Дейвид Розенфелт
Адвокатът с кучето (14)

В сравнение с делото на Били Цимерман, това на Майло бе абсолютна забивка.

Защото полицията най-сетне разкри самоличността на мъжа, в чието убийство бе обвинен Били. Вече знаех, че жертвата е някой си Джак Ърскин. Проблемът бе, че пълното име и титлата бяха майор Джак Ърскин, неотдавна завърнал се от четиригодишна служба в Ирак.

Неприятното бе, че Ърскин беше ръководил охранителните мероприятия във и около Багдад, което означаваше, че Били се е намирал под негово командване. Вестниците вече изказваха предположения, че става въпрос за отмъщение и Били, неизвестно защо, вини Ърскин за осакатяването си.

Така или иначе според теорията на Карпентър при убийствата няма случайни съвпадения и настоящото дело нямаше никакъв шанс да я опровергае. Връзката на Били с жертвата, независимо какви са обстоятелствата, щеше да се окаже същински Еверест за адвоката му.

Прекарах деня в офиса с Еди Линч и се подготвях за изслушването. Еди започна да се издига в очите ми; открих, че ако напълно изключвам всичко казано от него, не е чак такъв досадник. И умът му бе остър като бръснач. Нищо чудно да се окажеше равен на самия Кевин като адвокат.

— Между другото, защо ти викат Хайк^[1]?

Той сви рамене.

— Брат ми е четири години по-голям от мен. Когато бях на десет, не ми позволяваше да играя футбол с него и приятелите му. Ревях на майка си и тя го принуждаваше да ме включи в играта.

— Нека позная. Позволявали са ти само да ходиш да мъкнеш топката.

— Именно.

След като разреших тази мистерия, насочих вниманието си към утрешното изслушване. Когато се уверих, че по-подготвен от това няма да бъда, се прибрах у дома. С Лори изведохме Тара на разходка в Ийст Сайд Парк, после отидохме да вечеряме в „Бонфайър“. Този ресторант се намира на Маркет стрийт от началото на света; родителите ми твърдяха, че често са висели в него, докато са били в гимназията.

С Лори не бъбрим празни приказки — никога не сме го правили и се надявам никога да не го правим. Имаме способността или да говорим за неща, които са важни за нас, или да си мълчим, без да чувстваме никакво неудобство.

Щом седнахме, тя започна да ме разпитва какво ще правя по делото на Майло, което доведе до допълнителни въпроси за Били Цимерман.

Явно Били представляваше много по-голям интерес за нея, отколкото за мен.

— Липсва ти, Лори.

— Толкова ли ми личи?

Кимнах. Лори е прекарала целия си живот в правозащитната система, независимо дали обществена, или частна, така че екшънът определено й липсваше.

— Мислех си, че преподаването ти харесва.

— Харесва ми. Наистина. Но преподаването е нещо, което ми доставя удоволствие. А да съм на улицата е част от мен.

— Не си готова. Знаеш го.

Беше й нужно известно време, за да се възстанови от раняването; бе изгубила толкова много кръв, че мозъкът й останал без кислород за известно време — достатъчно, за да се стигне до поражения. Лявата й страна все още е слаба и се уморява лесно. Възстановяването й беше невероятно и изуми дори лекарите, но й предстои да измине още доста път.

— Умът ми е готов.

— И?

— Искам да помогна по случая.

— Утре сутрин всичко ще свърши по един или друг начин.

— Не говоря за Майло, а за Били Цимерман.

— Той не иска адвокат — казах аз. — Мисли, че ще може да се справи сам.

— Когато открие, че не може, ще се обърне за помощ към теб.

Поклатих глава.

— Без мен. Готов съм да защитавам само един Цимерман. Майло е моят човек. Били може да си намери някой друг.

— Много добре знаеш как стоят нещата, Анди. Ще намериш някаква причина да го приемеш като свой клиент. Може би ще поискаш Майло да се върне при татко или ще го направиш като услуга за Пит. Или пък ще решиш, че човекът е невинен. Но ще го направиш, а аз ще ти помогна.

— Ами преподаването?

— Ще продължа и с него. Нарича се многозадачност. Мога да върша много неща, ако реша.

— И пак ще се грижиш за неутолимия ми сексуален апетит?

— Не съм жена чудо, Анди. Не мога да правя всичко.

— Лори, искам да бъда откровен за това. Няма да приема Били Цимерман за клиент, за да ти намирам занимавка, нито пък за да те накарам да работиш отново.

— Разбрах. Но ще има и други клиенти.

— Не ме депресирай — отвърнах аз. — В момента се наслаждавам на чудесна вечеря и искам да се съсредоточа върху това какво да поръчам за десерт.

— Сериозно? Аз пък с нетърпение очаквам да те вкарам в леглото и да ти покажа какво означава многозадачност.

— Сметката, ако обичате.