Ървин Уелш
Порно (54)

54. Мръсен № 18749

Сити Кафе е пълно с клъбъри, които се мотаят и чакат да започне купона. Влизат Къртис и компания, които ме канят да седна при тях. Засядаме до групичка очевидни студенти, които са потънали в разискване на тъпи теории за световни конспирации и страшно се палят кой е умрял и кой не: Елвис, Джим Морисън, принцеса Даяна. Хлапашкото им чувство за безсмъртие не им позволява да повярват, че някой наистина е напуснал купона. Отцепени в свят на буржоазни фантазии, отричащи смъртта.

Някои от децата на предградията, като Филип например, се подсмихват ехидно на дивотиите им. На тях им е ясно, че това са пълни глупости. От ранна възраст в този град те са видели достатъчно смърт, а СПИН епидемията през осемдесетте напълно ги е лишила от такива невинни представи. Странно, но и нашето поколение изпитваше същото като тези деца от предградията. Но с подтискащите мисли вече е свършено, поне за мен.

— Тия са по-умрели от баба ми — викам на единия от студентите и дребосъците с пръстените здраво се изсмиват и се хвърлят да се обясняват с възпитаниците на университета.

Докато тече тази размяна на реплики, аз привличам вниманието на Къртис.

— Погледни приятелчетата си. Твоите хора направо побъркват студентчетата. — Той бавно свежда глава. — Сега превърти напред двайсет години и ми кажи кой ще има хубава къща, работа, бизнес, пари, кола и кой ще живее в някой вертеп на социални помощи?

— Тези вдясно ще са добре… — кима Къртис.

— Знаеш ли защо?

— Защото имат образование.

Не е зле.

— Да, и това е част от цялата работа. Някакви други причини?

— Защото имат богати родители, които ще им дадат пари, за да започнат? Контакти и така нататък?

Това момче не е толкова тъпо, колкото си мислех.

— Умно, Кърт, умно. А сега събери две и две и ми кажи какво следва?

— Не знам.

— ОЧАКВАНЕ! Те ще имат всички тези неща, защото очакват да ги имат. Как биха могли да очакват нещо друго? Такива като теб и мен НЕ ОЧАКВАТ подобни неща. Ние знаем, че за да ги получим трябва яко да бачкаме. Що се отнася до мен, свръх-интелигентен, но не достатъчно квалифициран човек, аз нямам достъп до този живот. Защо си мислиш, че се налага да движа в средите на черната икономика и в периферията на обществото? Защото си падам по забавните образи? Защото сводниците, курвите и дилърите са мой тип хора? Не си познал. Занимавал съм се със сводничество, обири, кражби, измами с кредитни карти и дилърство не защото ми харесва, а защото не мога да вляза в легитимния бизнес на ниво, положение и възнаграждение, които считам адекватни на знанията и уменията си. Аз съм трагично объркан човек, Кърт, трагично объркан. Но това може и ще се промени — обяснявам и поглеждам часовника си. Скоро е време за начало на снимките. — А, и още нещо — обръщам питието си. — Вече използва ли куклата, която ти подарих?

— Ъ-ъх… — казва той, страшно притеснен. — Спука се.

— Спука се! Мамка му, да можех и аз така да ги пукам като ги чукам! — изсмивам се в обърканата му физиономия.

Всички допиват питиетата си и отиваме в клуба на Ен-Сайн. В началото правим малко снимки на дансинга с клъбъри в действие. Раб снима Къртис, който танцува с приятелите си, после обръща камерата към Ники, която говори с Мел и след това се отправя право към него. Тя започва да танцува пред дългуча, после го издърпва за ръка и го отвежда в офиса, който Карл е опразнил за нас.

Когато клубът затваря се хващаме за същинската работа е се приготвяме да заснемем една от ключовите сцени. Раб и приятелчетата му разполагат оборудването в офиса.

— М-м-мислиш ли, че Ни-к-ки н-н-наистина ме харесва — пита Къртис.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами, м-м-мисля, че с-с-се държат добре с мен, само з-з-защото ти си им к-к-казал!

— Ако искаш да не те харесват не ги гледай с тия умилни погледи. В теб е силата, запомни го! — натъртвам.

— Н-н-но, г-г-гаджетата не… — през лицето му преминава спазъм, — не… м-м-ме х-х-харесват!

— Малките задръстени курви не те харесват, да. Но те още не са дорасли. Гаджетата, които са преминали през своя Пилриг^[1], свеждат нещата до най-важното. А ти го имаш в изобилие. На длъж и шир — хиля се.

Кърт тръгва да пикае пак от нерви, а аз се приближавам до Ники.

— Опитай да накараш Къртис да се чувства желан. Самочувствието му е ударило дъното.

Когато дългучът се връща от кенефа, Ники отива при него и я чувам да казва:

— Къртис, нямам търпение да ме изчукаш!

Този недорасляк с провиснала челюст само примигва и се изчервява.

— К-к-какво и-и-искаш да к-к-кажеш?

Просто не мога да се сдържа и започвам да се превивам от смях.

— Ти си гений, Къртис! Комедиен талант! Тази реплика влиза в сценария! — И започвам да дращя по моето копие.

След като съм нахъсил моите звезди, Раб ми кима и сме готови да започваме.

— Така, приятели, това е най-ключовата сцена във филма! Тук „Джоу“ печели баса срещу „Там“. Къртис, в тази сцена на твоя образ „Кърт“ му е за пръв път, така че не се притеснявай, ако си нервен, така и трябва да бъде — от теб се очаква именно това. Само искам вие двамата да повторите това, което казахте преди малко. Така. Ники, вкарваш го в офиса, затваряш вратата и казваш…

— Искам да те чукам — провлачва Ники сладострастно, гледайки Къртис.

— Къртис, а ти казваш…

— К-к-какво и-и-искаш да к-к-кажеш?

— Великолепно! После Ники, ти го отвеждаш до бюрото. Къртис, остави Ники да води. Готови! Да започваме!

Разбира се, нищо не се получава толкова добре колкото спонтанното изпълнение, но след много опити успяваме да направим няколко използваеми кадъра. Сега вече и шестимата братя са изчукани, като единствения проблем е, че пениса на Тери не се е възстановил достатъчно за аналното чукане. Няма място за притеснение, имам една идея.