Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Трейнспотинг (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Porno, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 17 гласа)

Информация

Корекция
maskara (2009)
Сканиране, разпознаване и начална корекция
Румен Вучков (2009)

Издание:

ИК „Кротал“, 2002

Редактор: Даниела Узунова

Коректор: Катя Попова

Художествено оформление: Студио ОКТОБЕРОН

ИК „Кротал“ благодари на Г. П. Генчев

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от kokopetrov)

4. „…бездарни чекии…“

Всеки път, когато си сменям курса, се чувствам все по-голяма неудачница. Но университетските курсове са като мъжете; дори и най-очарователните не могат да те задържат достатъчно дълго. Коледа вече мина и аз отново съм свободна жена. Все пак смяната на курсове не те кара да се чувстваш толкова лошо, колкото, когато сменяш града или университета. Плюс това се чувствам доволна от факта, че вече съм изкарала цяла година без прекъсване в Единбургския Университет. Е, почти цяла година. Лорън бе тази, която ме нави да сменя курса по литература с този по медии. Новата литература е киното, каза тя, цитирайки някакво тъпо списание. Разбира се, отвърнах, диалог не се учи вече от книгите, но не се учи и от филмите, а от видео игрите. Накъсан, стегнат диалог. Ако наистина искаме да сме стилни, радикални и ултрамодерни, трябва да се наврем в тарапаната пред игралните автомати сред анемични тийнейджъри, които са избягали от даскало. Автоматите на Джонис Амюзмънтс, Саут Сайт — там е мястото.

Трябва обаче да продължа с поне един модул по литература и избрах шотландска литература, тъй като съм англичанка и да правиш нещо точно на опаки винаги е добър аргумент.

Маклимънт изнася лекция пред шепа патриоти и кандидат-шотландци (Боже, миналата година и аз бях от тях. Научих, че една от прапрабабите ми, за която преди не бях дори и чувала, имала неблагоразумието да прекара отпуската си в Килмарнок или Дъмбъртън и за малко да се запаля по идеята да разигравам горда шотландка заради едната стипендия…). Докато Маклимънт се цепи с националистическата си пропаганда, направо имаш чувството, че някъде отзад се носи саундтрак от шотландски гайди. Защо изобщо съм тук? Отново идеята е на Лорън. Лесно се избутва, това е.

Дъвката в устата ми е придобила металически вкус и от дъвкане ми се е схванало ченето. Изплювам я и я лепвам под банката. Умирам от глад. Миналата вечер изкарах двеста лири с бездарни чекии. Изпразвах мъже под хавлиени кърпи. Тия затлъстели, червендалести лица, които те гледат с настървение, са толкова прозрачни. Веднага ти става ясно какво искат и разиграваш ту безчувствена, вулгарна кучка, ту прехласнато миловидно момиченце или каквото там се очаква. Всичко това ти е толкова далечно, толкова не те засяга, че се сещам как с брат ми дърпахме кучето ни Монти за пениса и после гледахме как се опитва да се изпразни като се търка на дивана.

Мисля си колко неестествено би било да си добра в правенето на чекии, мисля си за курове и скоро Маклимънт свършва. Лорън е изписала купчина листа за шотландската диаспора, Рос, „американския шотландец“, сигурно яко одървен в тесния си Ливайс довършва драсканиците си за английската жестокост и несправедливост през вековете. С трясък затваряме папките си почти едновременно и ставаме. На излизане Маклимънт хваща погледа ми. Мутрата му е точно като на бухал. Тъпа. Нямам представа какво е мнението на разните му там орнитолози, но истинските разбирачи от соколи, ястреби и други грабливи птици веднага ще ви кажат, че по-тъп хищник от бухала няма.

— Мис Фулър-Смит, може ли да поговорим за малко — казва тежко той.

Обръщам се към него и отмятам косата си зад едното ухо. Повечето мъже не могат да устоят на това: безусловния жест на непорочната девственост. Актът на повдигането на брачния воал, на разкриването. Маклимънт е циничен, съсухрен алкохолик и следователно идеално програмиран да се хване на тая въдица. Заставам до него малко по-близо, отколкото трябва. Винаги работи добре, когато го правиш със свити по природа мъже, които обаче имат хищнически инстинкти. И в този случай няма грешка. Проработва безотказно.

Тъмните, постоянно стреснати очи зад очилата се разпалват. Изтънелите косми на оредялата му коса се надигат с няколко милиметра като от статично електричество. Комичното му сако с подплънки се надува от превзета въздишка.

— Струва ми се, че още не съм получил есето ви за втория семестър — издекламира той с очевидна похотлива нотка.

— Още работя по него. Нямам много време, защото ми се налага да работя нощем — усмихвам се.

Маклимънт, който или е много обигран (в което, определено иска да повярвам) или просто хормоните му вече са паднали под критичното ниво, за да се разгорещи за по-дълго, кимва гробовно:

— Следващия понеделник, Мис Фулър-Смит.

— Ники, ако може — накланям усмихнато глава на една страна.

— Следващия понеделник — повтаря Маклимънт и се сгърбва да събира нещата си от катедрата. Кокалестите му, възлести ръце сковано подреждат листата и ги запращат в чантата му.

За да получиш нещо трябва постоянство. И аз не се предавам.

— Лекцията ви наистина, наистина ме увлече — грейвам аз. Той вдига глава и пуска хитра усмивка.

— Чудесно — отсича сухо той.

Тази малка победа ми вдига настроението и заедно с Лорън се отправяме към барчето.

— Тоя семинар по кино. Какъв е контингента?

Лорън помръква, явно представяйки си всички бели които предстоят, всички досадници, които ще се изтърсят от този контингент рано или късно в квартирата. Пресмята кои от тях са способни да омърлят всичко наоколо, кои ще се натискат за секс, кои ще буйстват.

— Един-двама стават. Обикновено сядам до този, Раб. Малко е по-голям, към трийсетака, но става.

— А за леглото, става ли?

— Ники, ужасна си! — клати тя глава.

— Аз съм свободна жена! — протестирам. Обръщаме кафетата набързо и тръгваме към аудиторията.

Преподавателят е някакъв спечен тип. Издълженото му тяло и закръглените рамене образуват идеалната поза, в която може да съзерцава пъпа си докато говори с мекия си, дълбок южноирландски акцент. Часът продължава с прожекцията на кратък руски филм с непроизносимо заглавие. Някаква пълна тъпотия. Точно по средата вратата се отваря и влиза някакъв пич със синьо яке, италиански лейбъл, кимва към даскала, за да се извини, усмихва се на Лорън и се тръсва на мястото до нея.

Хвърлям поглед към него и той поглежда към мен, съвсем за кратко.

След лекцията Лорън ми го представя. Раб. Той е сърдечен, без да е лигав, което доста ми допада. Среден на ръст, слаб, светло кестенява коса, кафяви очи. Отиваме в клубчето да пийнем по нещо и да поприказваме за курса. Тоя Раб не е от хората, които се набиват на очи. Странно, защото е доста хубав. Хубостта му обаче е доста стандартна, точно този тип, който една жена чука между две сериозни гаджета. След първата бира той се отправя към кенефа.

— Готин задник — отбелязвам. — Падаш ли си по него? Лорън поклаща глава и се цупи.

— Той си има постоянно гадже и чака дете.

— Не съм те питала за CV-то му — контрирам я. — Просто питах, дали го харесваш?

Лорън ме смушква доста яко с лакът и ми обяснява, че съм откачена. В много отношения тя е момиче с пуритански разбирания, закъсняла за времето си, в смисъл на старомодна. Обожавам полупрозрачната й кожа, а събраната отзад коса и очилата й са наистина секси както и прецизните деликатни движения на ръцете. Тя е стройно, грациозно сдържано момиче на деветнадесет и понякога се чудя, дали изобщо някога е имала сериозно гадже. С което, разбира се, искам да кажа, дали изобщо някога се е чукала. Твърде съм привързана към нея обаче, за да й обясня, че тия нейни феминистки бръщолевения са просто номера на една недоклатена провинциалистка.

Тя има навика да ходи с този Раб след лекции за по питие, да дърдорят за филми и да се оплакват от курса. Е, днес ще трябва да бъде menage a trois. Раб има малко онова поведение на човек врял и кипял, леко отегчен а ла и-това-съм-го правил. Струва ми се, че харесва зрелостта и интелигентността у Лорън. Чудя се дали наистина си пада по нея, защото тя определено го харесва. Личи си от километри. Ако пък толкова си пада по зрели мацки, то аз съм почти на двадесет и пет.

Раб се връща и носи три бири. Обяснява ни, че работи в бара на брат си, за да си изкарва допълнително. Казвам му, че и аз правя нещо такова — бачкам следобедите и някои вечери в една сауна. Като повечето хора и той изглежда заинтригуван. Килва глава встрани и се вторачва в мен с изучаващ поглед, който изцяло променя лицето му.

— Ти нали не… искам да кажа, знаеш…

Лорън се нацупва с погнуса.

— Да спя с клиенти ли? Не, само масажирам — обяснявам и правя отсечени движения с ръце. — Разбира се, няма начин някой да не ти предложи, но това не влиза в услугите на фирмата — лъжа и после пускам въдицата — Но веднъж… — Тук правя многозначителна пауза. И двамата са зяпнали от очакване. Чувствам се като добрата стара баба, която чете приказка за лека нощ на невръстните дечица и тъкмо е стигнала до частта, където трябва да се появи големият лош вълк.

— …направих чекия на един възрастен мъж. Постоянно се оплакваше колко му липсва покойната му жена. Не исках да вземам ония двеста лири, но той настоя. После започна да разправя колко свястно момиче съм и да се извинява, че ме е поставил в такова положение. Беше ужасно мил.

— Как си могла, Ники? — изви глас Лорън.

— Вие сте си добре, шотландците, следването ви излиза без пари. Таксите ви се плащат, какъв ви е проблемът — затапвам я. Лорън знае, че не може да рита срещу това. Грубата истината обаче е, че правя куп чекии, но това не е нещо, което човек би правил за друго, освен за пари.