Джон Вердън
Запали реката (16)

16

Шерифът наруши стреснатата тишина.

— Защо, по дяволите, се смълчахте толкова?

Торес му описа снимката.

— Мамка му — промърмори Клуц.

Шакър огледа присъстващите.

— РИС? Какво, по дяволите, е това. Нечии инициали?

— Може и това да е — съгласи се Бекерт.

Гърни беше почти сигурен, че е нещо друго. Знаеше от личен опит, че инициалите, оставени на мястото на убийство, обикновено имат връзка с организация, за част от която се смята убиецът, или пък са абревиатура на титла, която си е дал.

— Това ми намирисва на Ку-клукс-клан — озъби се шерифът. — Ако това проклето чудо се окаже изцепка на някой бял расист, федералните ще ни налазят… Бая неприятна мисъл. Имаш ли някакви предположения, Дел?

— Сигурен съм, че можем да отложим намесата на ФБР за известно време. В крайна сметка това може да се окаже лично отмъщение, а не расово престъпление — труден аргумент, знам, но може да послужи за целите ни.

— Агитаторите на АРС ще се разпищят за федерална намеса.

— Без съмнение. За да запазим контрола над процеса, ще трябва, на първо място, да договорим правилното послание към обществеността. И, на второ, бързо да напреднем към арест. И двете цели са постижими, стига да се придържаме към процедурите, да управляваме внимателно комуникациите си и да избягваме глупави грешки.

Шакър нещастно промърмори:

— Просто се моля на Бога да не започнем да чуваме по телевизията, че Уайт Ривър си има ку-клукс-клановци, които търчат наоколо и трепят хора из обществените паркове. Членове на камарата, които зависят от туризма, ще…

Притесненото словоизлияние на кмета беше прекъснато от три силни почуквания на вратата на конферентната зала. Преди някой да реагира, тя се отвори, в залата влезе кльощавият съдебен лекар и метна дебелото си куфарче на стола до Клайн.

— Не обичам да закъснявам, господа, но през последните три дни имах повече аутопсии, отколкото през три нормални месеца.

Бекерт го помоли да продължи.

Трешър извади от куфарчето си лист, погледа го известно време и го прибра. Побутна очилата с рогови рамки по-нагоре на носа си и огледа групата около масата. Погледът му се задържа за секунда на Гърни, преди лекарят да се впусне в обобщение на находките си.

— И при двете жертви смъртта е настъпила от асфиксия в резултат на удушаване. Многобройните контузии по лицето, торса, ръцете и краката са типични за методично нанесени телесни повреди с помощта на поне два отделни, подобни на сопи инструмента.

— Нещо като бейзболни бухалки? — попита Торес.

— Едната вероятно е такава. Има и контузии, предизвикани от уред с приблизителния диаметър на полицейска палка.

— Значи — отбеляза Клайн, — имаме поне двама нападатели.

Трешър кимна:

— Разумно заключение.

Торес се смути:

— Казвате, че един от тях е използвал палка?

— Или подобен инструмент. Полицейските палки имат кръгли улеи в единия или и в двата края, за да подобрят захвата на този, който ги държи. В следите от удари в долната част на гърба на жертвите се забелязват шарки, типични за въпросните улеи.

Шерифът се обади:

— В днешно време всеки може да си ги купи по интернет. Така че се надявам да не приемаме непременно, че присъствието на палка намеква за извършител полицай.

Бекерт кимна:

— Мнозина с радост ще се хвърлят към подобно заключение, така че в съобщението за пресата е най-добре да се придържаме към термина „сопа“ вместо „палка“.

Трешър продължи:

— Интересно е, че контузиите показват изключително сходство в броя и местоположението на ударите и по двете тела.

Клайн примигна озадачено:

— Сходство ли?

— По време на кариерата си в спешното и като патолог съм оглеждал стотици жертви на нападения с телесни повреди. Подобни контузии като цяло са от случайно естество — ударите не са планирани по местоположение и сила.

Торес беше също толкова озадачен, колкото и Клайн.

— Какво намекваш?

— Тези удари не са нанесени под напора на разгорещени емоции, което е характерно за нападенията като цяло. Сходното разпределение по двете тела и сходната сила, с която са били нанесени, както и сходният им брой — двайсет и една отделни контузии по Тукър, двайсет и две по Джордан — подсказват методичен подход.

— Да, но с каква цел би могъл да е нанесен побоят?

— На вас ви плащат да го установите, господа. Аз просто наблюдавам и докладвам.

Клайн се поинтересува дали лекарят е забелязал други странности.

— Е, естествено изгарянията на стъпалата. Предполагам, че са направени със специално изработена дамга — например хоби инструмент за пирография. Необичаен сам по себе си елемент, дори без допълнителната особеност.

— Каква особеност?

— Прогорените букви имат идеално остри ръбове.

— Което какво ще рече?

— По време на допира до нагорещеното желязо стъпалата са останали напълно неподвижни.

Торес се обади:

— Видях следи от връзване на краката, което означава, че са били стегнати един за друг. Освен това единият от нападателите може да ги е държал неподвижни. Това би ли било достатъчно?

— Не съвсем. Допирът на нажежено желязо към чувствителния участък на стъпалото би довел до спазъм, който ще породи видимо размазване на ръба на отпечатъка.

— Това какво ще рече? Че жертвите са били в безсъзнание?

— Почти сигурно. Но черепните контузии не изглеждат достатъчни да предизвикат загуба на съзнание.

— Значи са били упоени?

— Да. До нулева физическа възприемчивост. Сериозна тема за размисъл.

Бекерт кимна замислено.

— Когато поумуваш по въпроса — затрудненията, които това предизвиква, възможните мотиви, какво ти хрумва?

— Въпросът преминава отвъд медицинските факти в областта на криминалните хипотези — вашата специалност, не моята. Желая ви късмет! — Докторът си взе куфарчето и се насочи към вратата. — Службата ми ще ви препрати първоначалния доклад от аутопсията по-късно следобед. Стандартните тестове за опиати бяха отрицателни. Алкохолните бяха над законовата граница за шофиране, но недостатъчни за анестезия. Пълните токсикологични изследвания ще бъдат готови след един-два дни.

След заминаването на Трешър, кметът се обади:

— Какво, по дяволите, намекваше той с тази история, че нанесеният побой не бил нормален?

Шерифът отговори пръв:

— Намекваше, че побоят е нанесен с висока степен на предварително планиране и цел.

— Каква цел?

— Стори ми се, че и той не е сигурен, а също и че има подробности, които не иска да сподели.

Бекерт се обърна към останалите:

— Нашият съдебен лекар има навика да нахълтва драматично, да разбърква тенджерата и да си излиза. Ние ще се придържаме към професионалните му заключения, ще ги оценяваме в светлината на останалите доказателства и ще оформяме собствени изводи — той се обърна към Торес: — Нека погледнем какво си открил на местопрестъплението!

Младият следовател натисна няколко клавиша на компютъра и възобнови описанието на снимките по реда на появяването им:

— Това са въжетата, използвани за връзване на жертвите към тръбите на катерушката. Запазихме възлите и разрезите на краищата за евентуално напасване, ако намерим други части от същото въже.

— Защо сте съхранили възлите? — попита Шакър.

— Те би трябвало да са пипани най-много, така че е най-вероятно по тях да са останали остъргани кожни клетки. — Торес премина на следващата снимка. — Намерихме тези следи от гуми, които приближават към катерушката и спират пред нея… и открихме сходни по една от алеите в съседните горски участъци. Криминолозите…

Клайн го прекъсна:

— Установихте ли какво е превозното средство?

— Смятаме, че е било голямо атеве, нещо с размери на „Кавазаки Мюл“. Криминолозите се стараят да проследят шарката на гумите и ширината им до конкретен модел и година на производство. Всъщност извадихме късмет с тези гуми. Недалеч от люлката са паднали бучки смачкана пръст — от онази, която е била заседнала в грайферите на гумите. И не изглежда присъща за тази част от парка.

Гърни се усмихна.

— Много добре, Марк. Вероятна връзка към основното местопрестъпление.

Кметът изглеждаше потресен.

— Какво основно местопрестъпление?

— Мястото, на което Джордан и Тукър са били упоени, съблечени, пребити и жигосани — обясни Гърни. — Тъй като това място ще е сцена на по-голямата част от извършеното насилие, ще е и най-обещаващо за намиране на физически улики… — той се обърна към Торес: — Ако бях на твое място, щях да накарам да анализират буците пръст. Може да има нещо специфично.

Шерифът се прокашля:

— Ако приемем, че не са конски лайна.

Торес примигна.

— Сър?

— По онези пътеки често яздят коне.

Главният следовател продължи:

— Намерихме няколко предмета в близката околност, които може да са свързани със случката. Човешки косми, лотариен билет, две цигарени угарки, батерия от фенерче, както и един особено интересен предмет — използван презерватив. Беше в тревистия район на около трийсет метра от труповете, отчасти закрит от редица храсти. Не изглежда да е престоял там дълго.

— И смятате, че който го е оставил, може да е бил свидетел? — попита Клайн.

— Има такава вероятност, сър. Пратихме го веднага в Олбъни. Може да получим съвпадение в Националната база за ДНК и да се сдобием с идентификация. Вярно, че е съмнително, но…

Бекерт кимна.

— Да имаш нещо друго да ни покажеш?

— Имаме сателитни снимки на областта, които идентифицират възможните подстъпи към мястото и маршрутите за изтегляне. Ако се съди по частично опадалите от дърветата листа, снимките вероятно са направени миналата година.

Всички кадри бяха центрирани върху катерушката. Първата снимка обхващаше непосредствения район на местопрестъплението — бараката за каяци под наем, тръстиката по брега на езерото, част от околните дървета. Торес посочи местоположението на следите от автомобилните гуми.

На следващите две снимки се виждаше по-голямата част от парка и от залесените участъци. На последната — целият парк, ограден от три страни от градски улици, а от четвъртата от просторна дива пустош, в която продължаваха някои от алеите.

На няколко километра навътре в пустошта се виждаше друго езеро. Множество малки полянки красяха брега му. Торес обясни, че езерото заедно със земята около него е собственост на Уайтривърското ловно стопанство, а на полянките са хижите, използвани от клубните членове.

— Предимно полицаи от Уайт Ривър, поне доколкото знам — допълни той. Погледна към Бекерт и Търлок за потвърждение, но и двамата не реагираха.

— Онзи тип с кучето, който е открил телата — обади се Клайн, — той откъде е дошъл?

Торес се изправи, отиде до екрана и проследи маршрута, като същевременно го описваше:

— Влязъл е в парка през входа от източната страна, пресякъл е основната алея, подминал е статуята на полковник Уилард и е тръгнал към езерото. Заради сутрешната мъгла е стигнал на петнайсетина метра от труповете, преди да осъзнае какво точно вижда. Още беше в истерия, когато пристигнахме.

Бекерт посочи екрана:

— Тази голяма поляна, която е пресякъл и която заема североизточната част от парка, това е мястото, където се състоя демонстрацията на АРС и беше застрелян полицай Стийл. Не смятам за съвпадение това, че Джордан и Тукър са екзекутирани в същия парк. Очевидно символично действие. Което подсилва важността на това да запазим контрол върху случая. Жизненоважно е всички нови улики, информация и слухове — всичко от значение за кое да е от трите убийства, да се докладва незабавно на Джуд или пряко на мен.

Очевидно доволен, че мълчанието означава съгласие, Бекерт продължи:

— Предвид тежестта на заниманието с две взривоопасни убийства и нуждата да се постигне бърз напредък и на двата фронта — разделям разследването на две. Детектив Торес, основната ви отговорност ще бъде стрелбата по Стийл. Тъй като главните ни заподозрени са извън играта, фокусът ви следва да се измести върху идентифицирането и намирането на третия участник — същинският стрелец.

Гърни остана изумен от инсинуацията в избраните от Бекерт думи — как това, че третият участник е „същинският“ стрелец, все пак подкрепяше твърдението, че Джордан и Тукър са замесени в покушението, макар и да не са дръпнали спусъка.

Комисарят продължи:

— Поради комплексните измерения на реакциите на обществеността, лично аз ще поема отговорност за разследването на убийствата на детската площадка. Материалите, докладът за случая, скиците на мястото и снимките трябва да ми бъдат предадени веднага щом приключим тук. Включително картите памет от апарата на Пол Азиз. Разбрахме ли се?

Торес изглеждаше озадачен от смяната на отговорността.

— Да, сър.

— Тогава това е всичко за момента. С изключение на едно… — Комисарят погледна към Гърни: — Телефонът. Съпругата на Стийл ще го предаде ли доброволно, или не?

— Ще видим. Оставих й съобщение.

— Имаш срок до утре сутринта. Дотогава или ще го е предала, или ще я посетим със заповед и ще го вземем. Въпроси? Не? Добре. Ще се срещнем тук утре по същото време.

Той сложи длани на масата, оттласна стола и се изправи решително — самото въплъщение на целеустремеността. Зад гърба му през прозореца се виждаше панорамата от каменни сгради и спирали бодлива тел, грейнали под следобедното слънце.