Ървин Уелш
Порно (16)

16. „…фабриката на Адам Смит за карфици…“

Беше тежък ден в сауната. Направих няколко масажа, последвани от „облекчаване“ и пратих по дяволите (любезно) един скапаняк, приличащ на Артър Скаргил, който искаше да му духам.

Боби ме дръпва настрани. Шкембето му се вири самодоволно изпод стегнатия пуловер.

— Виж, Ники, ти си много популярна тук сред пич… клиентите. Проблемът е, че понякога се налага да направиш нещо повече. Искам да кажа, като в случая с този клиент, с когото сте се спречкали. Това е Гордън Джонсън. Ъ-ъ, той е известна личност в този град, специален клиент, ако искаш — обяснява той, а аз съм прикована от косъмчетата, които се подават от ноздрите му и онзи нелепо маниерен начин, по който държи цигарата си.

— Какво казваш, Боби?

— Ще ми бъде много неприятно да те загубя, скъпа, но ако не се справяш с работата, ще се наложи.

Усещам как ми се сгадява, събирам пешкирите и ги набутвам в големия кош за пране.

— Чуваш ли ме?

Поглеждам го.

— Чувам те.

— Добре.

Вземам си палтото и тръгваме към града с Джейни. Мисля си колко ми е нужна тази работа и колко далеч бих отишла, за да я запазя. Това е проблемът със сексуалната работа, винаги опира до основното. Ако наистина искаш да разбереш как работи капитализма, заеби фабриката за карфици на Адам Смит, тук е мястото, където да се учиш. Джейни иска да си купи нови обувки от Уейвърли Маркет, но аз имам среща с останалите в един пъб в Саут Сайд.

Всички присъстват и съм изненадана, че Лорън е с Раб. Това е голям шок. Не мислех, че е способна да изпусне среднощното пиене на вино, лафа и ровенето из хладилника с новата си любима голяма сестра. Смятах, че на мен ми е отредена ролята на шантавата, злепоставяща, развратна леля в нейния живот. Имам чувството, че Лорън е тук с мисията да ме „спаси“ от безпътен живот. Колко отегчително. Момчето в пъба каза, че ще затварят и няма да оставят късни клиенти, затова Тери отиде да проучва онова място. После звънна по GSM-а и се натоварихме на няколко таксита. Лорън също идва, което ме заковава, особено след случката с Раб.

Новото свърталище е още по-долнопробен бар в Лийт. Влизаме, отново през странична врата, докато група тийнейджъри недоволно се изнизва с подмятания по наш адрес. Лорън се наежва. Вътре ни представят на пич с тен от солариум и коса зализана назад с гел. С тъмните си коси и вежди и кривящи се злобарски устни изражението му е по-брутално от това на Стивън Сегал. Той ни завежда на горния етаж, в друго помещение с бар по дължината на едната стена и няколко маси и столове. Мирише на застояло и влажно, като място, което не е използвано известно време.

— Този ангел е Ники — казва Тери, движейки ръце нагоре-надолу по гърба ми. Изглеждам го и той спира. — Само проверявах за крилца, скъпа, не може да не са ти пораснали… — След това се обръща към Лорън. — …а тази сладурана е Лорън. Старият ми приятел, Саймън — обяснява Тери и тупа здраво по гърба двойника на Стивън Сегал. После представя този Саймън на Раб, Джина, Мел, Урсула, Крейг и Рони.

Саймън отключва кепенците на бара и подред ни стиска ръка. Допирът му е стегнат и топъл, той изглежда дотолкова разтапящо искрен, че няма начин да не е постановка. Никога не бях виждала подобно изпълнение.

— Благодаря, че приехте поканата — казва той. — Радвам се да ви видя тук. Малцовото уиски е моята слабост. Ще бъде чест да споделите с мен това питие — казва той, наливайки Гленморандж по чашите. — Извинявам се за безпорядъка. Наскоро поех заведението, а преди мястото тук, горе се е използвало за склад на… Е, по-добре да не ви казвам на какво — подсмива се той, а Тери отвръща с усмивката на посветен, — но вече съм разчистил.

— За мен — не, благодаря — отклонява питието Лорън.

— Хайде де, само една малка глътчица — настоява Тери.

— Тери — казва Саймън с цялата си сериозност. — Тук да не ти е шибаната армия. Освен, ако не са сменили английския, думичката „не“ в най-общ смисъл значи „не“. — Обръщайки се към Лорън, той пита загрижено — Мога ли да предложа нещо друго? — Той събира ръце и ги доближава до гърдите си, а веждите му се повдигат нагоре. Очите му са широко отворени, съсредоточени и съкрушително искрени.

— Нищо, благодаря — отвръща сковано Лорън, отстоявайки своето, но съм сигурна, че забелязвам лека усмивчица, която играе около устните й.

Питиетата се леят и скоро всички сме увлечени в разговор. Джина сякаш още се колебае в отношението си към мен, макар явно да привиква с присъствието ми, тъй като враждебните погледи малко са намалели. Останалите са приятелски настроени, особено Мелани. Тя ми разказва за сина си и кошмарната история за дълговете, които й натресло старото й гадже. После се заслушваме в разговора на Саймън (или „Сик Бой“, както Тери често го нарича, а той реагира сякаш някой чегърта с нокти по стъкло) с Раб. Уискито ги е хванало и те раздуват как искат да направят порно филм.

— Ако ви трябва продуцент, аз съм човекът, когото търсите. В Лондон бях в бранша — обяснява Саймън. — Видео, стриптийз. Трябва да се правят пари.

Раб кима с одобрение за ужас на Лорън. Тя бе променила решението си относно питието и вече обръщаше с лекота двойните водки и опъваше от джойнта, който се предаваше от ръка на ръка.

— Порното винаги изглежда по-добре на видео — настоява Раб, — поне хард-порното. Губиш обаче артистичното докосване. Като при видео филмите и голямото кино.

— Да-а-а — подхваща Саймън. — Страшно ми се иска да направя един истински порно филм. От старата школа, филм-филм. С чисто еротична част, но и с разширени хард-сцени, записани на видео и вмъкнати във филма. Като онзи, Трафик на хора. Там използваха дигитално видео, супер 16 и 32 мм., доколкото си спомням.

Раб е направо пиян от уискито и от идеята.

— Вярно, можеш да си правиш каквото искаш при монтажа. По-важното е да се направи не някакво евтино долнопробно чекиджийско видео, а сериозен порнографски филм с велик сценарий, приличен бюджет и разумна производствена цена. Филм, който да влезе в канона на големите в жанра.

Лорън поглежда свирепо Раб. Физиономията й е обладана от бяс.

— Големите в жанра! Великите филми! Боклуци, които експлоатират жените, опирайки се на най-низките инстинкти у… — тя се оглежда наоколо и среща похотливия поглед на Тери, — …хората.

Тери поклаща глава и казва нещо за Спайс Гърлс, или за някакви други, не съм много сигурна, защото пиенето ме е хванало малко, а тревата е просто усмъртяваща. Лицата наоколо ми се въртят и само с мъчително усилие на волята успявам да ги докарам на фокус.

Раб защитава тезата си пред Лорън, гласът му направо гърми.

— Има велики филми в порно-жанра. Дълбоко гърло, Дяволът у Мис Джоунс… някои от филмите на Ръс Майер, все класика, все по-творчески и феминистки от повечето арт-боклуци… като… като… „Пианото“!

Последната вметка беше удар под кръста и дори през мъглата опиянението си виждам, че Лорън го е почувствала дори и физически. Тя се свива и за секунда си помислям, че ще припадне.

— Не можеш… просто не можеш… да наречеш такъв филм гаден, евтин боклук… — тя поглежда към Раб почти умоляващо, — …просто не можеш…

— Стига сме плямпали за филми, да се хващаме и да ги правим — подигравателно се подсмихва Раб. После се обръща към Лорън, която го гледа сякаш пред очите й това пияно момче се трансформира в чудовище. — Две години подред не съм направил едно нещо на кръст, само слушам целия този въздух под налягане. Гаджето ми чака дете. А какво съм направил аз? Искам да правя нещо!

Всичко ми е размазано, но кимам и ми се иска да извикам „Да, да, да!“, но Тери ме отнася, провиквайки се:

— Това е духът, Биръл! — тупа той Раб по гърба. — Трябва да действаш! — После ни оглежда и казва с патос. — Въпросът не е защо трябва да го направим, а какво още бихме могли да направим!

Крейг кима сковано, Урсула и Рони се хилят одобрително, а Саймън припява:

— Напълно си прав, Тери! — Той сочи приятеля си и добавя. — Този човек тук е гений! Винаги е бил и винаги ще бъде. И точка! — натъртва Сик Бой. После се обръща към Тери и казва с неподправено благоговение. — Тери богоравният! Бог си, Тери!

Той, разбира се, е пиян. Всички сме. Но аз не съм друсана и мотана само от джойнта и пиенето, а от разговора, компанията, самата идея за филм. Толкова ми харесва, толкова искам да съм част от този филм, че изобщо не ми пука кой какво мисли. Внезапно получавам просветление: това е истинската причина да съм в Единбург. Това е карма, съдба.

— Искам да съм порно-звезда. Искам мъжете да мастурбират, докато гледат образа ми. Всички мъже, мъжете по целия свят, мъже, които дори не знам, че съществуват! — изсъсквам право в лицето на клетата Лорън и избухвам в друсан механичен кикот.

— Но така се превръщаш в стока, в предмет, не може така, Ники, не може! — пищи тя.

— Не е вярно — казва й Саймън. — Истинските актриси са по-големи курви от порно-звездите! — настоява той. — Да позволяващ да използват тялото ти или образите, които създаваш, не значи абсолютно нищо! Гадното е, когато ги оставиш да използват чувствата ти. Това е истинската проституция. И никога не трябва да се позволява! — бомбастично завършва той.

Лорън изглежда сякаш всеки момент ще се разпищи, сякаш се опитва да си поеме въздух. Тя слага ръка на гърдите си и лицето й се разкривява.

— Не, не, защото…

— Успокой се, Лорън, по-полека. Просто алкохолът и тревата са твърде много — казва Раб и леко я стисва за ръката. — Ще правим филм. Бил то и порно. Голяма работа. Цялата работа е в това да го направим. Да покажем на света на какво сме способни.

Аз се вторачвам в нея и обяснявам:

— Аз съм тази, която контролира създаването на образа. Образът, който те си представят и изграждат в главите си, ролята, която показвам на екрана, това е мое собствено творение и няма прилика със самата мен.

— Не можеш… — задъхва се тя почти разревано.

— Напротив, мога.

— Но…

— Лорън, толкова си ограничена, всичките ти възгледи са архаични!

Най-сетне й изгарят бушоните, вбесена, тя се повдига нестабилно и с несигурна стъпка отива до прозореца, вкопчвайки се в перваза. Някои повдигат вежди на този внезапен жест, но сме толкова вдадени в пиене и говорене, че да забележим или да ни пука.

Раб я последва и нещо й говори. Кима успокоително, после идва обратно на масата и ми казва:

— Ще я закарам с такси до вкъщи. Искаш ли да дойдеш?

— Не, ще остана още малко — отвръщам и разменяме криви иронични усмивки с Тери и Саймън.

— Много е разстроена, освен това е здраво друсана и пияна. Трябва да има някой при нея — казва Раб.

Тери отново потупва Раб по гърба, но този път е толкова силно, че изглежда по-скоро като посегателство, отколкото като приятелски жест.

— Мамка му, Биръл, отпери й го на тая друсана малка кучка, че да я отпусне.

Раб поглежда Тери със стоманен поглед.

— Трябва да се върна вкъщи при Чарлийн.

Тери свива рамене, сякаш иска да каже — ти губиш.

— Явно пак трябва аз да се намеся — усмихва се той. — Сексуален терапевт Лосън. Чисто като професионално задължение. Знаеш ли какво, Раб, закарай я, сложи я да легне, а аз ще дойда по-късно — смее се Тери.

Раб задържа погледа си многозначително върху мен, но аз нямам намерение да си ходя и да се оправдавам вкъщи на някаква си измислена лесбийка и фригидна морализаторка. Искам да участвам в играта. Цял живот съм го чакала, а вече ще стане четвърт век догодина, колко ли време още имам преди да съм загубила външността си? Хората винаги сочат Мадона в такива случаи, но тя е изключението от правилото. Бритнис, Степс, Билиз, Атомик Китънс и S-Клуб Севънс. Само те се броят и са класи над мен. Искам го сега, имам нужда от това сега, защото няма такова нещо като утре. Ако си жена и имаш външност, това е единствената тленна стойност, която си заслужава да притежаваш, която изобщо можеш да притежаваш — телевизията, списанията, киното не спират да го тръбят. ПОВСЕМЕСТНО. НАВСЯКЪДЕ: КРАСОТА ОЗНАЧАВА МЛАДОСТ! НАПРАВИ ГО СЕГА!

— Даян ще остане с нея — отвръщам на Раб и се обръщам към другите. — Искам да участвам в играта — изкрещявам.

— Бива си те! — Тери ме прегръща с искрена, бурна радост. Главата ми се върти и в това време Саймън тръгва надолу по стълбите с Раб и Лорън, за да им отвори. Раб изглежда напрегнат, а тя трепери цялата.

Крейг наглася камерата, обикновена видео-камера на триножник, а Тери и Мел започват да се целуват. Урсула е застанала на колене в краката на Рони и разкопчава дюкяна му. Саймън се качва по стълбите и си мисля, че сега е моментът да направя нещо, но когато се изправям нещо се надига в гърдите ми и започвам да повръщам. Усещам как някой, вероятно Джина, ме подпира към тоалетната, но стените ми се въртят и чувам смехове и пъшкания.

— Лека категория — отсича Тери. Искам да се стегна моментално, но не мога и чувам само Джина да казва:

— Майната ти, Тери! Тя не е добре!

Продължавам да се треса и треперя и последното нещо, което чувам е гласът на Саймън, който вдига тост:

— За успеха, хора! Ние ще го направим! Ще успеем! Имаме екип, парите сами ще дойдат. Няма никакви облаци на хоризонта!