Ървин Уелш
Порно (8)

8. „…само обективът…“

Раб изглежда нервен. Чопли кожичките на пръстите си. Когато се пробвам да го предизвикам, той започва да разправя нещо, как се опитва да откаже цигарите, мърмори как очаква дете. Това изобщо е първият намек към мен, като изключим мистериозния Тери, за някакъв живот извън студентството. На човек му става странно като се замисли, че някои хора живеят по няколко различни живота. Като мен. Предстоеше ни среща със скрития свят на Раб, или поне малка част от него.

Таксито криволичи от светофар на светофар, броячът неумолимо се върти. Спираме пред един малък пъб и макар греховна жълта светлина да се процежда върху сиво-синия тротоар и ясно да се долавя смеха от пресипнали препушили гърла, ние не влизаме там. Тръгваме по една опикана странична чакълена пътека, която ни извежда до боядисана в черно врата. Раб потропва ритмично: та-та-та-та-та, та-та-та-та, та-та.

Чува се шум от стремглаво спускане по стъпала. После тишина.

— Аз съм, Раб — смутолевя той и пак тропа, но този път друг футболен ритъм.

Ключалката се завърта, веригата издрънчава и зад вратата наднича къдрава глава, точно като на клоун на пружина. Две алчни, присвити очи набързо регистрират присъствието на Раб, после оглеждат тялото ми с безцеремонна съсредоточеност, от която направо ми идва да се развикам за полиция. После чувството ми на страх и притеснение се изпаряват от топлината на нажежената по бяло усмивка, която сякаш достига собственото ми лице и като пръсти на скулптор го моделират по свое подобие. Усмивката е невероятна. От физиономия на войнствен, враждебен кретен тя го превръща в езически гений, владеещ тайните на света. Главата се завърта на една страна, после на друга, проверявайки алеята за чуждо присъствие.

— Това е Ники — обяснява Раб.

— Влизайте, влизайте — кима пичът.

Раб ми хвърля поглед в смисъл на „сигурна ли си“ и обяснява:

— Това е Тери.

В отговор на погледа му, аз прекрачвам прага.

— Тери Лимонадения — усмихва се този едър, къдрав пич и се дръпва встрани, за да ми направи път към тясното стълбище. Той мълчаливо тръгва след мен, така че, предполагам, да огледа добре задника ми. Аз не бързам, за да му покажа, че това е последното нещо, което би ме притеснило. Нека той бъде притеснения.

— Имаш невероятен задник, Ники, казвам ти го напълно безкористно — казва той с весел ентусиазъм. Наистина започвам да го харесвам. Това е моята слабост — твърде лесно се впечатлявам точно от когото не трябва. Всички винаги са го казвали: родители, учители, треньори, дори връстници.

— Благодаря ти, Тери — отвръщам сдържано, извръщайки се към него, когато стигам най-горе. Очите му светят и аз го поглеждам право в очите, задържайки погледа му. Усмивката му разцъфва още повече, той кима към вратата, аз я отварям и влизам.

Понякога другостта на самото място наистина те сепва. Ако се измъкнеш малко в страни от типичните колонизирани, корпоративни центрове, еднакви за всеки британски град, веднага ще откриеш истинските места. Може би една кратка разходка, няколко спирки с автобус — никога не отнема много време. Това тук беше точно от тези места, толкова фрапиращо, че направо ти секва дъхът от якия кич. Отивам в тоалетната, за да огледам. Дамската тоалетна е тип „ковчега на Фараона“, толкова тясна, че едва можеш да седнеш, чинията е счупена, няма хартия, плочките са нащърбени, в мивката няма топла вода, а над нея се мъдри пукнато огледало. Оглеждам се в него и с радост установявам, че пъпката, която бе тръгнала да ми излиза на лицето е завехнала. Онова петно на бузата ми също е избледняло. Червено вино. Избягвай червеното вино. Тук едва ли би било проблем. Слагам си очна линия и още от мораво-червеното червило. Тегля една четка на косата си. После поемам дълбоко въздух и излизам, готова за срещата с този нов свят.

Много погледи се вторачват в мен. Погледи, които смътно бях доловила на път за тоалетната, но бях игнорирала. Едно момиче със строго изражение и черна къса коса ме гледа открито враждебно от бара. С периферното си зрение забелязвам как Тери повдига очи и й прави някакъв знак. Мястото е полупразно, но аз не изпускам Тери от поглед.

— Пускай пичовете да влизат, Биръл! — казва той на Раб, но не отклонява поглед от мен. — Значи, Ники, с Раб сте в един колеж. Сигурно университетът е много… — Тери се опитва да намери думата, но накрая изтърсва: — А бе, за някои неща човек е по-добре да не мисли.

Смея се на това му изпълнение. Пичът е голяма забава. Все още няма нужда да му натривам носа, това може да стане и по — нататък.

— Да, уча в Университета. В един и същи курс сме. Кино.

— Е, сега ще ти покажа малко филмчета, които си струват! Хайде, сядай до мен — казва той и сочи мястото в ъгъла. Тонът му е на ученик от началното училище, който няма търпение да се похвали какво са направили в клас. — Има ли още такива сладурани като теб в колежа? — пита той, но явно въпросът е насочен повече към Раб, отколкото към мен. Вече бях разбрала, че и двамата с Тери обичаме да поставяме Раб в неловко положение. Нещо, което ни сближава.

Сядаме в ъгъла до две млади жени, една двойка и барманката.

Тери носи стар суичър „Пол енд Шарк“, Т-шърт с триъгълно деколте, дънки „Ливайс“ и маратонки „Адидас“. Има златен пръстен и верига на врата.

— Значи ти си легендата Тери, а? — любопитствам с надежда да получа някаква реакция.

— Да — отвръща той сухо, сякаш тази титла е прекалено известна от една страна, и крайно незадоволителна от друга.

Тайфа стари и не толкова стари момчета влиза и сяда, като повечето си придърпват столове точно под екрана. Атмосферата е като на футболен мач. Разменят се поздрави, шеги, носят се питиета, а смръщената девойка събира парите. Тери се провиква към това набито, заплашително същество:

— Джина, иди да дръпнеш завесата, слънчице!

Тя го изглежда доста кисело, опитва да каже нещо, но после размисля.

Шоуто започва, явно снимано с най-обикновена видеокамера. Камерата е една, няма никакъв монтаж, само обективът се движи насам-натам. Снимано е от триножник, защото образът е стабилен, но по-скоро представлява еднопланова картинка на двама души, които се чукат, отколкото опит за заснемане на филм. Качеството е добро и ясно се вижда, че това е Тери, който опъва Джина на същия този бар, където се сервират питиетата.

— Виж, доста съм свалил от миналата година — прошепва ми той, очевидно страшно доволен като се потупва отстрани. Обръщам се да погледна, но не мога да задържа погледа си встрани от екрана, където в действието се появява ново младо момиче.

— Мелани — прошепва Тери и кима към бара. Разпознавам я. Същото момиче, което отпреди си стоеше там, но сега на екрана изглеждаше различно, наистина секси. Джина прави кунилингус на Мелани. Някой подхвърля коментар, следва кратък смях, Мелани свенливо и неловко се усмихва, после се чува шъткане. В този момент качеството на звука е трагично, долавя се пухтене и неубедителните реплики на Тери като „давай“, „да“, „точно така, малката“. На екран излиза блондинка, която Тери оправя с ръка, докато тя му духа. После я обръща с гръб към него, превита върху облегалката на дивана и започва да я помпа. Лицето й е в едър план към камерата, а циците й се тресат. В един момент главата на Тери се появява зад рамото й, намига в обектива и казва нещо от типа: „Солта на живота“.

— Урсула, шведско гадже — обяснява ми той с театрално шептене. — Или май датско… както и да е, au pair маце, движи по Грасмаркет. Адски навита! — добавя Лимонадения. Докато другите участници навлизат в мелето, Тери от време на време подхвърля образователните си коментари:

— …Крейг… голямо приятелче. Топ-ебач. Не е много с всичкия си, малко пада секс маниак. Винаги обаче си намира какво да чука… А… Рони… наистина може да защити честта на Шотландия, това момче…

Шоуто завършва с масово изпразване и фокусът се загубва. На моменти се вижда само размазано розово петно. После отново настъпва яснота и Джина смърка кока, отегчена от секса. Определено има крещяща нужда от редакция и тъкмо смятам да споделя това с Тери, но той изключва от дистанционното, усещайки, че публиката се отегчава.

— Толкова от нас. Край! — усмихва се той.

След шоуто сядам да си побъбря на бара с Раб и го питам от колко време върви всичко това. Той тъкмо се кани да ми отговори, когато Тери се промъква до мен и пита:

— Е, какво мислиш?

— Аматьори — отвръщам, вече на градус, по-надуто и гръмогласно, отколкото възнамерявам и отмятам назад коса. Кръвта ми леко се смразява, защото ми се струва, че Джина ме е чула и усещам студения, режещ проблясък в погледа й.

— И смяташ, че ти би се справила по-добре? — пита той, присвивайки очи и повдигайки вежди.

Вторачвам твърд поглед в него.

— Да — казвам.

Той завърта очи и настървено надрасква някакъв номер на картонената подложка за бира.

— По всяко време, скъпа. По всяко — меко повтаря той.

— Не мисли, че ще забравя — казвам за неудоволствие на Раб, който е доловил разговора или поне основната част.

За пръв път забелязвам присъствието на другите двама мъже от филма, Крейг и Рони. Крейг е кльощав нервен пич със светло кестенява коса, който пали цигара от цигара. Рони е небрежняр с рядка руса коса и същата тъпашка усмивка като на видеото, макар че на живо изглежда по-тантурест.

Скоро след това влиза скандинавката Урсула и Тери ни представя. Тя ме поглежда с крайно смесени чувства, но разиграва безпределна сърдечност. На живо не изглежда толкова добре, колкото на екран. Чертите й са доста топчести, мяза малко на тролче. Тя ми предлага питие и сякаш партито тъкмо сега започва, но аз набързо се извинявам и си тръгвам. Нещо интересно със сигурност щеше да се случи, но този поглед в очите на Тери ми подсказва, че ще бъде глупаво да изигравам всичките си карти наведнъж. Той ще трябва да почака. Всички ще чакат. А освен това, имам и есе за довършване.

Когато се връщам вкъщи Лорън е още будна, стои с Даян, която вече се е нанесла. Лорън изглежда наистина ми е сърдита, че съм излязла, че не съм останала да помогна, че не съм посрещнала Даян и какво ли още не. Всъщност ми е бясна, само защото съм отишла да гледам порно, но от друга страна ужасно й личи, че умира да разбере какво е станало.

— Здрасти, Даян! Извинявай, но се наложи да изляза — обяснявам. На Даян като че ли не й дреме. Тя изглежда печена, самоуверена красавица, която явно е доста по-напред с материала и от мен. Очите й са проницателни, живи, устните — фини, леко ехидни, облечена е в синя тениска, сини джинси и маратонки.

— Купон ли? — пита тя с типичния местен акцент.

— Бях да гледам порно в един пъб — отвръщам. Виждам как Лорън се изчервява от неудобство.

— Това е малко повече, отколкото сме искали да знаем! — натъртва тя доста нелепо, като дете, което се опитва да се прави на възрастен, но прозвучава още по-детински.

— Струваше ли си? — пита Даян без никаква нотка на учудване, за ужас на Лорън.

— Не беше зле. Ходих с един приятел на Лорън — обяснявам й.

— Не ми е приятел! На теб също не ти е приятел! — почти изкрещява тя и осъзнавайки се, снижава тон. — Просто едно момче от курса.

— Доста любопитно. Аз правя дипломна работа по психология за работещите в секс-индустрията. Нали се сещате, проститутки, стрийптизьорки, телефонен секс, масажистки, компаньонки, всички без изключение.

— Как върви?

— Трудно се намират хора, които са навити да говорят — оплаква се тя.

Усмихвам се.

— Мисля, че ще мога да ти помогна.

— Велико — възторгва се тя и решаваме да побъбрим някой ден за работата ми в сауната, където съм на смяна утре вечер.

Отивам в стаята си и полупияна се опитвам да прочета есето си за Маклимънт на компютъра. След няколко страници очите ми започват да смъдят и аз се изсмивам на тъпото изречение: „Неизбежен е изводът, че шотландските емигранти са обогатили всяко общество, до което са имали досег“. Скалъпено специално за Маклимънт. Разбира се, не съм упоменала ролята на шотландците в развитието на робството, расизма и даже основаването на Ку Клукс Клан. Съвсем скоро очите ми натежават и усещам как се отпускам на леглото, унасяйки се постепенно в горещи чергарски скитания и изведнъж съм някъде другаде…

…той здраво ме е хванал… тази миризма… и нейното лице отзад, кривите й, напрегнати усмивки, докато той ме превива през бара сякаш съм от гума… този глас… командващ, подканящ… и виждам лицето на мама и татко, лицето на брат ми Уил в тълпата и се опитвам да изкрещя… моля, спрете това… моля… но те сякаш не могат да ме видят… после ме опипват, мачкат…

Беше изтощителен, непълноценен, пиянски сън. Надигам се да седна и главата ми пулсира, чувствам желание да повърна, после отминава, оставяйки ме с разтуптяно сърце и отровна пот по лицето и под мишниците.

Компютърът дреме на скрийнсейвър, докосвам мишката и срещу мен изскача есето на Маклимънт като някакво нагло предизвикателство. Трябва да го довърша. Забелязвам, че Даян и Лорън са си отишли, правя едно бързо кафе, прочитам есето, пипвам тук-там, пускам спел-чека и кликвам „Рrint“. Трябва да занеса есето в Университета до обед. Компютърът отброява необходимите три хиляди думи и отивам да си пусна душ, за да отмия алкохолната пот от вчера и просмукалия се в косата ми застоял цигарен дим.

Слагам малко овлажняващ крем на лицето си, лек грим, бързо се обличам и слагам нещата за работата в сауната в малък сак. С бърза стъпка вървя през парка Медоуз и само от време на време усещам студения, режещ вятър, който огъва листата на есето в ръцете ми. Забелязвам, че компютърът е заменил всички „s“ със „z“ и е изхвърлил всички „и“-та заради американския спелинг пакет, нещо, което е способно да вбеси кретена Маклимънт и да прецака угодническите ми коментари. Ако ми завери, то ще е на косъм.

Оставям есето при секретарката на катедрата точно в 11.47, хапвам един сандвич с кафе и се забивам в библиотеката, където цял следобед чета филмови сценарии преди да отида в сауната някъде към пет.

Сауната се намира на мръсен, тесен, мрачен главен път, който обслужва вливащия се в града трафик. Миризмата на хмел от близката пивоварна ти преобръща червата, особено когато си се наливал предишната нощ, все едно ти набутват в носа застоялите остатъци алкохол по бутилките от миналата нощ. Витрините на повечето крайпътни магазини са постоянно зацапани от напластената мръсотия и „Латино сауна и салон за масаж «Мис Аржентина»“ не прави изключение. Вътре обаче всичко е изрядно.

— И не забравяйте — всичко трябва да блести! — настоятели повтаря Боби Кийтс, собственикът. Изобилието от почистващ препарати определено надхвърля това на масажните масла и на всички ни се набива да ги използваме със същия размах. Само сметката за чисти кърпи сигурно е астрономическо число.

Постоянен, синтетичен аромат се носи навсякъде. Въпреки това сапуните, освежителите за уста, лосионите, маслата, талковете и ароматизаторите, които буквално се леят, за да замажат всяка следа от полепнала сперма или пот, странно усилват смрадта на улицата.

Трябва да изглеждаме и да се държим като стюардеси. Сауната, така да се каже, е тематична и за да е в тон всичко, Боби нае момичета, които според неговите представи бият на латино. Професионализъм над всичко. Първият ми клиент е дребен, сивокос мъж на име Алфред. След дълбок ароматотерапевтичен масаж с обилни количества лавандулово олио по възлестия му стегнат гръб, той нервно отправя въпроса за „екстри“ и аз предлагам „специален масаж“.

Хващам пениса му под хавлиената кърпа и започвам бавно да движа ръката си, напълно съзнавайки бездарието си в правене на чекии. Продължавам да работя на това място, само защото Боби ме харесва. Сещам се за Маркиз дьо Сад, който описва как младите отвлечени момичета биват обучавани в изкуството на мъжката мастурбация от стари, опитни мъже. После се замислям върху собствения си опит и се сещам, че съм изпразвала така само двете си първи гаджета, Джон и Ричард, които не чуках. Оттогава винаги свързвам правенето на чекии с липсата на полов акт и така чекиите някак си изпаднаха от сексуалното ми меню още преди да постигна някакъв напредък.

Понякога, макар и рядко, се е случвало някой клиент да се оплаче и да бъда надлежно заплашена с уволнение. След известно време обаче затоплих, че Боби само разиграва театър, а в главата му се въртят съвсем други мисли. Той постоянно ме кани на всякакви места: партита, казина, големи футболни мачове, кинопремиери, боксови мачове, конни надбягвания, надбягвания с кучета или просто „за по питие“, или „да си вземем нещо набързо за хапване“, или „да отскочим до едно готино ресторантче на един приятел“. Винаги си измислям извинение и отклонявам любезно поканата.

За щастие Алфред е толкова превъзбуден, че не успява да забележи нищо нередно, та камоли да се оплаче. Всякакъв сексуален допир е достатъчен да го взриви и той се изпразва за отрицателно време и даже си плаща с благодарност. Много от другите момичета, които правят свирки или пълна програма, не изкарват колкото мен. Знам го със сигурност. Приятелката ми Джейн, която е тук от много по-дълго, винаги казва някак самодоволно, че няма да мине много време и аз ще се пусна. Срязвам я с едно „няма начин“, но има дни, когато усещам, че е права, че е неизбежно и е само въпрос на време.

Когато ми свършва смяната проверявам гласовата поща на GSM-а. Лорън е оставила съобщение, че излизат да пият, звънвам й и си уговаряме среща в Каугейт пъб. Даян е заедно с нея, а също Линда и Корал, две други момичета от Университета. Коктейлите „Бакарди Бриз“ се леят и скоро вече сме на градус. Караме докато не затворят и заедно с Даян и Лорън потегляме към квартирата ни на Толкрос.

— Даян, ходиш ли с някой? — питам, докато вървим към Чембърс Стрийт.

— Не. Първо да завърша дипломната си работа — отвръща доста строго тя и тъкмо Лорън кима одобрително, когато Даян забива, — и тогава ще изчукам всичко, което има някакъв кур, защото шибаното въздържание направо ме побърква!

Аз се изкисквам, а тя отмята глава назад и се залива от смях.

— Курове! Големи курове, малки курчета, дебели, тънки, обрязани, необрязани! Бели, черни, жълти, червени! Предам ли дипломната си работа и КУР-КУР-ИГУ-У-У! И на моята улица ще изгрее слънце!

Тя прави фуния с ръце и отново изкукуригва точно пред Музея, Лорън се свива, а аз не мога да спра да се смея. Явно ще си отживея с това момиче.

На сутринта ми е чоглаво, лекциите са истинска мъка, а оня, Дейв прави левашки опити да ме заприказва. Лорън я няма на хоризонта, явно е била по-пияна, отколкото си мислех. През двора върви Раб заедно с един пич, Крис. Настигам ги и се насочваме заедно към библиотеката. Профилът на Раб рязко се откроява на дразнещото ярко слънце.

— Няма да ходя сега в библиотеката. Ще отскоча до нас — казвам му.

Той изглежда леко засегнат. Да не кажа направо изоставен.

— Добре… — съгласява се.

— Смятам да дръпна малко хеш. Ще дойдеш ли? — предлагам. Знам, че Даян ще бъде навън цял ден и се надявам, Лорън също да не си е вкъщи.

— Добре, става — навива се той. Раб и външно винаги ми го е докарвал малко на хеш-маниак.

Качваме се горе и пускам CD-то на Мейси Грей. Раб пък пуска телевизора без звук. Явно се нуждае от всичко, което би могло да отвлече вниманието му. Днес е рождения ден на Крис и купонът е в един пъб на Грасмаркет. Раб много не си пада да пие с останалите студенти. Държи се приятелски, но веднага разбираш, че ги смята за чекиджии. Напълно съм съгласна. Не искам да се докопам толкова до това, което държи в слиповете си, колкото до неговия свят. Наясно съм, че е видял и преживял много повече, отколкото казва. Този таен свят, който обитава и за който знам толкова малко, ме очарова. Хора като приятеля му Тери отварят вратите към едно друго, особено място.

— Всички ли ще ходят там направо след семинара? — питам. Семинарът е пълна пародия, но и единствения ни досег с истинското правене на филми. И е по избор. Но не искам Раб да се отплесне по темата.

— Ъхъ, така казва Дейв — отвръща той, дърпайки дълго и задържайки дима в дробовете си за невероятно дълго време.

— Тогава по-добре да се преоблека — заявявам, отивам в спалнята и свалям джинсите си. Оглеждам се в огледалото и решавам да отида в кухнята. После се появявам в хола и заставам зад него. Косата му стърчи малко или поне един кичур от нея. Цял ден ме дразни. След като правим любов и си спечеля правото на подобна интимност, ще я намокря и ще я пригладя. Сядам на дивана до него само по дългата червена фланелка без ръкави и по бели памучни бикини. Той продължава да гледа телевизия. Крикет без звук.

— Само първо да си дръпна — казвам и отмятам косата си назад. Раб не спира да гледа беззвучния си шибан крикет.

— Тоя твой приятел, Тери — такова животно няма! — смея се, но прозвучава малко пресилено.

Раб свива рамене. Явно го прави непрекъснато. Какво се опитва да отърси от раменете си? Неловкост? Дискомфорт? Подава ми джойнта, като се опитва да не зяпа голите ми крака, белите ми памучни бикини и отгоре на всичко се справя. Определено се справя, мамка му, съумява да запази пълно самообладание. Прави го не по педерастки, не че е гей, а един вид, че си има гадже и трябва да ме пренебрегне…

Усещам как гласът ми изтънява. Леко потрепва от отчаяние.

— Сигурно ни мислиш за развратни, такива като мен и Тери? Че веднага се навивам, а? Не съм направила нищо, е, поне не и този път — изкисквам се.

— Не… искам да кажа, това си е твоя работа — отвръща Раб. — Казах ти що за човек е. Казах ти, че ще иска да участваш. Вече си е твоя работа дали ще го направиш или не.

— Но не одобряваш. Точно като Лорън. Тя е започнала да ме отбягва — казвам и си дръпвам.

— Познавам Тери. Приятели сме от сто години. Знам що за птица е, така е, но ако нещо не одобрявах, просто нямаше да ви запозная — обяснява съвсем делово Раб с някаква естествена улегналост, която ме кара да се чувствам малка и глупава.

— Това е просто едно чукане, само за купона. Никога не бих хлътнала по него — обяснявам и се чувствам още по-тъпа и безпомощна.

— Това си е… — започва той, после прави пауза, обръща се към мен с глава опряна плътно на дивана и добавя: — Искам да кажа, ти си избираш с кого да го правиш.

Фиксирам погледа му, докато оставям джойнта в пепелника:

— Ще ми се да е така.

Раб отново се умълчава, извръща лице и се вторачва в екрана.

Скапания шибан крикет по телевизията. Шотландците би трябвало да мразят крикета. Винаги съм считала това за едно от най-големите им достойнства.

Явно копелето не е от лесните.

— Казах, ще ми се да е така!

— Какво имаш предвид? — пита той с леко потрепване в гласа. Докосвам с голата си пета крака му.

— Имам предвид, че си седя тук по бикини и искам да ги свалиш и да ме чукаш!

Усещам как се стяга от докосването ми. Той поглежда към мен, после с рязко движение ме придърпва и впива устни в моите, но е някак грубо, механично, ядно, само гняв, без никаква страст, всичко бързо се разпада и той ме оттласква от себе си.

Поглеждам през прозореца. Виждам хората в отсрещния апартамент, които нещо се движат и разговарят. Разбира се. Ставам и дърпам щорите.

— Заради щорите ли?

— Не. Не е заради щорите — рязко отговаря той. — Имам сериозна приятелка. Тя носи нашето дете — млъква за малко и добавя, — което може нищо да не значи за теб, но за мен значи много.

Усещам как отвътре ми кипва и искам да му изкрещя, да, много си прав. Нищо не значи за мен. Повече от нищо.

— Само искам да те чукам. Това е. Не искам да се женя за теб. Ако предпочиташ крикета, няма проблем.

Раб не отронва и дума, но лицето му е напрегнато, а очите леко проблясват. Ставам и ме пронизва болката на отритнатия, врязва се дълбоко вътре в мен.

— Ники, проблемът не е в това, че не те харесвам — казва той. — Мамка му, бих полудял по теб. Но просто…

— Отивам да се преоблека — казвам рязко и се отправям към спалнята. Чувам вратата да се отваря. Сигурно е Лорън.