Джон Вердън
Запали реката (47)

47

Точно преди седем Гърни отвори лаптопа си и влезе на сайта на РАМ. Докато страницата се зареждаше, той забеляза някакво движение през прозореца до бюрото — ярковиолетово петно, което шареше в далечния край на горното пасище. Детективът осъзна, че вижда Мадлин в яркия й дъждобран да коси тревата, която отделяше пасището от гората. Погледа я как завива с косачката със седалка по пътеката, която водеше надолу към къщата. След това отвори раздела „Гледай на живо“. Миг по-късно екранът му се изпълни с яркосини букви, които мигаха на черен фон:

ВАЖНИТЕ НОВИНИ НА РАМ

СПЕЦИАЛНО РАННО ИЗДАНИЕ

КАКВО ТРЯБВА ДА УЗНАЕТЕ НАЧАСА

Думите се взривиха на парчета, които се прередиха, за да образуват нов надпис:

ПОРАЗИТЕЛЕН ОБРАТ

ПРЕВРЪЩА ЛОВЕЦА

В ДИВЕЧ

И тези думи се разпаднаха, за да бъдат незабавно пренаредени в друго заглавие:

ГОЛЯМОТО ЧЕНГЕ

СЕГА Е ОСНОВЕН ЗАПОДОЗРЯН

В СЕНЗАЦИОННИТЕ УБИЙСТВА В УАЙТ РИВЪР

По време на финалните барабанни удари камерата се прехвърли върху екип от мъж и жена, които до последния момент театрално си водеха бележки на бюрото в новинарското студио. Жената първа остави химикалката си и погледна право в камерата.

— Добър вечер, аз съм Стейси Килбрик.

Гърни забеляза, че стандартното й изражение на сериозна професионална загриженост е заменено от мрачна настоятелност. За момент се разсея от звъна на телефона си. Видя, че е Трешър, и го остави да мине на гласова поща.

Мъжът на екрана също остави химикалката. Спретнат и официален, приличаше досущ на угрижен стюард в самолет.

— Добър вечер. Аз съм Рори Кронк. Тази вечер сме ви приготвили голяма история — ексклузивно издание на „Важните новини“ за главозамайващия обрат в Уайт Ривър, Ню Йорк! Сподели фактите със зрителите ни, Стейси.

— Както казваш и ти, Рори, тези факти са направо невероятни. Ловецът се превърна в дивеч! Смущаващи нови доказателства свързват Дел Бекерт, бивш шеф на полицията в Уайт Ривър и известен в цялата страна защитник на реда и закона, с четирите шокиращи убийства, които разследваше управлението му. Освен това изглежда, че в момента, в който над главата му виси тежкият облак на подобно подозрение, никой не знае къде точно е Бекерт… — тя се обърна към Кронк: — През годините сме отразявали какви ли не невероятни истории, Рори, но никога не съм виждала подобно нещо. А ти?

— Аз също, Стейси. Изчезналият комисар е само част от историята. Заместникът му, както току-що научихме, е мъртъв. Става дума за зловещо убийство, от тези, които обикновено са запазени за филмите на ужасите…

Килбрик направи театрална гримаса на отвращение.

— Освен кървавите подробности аз наистина съм шокирана от начина, по който целият случай беше обърнат с главата надолу. Не си ли съгласен?

— Напълно.

— Стана ясно, че голяма част от постигнатото е резултат от усилията на окръжния прокурор и един извънредно специален детектив от неговата служба, който много разбира от убийства.

— Самата истина. Всъщност точно преди да започне предаването, проведох интригуващ разговор с окръжния прокурор Клайн.

— Страхотно, Рори. Нека пуснем записа веднага!

Гърни чу страничната врата откъм антрето да се отваря и затваря, малко по-късно Мадлин влезе в кабинета. Надзърна към екрана на лаптопа.

— Какво гледаш?

— Интервю на живо с Клайн.

Тя си придърпа стол и седна.

Сцената на екрана се беше сменила с аскетично обзаведена зала за интервюта. Прокурорът и Кронк седяха на столове един срещу друг, с лавица с книги на заден фон. Клайн изглеждаше прясно подстриган.

Репортерът се беше навел напред и тъкмо казваше:

— … дума на езика на всички е: „Шокиращо!“. Главният разследващ става главен заподозрян. И синът му, който беше ваш основен заподозрян, в крайна сметка е обявен за невинен. Направо да ти се завие свят! Нека задам очевидния въпрос. Ако днешната ви представа за случая е правилна, как е възможно да сте били в такава грешка вчера?

Клайн реагира с измъчена усмивка:

— Въпросът ти изглежда прост, Рори, но реалността далеч не е така елементарна. Не бива да забравяш, че първата хипотеза — тази, че Кори Пейн е виновен за снайперските изстрели, а братята Горт — за убийствата на детската площадка, беше умела измама, подготвена от сегашния ни заподозрян. От самото начало ръководството на полицейското управление полагаше координирани усилия да подведе службата ми. Не става въпрос за погрешно тълкуване на случая. Това, с което си имаме работа, е злонамерено и страховито предателство на общественото доверие от страна на човек, който се е заклел да третира това доверие като свещено.

— В устата ви звучи като истински грях.

— Гледам на него като на форма на морално разложение.

— Колко дълбоко в управлението би могло да стига това разложение?

— В момента активно проучваме този въпрос.

— Ресурсите ви вероятно са крайно недостатъчни. При толкова много въпроси без отговор, свързани с тези ужасни убийства, и предвид неяснотите около това кои полицаи са достойни за доверие, да не споменаваме вихрещите се расови вълнения в части от Уайт Ривър, откъде идва нужното ви подкрепление?

Клайн притеснено се размърда в стола си.

— Всъщност държим положението под контрол.

— Имате ли планове да включите щатската полиция? Или ФБР, предвид възможната версия за убийство на основата на расова омраза?

— Засега не.

— Значи твърдите, че разполагате с всички необходими ресурси?

— Не просто го твърдя, Рори, знам го със сигурност.

— Струвате ми се изненадващо уверен предвид онова, пред което сте изправен. Четири сензационни убийства, вече пет, ако броим и това на заместник-комисаря. Не би ли било разумно да се възползвате от специалистите, които щатската полиция може да предложи? При цялото ми уважение, вашият окръг е провинциален и тук типичните престъпления са от рода на шофиране в нетрезво състояние, дребни проблеми с наркотици и нарушаване на обществения ред. А сега сте изправени пред нещо безкрайно по-сложно. Това не ви ли притеснява?

Клайн си пое дълбоко дъх.

— Обикновено не разкриваме подробности за персонала си, Рори, но в името на спокойствието на гражданите искам да сложа точка на този въпрос за компетентността. Факт е, че в момента нивото ни на следователски умения е ненадминато. Ключов член на настоящия ми екип е Дейв Гърни, високо ценен детектив, комуто принадлежи рекордът за най-голям брой разкрити убийства в историята на полицейското управление на Ню Йорк. Говоря за над сто убийства, разкрити лично от този човек, включително знаменити случаи със серийни убийци. Именно благодарение на неуморния му труд и гениални прозрения стигнахме до настоящите хипотези за ситуацията в Уайт Ривър. Ти попита защо не съм довел следователи от щатската полиция. Всъщност Дейв Гърни е водил семинари по разследване на убийства в академията на щатската полиция. Така че, от гледна точка на експертизата, никому не отстъпваме по ниво. Разполагаме с най-доброто, което съществува!

— Изумителна новина. Впечатлен съм.

Клайн се въздържа от отговор.

— Знам, че времето ви е ценно, сър, както и че искате да завършите с послание, предназначено за нашите зрители.

— Да, така е… — прокурорът се взря със сериозно изражение в камерата. — Главният ни приоритет точно сега е да намерим Дел Бекерт.

В долната част на екрана се появи телефонен номер.

Клайн продължи:

— Ако знаете нещо за местонахождението му или то е известно на ваш познат, моля да се обадите на този номер. Възможно е Бекерт да кара черен „Додж Дюранго“ с нюйоркски номер CBIIWRPD.

На екрана се изписа номерът на колата, появи се снимка на Бекерт в полицейската му униформа, както и телефонен номер.

Клайн завърши:

— Ако разполагате с някаква информация, която може да ни помогне да намерим този човек, моля, обадете се веднага на посочения номер. Няма нужда да се представяте, ако не желаете да го правите. Просто искаме да получим сведенията, които имате на разположение. Благодаря ви!

За кратко на екрана остана само телефонният номер, който след това бе заменен от Стейси Килбрик и Рори Кронк на живо от новинарското студио.

— Еха! — възкликна Килбрик. — Окръжният прокурор очевидно има в малкия си екип истински талант от големия град.

— Така изглежда — съгласи се Кронк.

— Хм, какво знаем за Дейв Гърни?

— Знаем, че преди няколко години списание „Ню Йоркър“ пусна статия за него на първа страница. Заглавието на материала беше „Суперченге“ — което, предполагам, казва всичко.

— Значи изненадите в тази история нямат край. Страхотно се справи, Рори!

Новинарят самодоволно се усмихна.

— Аз съм Стейси Килбрик от „Важните новини“. Продължаваме с най-новото за трансджендър войниците, които служат във Военноморските сили на САЩ, след няколко важни съобщения.

Гърни затвори прозореца „Гледай на живо“ и уебсайта на РАМ.

Мадлин го наблюдаваше.

— Притеснява ли те, че Клайн обяви включването ти публично?

Той вдигна ръце с дланите навън в знак, че се предава.

— Предпочитам да не го беше правил. Но не мисля, че това го радва повече, отколкото мен.

— Какво имаш предвид?

— Клайн не обича да дели славата. Направил го е, понеже е приклещен в ъгъла. Кронк търсеше слабост в ресурсите му и намекваше, че трябва да вкара на терена външни служби, което прокурорът твърдо не иска да прави. Страхува се, че ще изглежда, все едно се предава, а той иска да завърши тази история с лична победа. Хвали се с миналото ми като начин да смаже предположението на Кронк, че службата му не може да се справи с предизвикателството.

— Обзалагам се, че тази Килбрик ще се опита да те вкара в предаването си.

— Ще завали сняг в ада, преди да се съглася — Гърни погледна към часовника в ъгъла на екрана. — Шест и двайсет е. Имаш ли идеи за вечерята?

Мадлин се намръщи:

— Тази вечер имам среща с градската група за политическа активност. Нали си спомняш, че ти казах?

— Забравил съм, че е днес.

— Може да закъснея. Дискусиите ни край нямат. В хладилника има много неща. И паста в жълтия шкаф.

Час по-късно, докато Гърни дояждаше порция спагети с наситнени домати, тиквички и пармезан, които сам си беше приготвил, му се обади Кори Пейн. В гласа на младежа се долавяше възбуда, каквато детективът не беше чувал досега.

— Дейв! Гледаш ли новините по интернет?

— За какво?

— За случая! Започна със съобщението на РАМ, че сте се съсредоточили върху баща ми, който е изчезнал. Окръжният прокурор даде интервю и всички други новинарски сайтове подемат кампанията. Започват да изскачат шантави заглавия — „Синът невинен, таткото виновен“, и прочее. Всичко е с краката нагоре. Вече не съм мишена. Сигурно знаеш всичко това, нали?

— Знам, че са направени някои важни открития.

— Доста мек начин да го кажеш. Според мен ти дължа живота си!

— Още не е свършило.

— Но ми звучи, сякаш най-сетне тръгва в правилната посока. Боже мили, какво облекчение! — Кори замълча за момент. — Това заради нещата, които си намерил в хижата, ли е?

— Не мога да говоря за това. Разкритията за уликите трябва да идват от прокуратурата. Което ми напомня — защо не ми каза за втория ключ?

— Какво?

— Каза ми за ключа от хижата, но не и за другия от бараката.

— Нищо не разбрах.

— Бараката зад хижата.

— Не знам нищо за никаква барака. Ходил съм само в хижата — възрази Пейн озадачено.

— Баща ти свали ли те в мазето на хижата?

— Не. Не знаех, че изобщо има мазе.

— А къде беше разположил оборудването за презареждането?

— На масата за хранене в средата на стаята.

— Как беше облечен?

— Май във фланелена риза. Не съм сигурен за панталоните. Може би платнени? Той никога не носи джинси. А, имаше и някакви еднократни ръкавици, каквито носят докторите. Според мен, за да не се цапа с барута.

— Откакто дойде да живееш в Уайт Ривър, колко често си общувал с Джуд Търлок?

— Виждал съм го с баща ми. Не беше от хората, които човек иска да опознае. Побиват те тръпки дори само като го погледнеш в очите. В една от новинарските истории се разправя, че го намерили убит в ловното стопанство. Ти ли го откри?

— Бях там.

— Как е загинал?

— Съжалявам, но този отговор също е в ръцете на прокуратурата.

— Разбирам… — Кори замълча. — Е, така или иначе просто се обаждам да ти благодаря. Благодаря ти, че ми върна живота!

Сега беше ред на Гърни да смени темата.

— Имам още един въпрос. Когато си бил дете, преди да те пратят в интерната, баща ти опитваше ли се да те заинтригува с пушки, лов или подобни неща?

Последва продължително мълчание. Когато Кори най-сетне отговори, възбудата се бе оттекла от гласа му.

— Баща ми никога и с нищо не се е опитвал да ме заинтригува. Единствената загриженост, която проявяваше, беше да не направя нещо, с което да го посрамя.

Гърни усети неприятна тръпка на припознаване. Бе имало време, когато изпитваше подобно негодувание към своя баща.