Серия
Анди Карпентър (8)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dog Tags, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Специален агент Дан Бенсън бе висок, изпълнен с достойнство мъж, може би на около четирийсет и пет, с лека сивина по слепоочията, която се готви да завладее нови територии. Имаше поведението на човек, който е видял най-малко два пъти всичко, което си струва да се види, а това правеше желанието му да се срещне с мен още по-изненадващо.

Мислех си, че ще ми се наложи да се боря за тази среща, а ето че ми постилаха червената пътека. Сигурно нямаше да откажат да пратят и лимузина до дома ми.

Щом се настаних, Бенсън започна направо.

— Искахте да се видим.

Кимнах.

— Точно така.

— Защо?

— Искам да видя клиента си оправдан и мисля, че знаете, че той не е убил Ърскин.

— Как бих могъл да знам това? — поинтересува се той.

— Секунди след фаталния изстрел на местопрестъплението са се появили трима мъже. Единият е проверил Ърскин, а другите се втурнали след стрелеца, човек на име Джери Харис. Според начина, по който са били облечени, те или са били агенти на ФБР, или са се връщали от някаква хардуерна конференция.

Чаках да отговори, но той запази мълчание, затова продължих:

— Веднага след убийството проявихте толкова голям интерес към Майло, че се погрижихте пред клетката му да бъде поставена денонощна въоръжена охрана. Няколко дни по-късно отидох в съда да уредя освобождаването му, а вие не направихте нищо, за да ме спрете.

— И как си обяснявате това?

— Покрай тези две събития беше намерено тялото на Харис. Вие сте го следили, предполагам, че сте искали от него да ви отведе до шефовете си. Само че сте го изгубили в суматохата след убийството, а когато са открили тялото му, сте покрили нещата. Вече ви е трябвало нещо друго, което да накара шефовете му да се разкрият. Надявали сте се Майло да ви послужи, но той не можеше да го направи, докато е в клетката под охрана.

— Събота е, а седмицата беше дълга — каза той. — Можете ли да продължите по същество?

— Разбира се. Хората ви знаят, че клиентът ми е невинен, но въпреки това го оставихте да кисне в затвора и да бъде изправен пред съда. Ако трябва да използвам технически термин, това е лайнян ход. Трябва да предприемете стъпки да оправите нещата.

Далеч не бях сигурен, че съм прав за всичко, което казвам, но отдавна съм научил, че в подобни ситуации е най-добре да звучиш уверено. Увереността се засилва от факта, че той все още не ме беше изхвърлил, нито ми се бе присмял.

Вместо това смени темата, макар че и тази имаше връзка с уговорката, която евентуално щяхме да постигнем.

— Споменахте за родий.

— Да.

— Какво за него?

— Експлозията в мината в Южна Африка и атентатът в Ирак са били дело на едни и същи хора поради една и съща причина — казах аз. — Да раздвижат пазара и да направят пари.

— Знаете ли кои са тези хора?

Поклатих глава.

— Още не. Не всички. Но ще науча.

— Ако споделите с нас информацията, с която разполагате, и ако тя е важна, можем да използваме ресурсите си, за да разберем останалото.

— Да не би случайно да забравихте, че целта ми е клиентът ми да бъде оправдан?

— Намираме се в Съединените американски щати — каза той. — Не можем да се намесваме в работата на съда.

— Първо, това са глупости. Можете да накарате обвинението да бъде оттеглено, стига да го искате. Второ, това са глупости. Хората ви са били на местопрестъплението, били са очевидци и могат да оневинят Били с показанията си. Трето, това са глупости. Много добре знаете, че Джери Харис е убил Ърскин. И четвърто, това са глупости.

— Карпентър…

— Всъщност защо ви пука толкова? Вие и военните замазахте нещата с доклада за Ирак. Не мога да си представя, че експлозията в Южна Африка е проблем на националната сигурност, и…

В този миг ми просветна каква е причината за огромния му интерес и не можех да повярвам, че не съм се сетил по-рано.

— … пука ви какво ще стане от тук нататък. Мислите, че ще се случи и трета гадост.

— Не искате подобна кръв по ръцете си — каза той, с което почти призна, че съм прав.

— Ето какво имам в ръцете си — отвърнах аз. — Имам клиент, който зависи от мен. По закон съм длъжен да го представлявам по най-добрия начин и точно сега това изисква от мен да ви кажа да ме целунете отзад.

Излязох от офиса и се качих в колата си. Нужни ми бяха няколко секунди, докато вкарам ключа на запалването, защото ръцете ми трепереха ужасно.