Джон Вердън
Запали реката (8)

8

Спокойствието, за съжаление, не бе естествено за детектива. По време на няколкото часа неспокоен сън вътрешната химия на мозъка му се възстанови и доведе със себе си присъщото му леко притеснение и нелеките сънища, с които бе свикнал.

По някое време през малките часове той се събуди за кратко и откри, че дъждът е спрял, пълната луна се е появила зад изтъняващите облаци и койотите са започнали да вият. Отново заспа.

Следващият хоров вой, този път по-близо до дома, го пробуди отново — от сън, в който Триш Гелтър обикаляше около бял куб в ливада с нарциси. При всяка обиколка обявяваше: „Аз съм забавната“.

Следваше я окървавен мъж.

Гърни се опита да изтрие образа от мислите си и пак да заспи, но настоятелният вой и нуждата да отиде до банята го извадиха от леглото. Взе душ, избръсна се, сложи си джинсите и стара тениска с надпис „Нюйоркско полицейско управление“ и отиде в кухнята да приготви закуска.

Слънцето вече се издигаше над увенчания с борове източен хребет, когато Гърни приключи с яйцата, препечената филийка и двете си чаши кафе. Когато отвори плъзгащите се врати, за да нахлуе утринен въздух, чу кокошките да кудкудякат сутрешно от кокошарника до ябълковото дърво. Излезе на патиото и известно време гледа щиглеците и синигерите, навестяващи хранилките, поставени от Мадлин до градинката с аспержи. Плъзна поглед по долното пасище към хамбара, езерцето и мястото на разкопките.

Когато по случайност откри заровените основи, докато разчистваше големи камъни от пътеката над езерото, и разкри достатъчно от тях, за да добие представа за древността им, му хрумна да покани доктор Уолтър Трешър да хвърли един поглед. Освен че беше окръжен съдебен лекар, Трешър се славеше като страстен историк и колекционер на колониални артефакти. Доскоро Гърни се колебаеше дали да го включи в разкопките, но сега взе решение да го направи. Прозренията му за останките от старата къща щяха да са интересни, а можеше да се окаже полезно да има пряк достъп до съдебния лекар, ако реши да приеме поканата на Клайн и да участва в разследването в Уайт Ривър.

Влезе в къщата, взе си телефона и се върна на патиото. Прехвърли списъка с номерата си, намери този на Трешър и го набра. Обаждането се прехвърли на гласова поща. Записаното съобщение беше лаконично почти колкото на Хардуик. Вместо сърдито обаче, беше любезно. Приканваше обаждащия се просто да остави име и номер, но Гърни реши да включи и подробности.

— Доктор Трешър, обажда се Дейв Гърни. Срещнахме се, когато работехте по убийството на Мелъри. Някой спомена, че сте експерт по колониална история и археология на Централен Ню Йорк. Обаждам се, тъй като намерих в имота си находка, която вероятно датира от осемнайсети век. Има разнообразни артефакти: кожарски инструменти, нож с абаносова дръжка, брънки от метална верига. Плюс възможни човешки останки — детски зъби, ако не греша. Ако желаете да научите повече, можете да ме намерите по всяко време на мобилния… — Гърни продиктува номера си и приключи обаждането.

— Разговаряш ли с някого тук навън?

Той се обърна и видя Мадлин при плъзгащата врата. Беше облечена с панталон и сако, което го подсети, че днес е един от дните на доброволните й смени в психиатричната клиника.

— Говорех по телефона.

— Мислех, че е пристигнала Джери. Днес тя ще ме вземе… — Мадлин излезе на патиото и вдигна лице към косите слънчеви лъчи. — Мразя мисълта да се затварям в кабинет в такъв ден.

— Няма нужда да се затваряш никъде. Имаме достатъчно пари да…

Тя го прекъсна:

— Не исках да прозвучи така. Просто ми се ще в дни като този да приемаме пациентите на открито. И за тях ще е по-добре. Свеж въздух. Зелена трева. Синьо небе. Добро за душата… — тя наклони глава. — Май чувам Джери да се качва по хълма.

Няколко секунди по-късно по буренясалия път през долното пасище се изкатери жълт „Фолксваген Бийтъл“ и Мадлин добави:

— Ще пуснеш кокошките навън, нали?

— Ще стигна и до това.

Мадлин пренебрегна острия тон на съпруга си, целуна го и тръгна покрай аспержите, точно когато енергичната й колежка и терапевт Джералдин Миркъл свали стъклото на колата си и извика:

— Andiamo^[1]! Лудите ни чакат! — и смигна на Гърни. — Имам предвид персонала!

Детективът проследи как колата й подскача по пътя през пасището, завива покрай хамбара и изчезва от поглед по чакълестия път.

Въздъхна. Недоволството в отговора му по повод кокошките на Мадлин беше детинска проява. Глупав стремеж да запазиш контрол, когато няма причина да отлагаш. Първата му съпруга се беше оплаквала, че е маниак на тема контрол. Като двайсетгодишен не го забелязваше. Но сега беше очевидно. Мадлин като цяло не реагираше с друго, освен с веселие, от което детективът се чувстваше още по-глупаво.

Отиде до кокошарника и отвори вратичката към ограденото дворче. Разхвърля на земята малко готови смески, царевични зърна и слънчоглед и четирите кокошки изтърчаха навън и започнаха да кълват. Гърни поседя и ги погледа известно време. Съмняваше се, че някога ще се почувства така увлечен по тях като Мадлин.

Няколко минути преди девет се настани на кухненската маса, отвори лаптопа и отиде на раздела „Гледай на живо“ в уебсайта на РАМ. Докато чакаше обещаната пресконференция да започне, телефонът му звънна. Номерът на екрана му се стори смътно познат.

— Гърни на телефона.

— Обажда се Уолтър Трешър. Открил си нещо исторически ценно?

— Твоята оценка би била по-смислена от моята. Ще ти бъде ли интересно да погледнеш находката?

— Спомена нещо за зъби, нали? И нож с абаносова дръжка?

— Освен всичко друго. Парчета вериги, панти, стъклен буркан…

— Отпреди Революцията?

— Така мисля. Основите са от дялан камък в датски стил.

— Само по себе си не е определящо. Ще го погледна. Утре. Рано сутринта. Устройва ли те?

— Ще се погрижа да ме устройва.

— Ще се видим тогава, ако приемем, че междувременно не гръмнат някого на моя територия.

Трешър затвори пръв, без довиждане.

Докато новинарският блок на РАМ обявяваше, че пресконференцията ще започне всеки момент, в основата на екрана запълзя ред с удебелени букви:

ВЛАСТИТЕ РАЗКРИВАТ ШОКИРАЩИ НОВИ ФАКТИ

Вместо водещата с нейното изражение хибрид между решителност и загриженост на екрана се появиха трима господа в строги костюми, седнали на маса с лице към камерата. Пред всеки имаше табелка с името и длъжността му. Кметът Шакър, комисар Бекерт, окръжният прокурор Клайн.

Гърни насочи вниманието си към Бекерт, хубавец с вид на филмов актьор в роля на бързо издигнал се генерал от морската пехота. В средата на четиридесетте, със стегната фигура и квадратна челюст, нетрепващ поглед, посребрена коса и къса военна подстрижка, той беше очевидният център на гравитация в групата.

Кметът Шакър беше пълен, с подпухнали устни, подозрителни очета и дълъг бретон с цвета на ръжда, заресан назад, за да прикрие плешивината му.

Клайн, който седеше от другата страна на Бекерт, изглеждаше по-объркан от всякога. На всеки няколко секунди съсредоточено стиснатите му устни се присвиваха в миниатюрни тръпки, които по някаква странна причина напомниха на Гърни за миниатюрните вибрации по протежение на пролома Сан Андреас, които набраздяват с напрежение повърхността на иначе спокойната вода.

На екрана започна да примигва надписът КРИЗИСНИ НОВИНИ и камерата се фокусира върху Бекерт. Когато мигащата фраза изчезна, той заговори. Гласът му беше ясен, сух и без акцент. В него се долавяше позната нотка, но Гърни не успя да определи на какво му напомня.

— Преди час отряд от Специалните тактически сили на полицейското отделение в Уайт Ривър проведе успешна акция в щаба на Алианса за расова справедливост. В съответствие със съдебните заповеди, помещенията бяха опразнени и в момента се извършва обиск. Криминолозите събират за проучване всички документи, компютри, телефони и други потенциални уличаващи материали. Четиринайсет души бяха арестувани по обвинения, включващи телесна повреда, тормоз, противопоставяне на полицията, притежание на наркотици и носене на незаконно оръжие. Тази процедура се провежда вследствие на получената от нас достоверна информация, свързана със смъртта на разстреляния патрулен полицай Джон Стийл. Бъдете сигурни, че всички наши сили са съсредоточени в залавянето на отговорните за отвратителното убийство на един от най-добрите полицаи в Уайт Ривър — човек, заслужил дълбокото ми уважение и възхита… — комисарят сведе глава за миг мълчание, преди да продължи. — Имам важна молба. Двама високопоставени членове на организацията на АРС — Марсел Джордан и Върджил Тукър — са били забелязани да напускат демонстрацията в Уилард Парк половин час преди стрелбата по полицай Стийл. Искаме да узнаем къде са се намирали по време на произвеждане на изстрела. Имаме причини да смятаме, че същите тези лица са се измъкнали от щаба на АРС преди тазсутрешната акция. Жизненоважно е да намерим и двамата. Ако знаете къде са или имате информация, която да ни отведе до тях, моля, обаждайте се по всяко време, денем или нощем.

На екрана до надписа гореща полицейска линия започна да мига национален безплатен номер.

Бекерт продължи:

— Това дивашко нападение върху цивилизованото общество ще бъде посрещнато с цялата необходима сила. Няма да позволим законът на джунглата да триумфира. Ще сторим всичко необходимо, за да сложим край на прииждащата анархия. Обещавам ви — редът ще победи! — С изражение на свирепа решителност Бекерт се обърна към Шакър: — Кмете, ще кажете ли и вие няколко думи?

Шакър примигна, погледна към листа хартия в ръката си и после пак към камерата.

— Първо, госпожо Стийл, моите съболезнования за тази трагедия… — пак сведе очи към листа: — Тези, които ужасяват обществото ни със злодейства, насилие и нападения над героите, които ни защитават, са най-лошият вид престъпници. Противозаконните им действия трябва да бъдат спрени, за да се възстанови мирът в прекрасния ни град. Молитвите ни са за семейство Стийл и храбрите защитници на Уайт Ривър… — Той сгъна листчето си и вдигна поглед. — Бог да благослови Америка!

Бекерт се обърна към Клайн.

— Шеридън?

Окръжният прокурор заговори твърдо:

— Нищо не предизвиква закона така, както нападението над мъжете и жените, заклели се да го бранят. Службата е включила ресурсите си в пълен обем в щателно разследване за разкриване на истината и постигане на справедливост за семейство Стийл и за цялото ни общество!

Образът се прехвърли върху журналистката в студиото.

— Благодаря ви, господа. А сега се връщаме към допълнителните въпроси с екипа за тематичен анализ на РАМ… — картината се върна към тримата мъже на масата, докато гласове зад кадър им задаваха въпроси.

Първи мъжки глас:

— Комисар Бекер, нима намеквате, че Джордан и Тукър са главните заподозрени за снайперския изстрел?

Бекерт отвърна безизразно:

— Те определено са от интерес за нашето разследване.

Втори мъжки глас:

— Обявени ли са за издирване?

Бекерт, със същия равен глас:

— Откриването им е въпрос от първостепенно значение, те не са се свързали с нас и местонахождението им в момента е неизвестно.

Първи женски глас:

— Имате ли доказателства за участието им в стрелбата?

Бекерт:

— Логиката подсказва подобно заключение.

Първи мъжки глас:

— Какъв е планът за намеса в текущия хаос? В „Гринтън“ продължават да избухват пожари.

Бекерт:

— Планът ни е да отговорим с цялата сила на закона. Няма да толерираме безредици и хора, които заплашват реда. Всеки, изкушен да използва политическите протести като прикритие за грабежи и палежи, най-добре да чуе следното: Наредил съм на полицаите, ако се налага, да използват смъртоносна сила, за да защитят живота на гражданите, които спазват закона.

Друг мъжки глас попита комисар Бекерт дали специалният му отряд се е сблъскал с въоръжена съпротива от страна на членовете на АРС. Той отвърна, че операцията е включвала оръжия и след като се повдигне официално обвинение, ще бъдат разкрити и допълнителни факти.

Същият глас попита дали е имало пострадали от двете страни на сблъсъка. Докато, за да избегне отговора, Бекерт повтаряше твърдението си за допълнителна информация по-късно, Гърни обърна внимание колко показва часовникът на компютърния екран. Беше девет и петнайсет, което идваше да рече, че трябва да тръгва за срещата с Хардуик в девет и трийсет. Макар да му бе интересно какво ще се разкрие по време на останалата част от пресконференцията, знаеше, че предаванията на РАМ може да се гледат и на запис. Затвори лаптопа, взе телефона и тръгна към колата си.