Ървин Уелш
Порно (57)

57. Кларнет

Беше велико, човече, да срещна отново Марк, значи и още по-велико, че ме насърчи за книгата. Толкова ми беше гот като се върнах вкъщи, че макар и да бях малко скапан, извадих ръкописа и прегледах още веднъж последната глава. Рентс, така да се каже, направо ме вдъхнови, човече. Тая глава е за хероина и СПИН, за всичките момчета, дето вече ги няма — от пълните тъпаци до свестните типове, пичовете като Томи, значи.

И като я прегледах, просто не можех да повярвам, не можех да повярвам, че книгата е завършена, значи! Имам предвид, правописът не е върха, дето се казва, но те ще го оправят така или иначе, не ми се щеше да е много излъскана работата, защото на тия клети котаци в издателството няма да им остане нищо за редактиране, значи.

Тогава се усетих, че е почти сутрин и така ми се прищя да отскоча до пощата и да го пратя на издателите, ония дето публикуват всичките неща за историята на Шотландия, значи. После щях да ида и да кажа на Али за парите, да й кажа, че ще взема билети за Дисниленд, за детето и нея, както си трябва, човече. Оня ден се пробвах да й обясня за тия неща в Порт Съншайн, на Али, но тя беше много заета, аз бях мотан и не стана разговора. Тя само гледаше да ме разкара, искаше да се махам веднага, това си е. Мисля си, че е твърде късно да си лягам, трептя целия, значи, затова вземам и си пускам касетата на Алабама и малко подскачам и припявам наоколо.

Изчаквам да стане по-късно и отивам в книжарницата. Купувам голям уплътнен плик и право към пощата. Целувам пакета и го пускам в кутията.

Красота, значи!

Мисля си, че най-добре да взема малко да се спретна и да пресрещна Али като взима Анди от училище, да им кажа за Дисниленд! И може да не е парижкия, направо онзи във Флорида, човече! Там с това слънце ще бъде велико, значи, особено след това скапано време тук! Тери Лосън ми вика, че нямало грешка, супер било във Флорида, нали беше ходил преди време, значи.

После обаче си викам — заслужил съм малко разпускане, значи, едно отпразнуване за края на книгата, човече! Да! Всичките ми дългове са изплатени, имам пари, скоро с Али и Анди отиваме в Дисниленд. Само няколко бири, така да се каже. Та си мисля, къде точно да ида да го отбележа, значи. С Лийт, човек трябва да внимава, човече, Лийт не ти е Единбург! В Лийт е пълно с пъбове на всяка крачка и винаги ще се намери компания, искаш или не, но може да се окажеш в неправилната компания, значи. Човек трябва да внимава с кого празнува, човече.

От Джанкшън Стрийт завивам по Уок край Макс Бар. Поглеждам отсреща към Сентръл Бар и после нагоре към Уок, по протежението на който са наредени Бридж Бар, ЕН6, Краун, Долфин Лаундж, Спей, Каледониън Бар, Морисънс, Далмъни, Лорн, Вики, Аламбра, Волей, Балфор, Уок Ин или както му викат сега Джейнс, Робис, Шръб, Баундъри Бар, Брънзуик, Ред Лайън, Олд Солт, Уиндзър, Джо Пиърсиз, Елм… и това са само онези, за които се сещам на момента и само на самия Уок, без страничните улички. Така че, не, човече, не! Всяка пивница по Уок води до голям запой. Същото важи за Дюк Стрийт и Джанкшън Стрийт и дори и за Конститюшън и Бърнард Щрасе. Така че се насочвам към по-лъскавия, спокоен и цивилизован Шоър Бар, където един човек на словото от Лийт би трябвало да пие.

Тук всичко изглежда различно, човече, всичко е преустроено и ново — доковете са пълни с готини барове и ресторанти, пълно с големи юпи магазини. Във вестниците пишеше, че са разкарали проститутките от местата, където винаги са работили, заради оплаквания от живеещите в района. За мен това не е честно, значи, защото те винаги са си били там, а тия дето са се премествали много добре са знаели, къде отиват да живеят.

Та, влизам в този голям стар бар, целият облицован в дърво и си поръчвам една студена Гинес. Поглеждам навън — кръжат чайки и един от ония туристическите кораби влиза в пристанището.

Както си седя към мен се приближава Къртис.

— Гледам те, че влизаш и си в-в-викам… н-н-не може да е т-т-той… — мига с очи пичът и бърчи лице, — …С-с-сп-спъд не би дошъл тук.

Да, човече, истинска грешка е, че дойдох. След тази среща с Рентс снощи, алкохолът дето се вика е още в кръвта ми и само като обръщам няколко бири започвам да се чувствам бая пиян, човече. Къртис пък празнува, че е бил на някаква оргия с тия момичетата от оня филм, дето Сик Бой го прави. Адски се дразня, че Али работи в тоя пъб с всички тия хора наоколо. Понякога си мисля как той се опитва да я замеси и нея, значи и кръвта ми замръзва. Защото копелето има дарбата да кара хората да правят разни неща, които не искат да правят. Но не и Али, човече, не и моята Али. Не ща Али да ме гледа такъв размазан и разпуснат, човече, затова взимам малко кока от Къртис, че да се стегна малко преди да ида до училището.

Когато стигам там, се чувствам идеално, но по погледа на Али разбирам, че е един от случаите, когато на човек му е супер, но външно, човече, външно изглежда разбит. Тя е облечена с някакво яке с качулката и пух по ръба, което не бях виждал, пуловер, клин, ботуши. Изглежда страхотно. Дребния също е увит като пашкул, значи, шал, шапка и така нататък.

— Какво искаш, Дани?

— Здрасти, тате — казва малкият мъж.

— Как е, войниче? — викам на малкия, а после се обръщам към Али. — Страхотни новини! Имам малко пари и искам да ви водя в Дисниленд… в Париж… или Флорида, ако щеш! Свърших с книгата и я пратих на тия котаци в издателството! Срещнах и Марк вчера, Рентс така да се каже! Бил е в Амстердам сума си време, та обърнахме няколко бири! Той мисли, че идеята е страхотна, за книгата и така нататък…

Лицето й обаче не помръдва, човече.

— Дани… Какви са тия работи?

— Виж, дай да отскочим до някое кафене и да поговорим — казвам и се усмихвам на малкия мъж. — По един млечен шейк при Алфред, приятел?

— Супер! — вика той — Ама да е в Макдоналдс! Техните са по-добри!

— Не, човече, не, защото Алфред използва само най-добрите продукти, а тия на Макдоналдс са само захар, те са вредни за теб, човече, направо лоша работа. Глобализацията, човече, направо ни съсипва… — усещам се, че съм се разплямпал като луд, а Али ме гледа кръвнишки. — …но щом искаш, може и в Макдоналдс…

— Не — казва студено Али.

— О, мамо — недоволства малкият.

— Не — повтаря тя. — Много сме заети, леля Кат ни чака, а аз съм довечера на работа. — После се обръща към мен, приближава се, ама много близо, значи и прошепва в ухото ми: — Друсан си! Стой настрани от сина ми като си на тоя хал!

После се обръща, хваща Анди за ръка и си тръгват.

Анди се обръща и ми маха няколко пъти. Усмихвам се някак, човече, усмихвам се колкото мога и аз му махам, само се моля да не види сълзите ми, човече.

Забивам в Шоър. Друг пъб, какво да правя. Има много народ и свирят джаз вътре, значи. Скапан съм, няма живот в мен, човече. Мисля си само какъв е смисъла да имаш кеш, като хората, с които искаш да го похарчиш не те щат? Какво изобщо да правя с парите, значи?

Не, човече, всичко е скапано, човече.

Оглеждам музикантите, човече, едно младо гадже на кларнет, наистина е добра, такова, свири толкова красиво, толкова красиво, че ти се плаче. После гледам стария барман, добрия стар барман с тази широка усмивка, значи. И тогава ми минава онази ужасна мисъл — всички тези хора, човече, всички тук и Али, дори и малкият Анди — скоро всички ще са мъртви. След двайсет, трийсет, четирийсет, петдесет, шейсет или колкото там години всички ще са умрели. И хубавите хора, човече, и злите и отвратителните, и откачалките, всички няма да са тук, дори няма да съществуват. Всъщност съвсем скоро, почти веднага, дето се вика.

Имам предвид, за какво е всичко това тогава?

Излизам от Шоър и си отивам вкъщи. Не знам какво да правя. Не след дълго звъни Франко и ми разправя да се срещнем в Николс тази вечер. Разправя, че трябвало да говори с мен за Джун. Може и той да е забелязал, че тя никак не изглежда добре. Може пък и да му пука наистина на котака в края на краищата. Разправя, че и Втората Награда ще бъде с него. Бих се радвал да видя този писан, значи.

— Да си там точно в осем. Ще те чакам!

Замислям се, значи, но не съм много за компания, значи, точно сега. После пак се звъни и е Чизи Звярът. И то веднага след Франко. Вечер на пандизчията, значи. Чизи, значи, гледам да отбягвам злия котак.

— Жестоко си изкарахме миналата седмица, а? Няма ли да слезеш да пийнем по нещо, приятел? — вика той.

— Не, човече, разпускам малко, изпускам парата така да се каже викам и си мисля, че вече никога не искам да излизам с него. Гласът му става един такъв носов, тръпки да те побият.

— Оная вечер видях твоята госпожа, приятел, зад бара в Порт Съншайн беше. Бива си я. Разправят, че сте се разделили, а?

Усещам как се вцепенявам, човече. Мълча.

— Та, викам си, да взема да я поканя някъде навън, мой човек, а! Точно така, много ме бива по тая част!

Сърцето ми прави бум, бум, бум, бум, бум, човече, но се смея гледам да изляза от положение и казвам:

— Хубаво, де, ще дойда за по бира. Ще ми дойде добре. Пак ще сляза към града. Знаеш ли какво, дай да се срещнем в Николс на Джанкшън Стрийт. На бара има няколко готини гаджета. Една поне ще се навие, така да се каже.

Той се хваща.

— Ето така те харесвам, Мърфи. В колко?

— Осем.

Но аз не смятам да ходя, не и в тоя помиярник на Джанкшън Стрийт. Ще ида в Порт Съншайн по-късно да държа нещата под око, така да се каже.