Томас Ман (автор)

Произведения

Есе

Роман

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Разказ

Биография

По-долу е показана статията за Томас Ман от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Томас Ман
Thomas Mann
германски писател
Томас Ман през 1929 г.
Роден
Починал
12 август 1955 г. (80 г.)
ПогребанШвейцария
Религиялутеранство
Националност Германия
Учил вМюнхенски университет
Мюнхенски технически университет[1]
Работилписател
Литература
Период1890 – 1955
Жанровероман, разказ, новела, есе, пиеса
Известни творби„Буденброкови“ „Вълшебната планина“ „Доктор Фаустус“
НаградиНобелова награда Нобелова (1929)
ПовлиянЙохан Волфганг фон Гьоте
Семейство
БащаТомас Йохан Хайнрих Ман
МайкаЮлия да Силва Брунс
Братя/сестриХайнрих Ман
СъпругаКатя Ман (12 август 1955)
ДецаКлаус Ман
Голо Ман
Подпис
Уебсайт
Томас Ман в Общомедия

Пол Томас Ман (на немски: Thomas Mann) е германски писател, носител на Нобелова награда за литература за 1929 г. за романа си „Буденброкови“ (1901).

Биография

Произход и младежки години (1875 – 1895)

Томас Ман на 9 г.

Роден е на 6 юни 1875 г. в северния ханзейски град Любек, Германия, в семейството на Томас Йохан Хайнрих Ман, сенатор и едър търговец от стар род. Посещава частно училище, а три години след смъртта на бащата и ликвидацията на фирмата му семейството се преселва през 1893 г. в южния баварски град Мюнхен. Там Томас Ман започва работа в застрахователна компания, но е уволнен. Решава да посещава лекции в Техническия университет в Мюнхен с намерението да стане журналист. През 1894 г. публикува първата си новела „Падналата“ в авторитетното списание „Ди Гезелшафт“. Става сътрудник на списание „Симплицисимус“ и създава множество кратки разкази и новели.

Творческа дейност (1895 – 1933)

Томас Ман ок. 1900 г.

През 1895 – 1898 г., заедно с брат си – бъдещия писател Хайнрих Ман, пребивава в Италия, главно в Рим и Палестрина. Още там започва работа над епохалния си роман „Буденброкови“ и публикуването му през 1901 г. го спасява от тежка житейска криза. Следва бърз литературен възход и обществено признание – тогава създава романа „Кралско височество“ (1902) и прочутите новели „Тристан“ (1903) и „Тонио Крьогер“ (1903).

През 1905 г. се жени за Катя Прингсхайм, от която има 6 деца. Излиза и първият фрагмент на незавършения му роман „Самопризнанията на авантюриста Феликс Крул“[2] (1911), както и новелата „Смърт във Венеция“ (1912). В 1919 г. става почетен доктор на Бонския университет. Публикува романа „Вълшебната планина“ (1924).

През 1929 г. Томас Ман получава Нобеловата награда за литература, но не за последната си творба, а за създадения преди повече от четвърт век роман „Буденброкови“.

Националсоциализъм (1933 – 1938)

Томас Ман през 1939 г.

В 1933 г., след като на власт в Германия идват националсоциалистите, Томас Ман произнася в Мюнхен прочутата си реч „Страдание и величие на Рихард Вагнер“ по случай 50-а годишнина от смъртта на композитора. Докато изнася същата реч в Амстердам, Брюксел и Париж, водещите политически кръгове в Германия организират „протест“ срещу писателя и той се вижда принуден да остане в емиграция – първо в Швейцария, а след лишаването му от германско гражданство през 1938 г.— в САЩ. В Германия книгите му са забранени.

Емиграция (1938 – 1952)

В Съединените щати Томас Ман става гост-професор в Принстънския университет и написва романа „Лоте във Ваймар“ (1939). През 1941 г. семейството се преселва в Калифорния, където писателят завършва тетралогията си „Йосиф и неговите братя“ (1933 – 1943), а през 1944 г. получава американско гражданство. Следват големият роман „Доктор Фаустус“ (1947) и „Избраникът“ (1951).

Последни години (1952 – 1955)

След края на Втората световна война Томас Ман се завръща в Европа през 1952 г., но не отива в Германия, а през 1955 г. се установява в Килхберг на Цюрихското езеро (Швейцария), където остава до края на дните си.

Признание

Гробът на Томас Ман в Килхберг край Цюрих

За своята 50-годишнина писателят споделя:

„ Ако имам някакво желание за посмъртна слава на моето творчество, то е да кажат за него, че е жизнерадостно, макар да познава и смъртта. “
  • За творчеството си Томас Ман е отличен и с престижната награда „Гьоте“ на град Франкфурт на Майн (1949).
  • В чест на писателя родният му град Любек учредява през 1975 г. литературната награда „Томас Ман“.

Библиография

Романи

Най-старата фотография на Буденброковата къща в Любек, 1870 г.
  • Buddenbrooks – Verfall einer Familie (1901)
  • Königliche Hoheit (1909)
  • Der Zauberberg (1924) (Вълшебната планина)
  • Joseph und seine Brüder – Tetralogie (1933 – 1943)
    • Die Geschichten Jaakobs (1933)
    • Der junge Joseph (1934)
    • Joseph in Ägypten (1936)
    • Joseph der Ernährer (1943)
  • Lotte in Weimar (1939)
  • Doktor Faustus (1947) (Доктор Фаустус)
  • Der Erwählte (1951)
  • Bekenntnisse des Hochstaplers Felix Krull (1954)

Разкази и новели

Томас Ман във Ваймар, 1949 г.
  • Vision, Prosa-Skizze, 1893
  • Gefallen, 1894
  • Der Wille zum Glück, 1896
  • Enttäuschung, 1896
  • Der Tod, 1897
  • Der kleine Herr Friedemann, 1897
  • Der Bajazzo, 1897
  • Tobias Mindernickel, 1898
  • Der Kleiderschrank, 1899
  • Gerächt, Novellistische Studie, 1899
  • Luischen, 1900
  • Der Weg zum Friedhof, 1900
  • Gladius Dei, Novelle 1902
  • Tonio Kröger, Novelle 1903
  • Tristan, Novelle 1903
  • Die Hungernden, 1903
  • Das Wunderkind, 1903
  • Ein Glück, 1904
  • Beim Propheten, 1904
  • Schwere Stunde, 1905
  • Anekdote, 1908
  • Das Eisenbahnunglück, 1909
  • Wie Jappe und Do Escobar sich prügelten, 1911
  • Der Tod in Venedig, 1912 (Смърт във Венеция)
  • Herr und Hund. Ein Idyll, 1918
  • Gesang vom Kindchen, Ein Idyll, 1919
  • Wälsungenblut, 1921
  • Unordnung und frühes Leid, 1926
  • Mario und der Zauberer, 1930
  • Die vertauschten Köpfe – Eine indische Legende, 1940
  • Das Gesetz, 1944
  • Die Betrogene, 1953

Пиеси

  • Fiorenza, 1907
  • Luthers Hochzeit, 1954 (Fragment)

Есеистика (Избрано)

  • Versuch über das Theater, (1907)
  • Friedrich und die große Koalition, (1915)
  • Betrachtungen eines Unpolitischen, (1918)
  • Goethe und Tolstoi, (1923)
  • Von deutscher Republik, (1923)
  • Theodor Fontane, (1928)
  • Freuds Stellung in der modernen Geistesgeschichte, (1929)
  • Deutsche Ansprache. Ein Appell an die Vernunft, (1930)
  • Goethe als Repräsentant des bürgerlichen Zeitalters, (1932)
  • Goethe und Tolstoi. Zum Problem der Humanität, (1932)
  • Goethes Laufbahn als Schriftsteller, (1933)
  • Leiden und Größe Richard Wagners, (1933)
  • Freud und die Zukunft, (1936)
  • Bruder Hitler, (1938)
  • Vom zukünftigen Sieg der Demokratie, (1938)
  • Schopenhauer, (1938)
  • Dieser Friede, (1938)
  • Achtung, Europa!, (1938)
  • Das Problem der Freiheit, (1939)
  • Deutsche Hörer, (1942)
  • Deutschland und die Deutschen, (1945)
  • Nietzsches Philosophie im Lichte unserer Erfahrung, (1947)
  • Goethe und die Demokratie, (1949)
  • Ansprache im Goethejahr 1949
  • Michelangelo in seinen Dichtungen, (1950)
  • Gerhart Hauptmann, (1952)
  • Der Künstler und die Gesellschaft, (1953)
  • Versuch über Tschechow, (1954)
  • Versuch über Schiller, (1955)

Автобиографични произведения

  • Im Spiegel, (1907)
  • Meine Arbeitsweise, (1925)
  • Pariser Rechenschaft, (1926)
  • Lübeck als geistige Lebensform, (1926)
  • Lebensabriß, (1930)
  • Ein Briefwechsel, (1937)
  • On Myself, (1940)
  • Die Entstehung des Doktor Faustus. Roman eines Romans, (1949)
  • Meine Zeit, (1950)
  • Lob der Vergänglichkeit, (1952)
  • Briefe 1889 – 1955, 3 Bde, (1961 – 1965)
  • Tagebücher 1918 – 1955, 10 Bde, (1979 – 1995)


Издания

  • Der kleine Herr Friedemann 1898
    Der kleine Herr Friedemann 1898
  • Buddenbrooks. Verfall einer Familie. Roman. 1901
    Buddenbrooks. Verfall einer Familie. Roman. 1901
  • Tristan. Sechs Novellen. 1903
    Tristan. Sechs Novellen. 1903
  • Fiorenza 1906
    Fiorenza 1906
  • Königliche Hoheit. Roman. 1909
    Königliche Hoheit. Roman. 1909
  • Der Tod in Venedig 1912 Hundertdruck
    Der Tod in Venedig 1912 Hundertdruck
  • Bekenntnisse des Hochstaplers Felix Krull. Buch der Kindheit. Roman. 1923
    Bekenntnisse des Hochstaplers Felix Krull. Buch der Kindheit. Roman. 1923
  • Der Zauberberg. Roman. 1924
    Der Zauberberg. Roman. 1924
  • Goethe und Tolstoi. Zum Problem der Humanität. 1932
    Goethe und Tolstoi. Zum Problem der Humanität. 1932
  • Vom künftigen Sieg der Demokratie 1938
    Vom künftigen Sieg der Demokratie 1938
  • Lotte in Weimar. Roman. 1939
    Lotte in Weimar. Roman. 1939
  • Joseph, der Ernährer. Roman. 1943
    Joseph, der Ernährer. Roman. 1943
  • Kriegsflugblatt: Die apokalyptischen. Text einer Hörfunk-Vortrags von 1943
    Kriegsflugblatt: Die apokalyptischen. Text einer Hörfunk-Vortrags von 1943
  • Doktor Faustus. Roman. 1947
    Doktor Faustus. Roman. 1947
  • Goethe und die Demokratie 1949
    Goethe und die Demokratie 1949
  • Der Erwählte. Roman. 1951
    Der Erwählte. Roman. 1951
  • Lob der Vergänglichkeit 1952
    Lob der Vergänglichkeit 1952
  • Die Betrogene 1953
    Die Betrogene 1953
  • Bekenntnisse des Hochstaplers Felix Krull. Roman. 1954
    Bekenntnisse des Hochstaplers Felix Krull. Roman. 1954
Издания: Collection Dr. Haack, Leipzig (Germany)

Бележки

  1. ↑ www.tum.de
  2. ↑ Из „Самопризнанията на авантюриста Феликс Крул“ в превод на Венцеслав Константинов

Източници

Тази статия съдържа материал, използван с разрешение.

Външни препратки

В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни