Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Трейнспотинг (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Porno, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 17 гласа)

Информация

Корекция
maskara (2009)
Сканиране, разпознаване и начална корекция
Румен Вучков (2009)

Издание:

ИК „Кротал“, 2002

Редактор: Даниела Узунова

Коректор: Катя Попова

Художествено оформление: Студио ОКТОБЕРОН

ИК „Кротал“ благодари на Г. П. Генчев

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от kokopetrov)

66. Курвите на Амстердам т.9

Писна ми от измъчени приятелства. Въпреки това, ето ме отново в Амстердам, принуден отново да се напрягам, защото Сик Бой е в едно от мрачните си настроения.

Течението пронизва костите ми в студен склад в Лейлаанд, в покрайнините на града. Обложките се вкарват в кутиите, после се слагат касетите и накрая всичко се опакова в кашони. Мястото е собственост на Миз и е пълна дупка, наоколо е пълно с всякакви боклуци, подредени до тавана на палета. Сгадяващи, синьо-жълтеникави неонови лампи се отразяват в алуминиевите рафтове, захванати за ръждиво-червени рамки. Опитвам се да мисля за печалбата. 2000 х 10 лири / 2 = 10 000 лири. Работата обаче е ужасно много и Сик Бой се гърчи от мъка. Бях забравил за дарбата му да се оплаква, да се тръшка за толкова моментни неща, които човек спокойно би могъл да премълчи. Но дори това е за предпочитане пред мълчаливото му недоволство, от което въздухът лепне като катран. Очевидно смята тази работа за недостатъчно престижна, но пък забравя, че веднъж усетя ли раздразнение у него, мога да му се наслаждавам до безкрай.

— Нуждаем се от персонал, Рентън — казва той, потропвайки по празната кутия, която държи на крака си. — Къде е онази нацистка, твоето гадже? Тя май не е в час за Даян?

Мълча и продължавам да работя, спазвайки своя стар принцип, че Сик Бой и интимния ми живот трябва да бъдат държани на разстояние. Нищо, което копелето е направило през годините не ме е накарало да преосмисля тази си философия.

— Майната ти! Спри да хленчиш и опаковай! — натъртвам и снижавам поглед, за да не прочете мислите ми.

Усещам как тези негови прожектори ме пронизват.

— Внимавай с тая Даян, изобщо старо гадже не си е работа! — разсъждава той. — В Италия на това му викаме „претоплена супа“. Никога не се получава. Претоплено постно зеле, приятел! Minestra riscaldata!

Иска ми се да му вкарам един в мутрата. Вместо това се усмихвам.

После той като че се замисля за нещо и кима строго, но одобрително.

— Поне е на правилните години. Обожавам жени на тази възраст. Никога не излизай с жена, ако е около трийсетака. Те са разочаровани, отровни кучки с мисия. Всъщност, ако е възможно под двайсет и шест е най-добре. Но не и тийнейджърки — твърде незрели и скоро ти писва. Да, двайсет, до двайсет и пет е най-добрата реколта за гаджета — обяснява той и започва да се разпростира в целия си репертоар от мании. Старите евъргрийни: филми, музика, Алекс Милър, Шон Конъри и новите хитове: студено къдрене, крек-курвите, Алекс Маклийш, Франк Соузи, телевизионните водещи и филмите за дрога.

Той продължава да нарежда, но на мен не ми дреме. Никоя сила на света не може да ме накара да кажа нещо от сорта: Соларис е сто пъти по-добър от Одисея 2001, а после да слушам как се дърли и доказва обратното. Или, пък той да го каже, а аз да споря. Да се гледаме предизвикателно, независимо дали сме съгласни или не, само и само да изглеждаме пичове. Изобщо не ми пука. Не ми пука и да му кажа, че не ми пука.

Докато набутвам поредната снимка на задника на Ники в кутията, усещам как започва да ми писва. Няма съмнение, задникът е идеален, но на тристната кутия нещата изглеждат по-различно. Може би порнографските изображения не трябва да се гледат многократно, това би те направило безчувствен, би ерозирало собствената ти сексуалност. Дрънкането на Сик Бой става още по-упорито: планове, предателства, чувствителните пичове, заобиколени от наркомани, масони, деградета, боклуци, курви и гаджета, които не знаят как да се обличат. Чувам се да казвам:

— М-м-м-м… строго погледнато…

Но Сик Бой скача, разтърсва ме и крещи:

— Рентън! Имаш банани в ушите!

— Не — отвръщам объркано.

— Тогава слушай, нелюбезно копеле такова! Това се нарича разговор!

— Какво?

— Казах, че искам да пия чай във фин порцелан — цепи се той. Той вижда, че е привлякъл вниманието ми, защото гръм да ме удари, ако знам за какво говори. После се оглежда наоколо и уточнява. — Не, по скоро искам да пия чай на такова място, където има значение в какво го пиеш — Той вдига грубата чаша с герба на Аякс. Адамовата му ябълка изпъква като прасенце-сукалче в търбуха на боа. Копелето изритва една от кутиите, става и мята с пълна сила чашата в стената.

— Тъпак! — изкрещявам. — Това беше на Миз!

— Съжалявам, Марк — кротва откачалката. — Просто нерви. Коката ми идва в повече напоследък. Трябва да го карам по-леко!

Аз никога не съм си падал по коката, но много хора също не си падат и пак се тъпчат. Просто защото има. Хората консумират всякакви боклуци, само защото могат. Наивно е да се смята, че наркотиците са изключение от съвременния консуматорски капитализъм. Всъщност дрогата е най-типичният му продукт.

Отнема ни още два напрегнати, отвратителни часа да завършим славната си мисия. Ръцете ми са изтръпнали, а палеца и китката ме болят. Поглеждам купчините с касети. Да, вече разполагаме с „продукта“, както обожава да го нарича той, напълно готов за разпространение след Кан. Още не мога да повярвам, че ни уреди на Фестивала в Кан. Всъщност не точно Филмовия Фестивал — Кан а паралелния порно-фестивал по същото време. Когато направя това уточнение особено в присъствието на жена, той страшно се връзва.

— Нали е филмов фестивал? И е в Кан? Какъв е проблемът тогава?

Щастлив съм да се измъкна от склада и да се върна в града. Този път престоят ни е по-дълъг и сме се настанили в Америкън Хотел на Лейдцеплейн. Навремето съм пил по някое питие в бара на този хотел, но никога, просто никога не съм допускал, че ще отседна тук. Сядаме в бара със скандално високи цени. Но сега можем да си го позволим. Бог ми е свидетел, че можем, мамка му!