Джон Вердън
Запали реката (26)

26

Гърни нямаше търпение да излезе от сградата, която му се струваше все по-потискаща. Пристъпи на паркинга. Небето все още бе покрито с облаци. Киселият димен привкус във въздуха се усещаше по-ясно от всякога, но все пак според детектива беше за предпочитане пред атмосферата в заседателната зала. Не можеше да определи основната причина за неудобството си — неприятните хора, унилото флуоресцентно осветление в залата, сюрреалистичната гледка през прозореца или натрапващото се чувство, че официалният подход към плетеницата от покушения срещу полицаите и лидерите на АРС е изцяло погрешен.

Докато Гърни умуваше как да използва дългата пауза в събранието, на паркинга след него излезе Клайн, който изглеждаше дори по-нервен от обикновено.

— Ела — махна демонстративно към джипа си.

Качиха се отпред. Прокурорът, изглежда, търсеше къде да си сложи ръцете, като започна от скута си и накрая ги отпусна на волана.

— Е — каза след зловещо мълчание, — какъв ти е проблемът?

Агресивният му тон подейства странно успокоително на Гърни.

— Бъди по-конкретен.

Клайн разтвори пръсти и ги вкопчи във волана. Взираше се право напред.

— Слушам какво казваш на тези събрания. Какви въпроси задаваш. Как ги задаваш. Недоверието, неуважението… Ако греша, кажи ми!

Ъгълчето на устата му започна да подскача.

— Опитвам се да си спомня неуважителен въпрос. Дай ми пример.

— Не е нещо конкретно. По-скоро общата дребнава негативност. Защо червената лазерна точка е следвала Стийл толкова дълго? Как така са го застреляли в движение, вместо докато стои неподвижен? Когато намерим отпечатъци, искаш да знаеш защо не сме намерили още. Правиш голяма сцена от някакво странно съобщение на телефона на Стийл, после пък от това, че няма още странни съобщения. Съсредоточаваш се върху всякакви дребни подробности, които не подлежат на незабавно обяснение. Тотално пренебрегваш голямата картина.

— Голямата картина?

— Напълно достоверните предположения за покушенията срещу Стийл и Лумис и побоя и удушването на Джордан и Тукър. Очевидните доказателства срещу Кори Пейн за първото. Очевидните доказателства срещу близнаците Горт за второто. Случаи като опаковани с панделка. Но по някаква причина ти не приемаш, че сме спечелили. Не схващам.

— Надценяваш лъскавата опаковка на случаите. Сочех определени притеснителни факти, които може да подкопаят…

Прокурорът се възмути:

— Дреболиите, които посочваш, няма да подкопаят нищо, освен собствената ти репутация. Сериозно говоря, Дейвид! От значение е голямата картина, а ти отказваш да я приемеш.

— Съжалявам, че го виждаш така.

Клайн най-сетне се обърна към детектива:

— Всичко е заради Бекерт, нали?

— Бекерт ли?

— Видях какво изражение се изписва на лицето ти всеки път, когато има да казва нещо. Заради това ли е всичко? Личен конфликт? Просто искаш той да сбърка? Това е единственото обяснение!

Гърни внимателно обмисли следващите си думи.

— Ако това е, което мислиш, Шеридън, не виждам как бих могъл да съм ти от полза занапред.

Клайн отново се взря право напред с ръце на волана.

— За съжаление, трябва да се съглася.

Гърни осъзна, че отпускането, което бе усетил при първоначалната агресивност на Клайн, идва от предвкусването на този момент. Онова, което изпитваше сега, беше чисто и неподправено облекчение. Облекчение от свалянето на странния товар, който така и не доби ясни очертания, но си остана постоянна тревога. Не че имаше намерение да изостави случая или задължението, което смяташе, че има към Ким и Хедър или към убитите. Просто щеше да прекъсне съмнителната си връзка с Клайн.

— Сега ли желаеш да се оттегля? — попита. — Или да остана до събранието в два часа?

— Може би е по-добре да дойдеш на събранието. По-гладко ще се получи. А и разследването ще е почти на косъм от приключване. Просто въпрос на осъществяване на последните арести. Така твоят отвод ще има смисъл. Няма да е внезапно решение. Естествено събитие в края на процеса. По-добре ще е за всички, не мислиш ли?

— Звучи ми съвсем разумно, Шеридън. Ще се видим в два следобед.

И двамата не посегнаха да се ръкуват.

Гърни слезе от черния линкълн и тръгна към скромното си субару.