Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Трейнспотинг (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Porno, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 17 гласа)

Информация

Корекция
maskara (2009)
Сканиране, разпознаване и начална корекция
Румен Вучков (2009)

Издание:

ИК „Кротал“, 2002

Редактор: Даниела Узунова

Коректор: Катя Попова

Художествено оформление: Студио ОКТОБЕРОН

ИК „Кротал“ благодари на Г. П. Генчев

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от kokopetrov)

44. „…онези, които чупят рекорди…“

Сигурно е заради компанията, с която движа, но забелязвам, че все повече разсъждавам като местните. Животът е сладък. Топъл пролетен ден е и стъпките ми са леки, небрежни. Някакъв бачкатор подсвирква след мен, но аз го отминавам с почти снобско презрение, чувствайки се като гадна, апетитна и арогантна кучка. Сега мога да го правя с волно сърце след като свърших с курсовите работи. Вървя през все по-тъпкания с туристи център към болницата на свиждане на Тери. Клетия Тери.

Въздухът има онзи щипещ, свеж прохладен привкус, но с пуловер не е неприятно. Осъзнавам, че наистина се забавлявам с този филм. За мое учудване това не се дължи особено на секса. Аз съм навита, но никога не е толкова добър, колкото очаквам. Твърде много прилича на работа, твърде много се прави за пред камерата и заради това често е скучен и неудобен. Понякога се чувстваш като онези, които чупят всякакви рекорди, например сто души натъпкани в едно мини и тям подобни, а и Саймън с неговите „стоп“ и „старт“ изглежда не го прави толкова заради филма, колкото да упражнява властта си над нас. Но основното е, че се чувстваш част от нещо, чувстваш се ангажиран и жив.

Вчера заснехме сцената със замъка, една от най-трудните, в Танталън, Норт Беруик. Саймън намери един приятел дърводелец, който направи фалшив тумрук — от онези окови за крака с две дебели, врязани и заключени дървета. Рони трябваше да е с очила, а Урсула с бяла мини поличка и Т-шърт, така че ефектът от русата коса и тенът да е пълен. Рано сутринта заснехме Рони, който се качва на един панорамен автобус, а тя го преследва. После отидохме на автогарата. Автобусът за Норт Беруик беше почти празен. Заснехме Рони в автобуса как седи с вид на задръстеняк с цайси, бележник и фотоапарат. Раб в това време беше зад нас в каравана, карана от Крейг и снимаше екстериорните кадри.

Вътре в автобуса заснехме Урсула, която казва на Рони:

— Имате ли нещо против да седна до вас. Аз съм шведка.

Рони най-прихвана от уроците по актьорско майсторство. Дерек каза, че му идва отвътре.

— Не, заповядайте — отвърна Рони. — Аз изучавам древни замъци.

После заснехме сцената с тумрука, където той я вижда и тя обяснява, че се е заклещила, така че той не може да устои и я опъва отзад. Така се приключи и с третия брат.

Когато влизам в отделението, забелязвам, че разправиите между Раб и Тери продължават. Смятам, че Раб тайно се радва на затрудненото положение на Тери, макар че самият Тери изглежда в доста по-добро настроение. Шкафчето до леглото му е затрупано с плодове, които очевидно няма да бъдат изядени и всякакви консерви и кутии с храна за вкъщи. Около таза му има нещо като рамка, която се надига нагоре изпод завивките, явно да защити повредения му пенис.

— Изумително! Гипс ли е? Шина или нещо друго — питам.

— Не, нещо като бандаж.

Саймън оглежда самодоволно обстановката в болницата, все едно току-що я е купил. Вътре е топло и той е свалил пуловера си, но не го е вързал на кръста по най-обикновен начин, а го е прехвърлил през раменете си, сякаш е богаташ, отишъл да играе голф. Той ми се усмихва и след това се обръща към пациента:

— Та, как се държат с теб, Тери?

— В отделението има някои много засукани сестри, вярвай ми, но това направо ме убива. Всеки път, когато се надървя е адска агония.

— Мислех си, че са ти дали някакво лекарство, за да не се възбуждаш — разсъждава Раб.

— Подобни неща могат да действат на такива като теб, Биръл, но за мен такова лекарство още не е измислено. Докторът се шашка и ми вика, че така нямало никога да зарасне.

Саймън го поглежда мрачно и съобщава лошата новина.

— Не е възможно да забавим снимките, Тери. Ще трябва да ти намерим заместник. Съжалявам, приятел.

— Никога не можете да ми намерите заместник — казва Тери напълно делово и без капка арогантност, просто като напълно неутрално съждение.

— Снимките иначе вървят идеално — пали се Саймън. — Рони и Урсула бяха ненадминати вчера, а Дерек и гаджето му бяха супер в сцената с асансьора.

Тери оглежда Саймън, очевидно решен да охлади ентусиазма му.

— Между другото, Сики, защо си си сложил пуловера на раменете като някой педал?

Реагирайки с раздразнено ледено изражение, Саймън потърква агнешката вълна между палеца и показалеца си.

— Това е пуловер Роналд Мортесън. Ако изобщо разбираше нещо от дрехи, щеше да разбереш какво означава това и защо съм решил да го нося по този начин. Както и да е — той поглежда към мен, после пак към Тери. — Радвам се, че си добре и че нещата вървят към подобрение. Ники, имаме работа за вършене.

— Определено — усмихвам се.

Раб поглежда Саймън с омраза, умирайки да попита къде ще ходим, но пропуска тази възможност, защото ние експедитивно се измъкваме, отиваме на гарата и хващаме влака за Глазгоу. Във влака Саймън ми прави инструктаж за набелязаната жертва и звучи вълнуващо, но и едновременно с това притеснително, че влагаме толкова усилия в преследването на този пич. Докато ми го описва сякаш го виждам пред себе си. Кратката ясна сводка на Саймън ме кара да се чувствам сякаш работим за МИ5.

— Тип без приятели, домошар, горещ почитател на градския транспорт, леко затлъстял. От породата, чиито родители искат да ги задържат вкъщи, съзнателно или подсъзнателно, опитвайки се да ги направят непривлекателни за противоположния пол като ги подтикват да се тъпчат с невероятни количества храна, която се поднася отвратително често. В нашия случай си имаме работа с екземпляр с особено лоша кожа, причинена от обилно акне а ла седемдесетте години, такова, каквото съвременните диети и препаратите за кожа практически са унищожили. А подобна бледност като при нашия човек може да се забележи само у един-двама източно европейски футболисти по телевизията и не може да се види на запад, дори в Глазгоу. Жертвата е очевиден традиционалист. Това, което трябва да вземем от него е списък с клиентите на банката — имена, адреси, номера на банкови сметки. Разпечатка или още по-добре на диск.

— Ами, ако не ме хареса? — питам.

— Ако не те хареса, значи е педал, толкова е просто. А ако се окаже педал — намесвам се аз — лицето му светва в усмивка. — Мога да разиграя педи, ако се наложи — доволно заявява той, — частта с флирта, разбира се — казва и сбръчква лице в погнуса, — не и секса.

— Това, което говориш са пълни глупости, не всеки нормален мъж си пада по мен — поклащам глава.

— Разбира се, че си падат или са педали, или импотентни, или…

— Или какво?

Лицето му се присвива в още по-широка усмивка. Бръчиците около очите му се намножават. Наистина изглежда като италианец — в това лице има толкова индивидуалност.

— Стига си задълбавала.

— Или какво? — подканям го.

— Или не искат да бъркат бизнеса с удоволствието.

— Не съм те спряла — усмихвам се.

Саймън пуска преувеличено тъжна физиономия.

— Това искам да кажа. Безсилен съм да ти устоя и той също няма да може. Помни ми думата — казва той и добавя нежно: — Вярвам в теб, Ники.

Наясно съм какво иска да постигне с тези думи, а също и че го е постигнал. Нямам търпение да започна. Слизаме от влака и намираме съответния пъб. Виждам го сам на бара — човекът от моите малки преследвачески кошмари. Саймън ми кима и изчезва, а аз преглъщам гордостта си и действам.