Ървин Уелш
Порно (69)

69. ПОЛИЦИЯ

Онова копеле Донъли вади нож и ми се нахвърля, а аз не мога да вдигна ръце, за да го ударя, тежат като олово… Тогава изскача и оня изрод Чизи, оня — Звяра и пристъпва към мен. Опитвам се да го ритна, а той само казва:

— Обичам те, приятел… Благодаря, приятел…

Крещя:

— РАЗКАРАЙ СЕ ИЗВРАТЕНО КОПЕЛЕ ИЛИ ЩЕ ТЕ УБИЯ… — Обаче не мога да помръдна шибаните си ръце, а изродът приближава… Трясък… думкане…

Лежа буден в леглото, тя е сложила глава върху ръката ми, било е някакъв откачен сън, но думкането продължава, да, някой блъска по външната врата, тя се събужда и й казвам:

— Иди отвори…

Отива, една такава заспала, но когато се връща сънливостта й се е изпарила, на нокти е и ми шепне:

— Франк. Полицията е. За теб.

ШИБАНАТА ПОЛИЦИЯ…

НЯКОЕ КОПЕЛЕ СЕ Е РАЗПРИКАЗВАЛО ЗА ЗВЯРА… МЪРФИ… ИЛИ ТОВА КОПЕЛЕ Е ГУШНАЛО БУКЕТА В БОЛНИЦАТА ИЛИ СКАПАНАТА АЛИСЪН МЕ Е НАТОПИЛА… ВТОРАТА НАГРАДА… ОНИЯ ДЪРТИТЕ КОПЕЛЕТА, ДЕТО БЯХА В ПЪБА…

— Добре… Само ще се приготвя, а ти задръж тия тъпаци — викам й и тя пак излиза от стаята.

Нахлузвам дрехите колкото мога по-бързо. Да, само оня, Втората Награда ме е натопил за Звяра! НЕ УБИВАЙ и така нататък, шибаните му божи глупости… или Мърфи… копелето явно знаеше всичко…

МАМКА МУ… МАМКА МУ… МАМКА МУ…

Гледам колко е високо от прозореца, да, мога да се спусна по водосточната тръба и после по едни други стълби. Но тия като нищо са оставили хора в буса си отвън… не, ако тръгна да бягам — загубен съм… имам шансове да се отърва… ще звънна на шибания адвокат Доналдсън… къде е скапания GSM…

Ровя из джобовете на якето ми… ебати… паднала е батерията… забравих да го заредя, пичка му лелина…

Отново чукане.

— Мистър Бегби?

Не можеш да ги сбъркаш шибаните куки.

— Момент. Идвам!

Нито дума пред тях. Ако ме приберат — веднага звъня на Доналдсън. Поемам дълбоко въздух и излизам. Двама са. Един ушев с наистина големи уши, които стърчат изпод шапката и една жена.

— Мистър Бегби? — вика кучката.

— Тук сме заради инцидента на Лорн Стрийт по-рано тази седмица.

Мисля: Чизи беше преди много време… и не беше на Лорн Стрийт…

— Вашата бивша съпруга — мис Джун Тейлър е подала оплакване срещу вас. Надявам се съзнавате, че срещу вас има издадена ограничителна заповед, докато въпроса не бъде разрешен по съдебен път — дуе се полицейската пичка.

— Ъ-ъх… да…

Поглеждам листа, който ми пъха в ръцете.

— Това е копие от заповедта. Трябва вече да сте получили такова. Длъжна съм да ви напомня — почти припява полицейската пичка, — че категорично ви се забранява всякакъв контакт с мис Тейлър. Другата кука се намесва.

— Мис Тейлър твърди, че сте я доближили на Лийт Уок, крещели сте и сте я проследили до Лорн Стрийт.

СЛАВА ТЕБЕ ГОСПОДИ!

Било е само заради кухата Джун! Толкова ми олеква, че започвам да се смея, а ония ме гледат като изтървани.

— Да… Съжалявам, полицай. Просто се натъкнах на нея по улицата и само исках да се извиня за начина, по който се бях държал, да й обясня, че е било недоразумение. Бях подведен от други хора, полицай и затова избухнах, значи. Не забравяйте, че тя ме наръга с нож и сега има наглостта да се оплаква.

Кейт кима:

— Точно така! Наръга Франк с ножа! Погледнете само!

— Но аз дори не съм се оплакал — свивам рамене. — Заради децата, нали знаете.

— Ако искате да се оплачете от жена си, можете да го направите — разправя полицейската кучка. — Междувременно трябва да се съобразявате със заповедта и да стойте далеч от нея.

— Не се безпокойте за това — само се смея.

Ченгето с магарешките уши се прави на железен, за да впечатли шибаната женска кука.

— Няма нищо смешно, мистър Бегби! Очакват ви сериозни неприятности, ако тормозите бившата си жена. Ясен ли съм?

Само ще фиксирам този тъп пикльо в скапаните очи и ще гледам как започват да сълзят, докато не отмести поглед, но решавам да не го правя, за да не ме намеркат като нагло копеле и да започнат да душат.

— Ще стоя далеч от нея, не се тревожете, полицай — усмихвам се. — Що не бяхте тук преди десет години да ми го кажете, щяхте да ми спестите много неприятности!

Ония ме гледат като отровени от гъби. Имам предвид, човек се опитва да прояви малко чувство за хумор, но куките изобщо не са в час. Ще стоя далеч от Джун, няма проблем, но няма да стоя далеч от някои други мизерници, ще има да чакат да стоя далеч…