Ървин Уелш
Порно (15)

15. Курвите на Амстердам т.2

Катрин ми е гадже, германка от Хановер. Срещнах я една нощ в Лукс, моя клуб, преди пет години. Не си спомням много добре подробностите. Паметта ми е прецакана, твърде много дрога. Спрях херото като се установих в Амстердам. Но дори Е-то и коката пробиват дупки в мозъка ти през всички тези години, лишават те от спомени, от минало. Напълно оправдано, дори удобно.

Бавно бях започнал да уважавам тези наркотици, като ги използвам по-пестеливо. Докато си тийнейджър, някъде до към двадесет не подбираш, просто защото нямаш никакво усещане за своята смъртност. Това, разбира се, не означава, че ще прескочиш жив този период. На трийсет нещата са съвсем различни. Внезапно осъзнаваш, че в някакъв момент и ти ще умреш, усещаш силата на спада и махмурлука с цялата им мощ, която се развива от дробта, пресушаваща духовните, мисловните и физическите ти сили, предизвикваща досада толкова често, колкото и възбуда. Проблемът става математически с много променливи. Единици консумирана дрога, възраст, телосложение и желание да се надрусаш. Някои теглиха чертата и зарязаха всичко това. Други продължиха до край, приемайки живота като един голям опит за самоубийство на изплащане. Аз реших да не променям начина си на живот, да продължа с живота по клубовете, да продължа да го правя, но при контролирани условия. След още една кофти седмица обаче, изхвърлих всичко, записах се на фитнес и започнах да тренирам карате.

Тази сутрин трябваше да се измъкна от апартамента. Атмосферата с Катрин е напрегната. Със скандалите някак се справям, но мълчанията ме ядат и острите й подмятания ми причиняват рязка болка като внезапни крошета. Така че грабнах си спортния сак и тръгнах натам, накъдето винаги тръгвам, когато се чувствам така.

Ръцете ми в тренажора са напълно изпънати пред гърдите. Поемам дълбоко въздух и избутвам лостовете встрани до неподвижен кръст. Днес съм увеличил тежестта и усещам паренето в мускулите, толкова немощни преди, а сега буци камък… червени петънца танцуват пред очите ми… и деветнайсет… кръвта нахлува и шуми в ушите ми… дробовете ми експлодират като спукване на гума в бързата лента на магистрала… и двайсет…

…и на тридесет спирам. Усещам потта, която се стича от челото, пари очите ми и прокарвам език по устните си, за да усетя солта. После повтарям изпълнението на друг уред. Изкарвам на пътечката трийсет минути, варирайки скоростта от 10 км./ч. до 14 км./ч.

В съблекалнята свалям старите сиви потник и шорти и се мушвам под душа, започвайки с гореща, после топла, студена и накрая ледена вода. Стоя неподвижно и усещам как се зареждам отвътре, после излизам и почти припадам, дъхът ми секва в някакъв спазъм, но после е велико, аз съм отново цял и топъл, релаксиран и нащрек докато се обличам.

Виждам няколко момчета, които идват тук редовно. Никога не говорим, само си кимаме, регистрирайки присъствието си с кратко одобрение. Мъже, които са твърде заети, твърде концентрирани, за да си губят времето в приказки. Мъже с мисия. Незаменими мъже. Единствени и в центъра на нещата.

Или поне така ни се иска.