Ървин Уелш
Порно (56)

56. „…преметнат върху раменете ми“

Явно съм се привързала към Запа, котаракът, за който се грижим. Започнах да правя котеробика след като го видях по Ченъл Фор миналата седмица. Първо правя трийсет клека с него, преметнат върху раменете ми и после придържайки го отдолу по трийсет маха на всяка страна.

Влиза Лорън и ме гледа направо изумена.

— Ники, какво правиш с клетия котарак?

— Котеробика — обяснявам, притеснена да не реши, че съм го ударила и на содомия. — Когато човек е зает, домашните любимци се чувстват пренебрегнати и това просто е начин хем да поддържаш форма, хем да си общуваш с животното. Едновременно се упражняваш и поддържаш близък контакт с котката. Трябва да се пробваш — казвам й, оставяйки го на пода.

Лорън поклаща глава невярващо, но аз бързам и излитам, защото днес снимаме последната порно сцена с Тери и Мел, а Къртис ще се изявява като секс-каскадьор, замествайки Тери в опасните за пениса му кадри. Тръгвам към Лийт и се срещаме в квартирата на Саймън.

По лицето на Къртис е изписана откровено тъпа усмивка. Иначе момчето е възприемчиво в сексуален аспект. Той върви по петите ни с Мел като гладно кученце, което си проси храна, а в случая чукане. Не, не е честно така. Това момче търси нещо повече. Търси любов, принадлежност, приемане. Всъщност, по своя наивен начин той ни напомня за собствените ни нужди. Той наистина иска да бъде харесван от нас. Дори да бъде обичан. Ние обаче само го дразним, макар и не през цялото време, защото злобата ни пресъхва.

Защо го дразним? Дали защото се наслаждаваме на собствената си власт или както би твърдяла Лорън, просто защото ненавиждаме това, което правим?

Не, всъщност както казах по-рано, той просто е една по-малко достолепна версия на всички нас: нещастник, който преследва нещо, което вечно му се изплъзва. Но в неговия случай, малкото копеле разполага с повече време. Може би точно това определя нашето поведение и отношението ни към него. Още го усещам между краката си. Винаги съм мислила, че съм малка и стегната отдолу, не съм и подозирала, че мога да поема такова огромно нещо. Човек често изненадва себе си.

— Харесва ли ти? — доближавам врат до лицето му.

— Да, хубаво мирише.

— Искам да ти обясня за парфюмите, Къртис, да те науча на толкова много неща. Така че, когато остарея и погрознея, а ти си все още хубав млад мъж, който отваря девиците из целия град, да не ме мразиш. Да ме помниш с добро и да се държиш с мен като с човешко същество.

Мел се усмихва и отпива от червеното си вино, вероятно не съзнавайки колко сериозно говоря.

Къртис от своя страна е ужасен от тази мисъл.

— Никога няма да се държа лошо с теб! — почти изкрещява той. Тези млади момчета, толкова сладки и чувствителни, как така се превръщат в чудовища? Макар че, когато остареят те отново стават мили за втори път. Никой явно не е казал това на Сик Бой Саймън. Къртис е толкова негов ученик, колкото и мой. И изобщо не одобрявам уроците, които му преподава.

Раб и екипът слизат и нагласят камерите. Но Къртис е страшно мил. Не иска да прави содомитски изпълнения с Мел.

— Това е адски мръсно, не искам да правя подобни неща!

— Браво, Къртис! — намесвам се, а Мел натъртва:

— Къртис, това не ме притеснява!

— Добре, да го оставим за момента! — внезапно казва Саймън и поглежда часовника си. — Хайде, отиваме на кино!

Чудя се какво е намислил, Раб протестира, но въпреки всичко Саймън ни набутва в едно такси и отиваме във Филмхаус, където има панорама на Скорсезе. Дават Разярения бик с Дениро.

На бара след прожекцията Къртис се обръща към Саймън, очарован:

— Беше велико!

Тъкмо Саймън се кани да отговори, но аз го срязвам:

— Има ли някаква причина, поради която сме тук? — питам.

Саймън не ми обръща внимание и обяснява на Къртис.

— Ти си актьор, Кърт. Дениро също. Искал ли е Дениро да надебелява като свиня за ролята и да движи месеци наред в тоя вид? Искал ли е да го млатят на ринга? — Той ми хвърля кос поглед. — Не намеквам нищо. Дали е казал на Скорсезе — „това е мръсно“ или „от това боли“ или „това е малко безчувствено, несъпричастно и някак експлоататорско“? Не. Не и не. Защото той е актьор — натъртва той. — Нямам предвид теб, Мел. Ти поне не се правиш на примадона.

Сега разбирам, че целият този цирк се разиграва колкото заради Къртис, толкова и заради мен. Манипулацията му е толкова очевидна, колкото одървения пенис на Тери.

— Ние не сме актьори, ние сме участници в порнографски филм — казвам му.

— Не. Това са дивотии на средната класа. Само културтрегерите не са осъзнали, че порното вече е мейнстрийм. Компании като „Върджин“ продават порно-филми. Грег Дарк режисира клиповете на Бритни Спиърс. Порно-списанията, мъжките списания, женските списания в тях има едно и също нещо. Дори спечената британска телевизия, въпреки жестоката цензура, се заиграва с подобни намеци. Младите хора като консуматори не правят разлика между порно и мейнстрийм забавление. По абсолютно същия начин както не правят разлика между алкохола и останалите наркотици. Ако ти става от нещо, то е о’кей, а ако ли не — не! Толкова е просто!

— Не мислиш ли, че е малко прекалено да обясняваш точно на Къртис какво мислят младите хора? — казвам, но прозвучава жалко, някак неубедително на фона на желязната му тирада.

— Казвам това, което мисля. И се опитвам да режисирам филм.

— Значи съгласието на хората няма значение за теб?

— Съгласието е разтегливо понятие. Така и трябва да бъде. Ако не е така, как бихме могли да се развиваме, да израстваме? Трябва перспективата да се променя с времето, самото понятие не може да не се развива.

— Да, но задникът ми не е разтеглив, Саймън. Приеми го. Заживей с това понятие!

— Ники, не говорим за това! Ако не желаеш да правиш аналните сцени, недей. Имаш право. Но като режисьор да този филм ей запазвам правото да кажа на една от водещите си актриси, че се държи лъжеморално и непрофесионално — усмихва се той.

Винаги прави така, постоянно пробутва и най-сериозните неща като шега. Той си мисли, че е спечелил шибания спор, но се лъже.

— Ние извършваме сексуален акт, а не имитираме секс. Най-важното в секса е взаимното съгласие. Когато няма такова сексът се превръща в насилие или по-точно изнасилване. Първият въпрос е — готова ли съм да бъда изнасилена заради филма? Отговорът е „не“ — Може други да са навити — казвам и не мога да погледна към Мел. Гледам право във Саймън. — Втория въпрос е: би ли станал изнасилвач, за да направиш този филм?

Той ме поглежда и очите му се разширяват.

— Няма да карам никого да прави нещо, което не желае! Точка по въпроса.

Почти му се връзвам, но дочувам какво говори на Къртис на задната седалка на таксито към Лийт, очевидно превъзбуден от коката като от време на време крещи нещо на Раб по мобилния:

— Чукаш с кура, но правиш любов с тялото и душата си. Курът не значи нищо. Всъщност бих отишъл и по-далеч: курът може да стане най-големият ти враг. Защо? Защото куровете имат нужда от дупка. А това означава, че жените винаги управляват положението, разбира се, ако връзката остава на чисто физиологично ниво, т.е. опира само до чукане. Няма значение колко ти е голям кура или колко добре го използваш, той си остава напълно заменим. Има хиляди, милиони курове, които се редят за твоето място и всяко по-засукано гадже с малко мозък го знае отлично. За щастие повечето не го съзнават. Та, единствения начин да измъкнеш властта в една връзка от жената е да влезеш в главата й.

Боже, бях предупредена. Значи не трябва да се тревожа толкова за задника, а за главата си.

Но сега се притеснявам наистина за задника на Мел. Искам да защитя сякаш е мой собствен. Но изведнъж се осъзнавам. Започвам да се превръщам в Лорън. Мел е навита. Дори ми бе казала, че й харесва. Връщаме се и техниката е в готовност.

Саймън дърпа още кока и го чувам как обяснява на Къртис, докато Мелани се приготвя.

— Къртис, приятел, добре се справяш с този твой инструмент. Уважаваш момичетата, в което няма нищо лошо, но тази сцена, тази сцена изисква повече разгорещяване. Чувал ли си израза „накарай кучката да страда“?

— Не, но аз харесвам Мелани…

Сик Саймън поклаща глава.

— Започни внимателно, леко, но щом вече влезеш вътре помпай здраво, помпай със злоба, те обичат болката! Понася им много по-добре, отколкото на нас. В крайна сметка, те могат да раждат, мамка му!

— Не и през задниците си — намесвам се.

Той разбира, че съм го слушала и се плясва по главата.

— Опитвам се да режисирам Кърт — озъбва се той. — Ще ме оставиш ли да си върша работата, Никола, скъпа? Ти се направи на велика за аналното, така че просто ни остави на мира!

— Накарай кучката да страда, от тия женомразки приказки ли си изхождал винаги?

— Ники, моля те, остави ме да си върша работата. Остави ме да завърша филма, за да има за какво да спорим.

Слава богу има нужда само от по един кадър за всяка от аналните позиции: една по гръб с крака прилепени към тялото, една по корем и една на колене. Когато всичко приключва отивам при Мел.

— Какво беше усещането? — питам.

— Болезнено, адски болезнено — свива устни тя и изпуска въздух през тях. — Но в същото време и готино. Тъкмо когато си мислиш вече, че е непоносимо, започва да става хубаво, а после докато ти се струва хубаво, изведнъж става непоносимо.

— Уау! — възкликва Сик Бой и я обгръща с ръка. — Чудесна работа, приятели. И последният брат си намери цаката! Ще накарам Тери да симулирате позите, Мел, а ще монтираме кура на Къртис за близките планове. Трябват ни още малко снимки за сцената с оргията, няколко ситуационни снимки, но важното е, че всъщност приключихме с братята. Седем тека са завършени!