Ървин Уелш
Порно (6)

6. „…малки палави тайни…“

В очите на Раб се долавя твърдост, която издава нещо скрито. Той мери думите си, както старите клиенти на стиснатия местен кръчмар мерят глътките си. Раб словесно кръжи край Лорън, която е настръхнала като улична котка, готова да те изсъска или издере, така че той го кара внимателно. Тя иска да оправдае пред себе си напрежението, което изпитва от неговото присъствие и си мисли, че той не трябва да е тук, че трябва да сме само двете, по женски, или само те двамата. Но аз я познавам твърде добре и знам, че Раб го отнася заради кризата на предменструалния й синдром. Като същински сестри, двете сме синхронизирали цикъла си и в момента тя се опитва да намери причина, за да превърне раздразнителността си в антипатия.

Клетия Раб. Насадил се е с две луди крави. Чувствам познатата отпадналост и тежест, а на брадичката ми излиза пъпка. Лорън и аз сме малко напрегнати, защото при нас ще се нанася нова съквартирантка. Името й е Даян и изглежда о’кей, студентка е по психология. Всичко ще е наред, стига да не се опитва да ни психоаналитичничи. Почти се бяхме навили да се приберем и да почистим за нейното пристигане, но двете халби ми подсказват, че няма да стане. Студентският клуб започва да се пълни, но наоколо никой не пие здраво, всички лигавим някакви бири. Роджър зад бара небрежно пуши. Двете момчета, които играят билярд поглеждат към мен, единият смушква другия и ми се ухилва. Не са нищо особено, но сериозно се замислям, дали да не пофлиртувам с тях, най-малкото защото не ми харесва насоката на разговора.

— Предполагам, че ако бях жена, щях да съм феминистка — отстъпва Раб, обезвреждайки пискливите отровни атаки на Лорън. Тази вечер са се насъбрали доста кресливци и тяхното присъствие като че ли извиква най-лошото у Лорън, карайки я да е още по-крайна. Тия отворени копелета дори няма да си покажат носа навън, когато се върнат в родните си градчета. Удрянето в гърдите се разиграва тук, в тази сигурна обстановка, в лабораторни условия извън реалния свят.

Жалвайки се от липсата на атмосфера, решаваме да се преместим в Каугейт Пъб. Навън е разкошна привечер, но когато се забиваме из оплетените тъмни вътрешности на града, догарящото слънце напълно изчезва зад масивните фасади. Набутваме се обаче в някакъв бар, който се счита за последен писък, но очевидно информацията е от преди няколко седмици. Ходът се оказва погрешен, тъй като моят любовник, по-точно моят бивш любовник е вътре. Колин Адисън, проф., д.ф.н.

Колин е леко брадясал и прилича на студентите, на които преподава. Усещам някаква особена власт. Подобно нещо не би могло да се случи, докато бе с мен. Разбира се, стои му глупаво. Тъкмо си взимаме бирата, сядаме и той се сервира.

— Трябва да поговорим — казва той.

— Нямам желание — отвръщам му, гледайки отпечатъка от червило по чашата си.

— Не можем да оставим нещата така. Искам обяснение. Поне това съм заслужил.

Поклащам глава и правя кисела физиономия. Поне това съм заслужил. Нещастник. Отегчително и донякъде неловко, две усещания, между които трябва да се прави ясна разлика.

— Хайде разкарай се, моля те!

Колин кипва, сочи ме с пръст и го размахва във въздуха сякаш дирижира ядните си думи.

— Още много трябва да пораснеш, скапана малка кучка, ако си мислиш, че така можеш да…

— Виж, приятел, по-добре изчезвай — става от мястото си Раб. Очите на Колин просветват. Някакво си студентче, което само да му посегне и ще бъде изритано с помощта на Ректорския Съвет, където Колин е клечка. Но уви, Ректорския Съвет ще се заинтересува много повече от него — преподавател, който чука, всъщност, по-точно се опитва да чука студентка. Откакто го отрязах, Колин очевидно е зациклил на тема как трябва да порасна. Какво стана с онази „зряла връзка“, която имахме в онези далечни безметежни дни от, хъм, миналата седмица?

Тъкмо решавам да не се занимавам повече, но Лорън се намесва. Лицето й е сгърчено от бяс и тъкмо си мисля, че сега ще покаже своята наистина лоша страна, когато тя прецаква малко нещата като изръсва тъповатото:

— Оставете ни, тук се води частен разговор!

Изкисквам се глупаво и пияно. В дадената ситуация изобщо няма нужда да ми се помага. Когато нещата опрат до Колин, се чувствам на собствена територия.

— Виж, наистина ми се драйфа от теб, Колин! Драйфа ми се от мекия ти, алкохолизиран кур на средна възраст. Писна ми аз да съм виновна, че не можеш да го вдигаш. Писна ми от самосъжалението ти, защото си бил ощетен от живота. Взех всичко, което може да се вземе от теб. Сега искам да се отърва от ненужната опаковка. В момента разговарям с хората, така че, направи ми една услуга и се разкарай от очите ми. Моля?

— Скапана кучка… — казва отново нещастникът, лицето му инфарктно почервенява и той виновно се оглежда наоколо.

— Ска-а-а-пана ку-учка — имитирам скимтенето му. — Толкова ли можеш?

Раб опитва да каже нещо, но аз го изпреварвам, обръщайки се отново директно към Колин:

— Не забелязваш ли, че присъствието ти не вдига нивото на разговора? Дори на тази маса? Моля те, иди си.

— Ники… — започва помирително копелето и отново се оглежда, дали наоколо няма студенти, — …просто искам да поговорим. Нищо повече. Щом е край, нека бъде край. Не виждам защо обаче да свърши така.

— Стига си мяукал, просто иди и намери друга, някоя достатъчно наивна, която ще можеш да впечатлиш. Ако устискаш праз лятото, след няколко месеца ще дойдат новите първокурснички. Страхувам се, че не се мразя дотолкова, че да излизам с теб.

— Шантава кучка — изплюва той и добавя. — Тъпа курва!

След което изхвърча като тапа от бара и вратата яко се тръшва зад гърба му. Кръвта се качва в главата ми за секунда, но скоро преминава и всички му удряме дружен смях. Барманката ме поглежда и аз вдигам рамене.

— Нямаш никакъв срам, Ники — задъхва се Лорън.

— Права си, Лорън — отвръщам, гледайки право към Раб. — Да се забърквам с преподаватели… не е голям купон. Този ми е вторият. Първият беше преподавател по английска литература, докато учех в Лондон. Беше малко странен, да не кажа особено извратен.

— О-ох, не… — противи се Лорън. Тя много добре знае за какво става дума.

Но, не, разказвам подробно историята за Майлс и я карам да се чувства страхотно неловко.

— Той бе истински човек на изкуството. Подобно на Блум в „Одисеи“, професорът си падаше по острата миризма на урина. Купуваше пресни бъбреци и ме караше да се изпикая в малка купа. После накисваше бъбреците вътре и ги оставяше да киснат за през нощта, а на сутринта ги приготвяше за закуска. Беше много цивилизован извратеняк. Водеше ме на пазар по бутиците. Обожаваше да ми избира дрехи. Особено, ако имаше някоя младичка, елегантна продавачка, която да ми помага. Обясняваше ми, че много му допада да гледа как една млада жена облича друга, но поставени в комерсиална обстановка. Ерекцията му ясно се виждаше и понякога свършваше там, на място, направо в панталона си.

Лорън изглежда прекрасно, когато е бясна, разпалва се като жарава и това страшно й отива. Лицето й леко почервенява, очите й блестят. Може би хората обичат да я гледат ядосана, защото така виждат как би изглеждала, ако могат да я видят докато се чука.

Раб се смее, вдигайки вежди, а лицето на Лорън се сбръчква.

— Не смяташ ли, че Лорън е много хубава? — питам го.

На моята съквартирантка обаче хич не й е забавно. Лицето й се обагря още малко и очите й се просълзяват леко.

— Правиш се на глупачка! Стига си се опитвала да ни поставяш в неловки ситуации, и мен, и Раб!

Раб явно никак не е притеснен, защото успява да ни стресне и двете — Лорън съвсем очевидно, но и мен, доста повече отколкото показвам. Той, прехвърля една ръка в прегръдка върху Лорън и друга върху мен и подред ни разцелува нежно по бузите. Забелязвам как Лорън се вдървява и изчервява от глава до пети, а аз усещам буен приток на емоция и едновременно се чувствам като в менгеме.

— И двете сте толкова хубави — казва той дипломатично, а може би с чувство? Каквото и да е, Раб е просто непогрешим, готин, излъчва дълбочина и сила, каквито изобщо не бях слагала в сметките. После всичко се стопява, когато той сваля ръцете си и добавя спокойно:

— Ако не бяхте вие, щях да се задуша на тоя шибан курс. Говорим как да анализираме филмите също като скапаните критици, без да сме хващали в ръце камера през живота си. И тия дето ни преподават и те не са помирисвали. Учат ни само как да плюем или да се подмазваме на хората, които са имали достатъчно кураж да си надигнат гъзовете и просто да правят нещата. Така е с всички курсове по изкуства — правят от теб поредния досаден паразит.

Усещам как оклюмвам. Съзнателно или не, това момче може да те подлуди. Тъкмо отвори вратата към нещо прекрасно и сега ни запраща обратно в Учебникландия.

— Да твърдиш подобно нещо — сприхаво се тросна Лорън, макар и с видимо облекчение, че сърдечния изблик на Раб не е отишъл по-далеч, — означава да приемаш цялата тачеристка парадигма да се заличат изкуствата и всичко да мине на занаятчийска основа. Ако убиеш идеята за познанието само заради самото него, тогава убиваш и всеки критичен анализ на това, което става в общес…

— Не… не… — протестира Раб. — Имам друго предвид…

И така те продължават, продължават да се нападат и да отстъпват, да се убеждават, че принципно са на едно мнение, когато ги дели пропаст и обратното да се вкопчват яростно в някакви незначителни, педантични различия, които са им дошли на езика. С други думи здраво студентстваха.

Мразя тоя тип препирни, особено между мъж и жена и още повече, когато някой от тях току-що е вдигнал залога. Иска ми се да изкрещя право в лицата им:

СТИГА СТЕ СИ ТЪРСИЛИ ПРИЧИНИ ДА НЕ СЕ ИЗЧУКАТЕ!

След няколко питиета барът приема по-поносими омекотени очертания, темпото се забавя, хората се радват просто на компанията на други хора и плещят глупости. В този момент решавам, че доста си падам по Раб. Това не става изведнъж, а е нещо като постепенно натрупване. В него има нещо чисто и шотландско, нещо благородно и келтско. Почти пуритански стоицизъм, който не може да бъде открит у мъжете в Англия и особено в Рединг. Но те не спират и не спират, тези шотландци: спорят, обсъждат, разискват по начин, специфичен само за медийните и аристократичните прослойки в Англия.

— Стига с тия тъпи спорове! — прекъсвам ги авторитетно. — Преди малко споделих с вас една от палавите ми тайни. Нямаш ли и ти някакви такива тайни, а, Лорън?

— Не — отвръща тя, лицето й отново порозовява, а главата й се привежда. Забелязвам, че Раб повдига вежди, сякаш да ме предупреди да не се впускам в тази територия, проявявайки съчувствие към агонията на Лорън, каквото ми се ще да проявявах и аз.

— А ти, Раб?

Той се ухилва и поклаща глава. В очите му за пръв път пробягва дяволито пламъче.

— Не. Имам един приятел, Тери, той е по тази част.

— Тери, а? Искам да ме запознаеш! Ти виждала ли си го, Лорън?

— Не — отговаря отсечено тя, все още напрегната, но вече започнала да се поотпуска.

Раб пак повдига вежди, в смисъл, че идеята не е особено добра, което леко ме заинтригува. Да, всъщност ми допада да се срещна с Тери, допада ми и начинът, по който Раб счита, че не трябва да го правя.

— И какви ги върши този Тери? — разпитвам.

— Ами — започва колебливо Раб — той държи един секс-клуб. Правят порно записи и всичко останало. Искам да кажа, всъщност, това не е точно моя тип място, но определено е типа на Тери.

— Кажи ми още!

— Ами, така. Значи, Тери редовно ходеше да затваря клуба. Една нощ вътре имало останали няколко момичета, които познавал и може би, един-двама туристи. Били подпийнали повечко и се разгорещили. Така се започнало. Скоро сбирките станали съвсем редовни. Веднъж охранителните камери не били изключени и по случайност, както твърди Тери — Раб завърта невярващо очи, — всичко се записало. Така им дошло на ум да правят аматьорски порно-касети, да показват рекламни клипове в мрежата, да ги изпращат по пощата срещу заплащане или да си ги разменят с други хора, които се занимават със същото. Освен това организират и прожекции, обикновено за приятели, по петачка на калпак. Ъ-ъ… Всеки четвъртък.

Лорън изглежда съвсем отвратена и очевидно Раб стремглаво пада в нейните очи, за което той очевидно си дава съвсем ясна сметка. Аз пък го намирам за страшно вдъхновяващо. Освен това утре е четвъртък.

— А утре, ще има ли шоу? — интересувам се.

— Да, сигурно.

— Може ли да отидем?

Раб определено не е много сигурен.

— Ами, ъ-ъ… Трябва да гарантирам за вас. Това е частно парти. Тери, ъ-ъ… може да ви навива да участвате и вие, така че, ако наистина отидем, просто се правете, че не сте го чули. Той само плещи глупости.

Отхвърлям назад косата си и тържествено заявявам:

— Може пък да се навия! Лорън също — добавям. — Чукането е добър начин да опознаеш хората.

Лорън ми хвърля поглед, който би могъл да повали и тибетски як.

— Нямам никакво намерение да гледам порнографски филми, особено с някакви дърти мръсници, а още по-малко да участвам в тях!

— Хайде, де… Ще бъде голям купон.

— Не и не. Ще бъде мръснишко, отвратително и жалко. Очевидно имаме различни разбирания за купон — яростно отвръща тя.

Лорън е направо на нокти и не искам да се скараме, но имам идея. Поклащам глава.

— Нали учим кино? Нали се занимаваме с култура? Току-що Раб ни каза, че цяла филмова ъндърграунд култура се случва точно под носа ни! Трябва да поемем риска. С образователна цел. А освен това ни се отваря възможност да се изчукаме!

— Стига си крещяла! Ти си пияна! — пищи тя и скришом оглежда пъба.

Раб се смее на притесненията на Лорън, а може би това е начин да прикрие своите собствени.

— Наистина обичаш да шокираш, нали? — пита ме той.

— Само себе си — отвръщам. — А ти? Понякога участваш ли?

— Е, не, всъщност това не е моята територия — обяснява пак той, но някак виновно.

Мисля си за този Тери, който пък обича да участва, мисля си, защо Раб и Лорън не си падаха малко повече авантюристи и си мисля, колко забавно би било да си спретнем една тройка.