Ървин Уелш
Порно (51)

51. Мръсен № 18748

Рентън все още не припарва до добрия стар порт Лийт. Не мога да го виня. Той дори не ми казва къде е отседнал, макар да знам, че родителите му сега живеят някъде извън града.

Ники ми каза, че между Рентс и Даян здраво прехвърчали искри, когато бил у тях в квартирата. Очевидно навремето я е опъвал. Не си я спомням, не че бившите на Рентс са толкова многобройни, колкото са хората по следколедните намаления по Принсес Стрийт. Копелето винаги се е опитвало да държи гаджетата си далеч от мен, за да не реша да му ги измъкна под носа. Рентън винаги е имал склонността да се вживява във връзките си, дори понякога е изглупявал от любов. Но каква трябва да е тази жена, щом излиза с този риж чекиджия?

Скрийл ме уреди с още едно гадже, Тина, която беше значително по-малък проблем от дебеланата и ми даде пълен списък на всички с абонамент за мачовете за сезона. Също ми сподели и че е таен привърженик на Селтик. Ето това става като се следва политиката за равнопоставеност при назначаване на работа.

Седя си в пъба и съм напълно щастлив, въпреки групата дребни кретенчета, които още висят край джубокса. Тоя Филип нещо се е надул, виждам го вече няколко пъти да си говори с Бегби. Очевидно е решил, че е голямата работа, но поне се държи с повече уважение към мен, защото знае, че с Франко сме си близки, в известен смисъл.

В момента Филип дирижира подигравките към своя едър буцест приятел: тъпия Къртис със заекването, който винаги е обект на шегите им. Копелетата искат да се покажат пред малките тъпи пички, които са довлекли със себе си, но цялата веселба пада доста малоумна.

— Той е шибан педал — подмята един от компанията, а друг кретен започва да се тресе от хилеж сякаш има нервно разстройство Ние определено не бяхме толкова застреляни и задръстени на тази възраст.

— Не съм! Н-н-н-не с-с-съм п-п-педал! — извива нещастника Къртис и се втурва към тоалетните.

Филип вижда, че ги гледам, обръща се към гаджетата, после към мен и казва:

— Може и да не е педал, но е девствен. Не го е правил досега! Кандис, защо не му пуснеш? — пита той малоумното девойче до себе си.

— Майната ти — отвръща тя и ме гледа притеснено.

— О, девствеността — усмихвам се. — Не я похабявайте! Истинските проблеми идват след като я загубиш — казвам им, но само си хабя остроумието с тия тъпаци.

Отивам и аз до кенефа да пусна една вода, а там още е Къртис, да-а, този определено не е от най-блестящите умове. Всъщност самото му съществуване дава основание на хора като анархистите да заявят, че не съществуват добри закони. Например, законът срещу кръвосмешението съществува, за да не се подмотват такива като него наоколо. Това е, кретенията го мъчи момчето и май си е нещо близък със Спъд, което е напълно логично. И какво се получава? Под моя шибан покрив съм събрал двойник на Бегби и Двойник на Спъд! Копелето Филип и приятелчетата му явно постоянно тормозят Къртис. Както навремето аз правех със Спъд в училище, после долу на реката, после в Линкс и на железопътната линия. Странно, мисълта за това ме кара да се чувствам малко гузен. Пичът пикае точно до мен и ме поглежда с усмивката на роден идиот, целия на тръни и страшно притеснен. Аз неизбежно свеждам поглед и поглеждам оная му работа.

Оная му работа!

Най-големият чеп на света! Имам предвид кура, а не Къртис.

Приключвам с уринирането и оглеждам своя собствен пенис изтръсквам го и го прибирам. Не мога да гледам как той прави същото. Този имбецил има по-голям чеп от моя! По-голям от на когото и да било! Как е възможно да се прахосва така подобно нещо! После, отивайки към умивалника, небрежно подхвърлям:

— Как вървят нещата, приятел? Къртис беше, нали?

Пичът се обръща и ми хвърля притеснен поглед. Той идва до съседния умивалник, спечен от ужас.

— Д-д-добре — отвръща той. Очите му сълзят, той постоянно мига, а дъхът му е кошмарен, сякаш е смукал собствения си немит кур, което в неговия случай е напълно възможно, дори при проблеми с гръбнака. Сигурно коремът му е пълен със застояла сперма, пресечена от евтина бира и кофти дрога. Смрадта е точно като от ония химически кенефи по рейвовете или големите рок концерти. Но аз продължавам да мисля за инструмента на този идиот.

— Движиш със Спъд, а? — питам и без да изчакам отговор, добавям: — Със Спъд сме големи приятели още от деца, да знаеш!

Тоя Къртис ме поглежда внимателно да види дали не го будалкам. Не че щеше да разбере.

— А-аз х-х-харесвам Спъд — казва той и добавя с горчивина, — т-т-той единствен не ми се подиграва…

— Пич на място е Спъд — кимам и като го слушам как заеква, се сещам за онази стара антивоенна песен: „средната възраст на американските войници беше д-д-д-деветнайсет“.

— Той разбира, че човек понякога се стяга — обяснява малкият пич с големият…

Приятел на Спъд! Господи, мога да си представя разговора помежду им! „П-п-понякога с-се ст-ст-стягам“. „Не бой се, и аз съм така. Вземи си няколко хапчета и ще се оправиш“. „Добре, супер.“

Аз не бързам, кимам съпричастно докато си плакна ръцете и боже мой, тоя вонящ кенеф има нужда от едно хубаво измиване. Не плащаме ли на чистачите за това? Не, животът би бил твърде прост, твърде не-шотландски, ако хората вършеха работата, за която им се плаща. А този притесненият, той какво би трябвало да върши?

— Няма нищо лошо в това, човек да се притеснява и да е срамежлив. Всички сме били така — лъжа. Слагам ръцете си под сешоара. — Дай да те черпя едно пиене — усмихвам се, отръсквайки капчиците по кожата си.

Пичът обаче не е очарован от офертата.

— Няма да се върна там — казва той, сочейки ядосано към вратата, — само да ми се подиграват!

— Знаеш ли какво, приятел, аз ще отскоча до Кейли да обърна една бира. Имам нужда от почивка. Защо не дойдеш с мен?

— Добре — съгласява се той и се измъкваме през страничната врата направо на улицата. Студено е и вали суграшица. И това ми било пролет! Пичът е, както казват, само кур и кости, все едно всеки залък, който слага в устата си се натрупва право в кура му и никъде другаде. Сигурно като се изпразни с огромния си чеп, после трябва да изпие кофи вода, за да не се дехидратира напълно. Адамовата му ябълка адски релефно изпъква, жълтеникавата му кожа е цялата в петна… определено не е някоя филмова звезда. Но в света на порното се търси друго…

Влизаме в топлия, гостоприемен Кейли пъб с горяща камина и аз слагам няколко бири и брендита пред нас в един тих ъгъл.

— И сега, кажи защо тия твои приятели непрекъснато се заяждат с теб…

— З-з-защото съм с-с-рамежлив… и з-з-заради з-заекването ми…

Размишлявам върху проблема, откривайки, че ми е трудно да запазя безпристрастния тон преди да продължа:

— Заекването ли те прави срамежлив или си срамежлив, защото заекваш?

Къртис вдига рамене.

— Ходих на лекар и ми казаха, че е на н-н-нервна почва…

— Добре де, защо си толкова нервен? С нищо не се различаващ от приятелите си. Не си нещо с две глави да кажеш. Всички се обличате еднакво, друсате се с една и съща дрога…

Копелето навежда глава и сякаш не протичат никакви мисловни процеси под тази бейзболна шапка. После казва с измъчен шепот:

— Н-н-но… не и щом не съм го п-п-правил, а т-те вс-всички са г-г-го правили…

Средната дължина при шотландския махленски чекиджия е д-д-деветнайсет инча…

Тук определено нищо не мога да кажа. Просто кимам колкото се може по-състрадателно. С нарастващо притеснение осъзнавам, че тия копеленца дори не са достатъчно големи да се чукат законно, камоли да пият в пъба. Слава богу, че на стената виси тапията от шефа на полицията Ленъкс.

— Ф-филип си м-мисли, че е ж-ж-железен, защото движи с Б-б-бегби. Преди ми б-б-еше най-д-д-добрият приятел. Може и да съм с-с-срамежлив с гаджетата, но не съм п-п-педал. Дани… Спъд, той разбира, че може да се с-с-рамуваш като си с н-н-някое гадже, което х-х-харесваш.

— Значи не си чукал някое гадже от тия, дето се влачат с вас?

Физиономията на пича става мораво червена.

— Не, н-н-не… не съм…

— Толкова по-добре за тях. Ти ще ги разкъсаш с твоя инструмент — кимам надолу. — Не можах да се сдържа и го видях, приятел. Бас държа, че са те кърмили до късно! Да имаш италианска кръв? — питам.

— Не… Ч-ч-чист шотландец съм, з-з-значи. — Той ме поглежда сякаш може да съм някой скрит педал.

Копелето, може да се каже, е пълен пацифист във войната между половете. Гаджетата вадят голям късмет, защото с оръдие като неговото досега да ги е разбил.

— Не може да не ти се е отварял някой сгоден случай… — подмятам.

Това вече напълно го изважда от равновесие, очите му започват па сълзят и той изплюва, заеквайки камъчето:

— Б-б-бях с… с… с… едно гадже и т-т-тя ми в-в-вика, че ми б-б-бил много г-голям и ч-ч-че съм бил из-из-изрод…

Егати късмета вади нещастника — първият му шанс за секс да се падне с някаква малоумница.

— Няма такова нещо, приятел. Тя е изрод, тъпата му путка заспала — поклащам глава. Раменете му сега са провиснали безпомощно надолу, очите му се стрелкат нервно, а дъхът му би накарал всяка жена да предпочете да засмуче ануса му, отколкото да го целуне. Бас държа, че всичко е заради някаква кикимора, която така и не е разбрала, че изпуска шанса на живота си.

— Виж, сещаш ли се коя е Мелани?

Малкият леко се ободрява.

— Тази дето прави домашно порно с вас на горния етаж?

Мамка му! Никой не трябваше да знае! Поемам си дълбоко въздух и устоявам на изкушението да го попитам кой ни е изтропал.

— Да, същата — казвам тихо.

— Д-да, в-в-виждал съм я.

— Харесваш ли я?

Малкото копеле пуска умислена усмивка.

— Да, в-в-всички я харесват… и онази другата, дето се и-и-и-зразява о-о-особено — казва той мечтателно.

Нека копелето първо да проходи преди да го карам да тича, така да се каже.

— Добре, защото и тя те харесва. И двете те харесват.

Нещастникът се изчервява.

— Честно — уверявам го.

— Н-н-не… П-п-подиграваш се…

Просто няма достатъчно часове в денонощието, за да постигнеш желания ефект с това момче.

— Виж, приятел, аз съм полу-италианец, от майчина страна. Ти католик ли си?

— А-а-ами, да, н-н-но никога не ходя на ц-ц-цър…

Правя жест да замълчи.

— Не е важно. Заклевам се в майка си, че Мелани те харесва и би искала да се пробваш заедно с нея в един от тези филми — изправям се с цялата си сериозност и отивам да взема още пиене. Нека копелето помисли върху това. Когато се връщам, той се кани да каже нещо, но имайки предвид колко време ще отнеме, бързо го прекъсвам:

— И освен това ще ти се плати. Ще ти платят да опънеш Мелани, а и други гаджета. Не просто домашно порно, а истински порно-филм. Какво ще кажеш?

— Ти се ш-ш-шегуваш…

— Несериозен ли ти изглеждам? Моят водещ човек, Тери, е временно неспособен и ни е нужна свежа кръв. Ти си човекът! Да ти се плати да изчукаш Мел! Хайде, човече, какво повече искаш?

— Ами, п-п-просто си п-п-падам по Кандис — опитва да се защити той.

Още един романтик. Колко тъжно.

— Виж, приятел, знам, че приятелите ти се подиграват — соча навън. — Но бъди сигурен, че и гък няма да могат да ти кажат като станеш порно-звезда с топ-пички на твое разположение. Помисли си — намигвам, обръщам си пиенето и зарязвам нещастника да се заеме точно с това — с мислене.

Когато се връщам в Съншайн, Спъд седи в ъгъла, напълно игнориран от Али. След известно време той се надига, прави опит да й даде някакви пари, а тя му казва да си ходи. Той е много зян и изглежда като пълна отрепка. Видът му е на долно кокаиново деграде. Маста по косата му е толкова много, че би могъл да снабдява всички ресторанти в Лийт, където се пържи нещо. Клепачите му са толкова отпуснати, сякаш са постоянно затворени, около очите му има огромни черни кръгове като гигантски шайби, кожата, подобна на съсухрила се палачинка е набраздена от напукани кръвоносни съдове. Здрасти хубавецо! Ето иде благоверния Али, какъв чудесен избор, миличка! Оставям те сама за няколко години и гледай какво се случва. Толкова си снижила критериите си, че просто си се превърнала в пълна комедиантка. Но никоя друга — от Марти Кейн до Френч и Соундърс, та чак до Керълайн Ерн не е предизвиквала толкова смях, колкото ти, когато влезеш в някой бар с това чудо под ръка. Копелето сега повишава глас и предчувствам, че намесата ми само ще усложни нещата, затова правя тайно знак на Али да го разкара.

Виждам Къртис, който се връща и демонстративно отбягва приятелчетата си, а онзи Филип бива избутан, когато се пробва да го прегърне приятелски през рамо. Вместо това той се запътва право към Спъд и го подпира на излизане от пъба. Моята нова звезда. Новият Тери!

Мо и Али изглежда се справят толкова добре, до степен, че дори не бяха забелязали отсъствието ми. Решавам да се възползвам и да опитам отново късмета си като се измъквам навън през страничната врата, завивам зад ъгъла и се качвам в апартамента си. Тъкмо се каня да си пусна някое видео на Ръс Майер за вдъхновение, когато забелязвам отражението си в огледалото на стената. Скулите ми доста са изпъкнали. Да-а, очевидно отслабването върви доста добре.

Шаймън, поздравления за ушпехите в твоето нашинание с Филма!

Блаходаря, Шон. Порнографията никога не ми е била иштиншка шлабост, но винаги шъм ошенявал един добре направен филм, да не говорим ша един хубав шадник.

Всичко върви по ноти. Почти всичко. Сещам се, че Мо ми каза, че Бегби пак е идвал да ме търси.

Разбира се, проверявам зеления GSM за съобщения и намирам SMS от „Франк“, както обича да се подписва той.

ТРЯБВА ВЕДНАГА ДА ТЕ ВИДЯ

НЯКОЙ ЩЕ УМРЕ СКОРО

Много добре знам, „Франк“. И този някой трябва да бъде Рентън. Има и друго съобщение от Сийкър. SMS-ите са ги измислили за хора като него, човече.

ГОТОВ ПО ВСЯКО ВРЕМЕ

Дрога. Добре. Останал ми е много малко прах. Вадя пакетчето и правя една тлъста линия, която ми идва точно навреме. Сега наистина се нуждая от цигара. Паля и димът влиза толкова леко и свежо след коката.

Поглеждам в огледалото, взирам се в дълбочина.

— Виж, Франко, време е двамата да поговорим открито, да попрочистим малко атмосферата. Ти си се вманиачил по Рентън. Вярвам, че ще оцениш откровеността ми. Нека бъдем честни и да си признаем, че работата не опира само до пари. Ти си в положението на отритнат любовник. Разбира се, всички в Лийт го знаят. Добре, да приемем, че си луд по него. Като беше на топло и чукаше ония момченца в пандиза, сигурно си виждал само него, нали? Страшно съжалявам, че не потръгна между вас. Странно, мислех, че ти си активния в тази двойка и го вкарваш на Рентън. Но май съм сгрешил. Явно ти си пискащата, ронеща сълзи кучка, превита одве, докато той подготвя задника ти и ти го вкарва дълбоко, а ти само скимтиш и се гърчиш като курва с обратна резба…

Звъни се на вратата.

Отварям и самият той от плът и кръв е пред мен.

— Франко… Тъкмо си мислех за теб… Влизай, приятел… — заеквам точно като Къртис.

По погледа в очите му усещам, че той е прочел мислите ми.

Дали не съм говорил прекалено високо… Не, разбира се… Но ако е творил капака на пощата да ме шпионира… и гласът ми се е чувал в коридора…

— Шибания Рентън… — изсъсква той.

О, господи, мили боже, моля те, не ми причинявай това…

— Какво? — успявам да изгъргоря.

Бегби надушва, че нещо не е наред. Той ме гледа по оня гаднярски, преценяващ начин и тихо казва:

— Рентън се е върнал. Видели са го.

И нещо в главата ми, някаква първична същност крещи: действай, Саймън! Действай! Действай за Шотландия, не, по-добре нека бъде Италия.

— Рентън? Къде? Къде е това мръсно копеле! — И в този момент виждам Ада, дълбоко зад зениците вторачени в мен и се опитвам да гледам със също толкова омраза, но това е все едно да гасиш доменна пещ с воден пистолет. Всеки момент очаквам да нападне като кобра и се моля: мамка му, нека го направи веднага, да ме избави от мъките, защото дори и след такава доза кока не мога да издържам повече.

Бегби задържа погледа ми и слава на всички богове, гласът му се снижава в тихо съскане.

— Надявах се, че ти ще можеш да ми кажеш къде е копелето!

Плясвам се по челото и започвам да ходя нервно, навивайки се на Рентън за всичко, което шибанякът ми е причинил. Спирам рязко и соча към Франко, да, соча го побеснял, защото без онова копеле, чантата нямаше да изчезне и да, той е виновен за всичко.

— Бегби, ако копелето наистина е тук, искам си парите… — После набързо обмислям как Франсоа ще приеме моя малък етюд и добавям, прокарвайки длан по челото си: — А аз тъпака едва свързвам двата края и се опитвам да правя филм…

Точно в целта. Франко изглежда удовлетворен от моята реакция очите му се присвиват още.

— Имаш ми шибания GSM! Ако Рентън се свърже с теб, веднага звъниш!

— И обратното, Франко — казвам му, къпейки се в беса си подклаждан с пълна сила от действието на коката, усещам мощта на чистото презрение и убедителността на жестовете си. — И да не си посмял да го докоснеш преди да си получа парите, плюс компенсацията… Тогава вече прави с него каквото искаш… Можеш да разчиташ на пълно съдействие!

Явно съм изглеждал достатъчно достоверно, защото Бегби казва:

— Добре! — Обръща се и тръгва да излиза.

Рентън. Не мога да повярвам, че крия мръсното копеле. Не за дълго обаче. Банковите сметки вече са оправени. Веднъж да приключа с филма и всеки ще тръгне по пътя си.

Тръгвам след Франко надолу по стълбите, а той се обръща и пита:

— Къде, на майната си, си тръгнал?

— Ъ-ъх… Връщам се в пъба. Бях се измъкнал за малко и се връщам.

— Чудо! Ще черпиш по бира! — казва той.

И така, този еталон за тъпота ме последва и се налага да пия с него на бара. Получавам, все пак, един бонус — пакетче с кока от него, което ще ме изкара поне докато ида до Сийкър. Но положението не е розово. Поне Спъд се разкара, но не и без да разреве Али. Този бълхарник подкопава работната дисциплина сред персонала, мамка му.

Бегби още е обзет от мания-гранде, плещи за пощенски пратки, от което пулсът ми рязко се учестява. Той продължава да каканиже как Рентън е извратен педал — сладка музика за моите уши. О, така ми се иска да се срещнат с Рентън, само от любопитство, за да видя докъде ще стигне Франко. Изненадващо той ме пита за филма.

— Ами — отвръщам, карайки я внимателно, — всъщност, правим го главно за забавление, Франк.

— А тия порно звездите, мъжете де, техният дали е… имам предвид, дали трябва да им е с определена дължина?

— Не е задължително. Е, очевидно, колкото е по-голям, толкова по-добре — казвам му.

Франко се хваща като орангутан за пакета и го подрусва, от което ми се сгадява.

— Значи аз сигурно ставам!

— Да, но най-важното е способността да го надървяш пред камера. Някои копелета с големи патки не успяват. Най-важно е да си постоянно одървен, затова Тери е толкова подходящ… — Спирам, защото забелязвам, че Франко ме гледа с бясна омраза. — Добре ли си, Франк?

— Да… Просто си мислех за оня мръсник, Рентън… — казва той, обръща на екс чашата си и започва да дрънка за децата си и как Джун не се грижела за тях като хората. — Само виж вида й, като от Аушвиц. Изглежда сякаш мие крек, значи…

— Така е. И Спъд вика, че много е затънала и съвсем се е стопила. Пушенето на крек има тоя ефект. Имам предвид и аз дърпам от време на време по някоя линийка, но лулата те изсмуква — обяснявам му, наслаждавайки се, докато топя Мърфи в тази каша.

Бегби ме гледа в пълен потрес, кокалчетата му побеляват от стискане на чашата. Поемам си дълбоко въздух, очаквайки експлозията.

— Лулата… крек… Джун… ПРЕД ШИБАНИТЕ МИ ДЕЦА?! Веднага забелязвам каква възможност ми се отваря и продължавам:

— Виж, Спъд каза, че е „мил“ с нея. Казвам ти го, само защото трябва да знаеш, заради децата и така нататък…

— Така значи! — изревава той, поглеждайки към Алисън, която изглежда напълно съсипана. — МЪЖЪТ ТИ Е МРЪСНИК! ШИБАНО БЕЗПОЛЕЗНО ДЕГРАДЕ! ДОЛЕН НАРКОМАН! ТРЯБВА ДА ПРИБЕРАТ ДЕЦАТА ВИ В НЯКОЙ ДОМ, МАМКА МУ!

След което Франко излита от бара, Алисън стои като гръмната за секунда-две и после избухва в сърцераздирателни хлипания, а Мо тръгва да я утешава.

— Какво… — циври тя. — За какво говори… Какво е направил Дани…

Налага се да поема бара докато се разиграва тази мелодрама.

Доволен съм, че маймуноподобното същество Бегби се е разкарало, независимо, че персоналът ми отново е изваден от строя. Следващият клиент на конвейра за изгубени души, който се води за пъб, е не някой друг, а самия нещастник Пол, моето приятелче от „Лийт срещу Дрогата“, който сякаш носи цялата мирова скръб върху плещите си. Избутвам го в едно тихо ъгълче на пивницата и той започва направо да плещи за парите.

— Залагам главата си, Саймън!

Аз обаче съм брутално откровен:

— Затваряй си устата иначе край с жалката ти кариера, заклевам се! — След като вече съм уточнил най-важното, приемам по-лъчезарно отношение. — Виж, Пол, не се безпокой! Ти просто не разбираш от този бизнес. От моята индустрия. Ще върнем шибаните пари — весело припявам, изпитвайки огромно удоволствие, че съм запазил изцяло разсъдъка си, докато всички край мен напълно са го загубили.

Какъв малък екскремент е само този Пол.

— Ето, това е един човек, който разбира от икономика — усмихвам се, когато старият Еди влиза в кръчмата с нос, вирнат нагоре като римски император. — Как е, Еди, приятелю?

— Бива — промърморва Еди.

— Чудесно, чудесно! — усмихвам се. — Какво ще пиеш? За сметка на заведението, Ед — казвам му.

— Щом черпиш, нека бъде халба специално пиво и голямо уиски Граус.

Дори просташките волности на тоя креслив алкохолик не могат да ми развалят настроението днес.

— Разбрано, Едуардо! — усмихвам се и подвиквам към стария бойлер. — Мо, моля те, скъпа! — Кимам към Пол и после се обръщай към Ед. — Отварям стария си приятел Пол на някои търговски номера — Извинявай, Еди, а ти в кой бизнес беше преди, че съм забравил?

— Бях китоловец — отвръща старата развалина.

Морски човек! Е, здравей, моряко или по-точно здравей, творецо на китова мас…

— Така, така. А, познаваше ли Боб Марли?

Старият труженик на морето клати отрицателно глава.

— По корабите не съм срещал никой Боб Марли. Не и по мое време, значи — казва с цялата си откровеност Ед и обръща голямото уиски на екс.

— Твой ред е, Пол — усмихвам се лъчезарно, — смятам, че можеш да вземеш още едно на Ед. Отличителен белег за цивилизоваността на едно общество е отношението към по-възрастните, а ние в Лийт сме на светлинни години пред останалия свят в това отношение. Съвършено прав ли съм или просто точен, а, Ед?

Еди гледа агресивно Пол.

— Ще пия едно уиски, но да е Граус — предупреждава той смаяния рекламен сутеньор, сякаш прави огромна услуга на нещастника.

Не обръщам внимание на мяуканията на тоя юпи-педал, зарязвам Мо и Али да се наслаждават на горчилката в живота, защото в пъба влиза Тери Лимонадения.

— Тери! Изписаха ли те?

— Ъхъ — хили се той. — Ама още трябва да взимам ония хапчета и да внимавам.

— Чудесно! Какво ще пиеш?

Настроението ми още повече се повишава! Скоро ще разполагам с пълен отбор. Алекс Маклийш?

Това е от решаващо значение, Саймън. За жалост, в наши и само с една единадесеторка нищо не можеш да постигнеш. Трябва да имаш поне четиридесет в резерва, които са готови за действие.

— Заради шибаните хапчета не мога дори да пия — пъшка Тери, прокарвайки ръка през тези ми ти къдрици. Мустакът а ла порно-звезда, който си пусна на майтап е обръснат.

— Леле, Тери, какъв кошмар, братко! Никакво чукане, никакво пиене — смея се, кимайки към приятелчетата на Ед, които ближат по половин бира в ъгъла. — Но, така ще се подготвиш за бъдещето, така да се каже!

— Да-а — въздъхва печално Лимонадения, докато наблюдавам оня чекиджия Пол, който вече е осъзнал, че цяла вечер бих могъл да го отбягвам и е решил да си бие шута, излизайки със смачкан фасон от пъба.

За да ободря Тери, го завеждам в офиса и правя няколко „пуделски краченца“ от пакетчето кока, което ми остави Бегби. Съобщавам му за височайшето посещение на Монсеньор Франсоаз Бегби и бялата благодат, която е оставил. Тери дърпа след мен своята линия и аз се разпалвам да дрънкам за филма. Той обаче гледа нещо неспокойно.

— Добре ли си, Тери?

— Не… кура ми… сигурно е от коката, адски боли и целият пулсира.

Клетият Тери превит одве изскача от офиса. Наистина е тъжна гледка да видиш един някога толкова горд мъж, лишен от своята мъжественост. Започвам да се тревожа за сексуалния живот на Мелани и й звънвам, считайки, че би било добре да я запозная с младия обещаващ Къртис.