Ървин Уелш
Порно (36)

36. Мръсен № 18743

Подрънкването на тежки алуминиеви бидони по каменния под. Високите подвиквания на момчетата, които карат бирата. Търкалянето на един бидон подир друг от камиона върху рампата, после надолу по наклонените дъски и трясъка с който се приземяват в мазето, преди да бъдат вдигнати, за да се наредят върху останалите. Такова, тряскане, такова викане.

В главата ми е страшна боза. Спомням си с ужас, че съм обещал да ида у майка ми тази вечер — на семейна вечеря. Не мога да преценя кое ще бъде по-лошо в това ми състояние — нейното непрестанно суетене или пълното безразличие на стария, което от време на време прераства в открита враждебност. Една Коледа преди много години, с него останахме насаме в кухнята и той изсъска с пиянска злоба в ухото ми:

— Да знаеш, че игричките ти са ми ясни, малко копеле!

Спомням си, че бях адски объркан и изплашен. Какво съм направил, което той да надуши? После, разбира се, се досетих, че не става дума за нищо конкретно, той просто прехвърляше върху ми собствената си самоненавист като казваше, че ме познава, че познава природата ми, тъй като и той бе същия. Основната разлика, която пропускаше обаче бе, че той е неудачник, а аз — не.

Главата ми обаче се цепи. Снощното изпълнение: колко зор за някакви си петстотин лири кирташки пари. Разбира се, Мистър Мърфи е очарован от дребните ни приходи, но за мен всичко това бе пробно изпитание.

Спъд се справя добре в един девалвиран национален шампионат, но това не означава, че може да играе на европейските финали. Алекс Маклийш?

Има си хора за всяко нещо, Саймън и лично аз съм склонен за привличането на този Рентън, от Европа. Той е темпераментен играч, е, вярно, в миналото ни е разочаровал, но понякога човек трябва да поеме риска на това ниво. Алекс Фъргюсън го доказа с Ерик Кантона. Но напълно сериозно считам, че този Мърфи няма необходимата класа в конкретния случай. И все още харесвам това момиче, Никола Фулър Смит, все пак.

Повече от съгласен съм с теб, Алекс. И двамата познаваме таланта, щом го видим.

Скапаният махмурлук обаче ще ме довърши и целият треперя, докато момчетата с бирата бодро пеят, а Мораг ми подвиква:

— Трябва ни още бира „Бекс“!

Това не е животът, който бях планувал. Треперейки се мъча нагоре по стълбите с една каса, после с втора и започвам методично да пълня хладилниците на бара. Скоро ме хващат нервите и паля цигара в офиса. По-лесно е да откажеш хероина, отколкото фасовете. Все пак, пощата пристига и носи добри новини под формата на писмо, което е от самия началник на полицейското управление в Лийт!

Лотианска Полиция

RL/CC — С.Д.У.

 

Скъпи Мистър Уилямсън,

 

Относно: Бизнесът в Лийт срещу наркотиците

 

Благодарим за изпратеното от вас писмо на 4-ти т.м. Отдавна поддържам становището, че войната с наркотиците може да бъде спечелена единствено с подкрепата на обществеността. Тъй като голяма част от търговията със забранени от закона наркотични вещества се извършва в пъбовете и клубовете, бдителните собственици на обществени заведения са в авангарда на тази борба. Особено съм доволен да ви поздравя за активната позиция и желанието да обявите вашето заведение за зона без наркотици.

 

Искрено Ваш,

Р.К. Лестър

Началник Полицейско Управление

С повече от час на разположение до отварянето на пъба, вземам писмото и отивам в магазина за рамки нагоре по Уок и поръчвам да ми го сложат в елегантна златна рамка. После се връщам и го закачам за гордост на заведението точно зад бара. В действителност, това ще послужи като официален документ за търговия с наркотици, тъй като никой „бдителен гражданин“ няма да ми се пречка и да смущава главния дилър. Най-сетне ще бъда оставен на мира и това е всичко, което човек може да иска от живота: да движи бизнеса си на спокойствие и да го начука на всички останали. С други думи да бъде bona fide сертифициран член на капиталистическата класа.

Солариумът, който съм поръчал, най-сетне пристига. Не искам тебеширени тела във филма. Правя половинчасово изпитание на новия уред.

Подпален, в съвсем буквалния смисъл, търча до първия уличен телефон, откъдето звъня на Ивнинг Нюз и стискам нос, докато говоря в слушалката.

— Един тип в Лийт, този, собственикът на пъб Порт Съншайн, ъ-ъх, опитва се да започне онази кампания — „Бизнесът в Лийт срещу дрогата“. Получил е такова, писмо, де, от началника на полицейското управление, че силите на реда го подкрепят, значи.

Как само подскачат при споменаването на главната кука! За по малко от час ми пращат едно луничаво слабоумно репортерче с фотограф, точно, когато първите ми клиенти влизат. Старият Ед и компания отиват право до черната дъска да проверят какъв е специалитетът за деня (Овчарски пай). Новинарите щракват няколко снимки и задават въпроси, докато аз се изтягам назад в стола си и го раздавам тежкарски. Казвам им, че печеното на Мо е толкова известно в Лийт, колкото гювечетата на Търпин в Уедърфийлд. Дребосъкът примигва на парцали, но все пак не се оплаква от положението.

Началото на деня съвсем не е толкова лошо, а и съм с петстотин лири по-богат. Разбира се това е слаба бира в сравнение с онова, от което се нуждая за да направя истински, високо бюджетен порно-филм, но така или иначе на хоризонта изплува нова, по-значима далавера. Порнографията е жанра, в който съм избрал да се изявявам засега, но не смятам да оставам твърде дълго на това ниво. Ще покажа на ционисткото семейство на бившата голям среден пръст. Триумфално си спретвам тлъста линия кока и тя ме заковава, но се налага да се бъркам за кърпичките си „Клийнекс“, за да спра шуртящия си нос.

Адски странно, че едно запиване със Спъд Мърфи и някакъв шибан глазгоуски тъпак може да се окаже толкова вдъхновяващо. Коката е супер, обаче — буквално издухва скапания махмурлук. Телефонът звъни и Мораг задържа слушалката в другия край на бара. Всеки грам мас на тая жена струва чисто злато! Да, може и да взема някоя апетитна студентка, като Ники например, просто за един вид облекчение на нагона, но няма начин да се справи по-добре от този стар бойлер на бара.

— За теб — казва тя.

Очаквам да ме търси някое гадже, дори се надявам да е Ники, но не, това е шибания Спъд, който иска на ходим на клуб и да профукаме парите на киртака Доуд, сякаш двамата сме пак големи приятелчета.

— Съжалявам, приятел, но съм много зает в момента — кратко го информирам.

— А какво ще кажеш за четвъртъка?

— В четвъртък — изключено. Какво ще кажеш за никога? Никога устройва ли те? — питам раздразнено, преди да отсека: — Чудесно! — и трясвам слушалката на фона на потресеното мълчание от другата страна на линията. После вдигам отново и набирам някой, който би могъл да ми бъде от полза, а именно Скрийл от Глазгоу и го питам дали може да открие определени хора.

Още от най-ранна възраст осъзнах, че другите хора са просто пионки, които можеш да разместваш и поставяш, където смяташ за необходимо, така че в крайна сметка да създадеш ситуацията, от която може да се извлече оптимално удовлетворение. Също открих, че чарът работи по-добре от заплахите, а любовта и привързаността по-лесно от насилието. При любовта и привързаността само трябва да се оттеглиш или да заплашиш, че ще го направиш. Разбира се, някои хора прецакват виртуозния ти план. Това обикновено са приятелите и любовниците. Най-добрият ми приятел избяга с парите ми. Рентън. Другият, който ме е прекарвал здраво е старецът на жена ми.

И на двамата ще им го втъкна. Но точно сега, искам да говоря със Скрийл, мой стар глазгоуски приятел. Да, време беше да се намерим, особено след като съм вече за постоянно на север от границата. Обменяме поздрави, лафим за дреболии, после насочвам разговора по бизнес и Скрийл просто не може да повярва на ушите си какво се иска от него.

— Искаш да ти намеря гадже, което работи къде?!

— Да продава билети на стадион Иброкс — повтарям търпеливо. За предпочитане да е срамежлива, уязвима, така по-невинна, която може би живее при родителите си. Няма значение как ще изглежда.

Останалата част го прави още по-подозрителен.

— Какво, по дяволите, си намислил, Уилямсън?

— Можеш ли да го направиш?

— Остави на мен — отсича той с разбиране. — Нещо друго?

— Очилат пич, който живее с майка си…

— Това вече е лесно!

— …но и който работи в централния клон на Клайдсдейл Банк в Глазгоу.

Скрийл отново настоява да повторя молбата си и започва да се смее.

— Да не си тръгнал да ги сватосваш?

— В известен смисъл — казвам му. — Можеш да ми викаш Купидон — подхвърлям преди да се сбогуваме и да усетя успокояващия допир на пакетчето кока в джоба си.