Ървин Уелш
Порно (62)

62. Курвите на Амстердам т.8

Беше някак странно хубаво отново да видя Али, тук, в Сити Кафе. Странно, защото макар и да бяхме в една тайфа, да се друсахме заедно, никога не сме си били особено близки. Мисля, че тя винаги е виждала през мен, винаги е усещала, че съм лицемер, победител, който разиграва неудачник. Точно така, умен, пробивен тип, който един ден ще си бие шута и ще остави зад себе си цял куп с лайна, които да почистват другите. Тя вероятно е разбрала природата ми още преди аз самият да я осъзная.

Може би все пак съм я изненадал като изпратих парите на Спъд. Никога не съм си и помислял, че накрая ще се съберат, макар думата „съберат“ да не важи точно в този момент.

— Марк — казва тя и ме прегръща с естествена сърдечност, която ме кара да се чувствам неловко.

— Здрасти, Али! Това е Даян. Даян, това е Саймън.

Даян поздравява радушно Али, а Сик Бой по-резервирано. Явно беше прихванала от приказките ми за него, макар обикновено тя да си изработва самостоятелно мнение за подобни неща. Вероятно Ники е успяла в по-голяма степен да я настрои срещу него, защото Саймън звучеше направо умолително:

— Ела да пийнем нещо в града, Марк. Ники ми е сърдита. Не отговаря на обажданията ми.

Така ти се пада, копеле, помислих и се навих, чак когато спомена, че ще вземе и Али.

— Колко уютно — казва Сик Бой, — старата тайфа се събира. Трябваше да поканя и Франко — подхилва се той, хвърляйки ми кос поглед. Опитвам се да не реагирам. Но постепенно бях започнал да осъзнавам, че ако Бегби е още толкова психясал, колкото казват (а от това, което чух, разбирам, че е по-откачен от всякога), то старото ми приятелче Сик Бой, моят бизнес партньор, копелето на което дадох пари, де факто се опитва да ме убие. Това е повече от предателство, много повече и от отмъщение. В момента копелето е превъзбудено, очевидно добре е подложило кока. Али ме издърпва настрани, но едва чувам какво ми говори, защото се напрягам да доловя, какви ги дроби Сик Бой на Даян:

— Ники разправя много хубави неща за теб, Даян.

— И аз много я харесвам — отвръща търпеливо Даян, — а също и Лорън.

— Тази Лорън, ако трябва да употребим рап-жаргон, е кучка с проблеми — хили се Сик Бой, рамената му се тресат и добавя: — Падаш ли си по малко прахче, Ди? Ще ти бутна пакетче и може да отскочите с Али до там, където ходят момиченцата да пишкат…

— Не благодаря — спокойно и безстрастно отклонява поканата Даян. Тя не харесва Сик Бой. Това е направо велико, защото тя най-искрено не го харесва дори и най-малко! Сега започвам да схващам, че силите му го напускат. Лицето му е по-месесто, блясъка в очите по-убит, а решителните движения някак по-сковани, не така пластични… от възрастта?… кокаина?

— Няма проблем — ухилва се пак Сик Бой и вдига ръце. Щастлив, че всичките му игрички се провалят пред Даян, мога вече да насоча изцяло вниманието си към Али. Но въпреки всичко, копелето продължава да ме затруднява, като го чувам да говори неща от сорта на:

— Не мисля, че такъв хаймана като Робърт Бърнс може да се сравнява с великите съвременни поети на Шотландия.

Даян клати глава, запазвайки пълно спокойствие, но все пак реагира:

— Пълни глупости. Кои са тези велики съвременни поети? Кажи поне едно име, някой, който е по-добър от Бърнс.

Сик Бой тръска енергично глава и прави небрежен жест с ръка.

— Аз съм италианец, предпочитам женското отношение към тези неща, мисля по-скоро по емоционален начин и не се стремя към такива анални препратки, характерни за северноевропейците. Не мога да помня имена и не искам, но четох една книга със съвременна шотландска поезия, която удря Бърнс в земята.

Въпреки това по повишения му тон и хвърлените в страни погледи си личи, че иска да ме намеси в разговора и затова се опитвам да се концентрирам върху Али, която очевидно желае същото.

— Никога не си изглеждал толкова добре, Марк — казва тя.

— Благодаря ти — стисвам ръката й. — Ти също изглеждаш фантастично. Как е детето?

— Кое от двете? Анди е добре. От другото вече съм вдигнала ръце — казва тя и поклаща тъжно глава.

— Не е започнал да се боцка отново, нали? — питам, доста притеснен от тази възможност. Последния път, когато се черпихме, изглеждаше добре, е, не беше първа свежест, но определено не беше и на хероин. Горкия Спъд. Никога няма да срещна по-добър пич. Необяснимо и безкрайно уязвим, но с добро сърце, той от толкова време е постоянно мотан, че вече е невъзможно да го определиш извън дрогата. Добрите намерения със сигурност още ги има, но само, за да очертаят неговия личен път към ада. Той наистина е превъплъщение на човечността, изхвърлена от употреба от новия ред, но въпреки всичко все пак е човешко същество. Цигарите, алкохола, хероина, кокаина, бедността и преебаващите мозъка медии: унищожителните оръжия на капитализма са по-съвършени и ефикасни от тези на нацистите, а Спъд е напълно безпомощен пред тях.

— Не знам и започва да не ми пука — отвръща неубедително тя. Защото това е проблемът с това шибано болно кутре, трябва да му се грижиш, а то отново и отново ще те разочарова. Той вероятно е причинил, по своя си собствен начин, повече болка отколкото Бегби, Сик Бой, Втората Награда и аз, взети заедно някога сме причинявали. И макар от много време да не съм го виждал като хората, аз просто го знам, знам, че винаги ще си остане същия. Но на Али определено й пука, защото стиска с двете си ръце моята, покрай очите й се очертават бръчки, но в тези очи още гори огън и тя е толкова красива, наистина, Али изглежда прекрасно и това би трябвало да е достатъчно за Мърфи.

— Говори с него, Марк. Ти беше най-добрия му приятел. Винаги е гледал на теб като на голяма работа… Все Марк това, Марк онова…

— Това е, защото ме нямаше, Али. Не става дума за мен такъв, какъвто съм, а за някаква негова спасителна фантазия. Знам как мисли.

Тя дори не се опитва да спори срещу това, което е наистина адски обезпокоително. Започвам да се чувствам виновен, че пак го топя, вместо да го подкрепям.

— Нещата при него са още по-зле сега, Марк. И дори не мисля, че е заради дрогата, което е най-тъжното. Той е толкова подтиснат, самочувствието му е пълна нула.

— Ако няма самочувствие с жена като теб, той е откачил — казвам, усещайки, че трябва да направя разговора по-лек.

— Точно така! — намесва се гръмко Сик Бой. — Радвам се, че ти и Мърфи сте вече история, Али!

С неочакван размах и енергичност той скача от мястото си и се втурва към джу-бокса. За мой пълен потрес пуска Алисън на Елвис Костело и вторачва поглед в нея. Толкова е неловко, че аз и Даян се чудим какво да правим.

Саймън се промъква до бара, поръчва още брендита и всички се споглеждаме, готови да избягаме. После той тръгва към кенефа и ми прави знаци, аз ставам и колебливо го последвам вътре, където той е окупирал една от кабинките.

— Успокой топката малко, приятел — казвам, докато той прави линийки върху казанчето. — Притесняваш Али.

Той не ми обръща никакво внимание и вкарва едната от линиите.

— Аз съм италианец, горещ темперамент. Ако тия копелета там отвън, разните му провиснали келтски курове не могат да го преглътнат, в Лийт има сума си пъбове, където могат да се чупят. Аз и тя… — той дръпва още една линия. — Да, пич… тя и аз… Тя и аз — това е съдба! Хайде Рентън, не се дръж като клето холандче, дръпни една…

Без да се замислям, подведен от безусловния му тон, аз вкарвам две — по една във всяка ноздра. Те са истински шибани жалони и усещам как сърцето в гърдите ми бие като тъпан. Това беше глупаво.

— …защото тази нощ ще си го получи. Няма грешка. На какво искаш да се обзаложим, че ще я изчукам? Каквото кажеш. Мърфи отдавна не си е правил труда и след няколко питиета тя сама ще дойде да ми се моли… хайде, гледай как работи истинския експерт, Рентс… ти май никога не си я чукал, нали, едно време… гледай сега…

Кокаинът превръща мъжете в най-лошото им осемнадесет годишно превъплъщение. Опитвам се да задържа нещата под контрол, с всички сили опитвам да не позволя на дрогата да превърне мен в моето превъплъщение.

Той отива до бара, а аз сядам при момичетата, целият плувнал в пот, докато той пристига и носи поднос с още брендита и бири. Мамка му, виждам ужаса по лицата на Даян и Али, когато той слага питиетата пред нас.

— Не искам да ставам прекалено сантиментален — припява той и й намигва, — но ти и Спъд сте невъзможна комбинация, Али. Винаги е било аз и ти — казва той и подава чашите. Али кипва, но се опитва да звучи небрежно:

— О, така ли, значи ще ме вкараш в играта, така ли?

— Кога съм се опитвал да направя подобно нещо с теб, Али? Винаги съм се отнасял към теб като с дама — хили се Сик Бой. Даян ме сръчква.

— Взел ли си кокаин?

— Само една малка линийка, за да не ме тормози повече — прошепвам неубедително през зъби.

— Определено е подействал — отбелязва тя язвително. Междувременно Сик Бой продължава да подбутва Али, а физиономията му е като на някоя марионетка.

— Не съм ли? Не съм ли?

— Само, защото знаеше, че щях да те пратя по дяволите — отвръща Али и повдига чашата си.

Тогава той казва с изопната неестествена усмивка:

— Ти така и не ми прости, че Лесли забременя от мен.

Али и аз направо не можем да повярваме на ушите си. Бебето на Лесли, Доун умря от ВСН^[1] преди години и тогава за пръв път го чухме да си признава, че бебето е било негово.

Той като че ли осъзнава, че е тръснал нещо кофти и по лицето му бързо преминава сянка на съжаление, преди да бъде заличена от жестока усмивка.

— О, да, Скрийл ми каза, че се е омъжила за някакъв аграр и се е отдала на семейния живот в идилията на покрайнините. Две деца. Все едно нашата дъщеря, нашата малка Доун никога не е съществувала — плюе той с отвращение.

— Така ли било? — срязва го Али. — За пръв път чувам от теб да признаеш, че изобщо е съществувало такова бебе! Ти се държеше с Лесли като с лайно!

— Тя си беше шибано лайно… Не можеше да се грижи за едно дете — отвръща Сик Бой, поклащайки глава.

На Али й увисва долната челюст, а аз се чудя какво да кажа. Сик Бой я поглежда, сякаш смята да й изнесе важен урок.

— И знаеш ли какво, Али, не искам да те обиждам, но и ти си същата. Ако останеш с Мърфи, социалните ще приберат детето ти, няма нищо по-сигурно от това. Разбира се, в случай, че малкият вече не е прилепил вируса…

— МАЙНАТА ТИ, ГАДНО КОПЕЛЕ! — изкрещява Алисън, лисвайки брендито си в лицето му. Той примигва и се избърсва с ръкава на ризата си. Тя се изправя над него със стиснати юмруци секунда-две и после се втурва към вратата, последвана от Даян. Едно от момичетата зад бара, тази която ни бе наляла брендитата, се приближава с кърпа към Сик Бой.

— Тя ще се върне — казва той и в гласа му почти се долавя тъга. После добавя с усмивка. — Тя работи за мен, а парите й трябват!

Саймън обръща на екс брендито. С някакъв неестествен ужас, от който ми се сгадява, чакам вратата да се отвори и да влезе Франко. Ситуацията е толкова трагична, че появата му сякаш е неизбежна. Страхувах се не за себе си, не и след толкова кока, а за Даян. Тоя шибан гъзолизец Форестър. Само появата му в Порт Съншайн бе достатъчна да настръхна. Бас държа че веднага се е юрнал да търси Бегби, за да снесе, че съм наблизо. После си мисля, че след като силите на Сик Бой са започнали да отслабват, то нищо чудно и с Франко да е станало същото. Представям си как забивам един право в носа на Франко, вкарвайки му го чак до мозъка.

Даян се връща сама.

— Тя хвана такси — обяснява Ди. — Искам да си ходя!

— Разбира се — отвръщам кратко. Поглеждам я и забелязвам, че не е толкова притеснена или ядосана, колкото отегчена и съм страшно впечатлен. Не трябваше да присъства на всичко това. Набързо скалъпвам извинение и се приготвяме да тръгнем. Сик Бой не възразява.

— Кажи на Ники да ми се обади — настоява, усмихвайки се той, зъбите му ярко белеят и някак изпъкват — озъбена карикатура на самия себе си.

Излизаме от пъба и се отправяме към Хънтър Скуеър, откъдето имаме такси. Пулсът ми е неловко ускорен от дрогата. Друсан съм и нищо няма да излезе от вечерта. Знам, че просто ще легна като дъска в леглото до нея или ще стоя да гледам тъпа телевизия цяла нощ у Гав, докато ме пусне.

Даян мълчи, но аз чак сега осъзнавам, че съм я прецакал. Нямам намерение да ми става навик. След известно време тишината започва да става неловка и съм принуден да я наруша.

— Извинявай, мила — казвам.

— Твоят приятел е мръсно копеле — отвръща тя.

Никога не я бях чувал да използва тази дума и от нейните уста звучи някак неуместно. Мамка му, явно остарявам. Тази дрога ме караше да се чувствам непобедим, сякаш през мен преминава железен прът. Прътът е още там, но сега той само подчертава състоянието на плътта около него: стара, провиснала, натежала но най-вече — смъртна.

Таксито минава покрай парка Медоуз и ми се привижда Бегби поне три пъти преди да стигнем до Толкрос.