Джон Вердън
Запали реката (55)

55

При все понякога дразнещия скептицизъм и неприлични приказки на Хардуик Гърни уважаваше ума и прямотата му, които го правеха ценен пробник за теории.

Вместо да се опитва да обясни новите си грижи по телефона, след като се чу с Хардуик, за да се убеди, че си е у дома, детективът реши по-късно следобед да се отбие до къщата му на хълмовете над Дилуид.

Предизвикателната усмивка, която Гърни познаваше толкова добре, вече грееше на лицето на Хардуик, когато отвори вратата. Държеше две бутилки „Гролш“. Връчи на Гърни едната и го поведе към малката кръгла маса в ъгъла на гостната.

— Е, Дейви, какво те мъчи?

Гърни отпи от бирата, остави бутилката на масата и се зае да обобщи съмненията и размишленията си. Когато завърши, Хардуик го погледа втренчено, преди да отбележи:

— Правилно ли чух? Предполагаш, че след като някой е накиснал Пейн за утрепаните полицаи, е набедил и Бекерт за същите изпълнения? За какъв дявол? Резервен план, ако първата схема се издъни? Това му е бил шибаният план Б? Да топне и комисаря за убийството на Джордан и Тукър? Както и за Джаксън и Крийл?

— Осъзнавам, че звучи малко пресилено.

— Малко ли? Изобщо няма никакъв шибан смисъл. Така де, що за дяволски план е това? И кой, да му се не види, би имал полза от него?

— Точно това се питам и аз. Може би някой е мразел и двамата и не му е пукало кой ще падне жертва? Може би се е опитвал да всее раздор помежду им? Може би просто ги е сметнал за удобни изкупителни жертви?

— Може би, може би, може би… — Хардуик продължително и свирепо се втренчи в бирата си. — Виж, схващам факта, че някой е накиснал Пейн. Не може да се спори с дръжката на тоалетното казанче. Но какво те кара да си толкова сигурен, че и Бекерт е жертва на натопяване? Фактът, че има прекалено много улики срещу него? Това е най-абсурдната причина да считаме някой заподозрян за невинен, която някога съм чувал.

— Не опира само до прекалено многото улики. Просто всичко е прекалено удобно. Дори патроните с метална обвивка, които са идеални за балистичната експертиза. И лекотата, с която… — Гърни не довърши тази мисъл.

Хардуик вдигна поглед от бирената бутилка:

— Какъв е проблемът?

— Замислих се колко лесно се сдобихме с уликите. Сметнахме го за късмет. Но ако се окаже, че намеренията на стрелеца са били такива?

— Намеренията ли?

— Помниш ли онзи видеоклип на Стийл, който ме притесняваше? Лазерната точка?

— Какво за нея?

— Отлагането. Две минутната пауза между прицелването на снайпериста в точката върху темето на Стийл и фаталния изстрел. Защо е чакал толкова дълго?

— Кой знае, мамка му!

— Ами ако е чакал Стийл да премине пред онзи бор в края на ливадата?

— С цел?

— Да се увери, че ще можем да извадим куршума.

Хардуик се намръщи — изражението на крайно недоверие беше негова запазена марка.

Гърни продължи:

— Същата логика е приложима и към изстрела по Лумис, само че в случая е бил по-прибързан, понеже той е излязъл от къщата си и се е насочил към колата. Изстрелът е произведен, когато входната врата е била точно зад гърба му. Също лесен за изваждане куршум. Бях там, когато Гарет Фелдър го извади. Същото се отнася и за стрелбата по задната ми веранда. Поредният лесен за изваждане куршум, заседнал удобно в подпората.

Хардуик изкриви лице в обичайната си кисела гримаса.

— Значи имаш три ситуации с общ фактор. Но това не е доказателство за нищо. Всъщност ми звучи като онези лайна, в които задълбават адвокатите, за да омаят съдебните заседатели.

— Знам, че не е убедително. Но изглежда много удобно да извадиш три съвършено непокътнати куршума с ясна балистика, която да ги свързва директно с пушката в хижата на Бекерт… — Гърни замълча, преди да продължи. — Същото важи и за найлоновото пликче с парите. Защо найлоново? Е, за разлика от хартиените на него просто остават съвършени отпечатъци. Всеки с достъп до дома или кабинета на Бекерт е могъл да вземе пликче, използвано за нещо друго, а после да сложи парите в него и да го остави в апартамента на Джаксън.

— Убиецът просто наминава през кухнята на Бекерт, вади пликче от фризера, уверява се, че има хубав отпечатък на него, после се насочва към дома на Джаксън и…

Гърни го прекъсна:

— Не. Мисля си, че цялата тази история в Уайт Ривър е планирана отдавна. Нямаше нищо спонтанно или опортюнистично в нея. Просто така е направено да изглежда. Помисли си само. Бяло ченге е застреляно по време на расова демонстрация. След това двама чернокожи са пребити и удушени. После е застрелян втори бял полицай. Алиансът за расова справедливост е обвинен за убийствата заедно с Кори Пейн. А белите расисти близнаците Горт, заедно с така наречените Рицари на изгряващото слънце, го отнасят за убийството на Джордан и Тукър. Следват нашите открития в ловното стопанство — пушката, въжето и дамгата, които предполагат, че Бекерт и Търлок са извършили и четирите убийства, но са натопили Пейн и Горт. Ами ако всички улики от ловното стопанство са били подхвърлени? Цялата дяволска история показва признаци на щателно конструиране — пласт върху пласт измама, всички предварително оркестрирани. Сваляме един фалшив пласт и откриваме друг фалшив пласт. Никога не съм виждал подобно нещо!

— Дяволско обобщение — промърмори кисело Хардуик. — Просто му липсват няколко подробности. Като например кой, мамка му, е подредил нещата и каква, мамка му, е целта на всичко това?

— Не мога да отговоря на тези въпроси. Но знам, че ако някой се опитва да натопи Бекерт, трябва да има достъп до хижата му. Можем да започнем оттам.

— Ама разбира се. Нека да проверим най-слабо вероятния вариант първи. Това има страшно много смисъл, да знаеш!

— Угоди ми.

— Добре. Да приключваме. Обади се на жена му. Тя вероятно знае с кого е бил близък.

Гърни поклати глава:

— Хейли Бовил Бекерт гледа на всичко случило се в Уайт Ривър като на гигантска конспирация, в която съпругът й е жертвата, а всички ние останалите сме конспиратори. Съмнявам се, че в този момент ще ни обърне внимание. Но Кори може да знае някои имена.

Хардуик въздъхна нетърпеливо.

— Добре. Обади се на дребното копеле.

Гърни извади телефона. Докато търсеше номера на Пейн, чу по стълбите от втория етаж да слизат тихи стъпки. Няколко секунди по-късно в стаята влезе Ести Морено — приятелката на Хардуик, с която той все късаше и се събираше отново.

Беше поразително привлекателна млада дама още по-привлекателна в този момент заради късите изрязани шорти, тясната тениска и лъскавата абаносова коса, мокра от душа. Беше и кораво ченге под прикритие.

— Дейвид! Колко се радвам да те видя!

— Здравей, Ести. И аз се радвам да те видя.

— Не ми обръщайте внимание, работете си. Слязох само да си взема една такава — тя посочи бирата на Гърни, мина през дневната и влезе в кухнята.

Детективът се обади на Пейн.

— Имам спешен въпрос, Кори. Да знаеш дали баща ти изобщо е водил и други в ловното стопанство? Освен теб. И освен Търлок.

Последва кратка пауза.

— Почти сигурен съм, че всеки ловен сезон е качвал там „специалните“ си хора.

— Специални хора ли?

— Онези, които биха могли да са му полезни. Това е единственото, което би превърнало някого в специален за него.

— И тези хора са… кои точно?

— Прокурорът Клайн, шерифът Клуц, кметът Шакър, съдия Пукет…

— И кой друг?

Последва още една кратка пауза.

— Май това са. Също и онзи богаташ. Марвин някой си. Отвратителен милиардер, живее в Локенбери.

— Гелтър?

— Същият.

— А хора от управлението? Там има ли „специални“?

— Очевидно Търлок. Също и капитанът и неколцина от лейтенантите, които правеха практически всичко, което той пожелаеше.

— Като например?

— Да спретват фалшиви случаи срещу членове на АРС. Да лъжат в съда. Такива гадости.

— А ти откъде знаеш всичко това?

— Казаха ми го от АРС. Точно в разни такива работи се ровеха Стийл и Лумис… също и Джордан и Тукър… което очевидно е причината да бъдат убити.

— Трябват ми имената им — на капитана и сподвижниците му.

— Джо Белц, Мич Стакър, Бо Лъкман.

Гърни ги записа.

— Знаеш ли някой друг, който би могъл да има достъп до хижата на баща ти?

— Нямам идея. Предполагам, жена му.

— Един последен въпрос. Баща ти притежаваше ли други недвижими имоти? Лятна вила, друга хижа, нещо от този род?

— Аз поне не знам да е имал. Но това не означава нищо. Баща ми е айсберг. По-голямата част от него се крие под повърхността. Защо питаш?

— Навярно би отишъл на такова място. Някъде, където да се спотаи. А имот под наем? На изплащане? Място, което използва за ловни или риболовни забежки?

— Не мисля, че си пада по риболова.

— Добре, Кори. Благодаря за помощта. Ако се сетиш за още някого, който е имал достъп до хижата му, съобщи ми.

— Разбира се.

Гърни затвори.

Хардуик вдигна бирата си и отпи голяма глътка.

— Малкото копеленце беше ли от полза?

— И да, и не. Като изключим растящия списък неприятни индивиди, всеки от които би могъл да види къде Бекерт държи ключа от хижата, не съм сигурен дали знам повече, отколкото досега. Би трябвало да се свържа с Марк Торес, да проверя дали той не знае нещо за съратниците на Бекерт…

— Проклета загуба на време! — Хардуик подчерта коментара си с твърдо изтракване при оставянето на бутилката на масата. — Фокусирането върху хората с достъп до хижата няма общо с друго, освен с твоята идея за двойното натопяване, която определено е в най-налудничавия край на спектъра хипотези.

— Може и да си прав. Но не вреди да си задам въпроса… — Гърни отпи от своята бира и набра Торес: — Марк, опитвам се да си създам представа за хората, с които е бил близък Бекерт. Споменаха ми имената на трима членове на екипа на управлението — Белц, Стакър и Лъкман. Можеш ли да ми кажеш нещо повече за тях?

Първоначалната реакция на следователя беше притеснено колебание.

— Чакай малко. Само да се уверя… че наоколо не се навърта нечий чифт уши. Добре. Всъщност не мога да ти кажа кой знае колко, освен факта, че прекарваха много време в кабинета на Бекерт — повече от останалите, които му докладват. Може и да си въобразявам, но изглеждат доста нервни, откакто той изчезна.

— Трябва да бъдат разпитани. Знаеш ли дали Клайн е стигнал вече до тях?

— Нямам представа. Той не ни споделя много.

— Колко негови хора работят по изчезването на Бекерт?

— Активно да го търсят ли? Николко, доколкото ми е известно. Приоритетът му е изцяло върху физическите улики. Смяташ ли това за грешка?

— Честно казано, да. Бекерт е свързан с всичко станало. И ролята му в този случай може да не е такава, каквато изглежда. Намирането му би могло да разреши някои въпроси.

— Какво според теб трябва да направим?

— Всичко възможно, за да го намерим. Ще ми се да знам дали притежава друг имот в тази част на щата. Място, където ще отиде, ако не иска да го намерят.

— Можем да накараме общината да потърси името му в списъците за данъците…

— Ако успееш да освободиш някой униформен, прати го да проверява и съседните окръзи. Трябва да търсят също имената Бовил, Търлок и Блейз Джаксън. Тя изглежда е замесена от самото начало.

— Добре, ще накарам някой да се заеме.

— Преди да си кажем довиждане, имам и въпрос за безшумната алармена система в хижата. Каза, че списъкът с номера, на които е програмирана да се обажда, е защитен с някаква парола…

— Точно така и от компютърната лаборатория дойде резултат. Номерата са били три, мобилни. На Бекерт, на Търлок и анонимен предплатен. Третият няма начин да се проследи.

— Не до собственика му, но до най-близката мобилна кула, когато е получил аларменото позвъняване. Това може да се окаже полезно. Всъщност хубаво би било да вземеш локациите на получаване и на другите два. Интересно би било да се знае дали Бекерт още се е намирал в района сутринта по време на убийството на Търлок.

— Няма проблем. Веднага ще се свържа с телефонната компания.

След като Гърни приключи с разговора, Хардуик попита:

— Къде е той според теб?

— Нямам представа, само се надявам все още да е някъде наоколо.

— Клайн пуснал ли го е за издирване?

— Да, но нищо повече… — Гърни замълча. — Мислех си за нещо, което ми каза миналата седмица. За семейните проблеми на Бекерт. Спомена онова военно училище, в което е пратил Кори. Знаеш ли в коя част на Юга се намира? Или как се е казвало?

— Мога да го открия. Познавам онзи тип от щатската полиция, който го препоръча на Бекерт.

— Чудех се дали не е във Вирджиния. Като училище на комисаря. И на семейството на жена му. Това е щат, който той може би познава добре и ще тръгне натам, ако иска да изчезне за известно време…

Хардуик огледа детектива над ръба на бутилката с бира.

— Какво намекваш?

— Просто си мисля на глас.

— Глупости на търкалета. Молиш ме да проуча този вирджински вариант, да започна да проверявам всички места, на които може да се е скрил Бекерт. Което си е гигантски трън в задника…

Гърни сви рамене:

— Просто хрумване, нищо повече. Докато Торес проверява данъците в градчетата наоколо, аз ще проуча наемите. Няма достъпен публичен регистър за имената на наемателите, но „Акме Риълти“ може би разполага с база данни на наематели в района на Уайт Ривър. Ще намина покрай Лаура Конуей утре сутрин…

— Какъв е проблемът да й звъннеш?

— Личните срещи винаги са по-резултатни.