Джон Вердън
Запали реката (52)

52

Напрегнатото мълчание, последвало заключителната реплика на Мадлин, продължи много след като Трешър си тръгна. Напомни на Гърни за мълчанието в колата им по пътя към дома след часа при лекаря преди години, когато му съобщиха, че резултатите от ежегодния преглед биха могли да намекват за възможен рак и трябва да премине допълнителни тестове.

Толкова разтърсваща тема. Толкова неизвестни. И толкова малко за казване…

По време на кратката вечеря почти не разговаряха. Едва когато Гърни започна да разчиства масата, Мадлин се обади:

— Надявам се, че това, което му казах, и начина, по който го казах, няма да създаде проблем в професионалните ви взаимоотношения.

Гърни сви рамене:

— Няма особено значение какви са отношенията помежду ни.

Жена му го погледна със съмнение. Детективът отнесе чиниите до мивката, след това се върна и седна до нея.

— Двайсет и пет процента е много — отбеляза тя.

— Да.

— Значи има голяма вероятност да греши.

— Да.

Мадлин кимна, сякаш утешена от съгласието му, въпреки че той го даде без особена увереност. Стана от масата.

— Трябва да полея градината, докато е още светло. Новите делфиниуми от Снук изглеждат увехнали днес… — тя нахлузи гумените галоши, оставени до плъзгащата се врата, и тръгна към цветната леха, като подвикна през рамо: — Остави чиниите в мивката. Ще се погрижа за тях после.

Гърни остана на място, потопен в ужасяващите образи, породени от коментарите на Трешър по повод „зловещата синергия“ между психопатичните обсесии и възможността за закупуване на жертви за задоволяването им. Имаше нещо особено ужасно в баналната практичност на възможността да си купиш човешки същества за измъчване или убиване. Опита се да си представи невероятния ужас, изпитван от хората в подобно безпомощно състояние. Ужасът да си в пълната власт на някой друг.

Телефонът му звънна тъкмо навреме да го разсее.

Обаждаше се Хардуик.

— Мамка му, Гърни, впечатлен съм, че ми вдигна!

Гърни въздъхна.

— Какво има, Джак?

— Според РАМ ТВ, ти си човек, предопределен за велики дела!

— За какво говориш?

— „Важните новини“ току-що пуснаха интервю с Кори Пейн. Той съобщи на всички, че си спасил живота му. Но това е нищо в сравнение с казаното от Стейси Килбрик за теб.

— Какво е казала?

— Не бих си и помислил да ти развалям изненадата. Само ще кажа, че за мен е чест да говоря с човек от твоя калибър!

Обичайното притеснение на Гърни при публичното споменаване на името му се усили от факта, че това е станало по РАМ. Определено не биваше да го пренебрегва, особено след коментара на Марв Гелтър на обяд. Влезе в кабинета, отвори сайта на лаптопа си и щракна на актуалното предаване на „Важните новини“. Използва плъзгача на таймера във видеопрозорчето, за да пропусне рекламните съобщения и стигна до момента, в който Стейси Килбрик и Рори Кронк със загрижени изражения предаваха важна новина от бюрото в новинарското студио. Аудиото се включи насред репликата на Килбрик:

— … научих днес, че в Уайт Ривър е имало още две подозрителни убийства. Труповете на Блейз Лавли Джаксън, лидер на Алианса за расова справедливост, и на сестра й Чалис Джаксън Крийл са били намерени в апартамента им от детективите Марк Торес и Дейвид Гърни — човек, за когото ще говорим и по-късно в предаването. От окръжната прокуратура, която води разследването, смятат смъртта на жените за възможно убийство… — Тя се обърна към Кронк: — Ужасното клане в Уайт Ривър продължава. Какви са според теб шансовете тези „възможни“ убийства да се окажат наистина такива?

— Бих казал деветдесет и девет процента. Но засега прокуратурата не е изнесла почти никаква конкретна информация. Подозирам, че прокурорът иска пълна сигурност, преди да признае за още две убийства под носа му — две нови убийства в случай, който и бездруго е странен.

Килбрик кимна мрачно:

— От друга страна, Кори Пейн, синът на загадъчно изчезналия полицейски комисар, беше много откровен за своята гледна точка към създалата се ситуация.

— И още как, Стейси! Чух интервюто ти с него и този младеж определено не си поплюва. Нека покажем на зрителите за какво говорим!

Кадърът се смени със семплата обстановка, в която Гърни бе видял Кронк да интервюира Клайн. Най-очебийната разлика в случая беше ъгълът на камерата, нагласен така, че да показва и късата червена пола на журналистката и дългите й елегантни крака.

Пейн приличаше на студент в кафяво спортно сако, светлосиня риза с разкопчано най-горно копче и кафяв панталон. Косата му отново беше прибрана на конска опашка, но изглеждаше по-щателно сресана, отколкото Гърни си спомняше. Беше и прясно избръснат.

— Какво гледаш?

Гласът на Мадлин на вратата зад него го изненада. Не я бе чул да влиза.

— Кори Пейн. Интервюират го. В онова предаване — „Важните новини“.

Тя си придърпа втори стол до бюрото и съсредоточено загледа екрана.

Килбрик беше отпуснала на скръстените си крака клипборд и химикалка. Наведе се напред с изражение на приветливо дружелюбие:

— Добре дошъл във „Важните новини“, Кори! Оценявам идването ти тук. Ти си в центъра на най-обезпокоителния криминален случай, който някога съм срещала като журналист. Наред с останалите ужасни събития собственият ти баща те обвини в убийство, и то в национален ефир. Не мога да си представя как си се почувствал. Понякога използваме с лека ръка израза „най-лошия момент в живота ми“. Но в този случай би ли казал, че е верен?

— Не.

— Не? — Килбрик примигна, очевидно объркана.

— Беше най-вбесяващият — обясни Пейн, — но далеч не най-лошият.

— Е… това поражда очевиден въпрос.

Той я изчака да го зададе.

— Кажи ни, Кори, кой е най-лошият момент в живота ти?

— Онзи в училищния интернат, когато ми съобщиха, че майка ми е починала. Това беше най-лошото. Нищо друго дори не се доближава до него.

Килбрик се консултира с клипборда си.

— Това се е случило, когато си бил на четиринайсет?

— Да.

— По това време баща ти вече е бил важна фигура в силите за опазване на реда. Така ли е?

— Да.

— И неведнъж официално е обвинявал за смъртта на майка ти незаконните наркотици, по-конкретно хероина. — Репортерката вдигна поглед от клипборда: — Така ли беше?

Пейн я премери с леден поглед:

— Все едно да обвиняваш въжето за смъртта на обесения.

Килбрик видимо се оживи:

— Интересен отговор. Би ли го обяснил?

— Хероинът е просто средство. Като въжето. Или куршума.

— Тоест, казваш, че за смъртта на майка ти са виновни и други фактори, освен свръхдозата.

Пейн тихо отвърна:

— Казвам, че той я е убил.

— Баща ти е убил майка ти?

— Да.

— С наркотици?

— Да.

Килбрик се изненада:

— Защо?

— По същата причина, поради която е убил Джон Стийл, Рик Лумис, Марсел Джордан, Върджил Тукър, Блейз Джаксън, Чалис Крийл и Джуд Търлок.

Репортерката гледаше недоумяващо събеседника си.

— Според него те заплашваха бъдещето му — обясни Кори.

— Заплашвали са го… как по-точно?

— Знаеха разни неща за него.

— Какво например?

— Че не е такъв, за какъвто се представя. Че е нечестен, жесток, манипулативен. Че е изтръгвал насила признания, подправял е улики и е съсипал живота на хората, за да изгради репутацията си. Да затвърди позицията си. Да си докаже колко е могъщ. Той беше наистина зъл човек. Убиец. Чудовище!

Килбрик се взираше изумено в младежа. Погледна към клипборда си, после пак се обърна към Кори.

— Спомена… струва ми се… че е убил Джуд Търлок?

— Да.

— Според информацията, с която разполагаме от прокуратурата, във връзка с убийството на Търлок се търсят братята Горт.

— Баща ми винаги е използвал други да му вършат мръсната работа. Братята Горт са били удобен инструмент да се разправи със заместника си.

— Твърди се, че Джуд Търлок е бил дългогодишен приятел на баща ти. Защо би…

Пейн я прекъсна:

— Послушен негов инструмент и бияч. Не „приятел“. Татко нямаше приятели. Приятелството изисква да те е грижа за друго човешко същество. Баща ми никога не се е интересувал от друг, освен от себе си. Ако искате да знаете защо би уредил да убият Търлок, отговорът е прост. Надживял е ползата си.

Килбрик кимна и погледна извън кадър да провери как са с времето.

— Това беше… забележително. Нямам повече въпроси. Има ли нещо, което би искал да добавиш, преди да приключим?

— Да — Кори се обърна право към камерата. — Искам да благодаря на детектив Дейвид Гърни с цялото си сърце и душа. Той беше човекът, прозрял през мрежата фалшиви улики, които представяха ситуацията така, все едно аз съм убил онези двама полицаи. Без неговите прозрения и настоятелност светът вероятно никога нямаше да научи истината за Дел Бекерт — истината какъв е и какъв е бил винаги. Човек, който съсипва живота на другите. Алчно за власт чудовище, корумпиран убиец. Искам да благодаря на Дейв Гърни за истината и искам всички да знаят, че му дължа живота си!

Гърни направи гримаса.

Картината се смени с новинарското студио.

Кронк се обърна към Килбрик:

— Еха, Стейси, поразително интервю!

— Пейн несъмнено има много за казване и не се колебаеше да го сподели.

— Забелязах, че пак се появи името на Дейв Гърни, при това в много благосклонна светлина — точно както и при интервюто ми с Шеридън Клайн.

Килбрик кимна.

— И аз го забелязах. И знаеш ли какво си мисля? Малко далечен изстрел е, но… мисля, че Дейв Гърни би бил чудесен за поста главен прокурор. Ти как смяташ?

— Великолепна идея!

— Чудесно — Килбрик се обърна с усмивка към камерата: — Не сменяйте канала. Следващият ни гост…

Гърни затвори прозореца с видеото и се обърна към Мадлин.

— Имам зловещото чувство, че Гелтър използва Килбрик и Кронк, за да пробута идеята си за поста на главен прокурор.

— Смяташ, че има подобно влияние в РАМ ТВ?

— Подозирам, че е напълно възможно да е собственик на канала.