Джон Вердън
Запали реката (21)

21

Гърни спря субаруто пред същата барикада от жълти прегради, където беше паркирал и предишния път. Отново пренебрегна предупредителните надписи „Не преминавай“ и стъпи на тротоара, който минаваше по края на ливадата.

Тръгна полека напред, като се стараеше да преповтори движенията на Стийл, както ги помнеше от видеоклипа на РАМ.

Вървеше, загледан наляво — към равната, спретнато окосена морава, където се бяха събрали демонстрантите, обърнали гръб на тротоара. В противоположния край на откритото пространство имаше висока платформа, без съмнение същата, която използваха говорителите на АРС. На края на ливадата стърчеше спорната статуя на полковник Уилард.

Гърни продължи, като спираше от време на време — също като Стийл — сякаш да обърне повече внимание на някаква част от тълпата. Първите четири дървета, които подмина по пътя покрай края на ливадата, бяха високи, но с относително тънки стволове. Петото се оказа масивният бор, в който се беше забил куршумът след преминаването през долната част на черепа на Стийл, мозъка и лицевите кости.

Гърни извървя общо три пъти маршрута напред-назад, като повтаряше пътя на Стийл към смъртта и си представяше червената точка от лазерния прицел на снайпериста, следвала жертвата на всяка крачка. Преиграването наум му се отрази толкова силно, че за момент изпита притеснителната илюзия, че усеща същата точка и на своя тил. В края на третото преминаване спря пред големия бор и се изравни с позицията на Стийл в мига на изстрела. С периферното си зрение забелязваше кървавото петно на мястото, където бе паднал поразеният полицай с внезапно секнал живот. Джон Стийл. Съпруг на Ким Стийл. Нечий син. Нечий приятел. Нечий партньор.

Превърнат за една ужасна секунда в спомен в умовете на едни, в болка в сърцата на други и в кафяво петно на асфалтирания тротоар.

Внезапен и силен пристъп на скръб завладя Гърни и го хвана неподготвен. Гърдите и гърлото му се свиха. Очите му се изпълниха със сълзи.

Не осъзна приближаването на полицая зад гърба си, докато не чу познатия неприятен глас.

— Добре, приятелю, получи съвсем ясно предупреждение тази сутрин за преминаването на…

Ченгето спря насред изречението, когато Гърни се обърна и се изправи лице в лице с него.

В продължение на няколко секунди и двамата не продумаха.

Детективът бръсна набързо очите си с опакото на дланта.

— Бекерт знае, че съм тук.

Ченгето примигна и го зяпна — очевидно започна да осъзнава, че ситуацията е по-различна от предполагаемата.

— Дали… ъъъ… познавахте полицай Стийл?

— Да — отвърна Гърни. Не смяташе, че този отговор е напълно неверен.

* * *

Когато детективът се върна в заседателната зала в управлението, Торес и Клайн вече бяха заели места и ровеха в телефоните си. Столът на шерифа беше празен. Кметът обаче се беше настанил на обичайното място в края на масата и бе зает с довършването на парче ябълков пай в стиропорена кутийка. Ръждивочервеникавият му загладен назад перчем бе леко разрошен.

Гърни седна до Клайн.

— Да не сме загубили шерифа?

— В затвора е. Очевидно един от задържаните от АРС иска да размени информация за нашия тъй наречен трети участник срещу няколко глътки свобода. Гудсън обича да се занимава лично с такива разговори… — По тона на Клайн беше очевидно, че това е апетит, който не споделя.

Гърни се обърна към кмета.

— Чух, че сте задържан за обяд в „Ротари клуб“.

Шакър преглътна, избърса трохите от ъгълчетата на устата си с палец и показалец.

— По-доброто име щеше да е обяд за клубни подлизурковци… — тонът му подсказа, че смята коментара за хитроумен и очаква молба да обясни.

Гърни не му достави това удоволствие.

— Звучи като неприятно задължение — отбеляза Клайн.

Вратата се отвори и влезе Бекерт. Седна, отвори лаптопа си и провери колко е часът.

— Един и петдесет — обяви. — Време е да продължим. Към момента Джуд и екипът му продължават претърсването в имота на Горт. Вече са открили компютърни доказателства, които ги свързват с Рицарите на изгряващото слънце, както и физически такива, които вероятно водят директно към Джордан и Тукър.

Клайн се надигна заинтригуван:

— Какви физически доказателства?

— И до това ще стигнем. Искам първо да видите малко снимки. Ще ви дадат представа за това с какви луди си имаме работа… — Комисарят чукна един клавиш на лаптопа и на монитора се появи първата снимка.

На нея се виждаше черен път, обграден от избуяла зеленина, който водеше към порта във високата телена мрежа. Към мрежата имаше прикрепени две табелки. На тази отляво на вратата имаше два реда печатни букви, но бяха твърде далеч от фотоапарата и надписът не се четеше. Отдясно, освен трите реда текст, имаше прикрепено нещо, което приличаше на истински човешки череп.

Следващата снимка на Бекерт показваше лявата табела отблизо.

ЧОВЕШКИТЕ ЗАКОНИ СА САТАНИНСКИ ИНСТРУМЕНТИ

ЧОВЕШКИТЕ ПРАВИТЕЛСТВА СА ЗМИЙСКИ ГНЕЗДА

На следващата снимка се виждаше табелата вдясно. Сега вече Гърни забеляза, че черепът е прикрепен към нея с къса стрела, чиято дръжка и пера стърчаха от лявата очна орбита. Беше арбалетна стрела, по-мощна и смъртоносна от обикновените. Отпечатаният отдолу текст не беше по-гостоприемен.

ЦЪРКОВЕН ИМОТ

ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО!

НАРУШИТЕЛИ, СЧИТАЙТЕ СЕ ЗА ПРЕДУПРЕДЕНИ!

Шакър гледаше разсеяно към екрана, притиснал опакото на пластмасовата си виличка в ъглите на кутийката с пая, за да обере последните няколко парченца.

— Един поглед към този череп стига, за да ви накара да се питате чий е. И как се е озовал там, насред нищото. Нали разбирате какво имам предвид?

Никой не отговори.

Бекерт изчака да минат няколко секунди, преди да продължи със следващата снимка.

— Това е снимка на снимка, която Джуд е намерил в компютърния принтер в хижата на Горт.

Шакър примигна объркан:

— Я пак повтори?

Комисарят повтори изказването си толкова бавно, че друг сигурно би го сметнал за обидно, но кметът само кимна.

— Снимка на снимка. Схванах.

Това, което се появи на екрана, беше кадър на извънредно странна троица в стая с дървени стени и каменна камина. Двама от присъстващите бяха жилести брадати мъже в камуфлажни ловни дрехи. Единият изглеждаше много по-висок от другия — Гърни заключи, че трябва да е великан, а другият — джудже, за да се появи такава разлика. Между тях стоеше голяма черна мечка, макар че „стоеше“ не беше най-точната дума, тъй като тялото на животното бе задържано в изправено положение посредством въже. В единия му край бе направена примка, която минаваше около дебелия врат на мечката, другият беше вързан за ниска таванска греда. На стената над камината имаше окачени няколко арбалета, снабдени с ловни мерници. В назъбена арка над тях висяха няколко дузини ловни стрели с широки глави.

— Братята Горт с най-новия им ловен трофей — обясни Бекерт.

— Братя ли? — попита Гърни. — Не каза ли, че са близнаци?

— Точно така. Езекия е близо два и десет висок, а Езекил^[1] — под метър и петдесет. Като изключим ръста, са като две капки вода. Еднакви физиономии, еднакви гласове, еднаква лудост.

— Няма пролетен сезон за лов на мечки, нали? — попита Клайн.

— Със сигурност няма.

— Значи си правят точно както им се прииска — ловуват, когато им се ще, независимо дали е в разрешения сезон.

— Сигурен съм, че предпочитат да го правят извън сезона. Още един начин да кажеш на закона да гори в ада.

— Ловят риба с динамит — заяви Шакър, като притисна малката си бяла виличка в друг ъгъл на кутията с пая.

Гърни го зяпна.

— Динамит?

— Когато каменоломната „Хендсъм Брадърс“ затвори след голямата експлозия, щатските одитори откриха, че някой се е измъкнал с цял контейнер пръчки динамит. По онова време близнаците работеха там. Според жителите в района всяка есен откъм езерото Клап Холоу се чува силен тътен и след това братята Горт прекарват цяла седмица в солене на риба за зимата. Разбира се, там горе в планините истината трудно се отделя от приказките…

— Вече сме в състояние да кажем със сигурност, че братята са откраднали динамит — намеси се Бекерт, — макар че не е факт, който ще обявим публично. Не и този път.

Клайн изглеждаше притеснен.

— Динамитът е в тях? Къде е?

— Предполагаме, че го носят със себе си. Изглежда са били предупредени преди акцията на Джуд и са си прибрали ценните вещи.

— Откъде знаеш?

— Знам, че е имало някои неща и сега ги няма. Ето снимка, която Джуд направи преди час.

Нова снимка замени тази на братята Горт с мечката. Беше направена в същата стая, но без братята и без мечката, липсваха и арбалетите над камината и широкоглавите стрели на стената.

— Виждам липсите — съгласи се Клайн, — но как можем да сме сигурни, че тези предмети не са прибрани някъде другаде още отдавна? Така де, няма доказателство, че предишната снимка на Горт с мечката е направена скоро. Не е ли възможно преустройството на стаята да датира отпреди седмици и дори месеци?

— Имаме доказателства, които свидетелстват, че снимката е съвсем скорошна — Бекерт прещрака много бързо през няколко снимки и спря на една с оградена площ, долепена до голяма барака. Посочи я: — Това е кучкарникът. Виждате ли какво е разпръснато по земята? Това е останало от мечешкото месо. Очевидно Горт са хвърлили трупа в кучкарника и кучетата им са го накъсали на парчета. Джуд откри прясна меча кожа в бараката за препариране в съседство с хижата. Така че явно съдим вярно за времето на изчезването на мечката, на арбалетите и на кучетата на Горт. Знае се, че притежават дузина питбули, които сега липсват. Но по състоянието на мечото месо в кучкарника, което едва е започнало да се разлага, можем да съдим, че кучетата са били там до някое време вчера.

Клайн изглеждаше притеснен:

— А динамитът?

— Вероятно братята Горт са притежавали над сто пръчки. Джуд намери празен сандък от експлозиви до полупразен кашон с конопени чували. Предполага, че братята са прехвърлили динамита в чували, за да е по-лесен за пренасяне.

Сега беше ред на Шакър да се разтревожи:

— Искаш да кажеш, че двамата най-луди откачалници в Уайт Ривър са минали в нелегалност с дузина бойни кучета, достатъчно стрели да изтребят цяло село и динамит колкото да взривят голям град? Как така не си се паникьосал?

— Предпочитам да се съсредоточа върху напредъка, който сме постигнали, и върху високата вероятност за успешен изход.

— Преди това спомена физически доказателства, които свързват Горт с Джордан и Тукър — обади се Клайн. — Можеш ли да ни кажеш какви са?

— Потенциалната тежка улика е намотка въже, която намерихме в една от бараките им.

— Впечатлението на Джуд е, че е същото като въжето, използвано на площадката. Ще се сдобием и с микроскопско потвърждение. Ако намерим съвпадение в среза, това ще подпечата присъдата.

— Спомена също компютърни доказателства, които ги свързват с РИС?

— Да. На флашка, залепена за дъното на чекмедже в бюрото. На нея има текст и графични елементи, използвани за създаването на сайта на РИС. Което ще рече, че или двамата братя са направили собственоръчно сайта, или са осигурили съдържанието за онзи, който го е направил.

Изражението на Клайн се проясни.

— Значи наистина сме напреднали!

— Така е.

— Тази флашка… — подпита Гърни озадачен, — как е било проучено съдържанието й?

— На място, на лаптопа на Джуд. Минути след като е била открита.

— И не е била защитена с парола?

— Очевидно не.

— И никой от отделните файлове също не е бил защитен с парола?

— Очевидно не.

— А намерили ли са компютъра, на който са оригиналните файлове, на флашката вероятно е резервното им копие?

— Намерили са принтер, скенер, модем и рутер, но не и самия компютър.

— Интересно — промърмори детективът, без да се обръща конкретно към някого. — Братята са взели кучетата, арбалетите, стрелите, експлозивите и компютъра и кой знае още какво. Но са оставили незащитена флашка и въже, което може да ги обвини в двойно убийство.

Бекерт заговори значително по-хладно:

— Можем да гадаем за причините за тези техни пропуски после. Но точно сега имаме по-важен приоритет. Трябва да обобщим напредъка си в подходящо изявление. Има определени аспекти за изтъкване и за избягване. Не забравяйте, че сме насред медийно минно поле. Забравим ли, ще бъде фатално!

Фатално за кого или за какво, почуди се Гърни. Дали ставаше дума за политическото бъдеще на Бекерт? Или бе въвлечено и още нещо?

Комисарят продължи:

— По отношение на нашето разследване…

Прекъсна го почукване на вратата.

Торес стана и отвори.

Оказа се шерифът.

— Надявам се, че завръщането ми не прекъсва някой гениален криминален анализ!

— Влизай, Гудсън! — посрещна го Бекерт. — Тъкмо сумираме няколко ключови точки.

— Сумирането е най-хубавата част… — шерифът се насочи към стола си в края на масата.

Комисарят поде оттам, където беше прекъснал:

— По отношение на разследването за изстрела по Стийл и последващите убийства в Уилард Парк, има три точки, към които трябва да се придържат всички изказвания, направени извън тази зала. Номер едно, постигаме бърз напредък и на двата фронта. Арести и в двата случая се очакват в рамките на четиридесет и осем часа. Номер две, сдобили сме се с необорими доказателства, които ще доведат до обвинения и ефективни присъди. Номер три, обръщаме на двата случая еднакво внимание и им отделяме еднакви ресурси… — Той огледа присъстващите, след това рязко смени темата. — Гудсън, как мина разговорът ти с информатора в затвора? Нещо полезно?

— Интересно със сигурност. Дали е полезно, сам си решавай.

— Искал е да размени информация за услуга, нали?

— Разбира се. Но се оказа тя, а не той. И каза, че Блейз Лавли Джаксън, един от тримата лидери на АРС, се е скарала с другите двама водачи на Алианса — Джордан и Тукър.

— Колко сериозно?

— Очевидно много. Блейз не се справяла добре в отборните спортове. Не я бивало да дели властта. Както го каза моето момиче, тя е свирепа кучка с акъл на убиец и много си пада по бръснача като начин да слага край на споровете. Предположи, че може да има някаква връзка между природата й на убиец и съдбата на другите водачи на АРС.

— Вече сме деветдесет и девет процента сигурни, че Горт са виновни за убийствата. Трудно ми е да повярвам, че чернокожа жена би могла да е забъркана в онова, което видяхме на площадката.

Клуц облиза устни:

— Такова беше и моето чувство. Но малката ми птичка заяви с голяма увереност, че Блейз Лавли Джаксън била способна на всичко. На абсолютно всичко.

Бекерт не продума. Собствените му мисли май поглъщаха цялото му внимание в момента.