Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Трейнспотинг (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Porno, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 17 гласа)

Информация

Корекция
maskara (2009)
Сканиране, разпознаване и начална корекция
Румен Вучков (2009)

Издание:

ИК „Кротал“, 2002

Редактор: Даниела Узунова

Коректор: Катя Попова

Художествено оформление: Студио ОКТОБЕРОН

ИК „Кротал“ благодари на Г. П. Генчев

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от kokopetrov)

67. МАЧ ПО „СКАЙ-СПОРТ“

Чакам Кейт да се върне с детето и да ми направи чай преди да ида да гледам мача в пъба по Скай Спорт. За нейно собствено добро е да побърза, че времето лети. Та седя си пред телевизора и чакам, май напоследък вече не го и гасим. Осигурих шибаното нещо заради Скай и така нататък, но друго е да гледаш мача в пъба. Атмосферата е друга.

Мисля си за Великден и онзи шибан изверг, дето се гаври с деца. Чизи Звяра. Мина бая време. След като се случи бяха обичайните простотии: видял ли е някой групичка тийнейджъри да излизат от шибания пъб, бла, бла, бла… Добро време са празниците. Добро време да ликвидираш някой. Хората си имат друга работа и хич не им е до някакъв изрод. Понякога се подсещам да намина край онзи Чарли, бармана и двамата старци, които бяха вътре и малко да ги стегна, че да не вземат да се разприказват.

Защото аз направих света по-добро място за живеене, такива изроди заслужават да умрат, така разбирам аз нещата. Точно така. Ченгетата и те, ако можеха да говорят откровено и те биха признали, че е така. Напълно съм съгласен с оня вестник — Нюз ъф дъ Уърлд. Само да кажат къде живеят тия изверги и ще ги изличим от лицето на земята. Ще решим проблема с един замах. Като оня извратен нещастник Мърфи… И това ми било приятел… като Рентън… само да го докопам, ще му изтръгна сърцето и ще се изпикая в дупката, която ще се отвори…

Но човек започва да се притеснява. Притеснява се да не стане един от тях. От всички тия откачалки. Като в Америка. Поне така разправят.

И се сещаш за онази шибана книга, скапаната библия. В пандиза е пълно с библии. Не мога да схвана, значи, как някой може да чете такива простотии. Дори не са на правилен английски! В библията пише, че Господ направил човека по свой образ и подобие. Значи, ако човек не се опитва да се прави на Господ това си е направо обида за голямото копеле! Точно така. Аз се направих на Господ и ликвидирах вредния паразит. И какво?

Превключвам каналите и те са навсякъде: изнасилвачи, педофили, изроди, цялата тая дружинка! Някакъв откачен психолог обяснява, че самите те били жертви на сексуален тормоз като малки и затова ставали такива! Ебаси! По-голяма глупост не бях чувал! Има хиляди, които са го преживели и не са станали изверги, нали? Значи, да взема да ги съжалявам, че и в затвора ще ги „обиждат“ така ли?

Стоенето в къщи направо започва да ме побърква, тъпата путка кой знае къде се мотае, така че отскачам до долу за вестник. Ебати клинча, така че само слизам и се качвам с вестника. Вестникът е пълна тъпня както обикновено, но нещо ми хваща окото.

КОПЕЛЕ!

Сърцето ми прескача докато чета:

НОВА СЛЕДА В РАЗСЛЕДВАНЕТО НА УБИЙСТВО

Силите на реда, които продължават да издирват нови улики за извършеното миналия месец убийство на местен гражданин в пъб в района на Лийт, съобщиха, че са получили анонимно обаждане с „обещаваща“ информация. Те призовават анонимния гражданин да се обади отново в полицията.

В четвъртък преди Великден, родения в Единбург Гари Чизхолм (38) бе намерен облян в кръв на пода на заведение в Лийт от собственика Чарлз Уинтърс (52). Мистър Уинтърс се е намирал в мазето си, за да зареди още наливна бира, когато е чул викове и писък от бара. Той изтичал нагоре и открил мистър Чизхолм, който лежал на пода с прерязано гърло в празното заведение и видял двама младежи, на видима възраст между двайсет и двайсет и пет да напускат местопрестъплението. Той се притекъл на помощ на мистър Чизхолм, но било твърде късно. Относно новата информация, разследващия инспектор Ди. Ай. Дъглас Гилмън каза: „Истина е, че получихме допълнителна информация по случая, която може да се окаже полезна в настоящия момент. Апелираме мъжът, който ни се обади във вторник вечер, отново да се свърже с нас“.

Междувременно, скърбящото семейство на жертвата призова обществеността да подпомогне следствието. Сестрата на починалия — мисис Джанис Нюмън (34) каза: „Гари беше страхотен човек, който нямаше и една лоша костица в тялото си. Не мога да разбера как някой прикрива такова чудовище, способно да убие брат ми!“.

Ако някой разполага с информация по случая, нека се обади на телефон: 0131–989–7173

Пълни лайнарщини. Това е първото нещо, което научаваш в пандиза — ако полицията започне да прави такива изцепки, значи са направо отчаяни и се опитват да те шашкат.

Сещам се за онова копеле, Втората Награда. Тъпакът изобщо не се обажда. Алкохолно петно! Пиянската му уста и тия откачалщини за неговия Господ… Още един така наречен приятел…

ШИБАНИЯ МУ ГОСПОД!

Тия религиозни копелета са причинили повече вреди от педофилите, искам да кажа на места като Ирландия и така нататък. Освен това е доказано, че свещениците са шибани педофили и така картинката се сглобява като се замислиш.

А онова копеле, Мърфи! Да го убиеш! Това им е проблемът на повечето като него: не вземат да седнат и да помислят преди да направят нещо. Нямат грам мозък!

Кейт се прибира. Прави чай, слага детето да спи и си измива косата. Сега пък я суши със сешоар. Не мога да разбера за какво е целия масраф, след като си остава вкъщи. Може би се приготвя за утре, за шибаната й работа в оня магазин за дрехи. Бас държа, че някое копеле от нейния магазин или от съседните вече й е хвърлило око. Някое отворено копеле, което се мисли за голямата работа. Някой красавец, майстор по тънката част като Сик Бой, копелета без всякаква съвест, които използват и после захвърлят гаджетата.

Поне тя не е хвърлила око на някой като него, да се надяваме! Това ме кара да се замисля.

— Спомняш ли си какво се случи първия път? Между мен и теб, значи?

Тя ме поглежда и спира сешоара.

— Какво имаш предвид? — пита тя.

— В леглото и така нататък? Сега вече ме гледа така, сякаш разбира какво имам предвид.

Значи мисли за това и така нататък.

— Това беше преди сума си време, Франко. Тъкмо те бяха пуснали навън. Няма никакво значение — разправя и се цупи леко.

— Сега наистина няма, но има значение какво знаят другите за това! Казала ли си на някой за тая работа?

Тя вади цигара и я пали.

— Какво… не, разбира се. Това е само между мен и теб. Не е чужда работа.

— Точно така — викам. — И не си казала на никого, нали?

— Не.

— Дори и на шибаната Евелин? — питам. Но преди да отговори казвам, — защото знам какво става като се съберат две жени. Само плямпат. Прав ли съм? Само си чешете езиците!

Това, значи, определено я кара да се замисли. Да внимава само да не лъже, че…

— Не и за това, Франк. Това е съвсем лично и беше преди толкова време. Дори и не се сещам за този случай.

О, значи, дори не се била сещала, значи! Дори не се била сещала, че две седмици не можех да го вдигна. Друг път!

— Значи не сте приказвали за това, с шибаната Евелин и онази, как й беше името, онази с косата…

— Рона — отегчено казва тя.

— Шибаната Рона! Искаш да кажеш, че не си говорите за гаджета, така ли? Това ли искаш да кажеш?

Очите й такива едни се ококорват, сякаш я хваща шубето. За какво толкова ще я е шубе, ако нищо не крие, значи?

— Да, говорим за гаджетата си, но не и за такива работи…

— Не и за какво?

— Не и за интимни работи, за това, което става в леглото.

Фиксирам я с поглед.

— Значи не си говорите как вървят работите в леглото, не и с приятелките, значи?

— Разбира се, че не… Какво има, Франк? Какво ти става? — пита тя.

Ще й кажа какво ми има и какво става!

— Добре де, значи помниш ли когато бяхме излезли заедно в Блек Суон, помниш ли? С Евелин и оная с косата… Как беше?

— Рона — вика тя, ама такава притеснена. — Но Фран…

Щраквам с пръсти.

— Рона, точно така. Така, значи оня дето преди ходеше с него, онова копеле дето му разбих чутурата, сещаш се, нали? — викам и очите й още повече се разширяват. — Спомням си като бяхме в Суон ти каза, че и без това не ставал в леглото, помниш ли?

— Франк, това е глупаво…

Соча я с пръст.

— Отговори на шибания въпрос! Каза ли го или не?

— Да… но беше само, защото… Защото се радвах, че съм се отървала от него! Защото вече имах теб!

Радвала се била, че имала мен! Радвала се, че се била отървала от него! Дръжки!

— Значи си го казала така само за ефект! Да впечатлиш мен и шибаните си приятелки.

— Да, точно така! — бърза да се радва кучката, все едно се е откачила.

Дори не се сеща, че се вътри още повече. Като всички ония копелета, дето не могат да си държат устата затворена и си го втъкват все по-здраво.

— Така! Значи не е истина, не е вярно, че не ставал в леглото! Бил е най-добрият! Бил е много по-добър от мен, значи! Такава ли била работата!

Тя още малко и ще ревне.

— Не… не… искам да кажа… няма значение какъв е бил в леглото, казах го, защото го мразя… защото се радвах, че съм се отървала. Няма никакво значение, какъв е бил в леглото…

Думите й ме карат леко да се захиля.

— Значи си го казала, защото всичко е приключило, защото работата вече се е разпърдяла, значи?

— Да!

Говори пълни глупости. Нещо не се връзва.

— А какво ще стане, ако ние си бием шута? Ако се разпърди работата? Ще разправяш за мен такива работи по всички пъбове в Лийт, така ли? Така ли?

— Не… не… Не е така…

Казвам й го направо.

— По-добре и не пробвай! Само една дума и от теб нищо няма да остане. Дори следа, че някога те е имало на този свят… Ясно!

Тя, да й го начукам, гледа към стаята на детето, после към мен. После ревва. Мисли си, че ще направя нещо на детето, все едно съм някой педофил, мамка му!

— Виж — казвам й. — Стига си ревала, хайде… Не исках да кажа такова нещо — разправям и отивам да я прегърна. — Просто много хора ме мразят, разбираш ли? Копелетата говорят зад гърба ми и така нататък… и получавах, значи, едни такива, разни неща по пощата… Не им давай повод, значи… Само това исках да кажа… Не им давай оръжие срещу мен, нищо повече…

А тя се свива в мен и казва:

— Никой няма да чуе лошо за теб от мен, Франк. Защото ти се държиш добре с мен. Никога не си ме удрял. Само, моля те, моля те, не ме плаши така, Франк… Той правеше така, а аз не мога да живея по този начин, Франк… Ти не си като него, Франк… Той е боклук…

Аз притискам главата й към гърдите си.

— Няма нищо — казвам, но си мисля: изобщо не ме познаваш, моето момиче, изобщо! Главата обаче почва да ме стяга, а сърцето да прескача. Мисля за всички тях: Втората Награда с развинтената си уста, Лексо, онова копеле Рентън и шибания Мърляв Мърфи. Копелето извади късмет, че наистина не го довърших. Но не е късно. Такъв номер да ми изиграе! Тъпо парче. Направо извади късмет! Копелето обаче знае за Чизи! Ще трябва да го намеря и да му избия тия глупости от главата. Като сме стари приятели си мисли, че ще му се размине, ама — не!

Няма милост за такива като него!

Няма и начин да се върна на топло. Просто няма да го бъде! Само трябва да внимавам. Човек се шашка понякога без причина, но аз ги усещам, усещам ги как пълзят към мен и кръгът се стеснява! Галя Кейт по косата, но шапката започва да ме стяга и не отговарям какво може да направя. Затова я бутам настрани и й казвам, че отивам да гледам мача.

— Добре… — вика тя и гледа към телевизора, все едно иска да каже, че мога да го гледам и тук.

Кимам към екрана.

— По-гот е с момчетата в пъба. По-има някаква шибана атмосфера!

Тя се замисля и казва:

— Добре, Франк, ще ти се отрази добре, иди, Франк! По-добре да излезеш малко, отколкото само да седиш на този фотьойл!

Опитвам се да разбера какво намеква, значи. Може и да изглежда съмнително, че стоя само вкъщи, но оня дребния, Филип, обра днес един апартамент, дето го бях пратил, в Брантън, значи. Възнаградих го с още два от неговите пръстени, копеленцето малко. Но трябва да изляза, не мога повече. А тя само гледа да ме изръчка навън, кучката. Тя не може да излезе заради детето, но пък може да си извика някой вкъщи!

— А ти? Ще го караш кротко и тихо в къщи?

— Да.

— Никой ли няма да идва? Шибаната Рона, например?

— Не.

— Няма ли да викнеш онази, Мелани, а? Тя само виси из Лийт.

— Не, ще си стоя и ще си чета книжка — вика тя и ми показва някаква си книга.

Щяла да чете книги! Пълни боклуци, само объркват главите на копелетата.

— Значи никой няма да каниш, така ли?

— Не.

— Добре, доскоро! — разправям, мятам си якето и излизам през външната врата в студения коридор. Вярно, никой не се качва нагоре. Но копелетата като Сик Бой са ми прозрачни! Само ще подхвърли на шибаната Мелани — „Скъпа, нали имаш някои хубави приятелки, дето много си падат да се изчукат пред камера…“.

МАМКА МУ!

Прасвам юмрук в стената на стълбището…

Копелето си знае какво ще последва… Само да се пробва!

По пътя към пъба гледам тая кучка Джун да върви по Уок и пресичам, все едно я следя, значи. Ще й дам една ограничителна заповед! Нагла тъпачка! Да не съм се приближавал на по-малко от двайсет и пет ярда от тая кранта! Не ща нищо от нея, само да й кажа, че всичко стана заради Мърфи и Сик Бой, но като ме вижда кучката побягва надолу по улицата! Викам й да спре да й обясня, че тия двамата объркаха работата, но тъпата путка търчи като откачена! Скапана малоумница! Майната й!

Звъня телефони по GSM-а и напомням на копелетата да дойдат. Нели и Лари. Сигурен съм, че Малки е вече там и се налива на бара. Малки, пияндурника му с пияндурник. Така се и оказва — Малки отдавна е там и не след дълго пристигат и другите двама. Кофтито е, че и тук атмосферата е такава. Всички те гледат сякаш искат да кажат — „Да, знам те, копеле, много добре те познавам!“. И това са все приятели, така наречените приятели.

Гледаме мача на Хибс по Скай. Напоследък са станали много добри. Дзители прави страхотен хеттрик. Три на нула. Прекалено лесно!

Всички още плямпат за Чизи, значи, педофилът гаден. Седя и само се моля да сменят темата, но в същото време се и кефя.

— Бас държа, че е някой от младите копеленца, оня дето му е видял сметката. От тия с пръстените — казва Малки. — Звяра сигурно се е пробвал да опъне някой от тях навремето като е бил малък, ама пичът сега е пораснал, станал е як и тряс! Поеми го, педофил мръсен!

— Може би — викам и гледам Лари, който се хили малоумно. Не мога да разбера какво толкова го кефи тоя шибаняк. Тъпото копеле започва да разправя виц.

— Значи, един бакалин от Фиф си седи в магазина и умира от студ. Отива копелето до печката да се топли и влиза някаква женица и му вика — „Това айршърски бекон ли е“?, а той й казва — „Не, само си топля ръцете“.

Ебати тъпия виц. Само Малки се смее. Нели се обръща и вика.

— Ако знаех кое е онова копеле, дето ликвидира педофила, мамка му, още сега щях да го черпя една голяма бира!

Странно, но от начина, по който го казва, ми се прищява да извикам: „Хайде, давай, бъркай се, че той е тук, точно пред теб!“. Но приятели или не, колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре. Продължавам да си мисля за Втората Награда. Ако пак е започнал да пие и се е разприказвал… Лари продължава да се хили, а мен ме хваща съклета и отивам в шибания кенеф да дръпна малко кока.

Когато се връщам и сядам, някой е взел още бири. Малки ми сочи халбата и вика:

— Това е за теб, Франк.

Кимам на копелето и отпивам, наблюдавайки Лари през ръба на чашата. Копелето ме е зяпнало и нещо се подхилва.

— Какво има, Лари? — питам го. Той вдига рамене.

— Нищо — отговаря.

Само седи и ме гледа, все едно разбира какво става в главата ми! Нели също е видял нещо нередно и докато му бутам пакетчето с кока под масата пита:

— Какво става тук, а, Франк?

— Само седи и ме зяпа, все едно съм някакъв тъпак, значи — викам.

Лари вдига въпросително длани:

— Кво?

Нели присвива очи, а Малки се оглежда наоколо и спира поглед на бара, където пият Сенди Рей и Томи Фолдс. Около билярда има няколко дребни копеленца.

— Та какво се опитваш да кажеш, а, Лари? — питам.

— Нищо не съм казал, Франко — вика той, адски невинно. — Мисля за гола… — Той кима към екрана зад мен, където дават повторение на положението.

Викам си, хубаво, тоя път ще го оставя да му се размине, ама трябва много да внимава копелето.

— Добре, ама да престанеш да ме гледаш с тая тъпа усмивка като някой педал. Ако имаш нещо да ми казваш, казвай.

Лари вдига рамене и се обръща, а Нели се изнася към кенефите. Коката си я бива. Санди ми дава най-доброто. Смее ли да не е най-доброто, копеле.

— Твоето приятелче, Сик Бой, Франко… Ебати тариката, а? Мръсни филмчета и така нататък… — ухилва се пак Лари.

— Не споменавай името му в мое присъствие! Копелето опънал няколко космати путки на горния етаж на пъба и ми се дуе като холивудски продуцент. Като оня, Стивън Спилбърг или както там се казваше!

Нели се връща от кенефа и Малки го гледа и вика:

— Чий ред е да черпи?

Но Нели не му обръща внимание, защото като го гледаш, веднага се сещаш, че добре е дръпнал и сега му се приказва за всичко дето си е мислил по пътя до кенефа и обратно.

— Знаете ли какво се сетих? — вика той и сам си отговаря, преди друг да каже нещо. — Сетих се, че всички копелета тук сме били на топло — отпива яка глътка той. Малко подлива по синия си Бен Шърман, но не обръща внимание. Ебати нечистоплътния мърляч. Но всички се споглеждаме и кимаме.

— А сещате ли се кой не е лежал никога? Ти знаеш — поглежда ме той, — аз знам и ти знаеш — поглежда Малки. — И ти, знаеш! — казва на Лари, чието лице пак цъфва в шибана усмивка.

Сещам се за оня динозавър Лексо, просто първото име, което ми щуква е неговото, но Нели пак ме изненадва.

— Алек Доил! Колко е лежал? Година? Осемнайсет месеца? Нито ден не е лежал, това е истината! Копелето си живее живота!

Малки поглежда Нели адски сериозно.

— Какво искаш да кажеш? Опитваш се да изкараш Доил подлога, така ли? Смяташ, че порти на куките, така ли?

Нели гледа с онзи железен поглед.

— Само казвам, че копелето си живее живота, само това казвам.

Физиономията на Лари става сериозна.

— Грешиш, Нели — казва внимателно той.

— Мамка му, греша, ама друг път! — отвръща той, адски раздразнен.

Малки се обръща към мен и пита:

— А ти какво мислиш, Франк?

Оглеждам всички около масата, един по един ги поглеждам в очите, Нели и останалите.

— Доил винаги е бил точен. Не можеш да наричаш който ти падне подлога, освен ако не можеш да го докажеш. С факти. С железни шибани факти!

На Нели това не му допада, но копелето си трае. Виждам, че си наляга парцалите, но хич не се кефи, значи. Трябва да го внимавам, защото като нищо може да ми скочи, но аз съм подготвен, подготвен съм и то как, само да се пробва, мама му стара!

— Добре казано, Франк — вика Лари, кимайки някак гузно, — но и Нели има право, нали ме разбираш — казва той, взема пакетчето от Нели и тръгва към кенефа.

— Не съм казал, че някой е подлога — обяснява ми Нели, докато Лари се отдалечава, — но помисли за това, което казвам — вика той после се обръща и кима на Малки.

Да, Лари трябва много да внимава. Шибано хлъзгаво копеле. Постоянно нещо върти, суче, само да внимава да не надуша каква му е играта.

Всички ни е треснала здраво коката, не ни свърта и решаваме да се задвижим нанякъде. Пием по едно във Вайн, после по няколко в Суониз. Там си е още стария Лийт, но всичко е тръгнало да се променя. Направо не е за вярване онова, което са направили с Уок Ин. А какви нощи сме изкарвали там! Минаваме през още няколко пъба и накрая се връщаме там, откъдето тръгнахме. Копеленцето Филип се е забило също тук, тук в същия пъб. Не искам той и приятелчетата му да се мотаят, където аз пия.

— Хайде, чупката — викам им.

— Чакам само Къртис. Ще дойде да ме вземе с колата — разправя ми той. После пита, ама целият го тресе мерак:

— Можеш ли да ми намериш малко кока?

Само го гледам.

— Откъде пари за кока, а?

— От Къртис.

Да, това обяснява нещата. Дружинката на Сик Бой. Копелетата изглежда винаги са тъпкани с мангизи. Няколко пича ми снесоха, че Рентън се мотаел из града. Само да науча, че Сик Бой го е видял и не ми е казал…

Тоя Филип продължава да досажда обаче. Кимам на Сенди Рей, който седи с Нели на бара. Лари и Малки са пияни като кирки и играят на ротативката. Сенди идва и урежда дребното копеленце с няколко пакетчета по грам. Оня заекващият скоро пристига, двамата се измъкват и чувам как изревава колата.

Нели сяда до мен и зяпаме Лари и Малки как играят.

— Тоя Лари, Уайли, де, цяла нощ ми лази по нервите — вика Нели.

— Така е — отвръщам.

— Казвам ти, Франко, голям късмет вади шибаното копеле, че ти е приятел, иначе досега да съм му строшил главата — поглежда той към Лари. — Шибан отвореняк!

— Това да не те спира, приятел — казвам му.

Нели веднага става, отива при автомата, сграбчва главата на Лари и няколко пъти я набива в ротативката. После го обръща към себе си и му вкарва един здрав в мутрата. Лари се свлича на земята и Нели го сритва. Малки слага ръка на рамото на Нели и само казва:

— Стига.

Нели спира, а Малки вдига Лари и полека тръгва да го води навън като го подпира. Разбитото копеле успява да се обърне към Нели и да каже нещо, вдига немощно ръка и се опитва да размахва пръст, но Малки го извлича навън.

— Ще ми се прави на отворен, значи — казва Нели и ме гледа. Викам си — с Нели сме приятели, но скоро и на него няма да му се размине, честно.

— Копелето си го търсеше цяла вечер — кимам. Малки се връща.

— Вкарах го в едно такси и му бутнах десетарка. Казах му да си обира крушите. Нищо му няма, само малко е замаян.

— Отваряше ли се нещо? — пита Нели. — Защото няма проблем за реванш, когато каже!

— Само внимавай, Нели! — казва Малки. — Копелето си пада по ножовете и никога не забравя!

— И аз никога не забравям — разправя Нели, но явно това го кара да се замисли. После на сутринта ще има — „Леле, как се надрусах и напих. Взех, че потроших Лари, значи!“. Защото на такива копелета им трябва кока и пиене, за да направят такова нещо. Това е разликата между мен и него.