи като теб — посочих аз. — Нали затова ти плащам големите кинти.

— Не си ми платил и петак.

— Забравяш стаята и квартирата, колата, сексуалните услуги…

— Мисля, че трябва да преразгледаме условията на договора — каза тя.

Кимнах.

— Добре, всичко подлежи на предоговаряне, с изключение на сексуалните услуги. Те могат да развалят сделката.