Ървин Уелш
Порно (77)

77. ВКЪЩИ

Сестрата на Али, Кат, никога не ме е харесвала и направо си умира от яд, защото пак се виждаме с Али, значи. Али иска да се върне скоро вкъщи, човече, заедно с Анди! Страхувам се да излизам и затова тя прескача до нас и решаваме да идем на кино. Шината ми е свалена, но челюстта ми още е твърда като дърво, човече. С Али не сме го правили от години и честно, челюстта не е единственото твърдо нещо по мен, значи. Мисля си да й кажа, хайде да отскочим обратно до нас, значи, но се сещам, че съм казал на Рентс да донесе Запа.

Та, налага се да си тръгна сам и ми е малко кисело, значи, но в същото време ми е адски гот. Подскачам доволно по Уок, но се оглеждам внимателно за Франко. Разправят, че котакът ми е простил, но не ми се вярва, значи. Човек никога не е сигурен. Рентс трябва вече да е пристигнал и се стягам, че съм го изпуснал. Когато стигам в края на Уок, гледам някаква врява, линейка, полиция, народ. Втриса ме, човече, сякаш са ми отрязали изведнъж дрогата. Като видя полиция или линейка едно име веднага изскача в главата ми. Бързо вкъщи, мисля, бързо, но, ами, ако Бегби е сгащил Марк, значи?

Сърцето ми ще се пръсне, човече.

МАМКА МУ, НЕ…

Виждам първо него. Бегби. На земята. Бегби претрепан! Лежи проснат! Франко! Злият котак е бил нокаутиран, а над него стои някакъв от Бърза помощ и още някакъв риж пич, който прилича на… мамка му… това е Рент Бой и изглежда нищо му няма! Рентс и Бегби… и…

Не…

Не…

Рентс е пребил Бегби и то лошо…

Тогава смразяващ спазъм преминава през мен, защото къде ми е котарака, човече, къде е Запа?

Няма начин… Няма начин да се забъркам в тази каша, човече. В никакъв случай. Но трябва да си намеря котарака, трябва да намеря Запа. Вдигам яка, нахлузвам надолу бейзболната си шапка и си пробивам път през тълпата. Тогава виждам Нели, който излиза от тарапаната и прасва Рентс по мутрата.

Рентс се олюлява и се хваща за челюстта, Нели изкрещява нещо и избягва сред народа. Някаква кука отива до Марк, но Марк поклаща глава, все едно отказва да натопи Нели и се мята в линейката при Бегби.

И тогава го виждам: Запа, човече, клетият ми котарак, просто зарязан на улицата! Веднага изтичвам и взимам чантата със здравата си ръка. Гаджето, което го гали през вратичката ме поглежда мръснишки, значи.

— Знам на кого е котката — викам й — и ще им я върна.

— Какви са тия хора? Да си оставят животното на улицата! — казва гаджето.

— Така е, вярно — разправям и само се чудя как по бързо да се омета оттук, защото нервите ми направо не издържат, значи.

Нели обаче ме вижда и веднага долита. Сочи ме с пръст и само изсъсква:

— Скапан наркоман!

Никога не съм го харесвал, но не се страхувам от него, дори в такова състояние. Тъкмо се каня да кажа нещо, когато гледам онова момче, оня, дето движи с Франко, да приближава Нели отзад и да го прасва по гърба, не много силно, значи, а после на подскоци започва да се изнася към зяпачите. Нели се извърта, сякаш да се почеше по гърба и вижда кръв по ръцете си.

Гледам ужаса в очите му докато оня, другият, ухилен до уши, ми намигва и изчезва. Аз правя същото човече, изчезвам, просто изчезвам. Понасям се към къщи със Запа. Викам си, много гадно от страна на Марк да зареже така котака на улицата, да постъпи толкова жестоко, човече, но все пак е бил притиснат, човече, не му е било лесно, с Бегби и всичко останало.

Сега обаче всичко вече е точно, значи, взех си Запа, скоро Али и Анди си идват и всичко ще бъде добре, човече. Гаранция.