Включено в книгата
Оригинално заглавие
Duma Key, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 79 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
meduza (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Стивън Кинг. Дума Ки

ИК „Плеяда“, 2008


По-долу е показана статията за Дума Ки от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Дума Ки
Duma Key
Първо издание 2007 г.
САЩ
Оригинален език английски
Жанр ужаси
Предходна Романът на Лизи
Следваща Под купола (Канибали)
ISBN ISBN 978-954-409-282-5

бележки
  • В поредния си роман на ужаса Стивън Кинг не изневерява на стила си
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Дума Ки е роман на Стивън Кинг, написан през периода февруари 2006 г.-юни 2007 г. в град Бангър, щат Мейн.

Сюжет

Главния герой Едгар Фриймантъл е богат собственик на строителна компания, но живота му се променя само за миг, когато претърпява тежък инцидент на строителна площадка – огромен кран премазва пикапа му. Едгар оцелява като по чудо, но губи дясната си ръка и получава тежки мозъчни увреждания. След тежка терапия той се възстановява, но не напълно. Забравя думи, изпада в пристъпи на ярост и дори се опитва да убие жена си. Памела Фриймантъл, съпругата на Едгар, не издържа и го напуска. Изправен пред тотален колапс, тормозен от мисли за самоубийство и ужаса, че може да нарани любимите си хора, той е посъветван от своя психотерапевт – Кеймън, да се премести на ново място и да започне да събира разбития си живот парче по парче като се посвети на някое хоби. Едгар някога е рисувал и решава да се върне към тези отдавна минали времена в колежа. Наема къща на малкия и почти пуст остров край Флорида, наречен Дума Ки. И там Едгар преоткрива любовта си към рисуването и не само това. Той разбира, че има смущаващата дарба да рисува картините си истински. Скоро открива, че източника на дарбата му не се намира в него, а обитава острова много отдавна в търсене на способен човек, която да и вдъхне ужасяващ живот. Много скоро ситуацията започва да излиза от контрол и Едгар разбира, че причината за това се крие в тайната, която се крие на малкия остров повече от 80 години, свързана със зловещата способност на едно малко момиченце на име Елизабет. Едгар се запознава с другите не по-малко странни обитатели на Дума Ки – болната от Алцхаймер г-ца Ийстлейк и бившия адвокат и настоящ болногледач Уайърман. Всеки от тях крие тайна в миналото си и ще помогнат на Едгар да спаси живота и разсъдъка си.

А зловещата Персе никак не обича да ѝ се противопоставят...нейните сили се простират далеч отвъд малкия остров!

Цитати

- Едгар, кога се чувстваш щастлив?

- Когато рисувам. Навремето се правех на художник.

- Започни отново. Трябва ти преграда... преграда срещу нощта.

Едгар Фриймантъл и д-р. Кеймън

Чуй, Едгар. Време е за трето действие...

Уайърман

- Сграбчи деня, Едгар...

- И остави деня да те сграбчи...

Уайърман и Едгар Фриймантъл

Посвещава се на Барбара Ан е Джими

„Паметта… е само слух в съзнанието ни.“

Джордж Сантаяна[1]

„Животът не е само любов и лудории,

съкровището свое дошъл съм да открия.

Залагай — щом решил си да играеш —

тъй винаги е било, то се знае,

съкровищата свои дошли сме да открием.“

Шарк Пъпи[2]

Как да нарисуваме картина (I)

Започнете с чиста повърхност. Не е задължително да бъде хартия или платно, но усещам, че трябва да е бяла. Наричаме я бяла, понеже се нуждаем от някакво определение, ала най-точната дума в случая е „нещо“. Черното е отсъствие на светлина, докато бялото е отсъствие на памет — то е цветът без спомени.

Как си спомняме да помним? Постоянно си задавах този въпрос, след като се озовах на Дума Ки, о най-вече в часовете преди разсъмване, когато се взирах в изгубената светлина и се сещах за изгубените си приятели. В подобни мигове си мисля за хоризонта. Трябва да изобразяваш хоризонта. Да оставиш следа върху белия лист. Лесна работа, бихте казали вие, ала всяко действие, което променя света, е геройство. Поне аз стигнах до този извод.

Представете си момиченце, едва излязло от младенческата възраст. То паднало от количката преди повече от деветдесет години, ударило си главата в камък и забравило всичко. Не само името си — всичко! После изведнъж дошло ден, в който си спомнило точно толкова, че да вземе молив и да драсне първата неуверена линия върху белия лист. Линията на хоризонта, точно така. Но също така и процепът, през който да проникне чернотата.

А сега си представете как малката ръчичка взема молива… застива за миг… и започва да запълва белотата. Представете си смелостта на това първо усилие за завръщане към света посредством изобразяването му. Винаги ще обичам това момиченце въпреки всичко, което ми причини. Нямам избор.

Както знаете, картините са магия.

Бележки

[1] Джордж Сантаяна — (1863–1952) — класик на американската философия. — Б.пр.

[2] Шарк Пъпи — литературният псевдоним на Ричард Тозиър и Уилям Денброу, герои от романа на Стивън Кинг „То“. — Б.пр.