Ървин Уелш
Порно (33)

33. Миене

Али мина само веднъж, с хлапето, значи, но така и не можахме да поприказваме. Въпреки това съм учудващо весел и бодър, весел и бодър, човече, защото изследванията ми вървят добре и съм чист. Али беше… ъ-ъх… доста скептична човече, защото не й е за първи път, но да бъда честен към нея, значи, така де, гласува ми доверие под въпрос, така да се каже. Другото добро нещо е, че със Сик Бой пак сме приятели, един вид. По-късно имам среща с него, защото двамата сме замислили една далавера.

Бях в апартамента на малката ми сестра Ройсин, която, ако бъда откровен като нашия Мистър Бегби, трябва да кажа, че не е от момичетата, с които бих тръгнал. Тя е с десет години по-млада от мен, много пробивна, много мобилна и така да се каже, никога не е одобрявала особено традиционния лайфстайл на клана Мърфи. Гаджето й обаче е готин пич, намерил си е работа в Испания и ми е оставил абонамента си за футболния сезон на Ийстър Роуд. Не съм стъпвал на мач от векове, човече, но зелените и без това се дънят. Този Алекс Маклийш ми напомня малко за Рентън и оня полицейски котак от сериала NYPD Blue, как се казваше, че не мога да се сетя? Робинзон Крузо? Не, не, но беше нещо такова. Е, може просто да е дошъл сезона за смяна на козината, нали? Сега обаче сме взели онова френско момче в защита и дребния черен котак в Центъра. Така че може да ида на мача с Динфърмлин, да преборя скуката, човече, най-големият убиец, значи. Скуката и напрежението. Първото плаче за кока, а второто за крек.

Присъствието ми е прието хладничко от сестрата, значи, направо студено, човече. Искам да кажа, че девет месеца сме ползвали едно временно жилище, значи, но след това сме се появили в различни времена, човече, направо различни епохи, значи. Вземам абонаментната карта, пъхам я в задния джоб и си тръгвам от Ройсин, малката Рош, значи.

Докато слизам надолу по стълбите чувам тия зверски викове и писъци. Като стигам до площадката гледам Джун, на Франко бившата, с двамата малчугани на Бегби — единият пищи, та се къса, а по-големият отнася здрав пердах от Джун, която е истерясала, човече, здраво се е смахнала.

— ВИДЯХ КАК ГО УДАРИ! НЕ СМЕЙ ДА СЕ ОПРАВДАВАШ! КОЛКО ПЪТИ ДА ТИ ПОВТАРЯМ ИЗРОДЧЕ ТАКОВА!

Дребосъкът на Бегби само стои и поема ударите, човече, като някаква гумена кукла, само се огъва и изобщо не му дреме. Котакът е като хип-хоп дивак, значи, тресе се, но не отстъпва. По-малкото котанче пък, се е заковало от шубе и не издава и звук.

— Ей, ей! — викам. — Здрасти, Джун!

— Спъд — казва тя и внезапно започва да се хили и да клати глава. Пълен срив човече, пълен.

Шантава ситуация, по-шантава — здраве. Дори не знаех, че живее в този вход.

— Ъ-ъх… Добре ли си? — викам и взимам торбите й с пазара като забелязвам, че дръжката на едната се е скъсала.

— Да… Благодаря, Спъд… Заради тия двамата… — хълца тя и кима към дребните.

— Такива са си момчетата — усмихвам се. По-дребният ми пуска изплашена малка усмивчица, но големият котан от котилото на Бегби ми хвърля поглед, от който кръвта ти се смразява, човече, дори и при толкова невръстно коте, значи. Няма грешка — син на Бегби, определено, сто процента!

Джун вади ключовете и отключва. Двамата се втурват вътре, големият крещи нещо за Скай Спортс. Джун ги гледа как изчезват в апартамента. Отряд по пълното разрушение. После се обръща към мен и вика:

— Щях да те поканя на чаша чай, Спъд, но вътре е пълна разруха.

Разрухата не е само вътре, човече, вярвай ми. Самата Джун наистина изглежда направо разсипана. По начина, по който го казва, се сещам, че иска да поговори с някой. Не бях забравил за срещата със Сик Бой и Братчеда Доуд в кръчмата, човече, но и на мен щеше да ми дойде добре малко общуване. С Рош и Али някак не се получи, те само чакаха да ми видят гърба, значи.

— Не може да е по-лошо от у нас — казвам й. Джун ме поглежда, сякаш го обмисля и после решава, че звучи напълно правдоподобно.

Вътре е пълна кочина от разхвърляни играчки и дрехи. В умивалника са струпани чинии, които сигурно не са мити от години. Едвам намирам място на кухненския плот да оставя пазарските чанти.

Джун цялата трепери, предлагам й фас и подавам огънче. Слага чайника, но не може да намери никакви чисти чаши и тръгва да мие една, опитвайки се да изстиска малко препарат в нея, но се чува само пърдящия звук от празното пластмасово шише Скуизи. Отива и вади нова бутилка от торбите, но не може да я отвори, защото ръцете й здраво се тресат. Тя избухва в сълзи, не просто хлипане, а истински вой този път.

— Съжалявам, просто нервите ми, всичко тук се руши… погледни на какво прилича тук. Заради хлапетата… Такива значи… Никой не ми помага… Франк го пуснаха, но оттогава е идвал само веднъж да ги види и дори не ги е извел! Току-що излязъл от панделата и ми се мъкне с маркови ризи, ръцете му целите в пръстени… Просто не мога да се справя, Спъд… Не мога да се оправя…

Поглеждам купчината от чинии.

— Знаеш ли какво, ще ти помогна да ги измиеш. Ще спретнем набързо кухнята, значи. Една бърза атака! Ще се почувстваш по-добре, човече, като ги разкараш, значи, защото няма начин, когато се чувстваш адски скапан, сякаш са ти източили силиците, значи и като видиш мивката до горе с чинии, по-лошо от това няма, човече, това е най-лошото, сякаш цялата ти енергия изтича в тоя шибан канал. Така че, споделен проблем — половин проблем, Джун, човече.

— Не, не, няма нужда…

— Ей! Давай! — Слагам си аз престилка. — Атака, човече, атака!

Джун протестира, докато аз се захващам с чиниите, но някак хилаво протестира и дори ме отменя като напредвам малко и за нула време всичко изчезва, човече, проблемът го няма и всичко е отново чисто и възможно, човече. Просто си разчисти главата и го направи, човече, просто го направи. Чаткаш ли? Като мен с писането, просто влез и го направи!

Ето, свърших едно добро, човече, най-обикновено, практично нещо! И целият жужа, човече, целият звъня, все едно съм на най-яката кока, позната на човечеството, човече. Трябва да се отбележи, че гаджето Джун е в по-добра форма, отколкото я намерих, определено.

Но когато пристигам в пъба вече доста съм закъснял и може да се каже, че Сик Бой не е на седмото небе от щастие. Братчеда Доуд му надува главата и когато се доближавам Сики ми набутва часовника си в носа.