Ървин Уелш
Порно (80)

80. Мръсен № 18753

В шок съм. Сякаш всичко добро си е отишло, а останалото е с главата надолу. Майка ми плаче на телефонния секретар и пита, възможно ли е пресата да се отърве след подобни ужасни лъжи за сина й. Раб намина, очевидно тържествувайки, но съм толкова скапан, че не ми дреме. Все пак успях да отскоча до майка ми и почти я убедих, че всичко е изфабрикувано от завистници и нещата са в ръцете на адвокатите ми.

Етюда, който разиграх беше брилянтен, сценичният ми бяс изискваше енергия, която не подозирах, че имам. Тръгвам си и си мисля за Франко, как този чекиджия прецака така ужасно нещата за мен и за себе си.

Насочвам се към къщи, където ме чака Ники и се чудя кой ли ме е натопил. Списъкът в главата ми върви както следва — Рентън: ТОЛКОВА ИДИОТСКИ ОЧЕВИДНО, Тери: КОПЕЛЕ МРЪСНО, ЗАЩОТО ГО ИЗРИТАХ!, леля Паула: НЯКОЙ Е СНЕСЪЛ НА ТЛЪСТАТА КРАВА КАКВИ ГИ ДРОБЯ…, Мо: ИСКАЛА Е ДА ДОКОПА ПЪБА, Спъд: РЕВНИВ НАРКОМАНСКИ ПАРЦАЛ, стария Еди: ЛЮБОПИТЕН ДЪРТАК, Филип и компания: МАЛКИ КОПЕЛЕНЦА!, Бегби: НЕ СЪМ ШИБАНА ПОРТА НА КУКИТЕ, МРЪСЕН КОПЕЛДАК, ЩЕ ТИ КАЖА…, Биръл: ДОЙДЕ ПЪРВИ ДА ЗЛОРАДСТВА, Отново Рентън: ЗЛОВЕЩ ПОСЛЕДЕН ИЗСТРЕЛ ОТ ГАДНЯРА…

Обаждам се на Мел и Къртис в Кан и им казвам, че скоро ще направим нещо ново, но за сега ми трябва време да поближа раните си и да го върна тъпкано на боклуците, които ме прецакаха.

— Тогава ще ви звънна. До тогава, действайте смело напред и внимавайте къде се набутвате. Най-важното — гледайте какво подписвате — предупреждавам ги.

В долната част на Уок купувам малко цветя за Ники и си мисля довечера да я заведа в ресторант Стокбридж, защото беше желязна през цялото време. После изчезваме в Лондон. Когато се връщам нея я няма, сигурно е отишла на пазар, за да сготви нещо. Няма начин, майната им на куките и на митниците, ще изляза и ще им покажа на всички, че не съм победен. Просто съм временно притиснат.

Забелязвам бележка на масичката за кафе:

Саймън,

Отивам да видя Марк и Даян. Няма да ни намериш, гарантирам. Обещаваме да се повеселим с парите.

С любов, Ники

PS.: Когато ти казах, че си най-добрият любовник, когато съм имала, преувеличих, но не беше лош, когато се стараеше. Нали знаеш, всички имитираме оргазми.

PPS.: Както сам каза за британците, да гледаш, как го начукват на хората е станало наш любим спорт.

Прочитам го два пъти. Мълчаливо се вторачвам в огледалото на стената. Тогава, с цялата сила, която мога да събера, трясвам главата си в този глупак, който ме гледа отсреща. Стъклото се строшава, отделя се от рамката и се разбива на земята. Поглеждам счупените парчета и кръвта ми пада върху тях като едри капки дъжд.

— Е, станаха вече седем години лош късмет — смея се.

Сядам на дивана и вземам отново бележката, оставям я да потрепери в ръката ми, после ядно я смачквам и запращам в другия край на стаята.

Има ли по-тъпо копеле на този свят? Тогава пред очите ми изплува едно лице.

— Франсоаз е зле — казвам строго на себе си, имитирайки коварния римски император от холивудския филм Спартак. — Трябва да отида да го видя.

Намотавам бинт на главата си и връзвам шарена кърпа отгоре. Така се отправям към болница Роял, интензивно отделение. Преди да вляза минавам край болничната книжарница с намерението да купя картичка, но вместо това купувам голям черен маркер.

Вървя по дълъг, празен коридор в тази викторианска част от сградата, мислейки си за всичките нещастия и мъки, които са виждали тези стени. В гърдите си усещам тежест и е доста студено. Копелетата построиха нов комплекс в Малка Франция наскоро и са занемарили мястото. Светлината в тази част от болницата е много смътна, а докато се качвам по мраморните стълби подметките ми скърцат и ме хваща шубе. Главата ми бучи и ме тресе ужас, че той ще изскочи от някъде.

Когато стигам отделението, ми олеква. Явно са оставили само една сестра тук да наглежда шестте пациента — петима дъртаци, който явно няма да ги бъде и Франко в пълно безсъзнание. Той изглежда някак инертен и восъчен, сякаш вече е труп. Няма респиратор, но е трудно да установиш каквото и да било дишане. Към него има прикачени тръбички. Две явно вливат физиологичен разтвор и кръв, а третата отвежда урината. Аз съм единственият му посетител. Сядам близо до него.

— Pauvre, pauvre, Франсоаз — казвам на летаргичната фигура, пременена отгоре до долу в бинт и гипс. Някъде под всичко това се намира Бегби.

Копелето никакъв го няма. Разглеждам диаграмите му.

— Нещата изглеждат наистина зле, Франк. Както каза сестрата „много е зле, ще му трябва истински дух, за да излезе от ямата“, а аз й викам — „Франк е боец“.

Гледам торбичката с плазма, която преминава по тръбата и оттам във вените му. Тъпо копеле. Трябва да се изпикая в бутилка бира и да я закача на мястото на плазмата. Вместо това изваждам маркера и дращя някои наистина любящи графити по гипса му, докато говоря:

— Той пак ме прецака, Франк. Аз се издъних, забравих един важен урок. Никога не се връщай назад. Върви напред. Или се движиш напред или свършваш като… ами, като теб, Франк. Много се радвам да те видя в това състояние, Франко. Винаги е добре да знаеш, че някое нещастно копеле е по-зле от теб — усмихвам се и се наслаждавам на резултатите от артистичния си талант върху гипса:

ПЕДИ ЗАДНИК

— Помниш ли когато се запознахме за пръв път, Франк? Кога за пръв път ми каза нещо? Аз си спомням. Играех мач на Линкс с Томи и някакво друго момче от квартала. Тогава пристигна тази ваша чудна групичка. Мисля, че и Рентс и Спъд бяха там. Бяхме още в началното училище. Беше уикенда след като Хибс падна с 4:2 от Ювентус на Ийстър Роуд. Алтафини спаси хеттрик. Ти дойде и ме пита, дали не съм шибан жабар. Отвърнах, че съм шотландец. Тогава Томи се пробва да помогне и каза — „Само майка му е италианка, нали, Саймън?“.

Ти ме сграбчи за косата, опъна я здраво и каза нещо остроумно като „Шотландия над всичко“ и „Така правим с мръсните италиански копеленца“ докато ме въртеше унизително наоколо, крещейки в лицето ми „насрахте се през войната“ и така нататък. Опитвах се да извикам, че съм от Хибс, че съм им голям фен, че викам яко за тях и направо издивях, когато Стантън ни разбиха с 2:1. Беше безсмислено, трябваше да го отнеса, твоята бабаитска гавра, докато не се измори и не си намери друга жертва. И познай кой те насъскваше тогава и гледаше гадно отзад? Да-а, Рентън се отваряше като Суецкия канал, копелето.

Но Франко само си лежи, изкривената му, злобна тъпанарска уста стои плътно затворена.

— А нещата вървяха толкова шибано добре, Франк. Някога изпитвал ли си такова нещо, Франко? Че играеш своята игра, че хвърчиш напред и тогава идва някакво копеле и ти измъква всичко под носа. Защото трябва да има някакви правила, Франко. Дори ти не би направил такова нещо със своите. За себе си знам, че не бих го направил. Ако движиш истински бизнес, имаш нужда от доверие. Аз играя игри, Франк. Ти никога не би го разбрал, но аз съм войн, такъв, какъвто ти никога няма да бъдеш. Аз вярвам в класовата война. Вярвам в борбата между половете. Вярвам в собственото си племе. Вярвам в добродетелната, интелигентна, осъзнала се част от работническата класа срещу мъртвите мозъци на малоумните маси, както и посредствената, бездушна буржоазия. Вярвам в пънк-рока. В нордърн соула. В есид хауса. В рокендрола. Също вярвам в предкомерсиалния честен рап и хип-хоп. Това е моят манифест, Франко. Ти рядко, да не кажа никога не си се вписвал там. Да, аз се възхищавам на гангстерските ти инстинкти, но психарските ти изпълнения не ме трогват. Тяхната груба баналност обижда моето чувство за добър вкус. Рентън обаче, мислех, че Рентън споделя моята визия. Моята пънк-визия. Но какво всъщност е той? Мърлявия Мърфи с акъл и още по-малко морал.

Чудя се дали това копеле може да ме чуе. Няма начин, той никога няма вече да се събуди или ако се събуди ще остане зеленчук за цял живот.

— Много съм разочарован, Франк. Знаеш ли какво ми открадна тоя идиот? Ще ти го кажа просто, за да разбереш: шестдесет шибани бона! Да, твоите три бона изглеждат нищожни на този фон. Но парите не означават нищо. Той ми отне мечтите, Франк. Разбираш ли това? Чаткаш ли нещо? Е-хей? Има ли някой в къщи? Не. Така си и мислех.

Алекс Маклийш?

Дисциплината на това момче Бегби е повече от окаяна и не виждам, кой би му дал втори шанс.

Сигурен съм, че всеки с акъла си би одобрил тази мъдра забележка на Алекс, но ако трябва да съм честен, ще ида и по-далеч: бих обвинил Франсиз Бегби, че оронва престижа на играта. И като съм казал Франк, се сещам за още един известен Франк, който върти бизнеса си в Лийт. Франк Соузи?

Говориш чистата истина. Мосю Бегби е борбен, но му липсва такт и умение. Но човек не може да махне агресивността в играта му, защото това няма да е той.

Продължавам небрежно да дращя по гипса на Франко и прекарвам деня с него.

ОБИЧАМ ДА ПРАВЯ СВИРКИ

— Отгоре на всичко и помагах на онова мръсно копеле Рентън. Спасих го от твоите лапи. Защо? Може би заради онзи път в Лондон, когато изперка и ме набеди, че съм играл комбина с него. Тогава ме удари и ми счупи зъб. Обезобрази ме! Трябваше да му слагам коронка. Дори не се извини. Но аз изобщо не бях прав да го крия от теб! Няма да се повтори! Аз ще го намеря, Франк и тържествено се заклевам, че веднага щом излезеш от комата и се оправиш, ти ще си първият, абсолютно първият, който ще научи местонахождението му.

Навеждам се над това зеленчукоподобно лигавещо се посмешище.

— Оправяй се скоро, Бегър Бой… Винаги съм искал да те нарека така… — казвам, но не успявам да довърша, защото нещо ме сграбчва за китката и сърцето ми за малко да изскочи. Поглеждам надолу и виждам ръката му, която ме стиска като менгеме. Поглеждам нагоре и виждам, че е отворил очи и онези нажежени зли въглени се впиват в съкрушеното, каещо се мое вътрешно аз…