Ървин Уелш
Порно (35)

35. PIN мангизи

Отиваме в апартамента на Доуд с няколко бутилки, човече. Сик Бой купи абсент, което е малко терсене, така да се каже, защото искаме да усмъртим Доуд, а не нас, значи. Сик Бой зяпа с отвратена гримаса снимката на Глазгоу Рейнджърс над камината, а аз се размазвам върху големия кожен фотьойл. Какъв кеф да си метнеш лапите във въздуха, приятел.

Джордж явно е очарован от перспективата за няколко секс писани, а ако съм напълно честен, човече, може би няма да е най-лошото нещо на света. Но си мисля, че Сик Бой го каза само, за да прикоткаме Братчеда у тях, значи.

Разбира се, не го казвам на Доуд, значи, защото не това са думите, които този котак от западното крайбрежие иска да чуе.

— Къде са гаджетата, Саймън, навити ли са…

— Само си го търсят, приятел — кима Сик Бой. — Чудесни екземпляри. Правят порно филми, пълна програма — мърка най-подлата твар сред котаците, а Доуд върти очи и цупи устни.

Този Сик Котан ми кима, слага ръка на устата си, сякаш се прозява и започва да пълни чашите с абсент.

— Ъ-ъх, Доуд — започвам, за да отклоня вниманието му, — кажи как стана, че ти викат Братчеда? — Забелязвам как Сик Бой небрежно подправя питието на Доуд с GHB. Аз много не си падам по тия изпълнения, значи. Разправят, че ако сложиш прекалено много можеш да го оставиш на място, просто сърцето му спира да бие и точка. Сик Бой обаче явно разбира какво прави, защото точно отмерва на око необходимата доза.

Доуд е повече от щастлив, че съм му задал този въпрос и тръгва ла раздува, за да задоволи любопитството ми, така да се каже.

— Историята е следната: един мой приятел от Глазгоу, Боби, той на всички вика „братчед“… — Сик Бой му подава чашата. — Просто такъв му е лафът още от малък. Израснали сме заедно в Дръм — казва той, отпивайки глътка. — Та една вечер излязъл да се позабавлява с пичове, които не знаели за този му навик и той все разправял Братчеда Доуд това, Братчеда Доуд онова… така ми лепна и оттогава съм Братчеда Доуд… — обяснява той и си сръбва от чашата.

Скоро очите на Доуд натежават и той дори не забелязва, че Сик Кет е спрял касетата с бандата на неговия приятел и я е сменил с Кемикъл Брадърс.

— Порно филми… — заваля той и потъва в този диван, очите му съвсем се затварят и напълно отцепва.

Аз и Сик Бой се нахвърляме да тарашим джобовете му. Мислех си, че ще ми е кофти, защото Доуд всъщност е свестен пич, но не, старият крадлив ген се обажда и аз целият трептя от възбуда, човече и не пропускам нищо по пътя си.

— Стига, остави го! — кима Сик Бой към тлъстата пачка, която съм измъкнал.

И е прав, човече. Ставам малко алчен, значи, но си мисля, че пичът няма да усети липсата на няколко банкноти от тази тежка бала. Знам обаче какво иска Сик Бой, тази карта от Клайдсдейл, която скоро откриваме и конфискуваме.

Излизаме навън и отиваме до банкомата точно в 11.57, набираме номера и никой от нас не е особено учуден, когато машинарията сработва и изплюва 500 лири. После повтаряме процедурата в 12.01.

— Глазгоуски кирливци, а? — подхилва се Сик Бой и после добавя любовно: — Тъпи парчета!

— Вярно и добре, че е така — казвам.

— Правилно — потвърждава Сик и ми подава половината пачка, но спирайки точно преди да я пусне в лапата ми. — Никакво херо, човече, нали? Да купиш на госпожата малък подарък!

— Няма проблеми — отвръщам. Този котак сега ще ме учи как да си харча парите, човече, няма да мине тая, не върви. Но усещането е все пак хубаво, като в старото време, когато Сик Бой и аз въртяхме далавери до откат, бяхме най-добрите, човече. Е, може би не чак толкова добри както някои момчета, които познавам. Но ми става кофти за Братчеда Доуд, значи, защото е свястно копеле, значи, дори пада приятел, но всичко вече е свършено. А и той какво толкова се дуе, с тия негови велики претенции и такива неща, значи. Като се правиш на толкова отворен, все някой ще се намери да те сложи на мястото ти. Сик Бой също не трябва да го забравя, но, хей, гледай, започвам да звуча като Франко, значи!

Връщаме се у Доуд, слагаме картата в портфейла му, а портфейла обратно в джоба. Сик Бой прави силно кафе, оставя го да поизстине и дава на Доуд да пие. Кофеинът го връща между живите и краката му така някак рипват, че ритва масичката и преобръща няколко питиета.

— Полека, котако, по-полека!

— Май се матира, Доуд — смее се Сик Бой, докато нашият любим глазгоуски пич се надига, потривайки очи, страшно объркан.

— Вярно… — казва Доуд и започва да си събира главата. — Този абсент е направо убиец — пъшка той и поглежда часовника на камината. — Мамка му, tempus fugit, така да се каже.

— Типично по глазгоуски — подхвърля Felinus Draifus, което е моето ново латинско име за Кофти Котака, — само плямпат, но като се дойде до същината не могат да се мерят с пичовете от Лийт!

Доуд се надига и на инат се запрепъва навън към денонощния.

— Искаш да видиш какво значи пиене? Сега ще ти покажа какво значи пиене!

Аз и Кофти Котака си хвърляме по един поглед с надеждата, че Доуд ще се строполи, преди да свърши парите.