Ървин Уелш
Порно (71)

71. Курвите на Амстердам т.10

Спъд изглежда кошмарно. Челюстта му е толкова подута, че сякаш от лицето му се опитва да поникне втора глава и едвам успява да изкачи стълбите към апартамента на Гав. Още не иска да каже кой го е подредил така, само неясно мрънка за някакви типове, на които дължал пари. Сара изглежда особено шокирана от пораженията по клетника. Ако е бил Бегби, това означава, че копелето изобщо не е омекнало, ама ни най-малко. Излизаме с Гав и Сара да пийнем по нещо, а после те отиват на кино.

— Всички изчезват, щом се появя — казва той с неуверен и подтиснат тон. — Може би съм си такъв. Все пак, велико е, че пак сме заедно, а Марк? — реди той разпален и обнадежден.

Хич не ми се ще да го попарвам с гореща вода, но повдигам леко халбата, пак я оставям и си поемам дълбоко въздух.

— Виж, Спъд, няма да се задържа тук още дълго.

— Заради Бегби ли? — пита той и внезапно очите му се оживяват.

— Отчасти — признавам. — Но не само заради него. Искам да се преместя другаде. Заедно с Даян. Тя цял живот е прекарала в Единбург и иска малко промяна.

Спъд ме поглежда тъжно.

— Добре тогава… Само трябва да ми върнеш Запа преди да замина. Ще го направиш ли за мен, Марк? Трудно се менажира кариерата на един котарак с тия ребра и една ръка — кима оклюмало той към превръзката си.

— Няма проблем — казвам му. — Има нещо, което и ти би могъл да направиш за мен.

— Така ли? — пита Спъд с изражение, сякаш никога не е подозирал, че би могъл да направи нещо за някого.

— Кажи ми къде мога да намеря Втората Награда?

Той ме поглежда сякаш съм откачил, което вероятно си е точно така след като вече съм се забъркал в тази каша. После се усмихва и казва:

— О’кей!

Обръщаме по още някоя бира и хвърлям Спъд до тях без да слизам от таксито. После се връщам у Даян и си лягаме. Правим любов и оставаме да се излежаваме на следващия ден. Скоро забелязвам, че е малко притеснена и разсеяна. Накрая изплюва камъчето.

— Трябва да се надигна и да поработя по дипломната си работа. За последно.

Без всякакво желание излизам и тръгвам към Гав, за да я оставя да поработи на спокойствие. Мамка му, навън е гадна влага и студ. Лятото било на една крачка, оная ми работа. Условията са си още чисто алпийски. GSM-ът ми вибрира във вътрешния джоб на якето. Сик Бой е. Копелето започва да звучи страшно подозрително, когато му казвам, че няма да отида в Кан веднага. Обяснявам му, че така или иначе Миз ще бъде там, а аз трябва да се върна в Амстердам и да оправя някои неща с клуба.

Когато пристигам у Гав, той ми съобщава, че се е натъкнал на Сик Бой и Ники в града и ги е поканил на вечеря, заедно с мен и Даян. Не съм във възторг и се съмнявам, че и Даян ще е очарована. Когато обаче се срещам с нея по-късно, тя няма нищо против, вероятно, защото Ники все пак й е приятелка.

Когато се събираме Сик Бой пази поведение или поне го докарва максимално. Той флиртува доста директно със Сара, но на Ники изглежда не й пука, защото цялото й внимание е насочено към Гав, който изглежда объркан, сякаш се опитват да го навият за четворка в леглото, което вероятно е точно така.

След известно време Сик Бой ме заклещва в кухнята.

— Трябваш ми в Кан! — мяучи той. Копелето винаги се опитва да спести пари. Нека сега спокойно да започне от мен.

— Не мога. Не мога просто така да си вдигна чуковете. Всичките ми неща са в Холандия и трябва да си ги прибера. Не искам Катрин да ги докопа, което ще стане точно така, ако не побързам.

Той цъка и просъсква по-добре и от Деидре в сапунката „Коронейшън Стрийт“.

— Кога ще се появиш тогава?

— Ще бъда в Южна Франция до четвъртък.

— Само гледай да не си. Платил съм за шибаната стая — отсича той, а после очите му се разширяват умоляващо, докато мандахерца брендито в чашата си. — Хайде, Марк, това е нашият звезден миг, приятел! Цял живот сме го чакали! Момчета от Лийт в Кан, за бога! Това ще бъде отразено! Какво преживяване само, а?

— Именно затова няма начин да го изпусна — казвам му. — Само трябва да уредя нещата с Катрин. Тя е доста избухлива… Не искам да изпотроши всичко. А и не мога да заеба така Мартин. „Съжалявам, приятел, знам че седем години подред и в добро и в лошо движехме заедно този клуб, но сега моето старо приятелче Саймън се върна и иска да продуцирам порно филми с него“.

Той вдига ръце и свежда глава, докато Сара влиза с мръсните чинии.

— Добре, добре…

Надушвам, че моментът е идеален и продължавам:

— Живях чудесен живот през последните десет години. Не мога просто така да щракна като с някакъв магически ключ и да го отрежа, само защото ти си решил да възстановиш статута ми на твой приятел — натъртвам, докато Сара се изнизва набързо, сякаш върви по натрошени стъкла.

Той обаче не ми остава длъжен и си разменяме хапливи подмятания и обиди, докато не забелязваме палавото огънче в очите и на двама ни и не избухваме в смях.

— Не можем да се държим така до безкрай, Саймън — казвам му. — Когато бяхме млади момчета всичко това беше в реда на нещата, но сега звучим като дърти педали. Можеш ли да си ни представиш след десет години?

— По-добре да не го правя — отвръща той, искрено ужасен от перспективата. — Единственото нещо, което може да ни оправи е да имаме а) много пари и б) млади пички. На двайсет можеш да го постигнеш само с вида си, на трийсет можеш да разчиташ на чар, но на четирийсет имаш нужда от кеш и слава, за да ти се отвори парашута. Проста шибана аритметика. Всички ме смятат за свръхамбициозен, но не съм. Става дума за поддържане на нивото, нещо като мениджмънт на кризисни ситуации.

Притеснявам се като го гледам да се отваря така, защото под нихилистичното перчене, копелето е напълно искрено. Мога ли да му отнема тази далавера? Изглежда жестоко. А той какво би ми отнел, ако Бегби ме беше намерил? Не, Сик Бой си е гадно копеле. Не че е чак толкова кофти пич, но просто е адски шибано егоистичен.

Той проявява странно разбиране, когато му казвам, че искам да се чупя от Британия.

— Мястото е изхабено и ако нямаш мангизи си трета класа. Америка е мястото — настоява той. — Трябва да ида там, да открия собствена църква и така да изработя тия наивни американски будали, че свят да им се извие.

Влиза Ники и се обръща към мен с вдигнати вежди:

— Саймън и кухня? Лоша комбинация! — Поглежда към него. — Пазиш ли поведение?

— Най-примерното — отвръща той. — Хайде Рентс, да не се цепим от колектива. Не трябва да оставяме Гав с всички тези жени.

Връщаме се на масата и Сик Бой, Гав и аз се отприщваме да спорим като навремето за текста на Just a boy на Who.

— Пеят „Сега ще знам, какво е да зарежеш всичко“ — настоява Сик Бой.

— Не — клати глава Гав. — „Сега вече знам“ е.

Махвам пренебрежително.

— Заяждате се за дреболии, които не променят смисъла на песента. Ако се вслушате, ама наистина слушате, ще разберете, че казват всъщност „Не съм по-добър сега“. В смисъл просто съм си същия. Не съм научил нищо от живота, не съм се променил.

— Глупости! — пуфти Сик Бой. — Песента е за това как гледаш на живота от перспективата на времето и зрелостта.

— Така е! — съгласява се Гав. — В смисъл „ако знаех, каквото знам сега“!

— Не! И двамата грешите! — заяждам се. — Чуйте само как звучи вокалът на Долтри! Това е вопъл. Той е съкрушен. Историята на един пич, който най-сетне е осъзнал собствените си ограничения. „Не съм по-добър сега“, защото съм същото скапано копеле, каквото винаги съм бил.

Сик Бой внезапно става агресивен, избеснява сякаш това е нещо много важно.

— Плещиш тъпотии, Рентс! Кажи му, Гав!

Май Мистър Уилямсън приема песента твърде лично. Спорът продължава, докато Даян не се намесва.

— Как може да се връзвате на такива тривиални глупости? — Тя поклаща глава и се обръща към Ники и Сара. — Пари давам да прекарам един ден в техните глави, само за да видя как се чувства човек с толкова ненужни боклуци, които плуват наоколо — Едната й ръка ме помилва по челото, а другата се отпуска върху бедрото ми.

— Само час, не повече — подхвърля Сара.

— Правилно — съгласява се Сик Бой и явно осъзнал пълния идиотизъм на спора ми се ухилва. — В доброто старо време Бегби винаги беше наблизо, за да се изцепи — Пълни шибани глупости! Писна ми! Да си затваряте плювалниците, че да не ги разбия!

— Да, понякога твърде многото демокрация не е за добро — смее се Гав.

— Тоя Бегби изглежда голям образ? Бих искала да се срещна с него — заявява Ники.

Сик Бой поклаща глава.

— Не става. Той всъщност не си пада по момичета — хили се Саймън и двамата с Гав избухваме в смях.

— И по момчета много не си пада — добавям и тримата вече се заливаме от кикот.

Скоро Ники подхваща за Кан. Даян ме беше предупредила, че приятелката й се е смахнала на тази тема. Сара и Гав пък започват да се заяждат помежду си. Двамата с Даян решаваме, че това е знак да си ходим, като тя пробутва нещо от типа, че трябва да разпечата още едно копие на работата си. За жалост, Ники и Сик бой избират да се присъединят към нас и да пътуваме в едно такси.

— Тая Сара си я бива — заявява Сик Бой.

— О, наистина ли? — заяжда се Ники, а лицето й е зачервено и потно от алкохола.

— Предложих й четворка, но тя не си падна — потвърждава съмненията ми Сик Бой. — Мисля, че и Гав не беше много навит — добавя той и се обръща към Даян. — Ди, теб не те поканих, не защото не те харесвам, а защото идваш в пакет с Рентс и самата мисъл…

Всъщност бях й признал, че копелето вече беше пускал подобни идеи. Тя го поглежда унищожително и започва да си говори с Ники, която е доста пияна. Качваме се по стълбите и се разделяме в двете стаи горе. През стената чувам как Сики и Ники, както ги нарича Тери, завъртат здрав пиянски скандал.

Започвам да чета последната чернова на работата на Даян, Докато тя отива в банята. Голяма част не мога да разбера, което приемам за добър знак. Всичко е много научно — доказателствен материал, препратки, цитати, бележки под линия, обширна библиография и т.н., но и зачита.

— Изглежда отлично — казвам й щом влиза. — Искам да кажа, доколкото изобщо разбирам от тези неща. Но със сигурност е идеално четиво като се опънеш в леглото.

— Става за дипломиране, но нищо повече — казва тя без всякакъв намек за песимизъм.

Започваме да си говорим какво ще прави сега, след като е завършила работата си, тя ме целува и казва:

— Спомена нещо за опъване — разкопчава ми ципа и изважда втвърдяващия ми се пенис. Държейки го здраво, прокарва език по устните си. — Ще направя това — казва ми тя. — И пак, и пак, и пак.

Мисля си: едва ли бихме могли да го направим повече пъти за една нощ отколкото досега.

След това му удряме един здрав сън и отново е средата на следобеда на другия ден. Донасям две чаши чай в леглото и решавам, че е време да разкажа на Даян за всичко, за цялата история. Колко е знаела отпреди или се е досещала не мога да кажа, но не изглежда прекалено изненадана. От друга страна, тя никога не изглежда изненадана. Навличам пуловера и дънките си, а тя се изправя в леглото.

Значи смяташ да откриеш твой приятел алкохолик, който не си виждал от почти десет години и да му дадеш три хиляди лири в брой?

— Да.

— Сигурен ли си, че добре си го премислил? — пита тя с прозявка и се протяга. — Не се съгласявам често със Сик Бой, но може да причиниш на човека повече вреда, отколкото добро, като му дадеш всички тези пари накуп.

— Това са си негови пари. Ако избере да се пропие до смърт, негова си работа — казвам й, но знам, че мисля само за себе си, за нуждата да си разчистя сметките.

 

 

Студът сякаш се е пропил в тъканта на града. Като някаква болест е, от която това старо място не може съвсем да се отърве, поклаща се несигурно, а-ха да залитне обратно в истинската зима, отстъпвайки пред безпощадните, ледени ветрове от Северно Море. Майл изглежда призрачно, макар тъмнината още едва да се спуска. Крача с усилие по паветата и намирам Клоуз. Минавам по тясната пътека, която извежда в малък тъмен двор, заграден от високи мрачни сгради.

Дворът е пълен с хора. Всички слушат някакъв брадат дърт тип с налуден, травмиран поглед, който проповядва нещо от библията. Наоколо е пълно с алкохолици, но също има и много членове на Анонимните алкохолици и Анонимните наркомани, които са заменили дозата наркотик с жарки евангелистки излияния. След като известно време оглеждам тълпата го виждам — изглежда по-слаб, гладко избръснат, но видът му подсказва, че е човек, който се възстановява от нещо, онова състояние на въздържание, което сковава чертите. Това е Раб Макнотън, Втората Награда и аз трябва да му дам три хиляди лири в брой.

Приближавам го внимателно. Втората Награда беше близък на Томи, стар наш приятел, който умря от СПИН. Той обвиняваше мен, че съм зарибил Томи с хероина и дори ми беше посягал веднъж. Копелето винаги е притежавало доста недвусмислена природа.

— Втора… Робърт! — поправям се бързо.

Той задържа погледа си върху мен за малко, отбелязва присъствието ми с моментно презрение и отново се обръща към пастора с горящи очи, поглъща жадно всяка негова дума и казва „амин“ на подходящите места.

— Как е, Робърт? — подхвърлям.

— Какво искаш — пита той, отново отклонявайки вниманието си към мен.

— Имам нещо за теб — казвам му. — Парите, които ти дължа… — Пъхам ръка в джоба на якето и опипвам пачката, мислейки си колко нелепо е всичко това.

Втората Награда извръща лице към мен.

— Знаеш къде да си ги завреш! Ти си злото! Ти, Бегби, онзи порнограф — Саймън Уилямсън, Мърфи — наркомана… Зло и само зло! Вие сте убийци и Сатаната ви направлява! Сатаната живее в Лийт и вие сте негови помощници! Това е прокълнато място… — казва той, а очите му се вдигат към небето.

Гняв и смях едновременно напират в мен и трябва да положа усилие, за да устоя на изкушението да не му кажа направо, че говори пълни дивотии.

— Виж, искам да ти дам това, просто го вземи и ще се видим в следващия живот — казвам му, набутвайки пачката в джоба на якето му. Някаква набита жена с къдрава коса и силен белфастки акцент се приближава и казва:

— Какво има? Нещо не е наред ли, Робърт?

Втората Награда изважда пачката от джоба си и я размахва под носа ми.

— Това! Това е грях! И смяташ, че можеш да ме купиш с този боклук? Че можеш да купиш мълчанието ми? Ти и Бегби? Не убивай! — казва той с горящ поглед, а после изревава право в лицето ми, опръсквайки ме със слюнка и късайки нервите ми — НЕ УБИВАЙ!

Той хвърля парите във въздуха и банкнотите се завъртат от вятъра. Тълпата внезапно осъзнава какво се случва. Един полепен с мръсотия мъж, с палто като парцал, сграбчва една петдесетачка и я задържа срещу светлината. Някакъв як тип се просва върху паветата и скоро всички са обхванати от трескава алчност, напълно пренебрегвайки стария пастор, който като вижда парите да хвърчат из въздуха, забравя за проповедта си и започва да се блъска наравно с останалите. Аз се измъквам и по пътя загребвам няколко шепи банкноти и ги пъхам по джобовете си. Дадох му ги да прави каквото иска с тях и той реши да ги пръсне, следователно трябва да съм първи на опашката. Тръгвам по пътеката и излизам на Майл, мислейки си, че току-що съм ликвидирал половината от явните алкохолици в града плюс цяла влакова композиция от позакрепилите се случаи.

Връщам се в квартирата на Даян и намирам Сик Бой, който още е там с хавлия завита през кръста.

— Кан е утре — усмихва се той.

— Нямам търпение да се присъединя — казвам му. — Тъпо е, че трябва да ходя до Дам, но няма начин. Кога е полетът ти?

Той отвръща, че е в единайсет и на следващия ден потегляме заедно с него и Ники към летището. На закуска той здраво подлага с кока, после още веднъж смръква в таксито и не спира да плещи за Франк Соузи.

— Тоя човек е Бог, Рентън, абсолютен Господ! Оня ден го видях да излиза от „Валвоа и Крола“ със скъпа бутилка вино и си викам — ето, това винаги е липсвало на Ийстър Роуд, липсваше малко класа! — бръщолеви той с изцъклени очи и скърца със зъби. Ники е напушена и я тресе треска за фестивала, така че почти не забелязва в какво състояние е той. Качвам ги на техния полет и им казвам, че ще взема този в дванайсет и трийсет за Амстердам. Но аз всъщност отивам във Франкфурт, откъдето ще се прекача за Цюрих.

Швейцария е ебати скучното място. Изгубих всякакво уважение към Дейвид Бауи, когато разбрах, че живее там. Но банките им са великолепни. Наистина не задават никакви въпроси. Така че, когато подписвам нареждането за прехвърляне на парите от сметката на Банана Адзури в сметка, която съм открил в Сити Банк, на никой не му трепва окото. Е, топчестият костюмиран цайс — служител на банката все пак пита:

— Искате ли да оставите открита тази сметка?

— Да — отвръщам, — но просто се нуждаем от бърз достъп до парите, тъй като влизаме в етап на филмово производство. Въпреки това средствата в тази сметка ще бъдат бързо попълнени, тъй като имаме нови инвеститори за следващия филм.

— Нашата банка има известен опит с финансирането на филмови продукции. Може би, Мистър Рентън, ще бъде полезно за вас и вашия бизнеспартньор Мистър Уилямсън, да поговорите с Густав при следващото си идване. Можем да отворим отделна сметка за филмово производство под вашата фирмена сметка, което ще ви даде възможност да издавате чекове на момента и да се разплащате с кредиторите.

— Хъм… Доста интересно. Това определено ще ни спести много притеснения, ако бихме могли да вършим всичко под един покрив, така да се каже — блъфирам и поглеждам часовника. Не искам да предизвиквам излишно подозрение, но и нямам търпение да се махна.

— Обезателно ще поговорим за това, но в момента бързам за летището…

— Разбира се… Извинете… — казва той и операцията бързо бива завършена.

И всичко стана толкова лесно. На връщане към Единбург единственото, за което мога да мисля е Сик Бой в Кан.