Ървин Уелш
Порно (68)

68. Мръсен № 18751

Всеки път, когато отида да видя Ники в квартирата, той винаги е там, постоянно се върти наоколо, души покрай тази Даян като оглупяла от любов хрътка. Шантава работа — ние двамата с гаджета, които живеят на едно място. Малко като в старите дни. Рент Бой се е излегнал на дивана, чака мис Даян да се приготви и чете книга за порнографията и секс тружениците, които и да са те. Копелето е нацелил точното гадже. Мога да си ги представя как седят и редят интелектуални мисли за чукането, без изобщо до го практикуват. Предложих му, на него и неговата нова пичка, шанс за малко екшън с истинските играчи, а той ми отговаря — „Аз обичам гаджето си. За чий са ми тези тъпотии?“. Приемете искрените ми извинения, мистър Тъпак.

— Виж, Сай, искам да се свържа с Втората Награда. Виждал ли си го?

Поразен съм. Това преминава всички граници. Втората Награда трябва да бъде избягван на всяка цена.

— Какво изобщо може да накара човек с всичкия си да иска да го види?

Рентс сяда, накланя се напред, нещо премисля и накрая решава да не лъже. Адски прозрачно копеле!

— Искам да му дам парите. Дела от Лондон. Вече съм се реванширал на всички с изключение на знаеш кого.

Рентън е кретен! И най-малкото уважение, което преди съм имал към него бързо се топи. И да се оставя на такъв тъпак да ме ограби? Не, той беше просто отчаян глуповат наркоман, комуто само веднъж е провървяло.

— Ти си откачил! Това е чиста проба пилеене на пари! Просто напиши чек директно на Пивоварни Тенетс.

Рентс се изправя и в стаята влизат Даян и Ники.

— Чух, че е спрял пиенето. Казват, че станал религиозен.

— Не мога да си го представя. Опитай в мисията или в подслона за бедни. Или из църквите. Тия религиозните алкохолици се събират на Скръбърс Клоуз, ако не се лъжа.

Трябва да призная, че Даян изглежда секси, макар очевидно да не е от класата на Ники (да се има предвид, че все пак излиза с Рентън).

— Изглеждате прекрасно, дами — усмихвам се. — Трябва да сме били добри момчета в предишния си живот, за да ги заслужим, а, приятел? — подсмихвам се на Рентс.

Рентън отвръща с леко измъчен поглед, отива до Даян и я целува.

— Готова ли си?

— Да — отвръща тя, двамата тръгват да излизат и аз се провиквам:

— Готова и навита. Сляп ли си Рентън?

Не получавам никакъв отговор. Даян очевидно изобщо не ме харесва и настройва Рентън срещу мен. Поглеждам Ники.

— Тия двамата май наистина са хлътнали — отбелязвам, опитвайки се да прозвуча доброжелателно.

— Боже мой! — театралничи тя. — Толкова са влюбени!

Почти се изкушавам да кажа — по-добре внимавай за приятелката си, дето се върти около тази студенокръвна слизеста северно-европейска змия! Но ми се струва някак малодушно, човек трябва да се държи лежерно. Ники страшно се е надула след новината за Кан, разнася се нагоре-надолу като примадона, държи се като ония, старовремските холивудски звезди. Това, разбира се, не остава незабелязано. Тери вече й вика Ники Фул-ъф-Шит. Тя толкова се е вживяла в ролята, че решава да се преоблече отново, показвайки ми някаква рокля в черно и синьо, която не съм виждал. В сравнение с предишната, тази е нищо особено, но аз пунтирам див ентусиазъм за да не останем тук цялата вечер. Междувременно тя не спира да дрънка за Кан.

— Господ знае кого ще срещнем!

Докато тя се пипка, успявам да се промъкна за секунда в стаята на Даян и да хвърля един поглед. Виждам папка с изписани листа за дипломната й работа и дори успявам да зачета малко:

…с настъпващия консуматорски синдром, секс-индустрията, както всички останали, претърпява тясна специализация. Макар да е истина, че още съществува връзка между бедността, наркотиците и проституцията по улиците, тя представлява много малка част от онова, което може да наречем най-голямата и разнородна индустрия в Обединеното Кралство. Въпреки това, нашите популярни представи за секс-труженичкшпе до голяма степен се формират от стереотипа на „тротоарните курви“.

На какво, мамка му, ги учат по наше време в този Университет?! Сигурно им дават дипломи по теория на курвалъка? Ако е така, да тичам да си взема почетната професура!

Най-сетне излизаме и отиваме в Сити Кафе. На влизане забелязвам Тери, който се опитва да заговори барманката — студентка. Явно тук е новото му свърталище. Тъкмо прошепвам на Ники да се измъкваме и да ходим в ЕН1, но тя не ме чува и Лосън ни намерква.

— Сики и Ники! — провиква се той и после се обръща към барманката. — Бев, на моя сметка — каквото и да поискат моите добри стари приятели — ухилва се той и сграбчва Ники за задника. — Твърд като камък, скъпа. Поддържаш форма, виждам! Всичко стегнато на шест!

— Всъщност, доста съм се измързеливила напоследък — казва тя с онзи кокетно ленив маниер. Какво си мисли, че прави, като го оставя да я опипва така? Сигурно ще го остави и да й го вкара — „М-м-м, каква стегната вагина! Да не си правила упражнения за таза, а?“. Поглеждам Тери с поглед, който означава: това е моето шибано гадже, Лосън, чекиджия нещастен! Той дори не ме забелязва.

— Нищо не подсказва, скъпа! Само искам да се просна на земята в обожание пред този великолепен задник! Така че, ако това копеле, което е извадило велик късмет — той благоволява да ми хвърли един кос поглед, — те разстройва с нещо, знаеш на кого да се обадиш!

Ники се усмихва, стиска ръцете на Тери и казва:

— Доколкото те познавам, Тери, сигурно ще искаш да направиш много повече?

— Напълно си права. Като стана въпрос, какво ще кажете да направим малко порно снимки? Бях за последно в болницата и всичко ми е наред.

— И трипера ли? — бъзикам го.

— Така че съм готов, изпълнен с желание и напълно пригоден — добавя той, отново без да ми обръща никакво внимание.

— Тери, моментът е кофти — казвам и обяснявам за Нюз и как искам да го карам по-леко в пъба, докато не излезе филма.

— Тогава да го направим в моя апартамент… Но да пием за Кан. Голям удар! Радвам се за вас — усмихва се той така, че тръпки ме побиват. После слага ръка на рамото ми. — Съжалявам, че се вързах така преди, приятел. Малко завиждам. Но не можеш да се зъбиш на успеха на стар приятел!

— Нямаше да мога да се оправя без теб, Тери — казвам, доста впечатлен от великодушието му. — Много мило от твоя страна. Знаеш, всичко опира до пари. Ходенето в Кан струва цяло състояние, дори и за няколко дни. Но щом касата започне да се пълни, ще ти се издължа.

— Не се притеснявай. Имам една-две идейки междувременно. Раб също не е на зор. Говорих с него оня ден. Зает е с детето, Университета и така нататък.

— Как е Роберто? — питам.

— Изглежда добре. И с детето нещата вървят о’кей — обяснява Тери. — Не е за мен такъв живот обаче — ядосва се той. — Домашна скука. Веднъж се пробвах, цъ, не става.

— И при мен е така — съгласявам се. — Темпераментът не ми го позволява. Способен съм да поемам отговорност, всъщност с радост го правя на периоди, но не и за постоянно.

— Саймън всички ни е пързалял от време на време — изграчва самодоволно Ники. Пиенето явно я е ударило в главата заедно с шибаната трева, която пуши по цял ден. Пафка като за последно и после се чуди защо не е станала гимнастичка! — Но ние пак го обичаме.

— Е, понякога — отвръща Тери.

— Да. Защо е такъв? Защо манипулира хората? Мисля, че има нещо общо с това, че е израснал в къща с прекалено грижовни жени. Да, така е при италианците. Той е способен да събуди задрямалия майчински инстинкт у всяка жена — казва тя на висок глас.

Ники започва да ми лази по нервите. Няма две мнения по въпроса. Не знам, тази склонност към психоанализиране бързо омръзва. Бившата ми жена правеше същото и това известно време дори ми харесваше. Мислех, че наистина я е грижа. После стоплих, че го прави към всички, просто навик. В крайна сметка, тя беше еврейка от Хампстед със семейство, което работи в медиите, така че какво друго може да се очаква? Накрая не можех да понасям този й навик!

А сега и Ники жестоко ме дразни. Ето, започвам да си намирам причини да не съм с нея. Познавам опасните знаци. Заглеждам по-грозни, по-смачкани, по-малко грациозни и интелигентни гаджета, но съм им страшно навит. Осъзнавам, че е само въпрос на време преди да бия шута на Ники заради някоя, която ще намразя само след пет минути и ще се презирам за това. Но ще е някоя съвсем нова. Ники не е и толкова добра в леглото, колкото си мисли с тия нейни гимнастически дивотии. Едно — тя е мързелива кучка. Винаги заспива на минутата, излежава се по цял ден, типична шибана студентка, докато аз ставам с петлите. Никога не съм бил сънливец: два или три часа на нощ ме оправят идеално. Писнало ми е да се будя през нощта надървен и да трябва да чукам чувал с картофи.

Но тя изглежда толкова красива, защо тогава предпочитам да правя всичко друго в този момент, но не и да я заведа в къщи и да я изчукам? Минаха вече няколко месеца. Наситих ли й се? Толкова ли наистина е нисък прага ми на поносимост? Разбира се, че не. Ако това е случаят, аз съм обречен.

Отиваме у тях и тя ми пробутва да гледам разни снимки от онези почти чекиджийски мъжки списания, дето се нароиха толкова много вече, че не можеш да им направиш разликата. Тази, другата, бившата гимнастичка — Каролин Павит е на корицата. Същата, с която Ники е била приятелка, а сега й е фикс-идея.

— Ужасна е — казвам. — Всичко е само заради това, че е участвала на Олимпиадата, че я показват по телевизията и много пичове са й навити да я праснат. Трофеен тек, това е всичко!

— И ти би я изчукал. Ако сега влезе през тази врата? Би ме зарязал и би й се хвърлил веднага — казва тя с истинска жлъч в гласа.

Не мога да търпя вече тези глупости. Кучката ревнува и ме обвинява, че си падам по някаква си, която дори не мога да си спомня изобщо да съм виждал преди това, докато тя не ми набута списанието под носа. Ставам и се приготвям за тръгване.

— Вземи се стегни — умислено казвам като си тръгвам. Тя трясва вратата зад гърба ми и до ушите ми достига доста соена и дълга поредица псувни от другата страна.

Да, Ники ми лази по нервите, но не чак толкова, колкото Аманда. Онази почивка в Тоскана сложи окончателно точката на всичко, а сега отново скоро се завръщам по Средиземноморието, за пръв път след този противен епизод. Кан. Вече броя дните.