Ървин Уелш
Порно (49)

49. САМ В КЪЩИ 2

Шибаната Джун е на телефона, пили, че трябва да отида, защото Шон е претрепал Майкъл. Викам си, време е да науча тъпото малко копеленце Майкъл да не се държи като някаква шибана пикла.

— Не ме занимавай с глупости. Зает съм в момента — викам й. Ако се грижеше за децата както трябва нямаше да ги има тия проблеми.

Сега пък другата започва да се обажда.

— Какво става, Франк? Слагам ръка на слушалката.

— Шибаната Джун. Дудне, че децата се биели. Нали за това са момчетата, да й еба майката — викам и си махам ръката от слушалката.

— Просто ела веднага, Франк! — продължава да крещи Джун. — Всичко е в кръв!

Трясвам телефона и си мятам якето.

— Нали щяхме да излизаме — вика Кейт и нещо ми прави физиономии.

— На синът ми му изтича кръвта, тъпанарка такава! — викам й и отпрашвам като си мисля, че трябваше да й вкарам един, щом е толкова нечувствителна. Може и да си го изпроси някой път. Вече ми лази по нервите. Това са жените. Да, вярно, в началото всичко е чудесно, меден месец и това, но никога не продължава дълго, помни ми думата.

Бусът е прецакан и затова тръгвам по Уок и първото копеле, на което се натъквам е Малки, който излиза от букмейкърския пункт. Веднага ти става ясно накъде се е запътил, щом излиза оттам. В шибания пъб, разбира се. Сигурация. Не бях го виждал, откакто строших бутилката в чутурата на Нори.

— Здрасти, Франко! Имаш ли време за по бира?

Трябва да бързам, но ме преследва адска жажда.

— Само набързо, Малки. Семейна криза. Едната ми пили на главата по телефона, а другата ми дудне вкъщи. В пандиза беше къде по-добре.

— На мен ли го казваш — вика Малки.

Свястно копеле е този Малки. Странно, като си помисля за Нори, се сещам как навремето строших главата на Малки, беше много отдавна и заради нещо по телевизията в квартирата на Гоугс Низбет. Какво беше… А, тенис… Не си спомням кой играеше, но беше шибания Уимбълдън. Да, строших бутилката с шери в главата му. Сега това всичко е забравено, всички бяхме поркани и такива неща се случват. Вярно, Малки си го бива. Той слага две халби светло пред нас и ми разправя за някакъв тъпак Сайбо от Локхед.

— Значи, Сайбо носел автоматичен нож в джоба си. Копелето се спречкало с тайфата на Дани Съдърланд и някой от тях се пробвал да го изшути в ташаците, но не уцелил, а го праснал по джоба с ножа. Ножката му се отворила, била с ония яките големи пружини и му се забила право в ташаците.

Опитвам се да си спомня за тогава, когато му треснах бутилката в главата, на Малки, де. Дали беше заради тениса или беше скуош? Със сигурност беше нещо с някакви шибани ракети. Аз бях за едното копеле, той за другото… ебах го, всичко ми е мъгла.

Малки ми казва, че Нели се е върнал от Манчестър и е махнал скапаните татуировки от мутрата си, там с някаква си хирургична техника. Нищо чудно. Тъпакът на нищо не приличаше — самотен остров на челото, змия на едната буза, котва на другата. Ебати малоумника. Човек се чувстваше като на лунапарк с него. Копелето винаги се е мислело за голямата работа. Много гот, че се е върнал стига да не започне да се мисли за нещо, дето не е и никога няма да бъде.

След няколко бири отивам при бившата и я намирам пред стълбите да се разправя с някаква крава, която се завърта на пети и се изпарява веднага щом ме вижда.

— Къде беше! Вече чакам такси! — вика тя.

— Бизнес — отвръщам и поглеждам Майкъл. Копелето държи някаква кърпа на брадата си, която е цялата в кръв.

Премествам поглед към Шон и правя крачка към него, а той отстъпва и се свива.

— Какви ги вършиш, тъпак такъв!

Тя се намесва:

— Можеше да му пререже врата! Да му среже сънната артерия!

— Какво, мамка му, е станало?

Очите й се цъклят, сякаш се е друсала.

— Опънал тънка жица на вратата, точно на височината на врата на Майкъл! После започнал да го вика, че дават оная реклама, дето момченцето бие дузпа за Хибс срещу Хартс, за мобилните телефони. Майкъл се втурнал като луд и късмет, че оня нехранимайко не премерил добре височината, иначе щеше да го среже право във врата. Ако я беше сложил на място, щеше да му е отрязал главата!

Мисля си, много добре, просто супер, защото според мен момчето проявява инициатива, значи. Навремето като хлапета с Джоу си ги въртяхме такива. Поне момчето показва дух, желание да върши разни неща, а не да дреме пред телевизионните игри като повечето хлапета в наше време. Поглеждам Шон.

— Видях го от Сам вкъщи 2 — вика той.

Само я фиксирам тая тъпа путка Джун с ръце на кръста.

— Значи ти си виновна — викам й, — щом ги оставяш да гледат шибаните видеокасети!

— Аз съм била виновна, значи?!

— Да ги оставяш да гледат видео, дето им пълни главите с насилие! — срязвам я тъпата пуйка, нямам намерение да споря с нея, не и на шибаната улица. Щото ако започна, накрая тя ще го отнесе и затова на първо място се разпърдя работата помежду ни, защото шибаната крава ми пили нервите докато не издържа и не й нашокам канчето. Таксито пристига и аз се качвам.

— Аз ще го закарам да го зашият, ти се разкарай — казвам й, защото не искам да ме виждат с тоя боклук, мамка му. Хората може да си помислят, че пак сме се събрали! Винаги съм казвал — не глозгаш стари огризки като можеш да си позволиш меню в Макдоналдс.

Определено изглежда като крек-курва, да, сигурно се друса и то пред шибаните дечица… но, не, тя даже не знае какво е крек, просто така си изглежда — като изцеден лимон.

Дръпвам Майкъл в таксито и отлепяме, оставяйки я да стои на улицата. Малкият още държи кърпата на брадичката си. Не е редно, не е редно Шон да му погоди чак такъв номер.

— Бие ли те много брат ти? — питам.

— Да… — отговаря Майкъл, а очите му такива влажни, като на момиче.

Трябва да му вкарам малко акъл в главата на това момченце, че иначе цял живот ще се мъчи. Повече от сигурно е. Няма тъпата му майка да се сети, я. Ще стои със скръстени ръце, докато не стане следващата издънка и ще ми рони крокодилски сълзи, куха лейка скапана.

— Само не ми се разревавай сега, Майкъл! От двамата с чичо ти Джоу, аз бях по-дребният и той ми ги въртеше още по-кофти. Трябва да се научиш да се защитаваш, значи. Хвани една бейзболна бухалка и строши главата на копелето докато спи, разбра ли? Това ще го вкара в правия път! При Джоу проработи, само дето аз го направих с тухла. Точно това трябва да направиш. Може и да е по-силен от теб, но не е по-силен от тухла по тимберицата!

Явно дребният се замисля сериозно по въпроса.

— А ти имаш мен, имаш кой да ти го каже, да те посъветва защото като бях на твоята възраст мен нямаше кой да ме научи и за всичко трябваше сам да се сещам. Старият копелдак, баща ми де, мамка му, му дремеше на оная работа!

Малкото копеленце се шугави нещо на седалката и гледа глупаво.

— Какво има? — питам.

— В училище ни учат да не псуваме. Мис Блейк ни казва, че не е хубаво.

Мис Блейк ни казва, че не е хубаво. Нищо чудно, че Шон се е опитал да го претрепе.

— Знам аз какво й трябва на твоята Мис Блейк — казвам му. — Даскалите хабер от света си нямат! Гледай мен! — соча себе си. — Ако бях слушал даскалите доникъде нямаше да стигна в живота!

Копеленцето се замисля, личи си. Голям мислител е дребния, като баща си. Влизаме в болницата и направо в спешното, идва някаква сестра и прави тъпия си оглед.

— Работата не може да мине без няколко шева!

— Вярно — викам. — Това и сам го знам. Нали ще ги направят?

— Да, седнете и ще ви извикам — разправя тя.

После чакаме до хиляда и едно, мамка му. Каква тъпащина, значи! Можеше да го зашият вместо да го зяпа тая пуйка! Търпението ми се изчерпва и тъкмо се каня да закарам малкото копеленце обратно у дома и там да се оправяме, когато ни извикват. Питат всякакви въпроси, сякаш си мислят, че аз съм го срязал, значи! За малко да ми кипне вече, но се сдържам, че дребосъкът да не натопи Шон, дори по погрешка!

Когато най-сетне свършваме прошепвам в ухото на Майкъл:

— И недей да портиш Шон в даскало, нито на Мис Блейк нито на някое друго копеле! Кажи им, че си паднал!

— Добре, тате!

— Заеби добре или не, само внимавай да не го изтропаш!

Викам му да стои мирен да ида да дръпна един фас в кенефа. Няма вече къде да изпушиш една цигара в наше време, ей!

Сума си време не мога да намеря кенефите и накрая трябва да катеря чак до горния етаж. Като стигам вече ми се и сере и така нататък, значи. Бас държа, че шибаната кока е била смесена с някакво разслабително, да еба. Няма начин, ще трябва да троша пак нечия тиква за това! Юрвам се в една кабинка, тъкмо свалям гащи и се настанявам, когато виждам, че няма кенефпапир. Очакваш някой да се грижи за чистотата в шибаните кенефи, а те са истинско гнездо на зарази, значи! Слава богу, в съседната кабинка сере някакво друго копеле.

— Ей, приятел, тук няма никакъв кенефпапир. Ще ми бутнеш ли малко отдолу?

Тишина.

— Размърдай си задника, бе!

Отдолу се показва малко хартия.

— Супер! — извиквам.

— Няма проблем — отвръща копелето, а гласът му един префърцунен. Сигурно е някой от тия докторите, дето не ебават никой и само се дуят, значи. Чувам как се трясва едната врата, после другата. Мръсното копеле даже не си изми шибаните ръце. Ебаси болницата!

Късмет вади педала му с педал, че не беше там като излязох! Хубаво си изтърквам ръцете, защото не съм като някоя от тия свини! Само ако разбера, че оня тъпак е зашил детето с мръсните си лапи…