Ървин Уелш
Порно (47)

47. „…Вездесъщия Картоф…“

Протрита съм и съм изморена. Мел и аз трябва да направим сцената на боксовия ринг с Крейг. Поне не се налагаше да го чукам след това. Сценарият беше променен, това бе първото нещо, което забелязахме, когато се срещнахме в един боксов клуб в Лийт през тази студена сутрин. Раб, който нагласяше камерата дойде право при мен.

— Не трябва да правиш това, не беше в нашия сценарий.

Не му казвам нищо, но отивам право при Саймън.

— За какво трябва да послужи това? „Джими вади осемнайсет инчов гумен кур с глава на пенис и от двете страни. По дължината разграфен като линия.“

— Така — казва той и маха на Мел да се приближи. — Реших, че има нужда от повече напрежение преди голямата лесбо сцена. Преди беше прекалено софт, прекалено сестринско и уютно Смятам да придам малко по-контрастни черти на образите. Те и двете искат изключителните права върху кура на Там, нали?

Поглеждам Мел и тя ме поглажда по ръката.

— Всичко ще е наред.

Но сцената никак не е лесна за изпълнение. Мелани и аз сме на четири крака по средата на ринга и двупосочния кур е между нас и в нас. Трябва да натискаме с все сила назад, така че когато бузите на задниците ни се докоснат да се види, коя е поела по-голяма дължина и тя ще бъде щастливката, която Крейг ще изчука. Още по-гадно е как Саймън е организирал мизансцена. Копелето е довело сума си и народ от групичката фенове на домашно порно на Тери, които трябва да подвикват и да ни окуражават като на боксов мач.

Усещането е различно. За пръв път откакто се хванах с всичко това, имам чувството, че съм използвана, че съм превърната в предмет от тези отвратителни мъже около ринга, които кривят лица и крещят. В един момент усещам, че по лицето ми се стичат сълзи. Окуражителните подвиквания на Саймън — „Хайде, Ники, хайде, бейби… ти си най-добрата… толкова секси…“, направо ме дразнят и ме карат да се чувствам по-зле. Чувствам как пресъхвам отдолу и се стягам. Само се моля той да млъкне. Каквото и да казва, чувам другите думи в главата му: В Британия обичаме да гледаме как го начукват на другите. След безброй повторения Мел и аз се сриваме в прегръдките си. Усещам само болка и унижение.

— Почивка, момичета. Имаме достатъчно горещи кадри за монтажа — казва Саймън.

Мел като „победителка“ изиграва чукането с Крейг. Саймън слага ръка на рамото ми. Усещането е като на слуз.

— Не ме докосвай — изсъсквам и избутвам ръката му. Когато Мел приключва двете потегляме заедно и отиваме в Ботаническата градина, където палим джойнт, наблюдаваме преминаващите мъже и се опитваме да преценим кой от тях гледа порно. После играем на прашки, слипове или боксерки, след това на „конски“ или „хамстерски“, опитвайки се да познаем какво се съдържа в долното мъжко бельо. Ставаме все по-друсани и шумни, по-подигравателни и по-злобни. Отмъщението ни е с погрешен адрес, но лекува.

По-късно Саймън минава край квартирата.

— Ти наистина се справи блестящо, Ники. Сцената беше адски трудна.

— Болеше ме — срязвам го. — Беше гадно!

Саймън ме поглежда, сякаш и той самия ще избухне в сълзи всеки момент.

— Съжалявам… Не предполагах, че ще стане така… И тия скапаняци на Тери… — Аз се свличам в ръцете му. — Ти се справи чудесно, Ники, но аз повече никога няма да ти причиня подобно нещо.

— Обещай ми! — поглеждам нагоре към него и го моля, обожавайки усещането на ръцете му около себе си, чувствайки се толкова мъничка.

— Обещавам — отвръща той.

— Както и да е — казвам му, — това беше краят и на брат номер пет.

— А какво става с другото нещо? — пита Саймън и аз му обяснявам, че всичко е под контрол.

Защото знам, че Алън ще се обади. След работа той ме заведе на вечеря в ресторант „Вездесъщия картоф“. Аз настоях да е там, защото ми допадна името. Саймън, Тери и останалите в Единбург се отнасят презрително към Глазгоу и неговите жители, но аз съм била там няколко пъти по клубовете с компания от Университета и като страничен човек, считам, че там има повече атмосфера, жизненост и дружелюбие отколкото в Единбург.

„Вездесъщия“ беше втората ни среща. На първата в О’Нийлс лесно го заприказвах и после го питах не иска ли да сменим мястото. Отидохме в по-малък и по-тих пъб, а той изглежда напълно бе хлътнал.

В края на вечерта клетият нещастник направо пърхаше с крилца докато ме изпращаше до Куийн Стрийт за последния влак Позволявайки му да ме целуне на платформата, усетих ерекцията му. Разбира се, проявих се като истинска лейди и не го споменах.

Качих се на влака и му помахах за довиждане колкото се може по-церемониално. Докато наблюдавах как фигурата му се смалява започнах да си го представям отслабнал, с по-стилни рамки на очилата, дори с контактни лещи и си помислих… не, не става.

На следващата ни среща във „Вездесъщия“ нанесох удара. Саймън ми каза да го давам по-полека, но той не знае колко е хлътнал Алън.

— Само искам разпечатка на всички клиенти на вашия клон, Алън. Никой няма да разбере, че е дошъл от теб. Искам да го продам на една маркетингова компания. Плюс банковите сметки.

— Ще… Ще видя… какво мога да направя…

Отивам в тоалетната и звъня на Саймън по GSM-а и му съобщавам добрата новина.

— Не, Ники, действай предпазливо, предвиждай реакциите му!

— Но той е луд по мен! Навит е!

— Може и да е навит за момента, но за да стане работата трябва да се лепнеш за него седем дни в седмицата по двайсет и четири часа! Падаш ли си?

— Не, но…

— Сега всичко е наред, но като си легне сам в леглото, след като си протрие кура от чекии по теб, тогава идва горчивината, самоненавистта и най-важното — съмненията.

Саймън може и да не познава всички страни на човешката природа, но определено разбира от слабостите на хората. Разсъждаваше напълно разумно. Но кой би могъл да устои на собствените си онанистични фантазии? Кой мъж би пренебрегнал такова нещо?

Но Саймън беше прав, Алън вече беше размислил. Докато бях там, всичко беше наред, но след като само за малко го оставих, той набързо бе възвърнал разсъдъка си. Когато се върнах, той ми каза, че може да ми даде имената и адресите, но не и банковите номера, защото това може да го вкара в голяма беля. Защо изобщо са ми притрябвали банковите сметки, след като става дума за маркетинг?

Какво можех да отговоря?

— Искам да ги продам на един хакер, който да влезе в системата и да ги изтрие.

— В никакъв случай! Не!

— Само се шегувам… — смея се.

Той ме поглежда притеснено и после се засмива също.

— Не знам пинкодовете и не мога да подпиша нищо, нали? Това просто спестява време на компанията за базата данни. Те се опитват да вкарат възможно най-много подробности за клиентите по възможно най-бързия начин — Взимам едно картофче от чинията си. — Чудесни картофки — казвам му, утешавайки се с мисълта, че картофите тук наистина са великолепни.