Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Трейнспотинг (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Porno, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 17 гласа)

Информация

Корекция
maskara (2009)
Сканиране, разпознаване и начална корекция
Румен Вучков (2009)

Издание:

ИК „Кротал“, 2002

Редактор: Даниела Узунова

Коректор: Катя Попова

Художествено оформление: Студио ОКТОБЕРОН

ИК „Кротал“ благодари на Г. П. Генчев

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от kokopetrov)

29. „…дузина рози…“

Лорън и аз получаваме шокираща доставка. По дузина рози за всяка, кърваво червени с дълги тъмно зелени дръжки. На картичките пише само нашите имена. Лорън е напълно изперкала — мисли си, че може да е някой от колежа. Малко сме и махмурлии — снощи пихме до късно след като тя се върна от лоното на семейното огнище в Стърлинг.

Даян също се показва от стаята си и определено е впечатлена от букетите ни.

— Късметлийки! — казва тя и прави физиономия на ревливо бебче. — А къде са моите? Къде е моят принц? — стене тя.

Партньорката ми по рози се мръщи и стиска зъби докато оглежда букета, сякаш вътре има скрита бомба.

— В магазина трябва да знаят кой ги е изпратил! Ще се обадя и ще разбера — вряска тя. — Това е сексуален тормоз!

— Стига глупости! — срязва я Даян. Оня копелдак в Под Крушата миналата седмица е сексуален тормоз! Това тук е романтика. Смятай, че си извадила голям късмет, скъпа!

Случката придава някаква интрига на останалата част от деня, която ми помага да издържа няколко скучни лекции преди да се прибера в къщи и да се преоблека за смяната в сауната. Искам с Джейн да си разменим смените и тя се навива, но не мога да намеря Боби да го потвърди. Той несъмнено се е забил в някоя от сауните и се поти със своите приятели. Днес е четвъртък, което означава, че е вечер на гангстерите. По леко разплутите им солидни тела има толкова злато, колкото и пот. Странно, но от понеделник до сряда идват главно бизнесмени, петък са момчета, които са решили да се почерпят, а съботата е отредена за футболисти, ала днес е четвъртък — деня на криминалните типове.

В края на смяната забелязвам, че съм свършила кърпите и прескачам до салона за масаж в съседната стая. Джейн здраво налага с юмруци огромната купчина плът на масата, порозовелите от сауната тлъстини са придобили леко блатен оттенък от подовото осветление върху зелената теракота. Лицето на Джейн е осветено отдолу и забелязвам усмивката й, но не и очите, кимам към купчината девствено бели хавлиени кърпи, грабвам няколко и се измъквам, докато тресящите се месища пъшкат под насечените каратистки удари. Думите му звучат приблизително така:

— По-здраво… не се бой… никога не се бой да го правиш по-здраво…

Малко ми става криво, защото стоплям, че това е същият, който обикновено търси мен. Няма страшно. Най-накрая срещам Боби и той се съгласява на размяната. Боби е с някакъв тип, Джими, клиент, чието пълно име не знам и който пита, дали не бих се пробвала като компаньонка. Поглеждам с голямо подозрение.

— Не, не… Просто ми се струва, че би била идеална компания за един мой колега. Парите са добри, предвижда се изискана вечеря… — усмихва се той.

— Вечерята не ме притеснява, притеснява ме следващата част, номер 69 — ухилвам се в отговор.

Джими поклаща кратко глава.

— Няма нищо такова. Човекът просто обича компанията, това е всичко, просто му се иска да излезе с хубаво момиче под ръка. Това е сделката. Всичко друго е, ако сами се договорите… само между вас двамата. Той е политик, от чужбина.

— Защо точно аз?

Той започва да се смее от сърце с гръмък смях, който разкрива всичките му пломби.

— Ами, едно на ръка, смятам, че си негов тип и второ ти винаги изглеждаш добре облечена. Бас държа, че си от онези момичета, които имат по няколко убийствени тоалета в гардероба си — казва той и пуска магарешка усмивка. — Помисли си.

— Добре, ще си помисля — казвам му и тръгвам към къщи, този път без да ударя едно питие по пътя. После влизам в стаята си и правя малко упражнения за изпъване, за корема и малко дишане. След това си лягам и се потапям в най-здравия сън, който съм имала от месеци.

 

 

На сутринта се събуждам с леко напрегнато очакване и както обикновено изпреварвам Лорън и Даян в банята, вземам си душ и прекарвам сума си време в чудене какво да облека. За какво е цялото това оживление? Ами, тръгвам за Лийт и съм повече от доволна, че момчетата са се върнали. Странно, но нещо наистина липсваше през последните няколко дни. Когато стигам в пъба, разбирам какво е било то. Сик Бой или Саймън, както би трябвало да го наричам, в краткото време, в което бе отсъствал се бе превърнал от ордьовър в главно ястие. Бях склонна да си мисля, че донякъде си падам по Раб, но когато видях Саймън с огледално лъщящите му черни обувки, черен панталон и зелен пуловер без яка, си помислих: чакай малко, тук има нещо. Беше си пуснал брада на няколко дни, а зализаната му прическа а ла Стивън Сегал бе подменена с къса, свежа и почти пухена подстрижка, което някак го омекотяваше. Очите му блещукаха и прескачаха от едно лице на друго в компанията, като се задържаха по-дълго върху мен като че ли.

Той изглеждаше толкова превъзходно, че веднага се усъмних в собствения си външен вид. След дълъг спор със самата себе си, бях стигнала до бял свободен панталон, черно-бели маратонки и къс син суичър, който като се закопчае, подчертава цепката между гърдите ми, прихванати в тясна блузка с остро деколте.

Поглеждам Раб и сега установявам, че той е просто клиширан хубавец, напълно лишен от всякаква харизма. Това качество, обаче, просто струи от Саймън. Начинът, по който опира лакът на дългия бар и опира брадичка на китката си, небрежно потривайки косъмчетата на врата си. О, как ми се иска моите пръсти да правят това, вместо неговите.

Нещо се е случило. Саймън, както вече го наричам в мислите си, се разпорежда с всички, Тери страшно се забавлява, а Раб изглежда угрижен. Сватбата му е чак след няколко месеца, но той реши да изтегли ергенското си парти много по-рано, в случай, че го дрогират и го хвърлят в товарния вагон за Варшава или на някакво такова място. Не изпускам Саймън от поглед, но той не дава никакъв признак, че е мъжът с розите.

Мелани закъснява малко и сяда до мен. Забелязвам как Саймън поглежда с раздразнение часовника си. Двамата с Раб не престават да спорят за филма. В разговора изниква ново име, загадъчния Рентс от Амстердам.

Саймън вдига ръце шеговито.

— Добре, добре, де, филмът ще се снима в Амстердам, поради правни причини, или по-скоро, ще трябва да изглежда все едно е сниман там. Вътрешните снимки обаче могат спокойно да се направят тук — настоява той. — Искам да кажа, че всичко от което се нуждаем са няколко външни кадъра с трамваите, каналите и така нататък. Никой няма да разбере.

— Да, вероятно — съгласява се Раб, здраво спечен от притеснение.

— Добре. Точка по този въпрос — казва помпозно Саймън, после поглежда право към мен и усещам как гърдите ми се надигат, а вътрешностите ми се свиват от тази негова усмивка, която ме осветява като морски фар. Аз също пускам стегната усмивка в отговор. Саймън небрежно поглажда наболата си брада. Искам да го насапунисам хубаво, да го обръсна с онези, старите остри бръсначи и да наблюдавам всички емоции в тези големи, тъмни очи, докато прокарвам бавно бръснача по лицето му…

Мислите ми текат на пресекулки, защото е трудно да се съсредоточа само върху Саймън, но сега той казва:

— Тери, ти трябваше да напишеш сценария, как вървят нещата?

Единствената ми мисъл обаче е — искам да те чукам Мистър Саймън Сик Бой Уилямсън, да се залепя за теб и да изстискам вяска твоя капчица вътре в мен, да те използвам, да те употребя и изтощя, така че да не поискаш никога вече друга жена…

— Направо супер, но не съм написал нищо на хартия. Всичко е тук — усмихва се широко Тери, потрепвайки с пръст по челото си и гледа мен, сякаш аз съм задала въпроса и в стаята няма никой друг. Тери. От този тип мъже, които трудно би харесала, но с които би спала, просто защото кипят от ентусиазъм. Може би точно той е тайната цветарка.

— Тери, сексът е в главата ти, всички го знаем. Но сега имаме нужда от сценарий.

— Знам какво имаш предвид, жребецо — усмихва се той и прокарва пръсти през къдравата си коса, — но аз просто не си падам по писането. Може да запиша нещата на диктофон, после някой да ги свали на хартия — добавя той, поглеждайки с надежда към мен.

— Значи, искаш да кажеш, че не си направил абсолютно нищо — нахвърля му се Раб и оглежда компанията.

Поглеждам Мелани, която повдига незаинтересовано рамене. Рони се хили, Урсула дъвче някакви десертчета, а Крейг гледа сякаш са му открили рак на стомаха. Тери все пак изважда няколко листа А4. Драсканиците са невъобразими.

— Защо тогава казваш, че не си написал нищо? — пита Раб, издърпва листата и започва да ги разглежда.

— Писането не е много по моята част — вдига рамене Тери, но очевидно е доста притеснен. Раб клати глава и ми подава творението на Тери.

Зачитам написаното, което е такова отчайващо дърво, че не мога да не го споделя:

— Тери, какви са тези глупости! Чуйте това: „Пичът чука гаджето в ануса. Гаджето лиже другото гадже.“ Направо е кошмарно!

Тери пак събира нагоре рамене и още веднъж прокарва ръка през къдравата си четина.

— Нашият Мистър Лосън е един изчистен минималист — изпръхтява Раб, взема листата от мен и му ги размахва под носа. — Това е боклук, Тери. Няма никаква история. Само ебане — смее се той и подава листата на Саймън, който ги изучава безразлично.

— Нали това искаме, Биръл. Нали ще правим порно? — опитва да се защити Тери.

Раб смръщва лице и сяда обратно на стола си.

— Да, точно това искат твоите нещастници, онези, на които си показваш долнопробните домашни клипчета. Смятах, че сме се захванали да правим истински филм. Искам да кажа, че дори не е написано като сценарий — махва той с ръка.

— Може и да не изглежда така на хартия, Биръл, но актьорите са тези, които вдъхват живот… както правеше онзи, Джейсън Кинг, по телевизията — казва Тери връхлетян от внезапно вдъхновение. — Така, с много скрити намеци и така нататък. Шейсетте пак са на мода, трябва малко от този дух!

Докато тече този разговор, останалите, които изглеждат доста отегчени и разсеяни не обелват и дума. Саймън слага листата на масата пред себе си, обляга се назад и започва да барабани по страничната облегалка.

— Като човек с опит в индустрията, позволете да се намеся — казва той с този свой помпозен маниер, от който не можеш да разбереш дали е ироничен или просто се надува.

— Раб, защо не вземеш сценария на Тери и не вплетеш някаква история в него.

— Той си плаче за това — казва Раб.

— Е, няма нужда да пишеш дисертация, Биръл — не се дава Тери.

— Точно така — казва Саймън, прозявайки се и протягайки се като котка, а очите му просветват на слабата светлина. — Смятам, че се нуждаеш от малко помощ, Тери. — Той се обръща към останалите. — Смятам, че най-добрият ход е, ако Раб и Ники вземат основните идеи и ги вкарат във формата на истински сценарий. Съвсем грубо, само го накъсайте на сцени, интериори, екстериори… Имам предвид, че вие сте студентите по филмово изкуство, вие сте виждали как изглеждат сценариите — той ни пуска толкова подкупваща усмивка, че предполагам дори Раб е поласкан.

Не, не, Саймън, не искам да работя с Раб, а с теб.

Тук се намесва Тери.

— Обаче без много… няма да ми се обиждате, студентски работи. А защо аз да не поработя заедно с теб, Ники? — казва той с надежда, обръща се към мен и добавя: — Искам да кажа, може да изпробваме някои пози, така, просто да видим дали ще сработят.

— Тери, мисля, че няма нужда да се готвим. Направо ще действаме пред камерата — казвам му бързо. Поглеждам към Саймън и си мисля, че ние бихме могли да порепетираме позите, но той говори нещо в ухото на Мел и тя се хили. Само да беше погледнал насам.

— Смятам, че за нас с Ники ще е по-лесно да го направим, така или иначе се виждаме всеки ден в Университета — казва Раб и ме гледа.

Бих предпочела да е със Саймън и дори съм склонна да поразигравам игрички, но все пак кимам одобрително, защото си мисля: дали пък Раб не е изпратил цветята в крайна сметка? Но защо тогава Лорън?

— Добре — съгласявам се с мек тон. — Звучи разумно.

Тери най-сетне кротва и се заглежда към бара.

— Много добре. И порно-разказа да се подреди както трябва. Духане, мъж-жена, жена-жена, анално, празнене — разпростира се Саймън — много кадри с връзване, белезници и всякакво друго разнообразие, което ви мине през главата.

Тери се оживява малко и веднага се включва в разговора, щом Саймън зачеква откровения секс.

— Големият ни проблем е аналния — Саймън се обръща към Мел и мен. — Или по-точно, това е големият проблем, който имате вие момичета.

Студеният му поглед, придружен с думата анален, кара вътрешностите ми да се сгърчат.

— Аз не го правя — казвам му.

Мел също поклаща глава и взема думата за пръв път днес.

— Няма начин да правя такова нещо. — Тя хваща погледа на Тери, някак се засрамва и го ритва по крака. — Не и пред камерата, Тери!

Саймън е смръщил лице.

— М-м-м-м… трябва да поговорим за това. Смятам, че това е основно нещо напоследък. Искам да кажа, в личен план не ми е кой знае каква страст, но цялата работа е, че ние живеем в анално общество.

Раб върти очи театрално, а Тери клати одобрително глава.

— Помислете малко — настоява Саймън. — Някакви провинциалисти от задръстени градчета се хвалят по телевизията, че извънземни бият път чак от други галактики, за да вземат проби от мазните им ануси… в модерното порно, на Зейн, на Блекс, винаги има тройно проникване. Само вижте нещата, които прави Бен Дувър. Младите готини гаджета винаги го поемат отзад в наши дни.

— Направо жестоки касети — добавя мъдро Тери. Саймън кима нетърпеливо.

— Значи, навремето, ако жена го поемаше анално по порно филмите, това се смяташе за извратено, а тя беше някоя стара чанта с провиснал целулит и готова за пенсия. Сега всичко се обърна. Ако някое младо гадже наистина иска да стане порно-звезда, аналното чукане е направо задължително.

— Не и за мен — казвам тихо и само Саймън успява да ме чуе, но решава да го пренебрегне. Аз обаче давам сила на гласа си и своите притеснения. — Много от жените не правят анален секс. Някои правят само жена-жена. Няма да правим някое долнопробно мръснишко порно. Смятах, че ще бъдем новатори и ще пуснем някои несексистки диалози и теми. Какво стана с всичко това? Или един уикенд на инфантилни момченца из Амстердам успя да го заличи?

— Не. Ние ще бъдем новатори — настоява Саймън, — но трябва да покрием задължителната програма и тя включва аналното. Това не е истинско, Ники, това е само роля.

Не, истинско е. Трябва да бъде истинско. Да те чукат си е да те чукат и това е едно от малкото неща в живота ни, които са истински, които не са нагласени.

— Така е — казва Раб и от глупост става адвокат на Саймън, — не трябва да забравяме, че става дума за един вид представление, не за реален секс, просто шоу. Искам да кажа, кой реално в сексуалния си живот прави тройно проникване?

— Само ти и твоите приятели педали от колежа — натъртва Тери. Раб не му обръща внимание и продължава, притеснен, че не са го разбрали правилно.

— Нека направим истинска история, с реални хора, които действат така сякаш правят истински секс. Аналното проникване е като червената херинга, така да се каже, адска рядкост в живота и ако момичетата не искат да го правят, няма проблем.

— Не — клати глава Сик Бой. — Разбираш ли, Раб, всичко се дължи на начина по който гледаме на ануса си. Ние днес смятаме, като цяло, изобщо като биологически вид, че ако душата се намира някъде из тялото, то тя е в ануса. На това се дължи всичко. Напълно логично е. Затова всички си падаме по анални шегички, анален секс, анални хобита… сфинктера, не мозъка или космоса, е последната бариера. Точно това ни прави революционери.

Но аз не искам да го правя, така че вдигам вежди и поглеждам Мел и Урсула за подкрепа.

— Пак ви казвам, не ми харесва. Опитвала съм веднъж. Намирам го за болезнено, дистанцирано, студено и неудобно. Обичам да се чукам, а не да се гъзя и да се зверя и пръхтя като жалък клоун правейки опити да видя, докъде бих могла да го поема.

— Може би се нуждаеш от по-сериозно отваряне. Някои момичета, които имат опит, наистина си падат — казва Тери.

— Не ща анус като Суецкия канал. Но и не искам да развалям купона — Тери ми смига. — Просто не е за мен. Не че имам нещо против хората, които го правят, просто не искам аз да го правя.

— Мен не ме притеснява особено да го правя, но не искам другите да знаят за това — казва Мелани. — Имам предвид, има някои неща, които не искаш да показваш пред всички. Право на личен живот.

— Аз не съм такова момиче! Това ли е? — смее се Тери.

— Ами Тери, за теб може да няма значение, но при жените е друго.

— Не би трябвало, не и в тези феминистки времена — контрира Тери, После се обръща към Раб, — или трябваше да кажа пост-феминистки. Виждаш ли, Биръл, понякога се вслушвам в дивотиите ти!

— Радвам се да го чуя. Саймън плясва с ръце.

— Мислете за Бакара! Никой не си пада по гаджета, които пеят „Sorry, I’m A Lady“ в този бизнес. Искаме да чуем „Yes, Sir I Can Boogie“.

— Правилно, Саймън — усмихвам се аз, — но ни трябва подходящата музика.

Сик Бой отваря портфейла си.

— Това е музиката — казва ми той, показвайки пачката банкноти вътре. После сграбчва някакъв филмов афиш. — И това. Ние сме на най-предната линия във всичко тук. Да не го забравяме. Искам да кажа, откъде се започна с тази анална мания?

— О, да, направо идеално за обществото, в което живеем, самовлюбено чак до дъното на ректума си — подхвърлям.

— Не скъпа, всичко тръгва от порното. Тези копелета са истинските пионери. Порнографията кихва и поп-културата хваща настинка. Хората искат секс, секс с насилие, с храна, с животни и много, много унижение. Да им дадем всичко това. Погледни телевизията — унижение, погледни вестниците и списанията — унижение, погледни класовата система, ревността, цялата горчивина, която се процежда от собствената ни култура: в Британия хората искат да гледат как го начукват на другите — горещи се той и за момент заприличва на извънземно от Близки срещи с третия вид, хванат в сноп слънчева светлина, промъкнал се през тясната пролука между кооперациите отсреща. — Както и да е, ще продължим с този спор по-късно.

Тери поглежда хитро и казва:

— Знаеш ли какво, може би е по-добре да вземем Джина. Тя няма да има угризения да пусне отзад.

— В никакъв случай, Тери! Тя става за домашно порно, но няма истинските качества на филмова звезда. Остави кастинга на мен. Оня ден се натъкнах на един пич, с който се познаваме отдавна, Майки Форестър. Той има сауна. Някои от гаджетата, които работят за него си ги бива. Няма да има проблеми с кастинга. Джина не ни трябва — казва той и потреперва само при споменаването на името й.

Тери вдига рамене.

— Ти решаваш, приятел, но тя разправя, че щяла да ти строши главата, ако не я вземеш във филма — информира той Сик Бой със закачлива усмивка.

Мелани кима и потвърждава.

— Така е, не бих се заяждала с нея, защото е адски откачена. Може и наистина да го направи.

Саймън — Сик Бой, се плясва отчаяно по челото.

— Великолепно. Преследва ме някакъв шибана стара чанта, а титулярките не искат да правят анален секс. Предайте на бившата невеста на Бегби да си го начука!

— Ти й го кажи! — хили се Тери.

Когато срещата свършва, всички започват да се разотиват, а аз се замотавам и казвам на Саймън:

— За кастинга… Може би ще успея да помогна. Ще питам някои приятелки. Момичета, които са посветени, така да се каже.

Саймън бавно кима.

— Трябва да тръгвам, но ще ти се обадя по-късно — казвам, забелязвайки, че Раб ме чака и в погледа му със сигурност долавям огънчето на ревността.