Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Трейнспотинг (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Porno, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 17 гласа)

Информация

Корекция
maskara (2009)
Сканиране, разпознаване и начална корекция
Румен Вучков (2009)

Издание:

ИК „Кротал“, 2002

Редактор: Даниела Узунова

Коректор: Катя Попова

Художествено оформление: Студио ОКТОБЕРОН

ИК „Кротал“ благодари на Г. П. Генчев

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от kokopetrov)

22. ГОЛЕМИТЕ БЛОКОВЕ

Гледам ги дърветата тук, тия, дето се мъчат в сянката на големите шибани блокове. Недохранени, това е думата, като децата и като шибаните старци, които минават свито и някак шибано извинително покрай тайфите млади нагли копеленца пред търговския център.

Тъкмо минавам оттам сега и само ги гледам тия недоносчета и чувам как гласовете им се снишават, защото, да, гледам ги право в очите. Но акулата не гони дребни риби, защото няма да я заситят. Надушвам шубето на дребните копеленца и те стоят като ударени от гръм, защото знаят, че няма да им се размине.

Някое копеле ще си го получи… главата ми се пръска… дори и двата нурофена не ми действат…

И си мисля кога ме изтресе, да, тази сутрин, съвсем рано, преди да отида у шибаната ми майка. Започна да ме мъчи у Кейт, така, както си бяхме двамата в леглото. Изглеждаше просто страхотно, когато се събудих до нея. Преди това на два пъти се бях извинявал, че не се получава, като й разправях, че е от пиенето. Но сега, след цялото това време, тя само ме зяпаше, все едно нещо не ми е наред. Все едно съм някое от онези извратени копелета в списанията дето оня шибан изрод ми изпращаше в панделата.

Но аз си падам по гаджета и искам точно гаджета. Като бях вътре на топло само удрях чекии и си мислех за гаджета, а сега точно като ми е паднала, при това такава, която харесвам, не мога дори да…

ТОВА МРЪСНО ИЗЧАДИЕ, КОЕТО МИ ПРАЩАШЕ МРЪСНИШКИТЕ СПИСАНИЯ!

Не съм някой извратен педал…

НЕ МОГА ДА ГО ВДИГНА

И ако ми беше казала, само да беше казала „какво, по дяволите, ти става?“, хич нямаше и да ми дреме. Но тя почва с разни „Заради мен ли е? Не ме ли харесваш?“. И трябва да й се обяснявам, за пандиза, за това как първото нещо, което съм искал като изляза е било едно хубаво чукане и как, ето, сега не мога дори да го вдигна.

Стегнат съм като дъска, а тя се свива в мен и ми разправя за копелето, с което е била, оня кретен, дето я е биел, дето й насинил окото, оная синка, когато я срещнах за пръв път. И си мисля, че трябва да се измъкна оттук, защото главата ми, главата ми ще се пръсне. Затова й казвам, че трябва да отида при майка ми.

Влизам в търговския център и направо не мога да дишам. Чувствам се като шибан затворник вътре, заловен в капана на неистовата си нужда да разкова някое копеленце майчино. Като шибана дрога е, не можеш да се откачиш…

Може би е защото съм тук, тук вънка, навън, значи. Все едно не ми е тук мястото, не се вписвам. Мака ми, брат ми Джоу, сестра ми Елизабет. Приятелите ми: Лексо, Лари, Сик Бой, Малки. Вярно, всички се радват да ме видят, но копелетата понасят присъствието ти само за малко. После си бият шута. Така е, всички са адски шибано мили, но после си имат някаква работа, винаги някаква шибана работа, която ги чака. И какво толкова имат да правят? Всичко, освен онова, което правихме заедно навремето, ето какво. Ще си поговорим на спокойствие по-нататък. И ми кипва, усещам как имам нужда да накарам някое копеле ужасно да го заболи. Кога е това по-нататък?

А и Лексо! Какво си мисли, че прави този нещастник с тая кучка и китайското си ресторант-лайняно-кафене. Китайски ресторант в Лийт! Пълно е с тях в Лийт! Не бил китайски, а тайски[1].

Кой нещастник ще си сложи вратовръзка да ходи на ресторант, при това жълтурски в Лийт?! Още повече, като през деня е някакво зашморцано клето кафене!

Да-а, Лексо. Дошъл у майка и ми пъха в ръцете шибания плик онази вечер. Два бона. Откупвал дела ми. Вярно, взех ги, защото ми трябваха пари, но кирливецът си прави сметката без кръчмаря, ако си мисли, че с оная курва ще ми бият толкова лесно шута. Лексо ще си го получи и то как ще си го получи.

Но има едно копеле, една физиономия, която най-изпъква сред всички тия в шибаната ми глава.

Рентън.

Рентън ми беше приятел. Най-добър приятел. От даскало. И ме обра. Всичко стана по вина на Рентън. Целият този мой бяс. И няма да ми размине, докато не го докопам. Той е виновен, че ме окошариха. Вярно, оня, Донъли си го просеше, но нямаше да стигна до там, ако не бях бесен заради откраднатите мангизи. Зарязах го на шибания паркинг да умира в собствената си кръв и забих заострената си отвертка в ръката му. После отидох вкъщи и се наръгах сам два пъти — веднъж в корема, веднъж в ребрата с друга остра отвертка. После се превързах и излазих до най-близката бърза помощ. Така ми се размина обвинението в предумишлено убийство. Ако нямах досие и на два пъти не ме съдиха за нападение в пандиза, щях да съм навън от преди години. Направо подигравка и всичко е заради крадливото шибано копеле Рентън.

Трябваше да се махна, да се пръждосам от Кейт, защото не отговарям какво бих направил иначе. Предишното й гадже е бил мръсник, биел я, което не е редно. Някои путки си заслужават пердаха, не си затварят шибаните усти, докато някой не се наложи да им ги разбие. Но не и Кейт, тя не е такава, копелето си е позволило някои прекалени волности да се отнася с жена като нея по подобен начин. Но главата ми се цепеше, и за малко и аз да се изтърва, така че си обрах крушите.

После у майка се разрових из старите си неща, няколко стари сака с лични вещи. И намерих една шибана стара снимка. Аз и тоя мръсник Рентън в Ливърпул на мачовете за Купата. Гледах я толкова дълго, че ми се стори как копелето започва да ми се хили от снимката. И усмивката му става все по-широка и по-широка и да, буквално виждах как като в мултфилмите на главата ми порастват огромни тъпи уши. Да се доверя на подобна измет…

В корема ми почват да се образуват киселини, главата ми бръмчи, по тялото ми преминават спазми. Можех да продължа да я зяпам тази снимка, да продължа бавно да се самоубивам, да я гледам докато не изгори и последния ми бушон. Кръвта ми кипи, издува вените и целия се треса, после избива от носа и ушите ми, но продължавам да я държа, за да покажа, че съм по-силен от това копеле и почти припадам, преди да захвърля шибаната снимка и сядам на дивана, дишайки адски тежко, а сърцето думка като откачено.

Майка влиза в стаята и ме вижда как съм откачил.

— Какво има, сине?

Просто мълча и тя продължава:

— Кога ще идеш да видиш Джун и малките?

— Скоро — викам. — Първо трябва да свърша някои работи. Чувам я като някакъв фон, продължава да си приказва на себе си, по онзи начин, по който сякаш не очаква нещо да й кажеш, все едно, че пее някаква шибана песен или нещо такова. В цъманикането си включва и някакви нови имена, все едно трябва да знам за кого ми приказва.

И така, връщам се в Уестър Хейлз и извеждам Кейт. Слизаме в града с такси. Бутам й няколко банкноти да се оправи с таксиджията, когато излизаме пред клуба, защото виждам един стар приятел, Майк, дето движехме по мачовете, да стои охрана на вратата и отскачам да поприказвам с него.

Та лафя си с Майк на улицата, обръщам се и я виждам да плаща на бакшиша и той да потегля. Тогава се появява отнякъде онова копеле и отива право при нея.

— Значи по курвалък си тръгнала, мръсна стара чанта — изсъсква й той като шибана гърмяща змия и вдига ръка да я удари, а тя се свива назад.

— Недей, Дейви — изпищява тя и по адски доволната му мутра веднага си личи, че и друг път е чувал този звук. Веднага стоплих кое е копелето. Майк мутрата прави крачка напред, но аз го спирам. После тръгвам съвсем бавно към нещастника, защото се наслаждавам на всяка крачка от пътя си. Копелето е хванало Кейт за китката и ме вижда да приближавам.

— Какво искаш шибаняко? Да ти пръсна мозъка ли искаш? Ела, скапан… — зверски се цепи той, но с всяка моя стъпка изпада в по-голяма и по-голяма паника. Веднага чатка, че тази песен ми е добре позната и че подобни неща впечатляват само аматьорите. Личи си как хъсът му се е изпарил. Веднага чатка, че ще му се стъжни. От смелостта му няма и помен, далеч преди да съм се доближил на пет стъпки от него! Вените по тънката му като пергамент кожа се издуват, гръклянът изпъква. А аз, аз съм толкова прекрасно спокоен.

Пускам на копелето бавна усмивка и го фиксирам с очи, оставям го да поври в собствен сос за секунда-две и го отървавам от мъките му с една яка главичка в човката. Бърз десен го сваля на паважа и заради Кейт и натрупалата се публика се чувствам длъжен да му вкарам три шута в главата — два в лицето и един по-лек по тила. Навеждам се и прошепвам на умиращото от шубе копеле:

— Следващия път като те видя си труп.

Той пуска нещо средно между жално скимтене и шибани молби.

Казвам на Кейт, че този повече никога няма да я закача. Така и не оставаме много в клуба, защото искам да се приберем рано. Хвърляме се в леглото и цяла нощ я скъсвам от чукане. Разправя ми, че никога не е виждала подобно нещо! После лежа до нея в леглото, мислите ми се щурат, но после щракват по местата си, поглеждам хубавото й лице и си мисля: това момиче може наистина да ме спаси.

Бележки

[1] тайски — от tie (англ.) — вратовръзка. Всъщност ресторантът е Thai — тайландски. — Б.пр.