Джон Вердън
Запали реката (40)

40

Разговорът с Мърл Тейбър даде на Гърни много храна за размисъл по време на дългото шофиране към дома на Гелтър в добре поддържания Локенбери.

Обесеният чернокож от миналото на Джуд Търлок обезпокоително напомняше за двамата, удушени на въжетата и намерени вързани за катерушката на детската площадка в Уилард Парк. Гърни не спираше да си повтаря, че човек, който е извършил подобен ужас преди трийсет години, преспокойно може да се нагърби с още две престъпления. Хипотетичната връзка между случаите се подкрепяше и от друг факт — мрежата от пътеки правеше Уилард Парк леснодостъпен от ловната хижа, която Търлок делеше с Бекерт. Ако единият от тях или и двамата заедно бяха заловили Джордан и Тукър или ги бяха подмамили на среща под някакъв претекст, хижата щеше да е идеалното място за прилагане на по-лекия седатив и на пропофола, за побоя и жигосването.

Мислите на детектива прескочиха към покушенията и по-точно към факта, че червеният кросов мотор, напуснал Поултър стрийт, е видян за последно в покрайнините на Уилард Парк, недалеч от същите пътеки, които водеха към хижата на Бекерт и Търлок.

Дали би могъл заместник-комисарят да се окаже вторият човек на Поултър стрийт и всъщност той да е дръпнал спусъка срещу Лумис? Не беше ли най-малкото възможно да е измислил и изпълнил, по все още неясни причини, убийствата и на полицаите, и на лидерите на АРС? На Гърни от самото начало му се струваше, че екзекуцията на Джордан и Тукър е била твърде добре организирана, за да е моментна приумица в отговор на първия повален полицай. Изключваше го планирането, нужно дори само за сдобиването с пропофол.

Мисълта за пропофола напомни на Гърни и нещо друго. Той спря до банкета и използва телефона си за влизане в интернет. Искаше да провери трайността на препарата. Първата фармацевтична база данни, която откри, му даде отговора: две години в неотворено шише, една — във фабрично заредена спринцовка.

Почувства се като глупак, когато осъзна, че е пропуснал нещо очевидно. Беше се съсредоточил върху болница „Мърси“ заради връзката й с убийството с шиш за лед на Рик Лумис и бе пренебрегнал възможната връзка с убийството на Джордан и Тукър. А заради предположението, че човекът с шиша е член на сегашния лекарски състав, не си беше дал труда да разгледа раздела с персонала, заделен за служители, напуснали или уволнени преди хоспитализацията на Лумис. Но предвид вероятността убийството на Джордан и Тукър да е било планирано много по-рано спрямо смъртта им — и предвид голямата трайност на пропофола — списъкът с бившите служители можеше да се окаже не по-малко полезен от този на настоящите…

В стремежа си да поправи пропуска се замисли дали да не отложи срещата с Триш Гелтър. Но желанието да открие какво иска да му съобщи тя и да научи за връзката на съпруга й с Дел Бекерт надделя. Прегледът на списъка щеше да почака. Гърни реши да се обади на Мадлин и да й съобщи за отклонението си до Локенбери и че ще се прибере по-късно от очакваното.

Понечи да звънне, но откри, че докато телефонът му беше изключен по молба на Мърл Тейбър, от нея е пристигнало съобщение.

— Здравей, скъпи. Може да не се видим тази вечер. След работа отивам в „Мърси“ да поседя с Хедър. Очевидно и братът на Рик, и сестра й са били забавени заради лошото време, отменените полети и настъпилия хаос. Ким Стийл също планира да дойде в болницата. Трябва да й окажем подкрепа. Ако стане късно, може би ще пренощувам в хотела за посетители. Ще се обадя, когато имам по-добра представа какво ще правя. Надявам се пътуването до Пенсилвания да е било полезно. Обичам те!

* * *

До края на пътуването до Локенбери Гърни обмисляше нарастващите си подозрения, че убийствата на полицаите и членовете на АРС са пряко свързани, но не по начина, по който всички приемат; че Търлок и Бекерт вероятно играят централна роля и в двата случая, и че болницата, в която е бил убит Лумис, може да е и източник на наркотика, подпомогнал убийството на Джордан и Тукър.

Ако тези връзки излезеха истина, какво означаваха? Що за печалба би се оказала достатъчно голяма да оправдае цялото планиране, усилия, риск и зловещо насилие? Постигането на каква цел е изисквало смъртта точно на тези жертви? Дали съществуваха и други връзки с болница „Мърси“?

Когато джипиесът му оповести, че е пристигнал до зададения адрес — желязната порта в каменната стена, ограждаща имота на Гелтър, детективът не беше напреднал много по тези въпроси.

Докато караше през ливадата с диви цветя и през изумителните морави с нарциси, се съсредоточи върху целта на посещението си и онова, което се надяваше да получи от него. Паркира пред извисяващия се куб на къщата.

При приближаването му към голямата предна врата тя се отвори безшумно, точно като при предишното идване. Както тогава, на прага стоеше Триш. И както тогава се усмихваше, показвайки малкия процеп между предните си зъби, който му напомняше за Лорън Хътън. При предишната им среща обаче беше облечена. Сега носеше само копринен розов халат, при това доста къс. Дългите й стройни крака изглеждаха като платоничен идеал за женски крак, макар че във въздействието, което оказваха, нямаше нищо платонично.

— Дойде по-бързо, отколкото мислех! Току-що излизам от банята. Заповядай. Ще донеса нещо за пиене. Какво би искал?

Триш застана така, че принуждаваше Гърни да мине много близо до нея. Пещероподобната стая беше озарена от следобедното слънце, грейнало през прозореца.

— За мен нищо — отвърна той.

— Не пиеш ли?

— Не често.

Домакинята навлажни ъгълчето на устните си с връхчето на езика.

— Може би не трябва да го казвам, понеже си детектив и прочее, но да речем, че съм в състояние да намеря някой и друг джойнт. Ако се интересуваш.

— Не и в момента.

— Здрав дух в здраво тяло, а?

— Никога не съм гледал на нещата по този начин.

— Може и да не си безнадежден случай — Триш се усмихна. — Ела. Нека седнем край камината… — тя докосна Гърни по рамото и го поведе покрай кубичните мебели в стаята до ръба на кафява кожа, просната пред голяма модернистична камина. От купчината реалистични на вид цепеници се издигаха зелени пламъци. Гледката напомни на детектива казаното от домакинята по време на партито: „Обичам зеления огън. Аз съм като вещица с магически сили. Вещица, която винаги получава онова, което иска“…

От едната страна на камината имаше нещо като диван, направен от ниски кубчета и грамадни възглавници. Триш вдигна едно малко дистанционно и натисна копчетата му. Осветлението в стаята намаля до подобие на здрач. Гърни вдигна очи и видя, че прозрачността на стъкления покрив видимо е отслабнала. Цветът на небето се бе променил от син в тъмнопурпурен.

— Марв ми обясни как работи. Някаква електронна джаджа. Изглежда, я смята за възхитителна. Казах му, че ме приспива. Но обичам да затъмнявам прозореца. Така огънят изглежда по-зелен. Харесва ли ти килимът?

— Това някаква кожа ли е?

— Бобър. Много е мек.

— Никога не съм чувал за килими от бобър.

— Идеята беше на Марв. Толкова типично за него! Имаше няколко бобъра, които завиряваха неговия поток за пъстърва. Нае местен трапер да убие бобрите и да ги одере. След това накара да направят от тях килим. Сега, докато пие коняка си за шестстотин долара, може да се разхожда по него. По-точно по тях — по бобрите, които му създаваха проблеми. Смятам идеята за извратена, но обичам килима. Сигурен ли си, че не искаш питие?

— Не сега.

— Мога ли да ти видя ръката?

Гърни обърна дясната си длан. Триш я хвана в шепа, огледа я й бавно прокара показалец по най-дългата линия.

— Убивал ли си някога човек?

— Да.

— С тази ръка?

— С пистолет.

Тя примигна. Завъртя дланта му и докосна пръстите един по един.

— Винаги ли носиш сватбената си халка?

— Да.

— Аз не.

Гърни не каза нищо.

— Не че бракът ми е лош или нещо такова. Просто ми се струва ужасно съпружеско. Сещаш се, все едно да си нечия съпруга е най-главното. Мисля, че е много… ограничаващо.

Детективът пак не каза нищо.

Триш се усмихна:

— Радвам се, че дойде.

— Каза, че искаш да споделиш нещо? За случая.

— Може би трябва да поседнем… — тя погледна към килима.

Гърни отстъпи по посока на дивана.

Домакинята полека пусна ръката му и сви рамене.

Той я изчака да седне в единия край и след това се настани по-далеч от нея.

— Какво искаше да ми кажеш?

— Наистина трябва да опознаеш Дел по-добре. Той ще стигне далеч. Много нависоко.

— Откъде знаеш?

— Марв умее да залага на победителите.

— Защо ми го казваш?

— Хубаво би било да станеш част от екипа.

Гърни премълча.

— Просто трябва да опознаеш Дел малко по-добре.

— Какво те кара да мислиш, че вече не го познавам достатъчно добре?

— Чувам разни работи.

— От кого?

— Не помня имена. Чух, че не го харесваш. Така ли е?

— Близо е до истината.

— Но вие с Дел толкова си приличате.

— В какво?

— И двамата сте силни… целеустремени… привлекателни…

Гърни се прокашля.

— Какво мислиш за сина му?

— Кори чудовището? Жалко, че не е застрелял себе си вместо ченгетата.

— А ако не той е застрелял ченгетата?

— Какви ги говориш? Разбира се, че го е направил.

— Защо?

— Защо? За да нападне Дел от всички възможни страни? Да му покаже колко много го мрази? Да изпълни малката си фантазия за надмощие? Защо убиват маниаците?

Гърни помълча известно време, преди да попита:

— Това ли искаше да ми кажеш?

Триш се обърна към него на дивана и остави халата да се качи още по-нагоре по краката й.

— Исках да ти кажа, че можеш да застанеш на печелившата страна. Колкото по-далеч стигне Дел, толкова по-нагоре отиваме всички… — тя се усмихна и го погледна в очите. — Може да се окаже забавно пътуване.

Гърни се надигна:

— Аз всъщност не съм по забавленията.

— О, убедена съм, че си. Познавам много по ръцете на хората. Просто ти трябва стимул.

По средата на пътя между Локенбери и Уолнът Кросинг Гърни спря в разсадника „Снукс Грийн Уърлд“. Знаеше, че Мадлин харесва мястото заради необичайния подбор на растения и аграрните съвети, които получава от Тенди Снук. Беше намислил да й вземе нещо специално за градината. Много се надяваше по този начин да измести изумително живите мисли, които хранеше за Триш Гелтър.

Те, разбира се, бяха напълно откъснати от реалността по много причини. Като се започне с простия факт, че никога не би разрушил близостта на връзката си с Мадлин с тайните и лъжите, които би изискала една афера, колкото и да е кратка, и се стигне до самата Триш. Макар да демонстрираше достъпността си доста открито, мотивите й вероятно не бяха толкова прозрачни. Като нищо можеше да се окаже, че всичко в онази странна къща се записва. И записът на по-особени дейности по-късно би могъл да бъде използван за повлияване на нечии действия, дори на курса на цяло разследване. Въпреки многозначителния намек на Триш по телефона, че съпругът й е в Хамптън, беше възможно да е наясно с намеренията й и дори да ги насърчава. Или изобщо да не е далеч.

Семейство Гелтър не бяха добри хора, не и в нормалния общоприет смисъл.

На излизане от колата пред парниците на оранжерията Гърни забеляза Роб Снук да крачи в негова посока, на лицето му грееше налудничаво веселата усмивка на особено досаден църковен фанатик. Беше нисък, охранен, а очите му блестяха плиткоумно.

— Дан Гърни, ако не греша, съпруг на Мадлин! Какво удоволствие е да те видя в този прекрасен ден, даден ни от Бога! С какво да услужа днес? Цветя или зеленчуци?

— Цветя.

— Едногодишни или многогодишни?

— Многогодишни.

— Малки, средни или големи?

— Големи.

Снук замислено присви очи за момент, после победоносно размаха показалец във въздуха.

— Гигантски делфиниуми! Пурпурни и сини! Абсолютно великолепие! Перфектни са!

Малко по-късно делфиниумите бяха настанени на сигурно място на задната седалка на субаруто, а Гърни реши да се обади на Марк Торес, за да чуе последните новини, преди да продължи към дома си.

Младият детектив вдигна веднага. Стори му се развълнуван.

— Дейв? Тъкмо се канех да ти се обадя. Правех онова, което предложи, преглеждах уличните камери от нощта, в която беше убит Стийл.

— Намерил си нещо.

— Така е. Минах една трета от дигиталните файлове и експлорърът на Джуд Търлок се появи два пъти дотук. Съвсем близо до апартамента и времевият фактор съвпада.

— Какво ще рече съвсем близо?

— Видеозаписът с експлоръра идва от охранителна камера, качена над вратата на бижутерски магазин на две пресечки оттам.

Кратък сигнал уведоми Гърни, че има друго входящо обаждане, но той го остави да се прехвърли на гласовата поща.

— Кажи за часа.

— Експлорърът подминава камерата в посока на Бридж стрийт около четиридесет минути преди изстрела. След това се връща в противоположна посока осем минути след него.

— Камерата хванала ли е шофьора?

— Не, ъгълът е неподходящ.

— Ако си спомням правилно, няма видеозапис от предния вход на блока, а само от уличната камера, която показва входа към задната уличка. Нали така?

— Точно така. Но ако часът на пристигането на експлоръра и заминаването му не са свързани със стрелбата, това ще се окаже извънредно голямо съвпадение.

— Съгласен съм.

— Ще прегледам и останалите видеоматериали, с които разполагаме, и ще ти съобщя какво съм намерил.

— Благодаря, Марк. Страхотно се справяш!

— Само още нещо, в случай че не знаеш — Карлтън Флин ще интервюира Мейнард Бигс тази вечер.

Гърни за малко да попита кой е този Мейнард Бигс, но после си спомни как Уитакър Кулидж го спомена като човекът, с когото ще се съревновава Дел Бекерт за поста главен прокурор.

Това можеше да се окаже много интересно интервю.