Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Трейнспотинг (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Porno, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 17 гласа)

Информация

Корекция
maskara (2009)
Сканиране, разпознаване и начална корекция
Румен Вучков (2009)

Издание:

ИК „Кротал“, 2002

Редактор: Даниела Узунова

Коректор: Катя Попова

Художествено оформление: Студио ОКТОБЕРОН

ИК „Кротал“ благодари на Г. П. Генчев

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от kokopetrov)

31. „…да ти отрежат крак…“

Квартирата ни на Толкрос се е превърнала в малка манифактура. Джойнтът и кафетата са в постоянен оборот. Аз и Раб работим върху сценария. Даян седи близо до нас и се рови в бележките си за дипломната си работа и се кефи на кикота ни докато ние се бутаме един друг пред компютъра. Тя хвърля от време на време някой поглед в монитора и хъмка одобрително, давайки някое и друго полезно предложение. В ъгъла Лорън също работи върху някаква курсова задача и се опитва да ни засрами, че й пречим. Очевидно заинтригувана, тя въпреки това отказва да погледне сценария. Аз и Раб продължаваме да я дразним като прошепваме някоя думичка като „духане“, „анално чукане“ и се кискаме, докато Лорън почервенява и мърмори „Фелини“ или „Пауъл и Пресбъргър“. Даян накрая вдигна ръце и си събра нещата.

— Махам се, не мога да издържам — казва тя.

Лорън ни поглежда с досада.

— И на теб ли ти пречат?

— Не — казва тъжно Даян, — но всеки път когато хвърля поглед се възбуждам. Ако чуете бръмчене и въздишки от моята стая, ще бъдете сигурни какво правя.

Лорън се нацупва и дъвче долната си устна. Ако толкова я притеснявахме, защо не се премести и тя в своята стая? Когато приключваме грубия вариант от около шейсет страници и го разпечатваме, любопитството й надделява и тя се сяда да чете пред компютъра. Поглежда заглавието и после, натискайки клавиша Page Down, чете с нарастващ потрес и неприязън.

— Това е ужасно… отвратително… непристойно… и дори не е поднесено с някакъв пиниз. Няма никакви художествени качества. Пълен боклук! Не мога да повярвам, че сте могли да напишете толкова унизителна, експлоататорска гадост… — пени се тя. — И смятате да правите всичко това с хора, непознати хора, и ще им позволиш да направят всички тези неща с теб!

Ще ми се да й го зачукам и да кажа да, всичко без аналните сцени, но си послужвам надменно и язвително с цитат, който съм запаметила за подобни случаи:

— Ще съм доволен, ако знам, кое е най-лошото: да бъдеш изнасилен стотици пъти от пирати, да ти отрежат крак, да те пребият българи със сопи, да те налагат с камшик до смърт, на клада да те изгорят, да те подложат на дисекция, да гребеш окован на някоя галера, накратко казано — да преживееш всички болки и нещастия, които някой е изпитал — тук поглеждам Раб и двамата завършваме в хор, — или да стоиш и нищо да не правиш?

Лорън поклаща глава:

— Какви са тия глупости?

— Волтер, „Кандид[1]“ — срязва я Раб. — Учуден съм, че не го знаеш, Лорън — казва той на нашето момиченце, което се тресе от нерви и пали цигара. — И какво отвърнал Кандид? — Раб вдига пръст, поглежда ме и двамата се цепим в един глас — „Това е чудесен въпрос!“

Лорън продължава да се гърчи пред монитора, гледайки злобно, сякаш нарочно я дразним, макар че ние просто се кефим на сценария.

— Чудесни цветя — казва Раб, който сякаш се опитва да разведри настроението и поглежда към моите рози. — Видях още един такъв букет в кофата. — Той се усмихва предизвикателно. — Какъв е случаят?

Лорън го стрелва с поглед, но аз усещам невинността на забележката, което пък моментално ме навежда на мисълта, че е бил Сик… Саймън. Определено Раб отпада от заподозрените.

Оставаме будни, докато не отворят кафенетата, преглеждаме отново сценария и правим някои допълнения. Изморени сме и се стягаме как ще покажем сценария на другите в Лийт, но забележките на Лорън силно ни ободряват и излизаме в чудно настроение. Отскачаме до най-близкия ксерокс, правим няколко копия и ги подвързахме. Докато се настаняваме, за да закусим в едно кафене, през цялата радостна възбуда и умора, осъзнавам всъщност колко разстроена беше Лорън. Във внезапен изблик на вина питам:

— Смяташ ли, че трябва да се върнем и да проверим как е тя?

— Не, това само ще влоши нещата. Дай й малко време — преценява Раб.

Това напълно ме урежда, защото изобщо не искам да се връщам. И защото ми е голям кеф да седя тук с Раб. Наслаждавам се на силното кафе, портокаловия сок, донатите, радвам се на това, че седим тук със сценарий на масата. Филмов сценарий, който самите ние сме направили, ликувам, че сме постигнали нещо, Раб и аз, просто седнахме и го направихме. Усещах огромна близост с него и си мислех, че може би ми се иска да имаме заедно повече моменти като този. Но сега не ставаше дума само за секса, както при нарастващата ми мания по Саймън, всъщност дори беше по някакъв начин странно асексуално чувство. Не само чукане, но й моменти като този. Това ме кара да се замисля.

— Смяташ ли, че приятелката ти би одобрила, ако знаеше, че цяла нощ си прекарал с друга жена и си писал с нея порно сценарий?

Раб го приема буквално. Той се отдръпва емоционално от мен, игнорира въпроса с едно повдигане на рамене и си налива още кафе от каничката. Известно време цари тишина, после той сякаш се кани да каже нещо, но размисля, плащаме, излизаме от кафенето и се мятаме на първия автобус за Лийт.

По целия път ми е пред очите, а когато пристигаме в пъба той е вече там. Саймън Уилямсън. Другите започват да се точат. Урсула по анцуг, който би изглеждал кошмарно на всяко английско момиче, но на нея й стои някак готино. Крейг и Рони, сиамските близнаци. Лицето ми светва, когато виждам Джина за пръв път след като ми беше помогнала. Отивам до нея и слагам ръка на рамото й.

— Страшно ти благодаря, че ми помогна тогава — измърквам.

— Издрайфа ми се на блузата — казва сърдито тя и аз се връзвам, но тя явно си прави майтап и се усмихва. — Беше само едно петънце. На всички ни се е случвало.

После влиза Мелани и ме прегръща адски сърдечно, сякаш сме най-добри приятелки. Настроението ми се вдига и даваме на всеки по едно копие от сценария.

— Не забравяйте — обяснявам, — че това е най-грубия вариант. Всякакви забележки са добре дошли.

Поне заглавието ги грабва. Всички се подхилват като гледат първата страница, на която пише:

СЕДЕМ ТЕКА ЗА СЕДМИНА БРАТЯ

Аз набързо разказвам сюжета.

— Историята приблизително звучи така: седем пича, работят на Нефтена платформа. Един от тях, Джо, се хваща на бас с друг, Томи, че всеки от седмината „братя“ ще се изчука по време на отпуската им за уикенда на брега. Условието обаче е не само да се изчукат, но й всичките им сексуални предпочитания да бъдат задоволени. За съжаление, двама от тях искат да правят други неща свързани със спорт или културни занимания, а трети е безнадежден девственик. Така всички козове са в полза на Томи, но пък Джо има съюзници — Мелинда и Сузи, които движат бардак от висока класа и те заедно заговорничат да намерят подходящите жени, които веднъж за винаги да оправят пустите седмина „братя“.

Саймън кима ентусиазирано, пляскайки с ръка по бедрото си.

— Това звучи добре. Това, мамка му, наистина звучи добре.

Докато останалите четат, двамата с Раб решаваме да слезем долу за по питие в празния, затворен пъб. Приказваме си глупости за сценария и за Университета около половин час и след това се качваме горе. Когато отваряме вратата, всички мълчат като треснати от гръм. Мисля си, о, не, но после осъзнавам, че те ни гледат със страхопочитание.

Внезапно гръмкия смях на Мелани разтърсва стаята. Тя хвърля ръкописа на масата, напълно неадекватна.

— Това е толкова откачено — подхилва се тя с ръка на устата. — Направо сте върховни!

Тогава Тери се намесва, гледайки към Раб:

— Да, става, но гледай, Биръл, това не ти е някакъв колежански проект. Трябва да можеш да се хванеш за кура и да свършиш, а не да се хванеш за брадичката и да мислиш. Такъв е реалния свят, приятел.

Раб го гледа и едва се сдържа:

— Прочети шибаното нещо, Лосън! Седем пича на нефтена платформа, по дяволите, излизат в отпуска и се срещат с тия седем гаджета…

Саймън поглежда враждебно Тери, после се обръща към нас със стъклен поглед, наистина развълнуван.

— Това тук е дело на истински гении, приятели — казва той, изправя се, стисва Раб за рамото, целува ме по бузата, пресяга се през бара и налива щедро Джак Даниълс по чашите.

— Вътре има от всичко! Направо се влюбих в сцените с връзването и пляскането. Богата работа!

— Това е — ликувам, като се опитвам да запазя някакво самообладание и усещам как ме връхлетява умората, насъбрана от безсънната нощ, — британският пазар си е такъв. Физическото наказание… Типично британски фетиш? Културните корени са в общественото образование и възпитателните методи на държавата?

Раб кима ентусиазирано.

— Това също разкрива нашето софт-порно наследство и репресивната същност на цензуриращата култура — казва той и раздува още повече претенциите ни. — Направо не мога да повярвам как Лорън можа да каже, че тук няма никакво изкуство!

— Майната му на изкуството, Биръл! Най ми харесва онази част с пича, който има мания за минети — намига Тери и долната му устна поглажда горната.

Саймън кима бавно със строго задоволство и с ентусиазма на екзекутор казва:

— Сега трябва да направим кастинг.

— Аз искам да играя и седемте братя — бърза Тери. — Може да се постигне с ефекти и тук-таме редактиране. Трябват само няколко перуки, различни дрехи, очила и такива работи…

Всички избухваме в смях, но смехът ни е леко притеснен, защото знаем, че Тери е напълно сериозен. Саймън клати глава.

— Не, всички трябва да получим роли — или поне да намерим момчета, които са фотогенични.

— Няма никакъв проблем в това отношение — казва Тери, попипвайки доволно пакета си. После се обръща към Раб. — Нещо не ти се чува гласа, а Биръл? Не си ли падаш по един малък етюд, като ключовата дума тук е „малък“?

— Майната ти, Тери — казва Раб с театрална усмивка. — Достатъчно ми е голям, макар, че шибаната ти уста и половинметров не може да я затвори!

— Ще ти се, Биръл — подиграва се Тери.

— Деца, моля ви — казва с апломб Саймън. — Може да сте забравили, но сред нас има дами. И това, че правим порногра… ъ-ъ, развлекателен филм за възрастни, не означава, че трябва да бъдем простаци в личен план. Запазете мръсотиите за себе си, не им е мястото тук, край тази маса.

Ние сме замаяни от постижението си, Раб и аз. Тъкмо се приготвяме да отскочим до Университета да проверим резултатите от курсовите си работи, когато Саймън се доближава до мен и прошепва в ухото ми:

— Цял живот беше мираж, а сега си истинска.

Той е изпратил цветята!

Мятаме се на автобуса към града и Раб не спира да говори за филма и изобщо филмите, но мисълта ми е другаде. Дори не го чувам и не го виждам, единственото, за което мисля е Саймън. Цял живот беше мираж, а сега си истинска. Аз съм истинската за него.

Но животът ни не е истински. Това не е истинският живот. Това е шоу. Когато пристигаме в Университета, виждам, че Маклимънт ми е дал петдесет и пет точки. Не е кой знае какво, но минавам. Приложил е и труден за разчитане коментар.

Добър опит, опорочен от дразнещия навик да се използва американската копелдашка версия на нашия език. „Colour“ не се пише „color“. Независимо от това, в работата могат да се открият и някои добри тези. Да не се забравя, че шотландските емигранти са оказали влияние и в сферата на науката и медицината — не всичко е било само политика, философия, образование, инженерство и строителство.

Минавам. Сега вече мога да забравя за тази част от курса и тоя дърт копелдак, от когото ми се повдига.

Бележки

[1] „Кандид или оптимизмът“ — Волтер, Философски новели, 1759 г. — Б.пр.