Джон Вердън
Запали реката (4)

4

Гърни прекара следващия час в разглеждане на разнообразни интернет сайтове, в опит да добие по-пълна представа за кризата в Уайт Ривър от онова, което Клайн му бе описал. Имаше чувството, че го манипулират с внимателно режисирана версия на събитията.

Пребори се с импулса да прескочи на най-пресните новини за фаталния изстрел и реши първо да потърси отразяването на оригиналния инцидент — да освежи спомените си за смъртта, причинена миналия май, чиято годишнина Алиансът за расова справедливост честваше сега.

Намери ранна новинарска статия в онлайн архива на „Куад Каунти Стар“. Заглавието на първа страница бе станало притеснително често срещано впоследствие: „Рутинна проверка на книжката завършва със смърт“. Следваше кратко описание на случката:

Около 11:30 вечерта във вторник Кийрън Годард, полицай от Уайт Ривър, спира кола с двама пътници близо до кръстовището на Втора улица и Слайуок Авеню в квартал „Гринтън“ заради липса на мигач при смяна на лентите. Според говорителя на полицията шофьорът — Лакстън Джоунс, оспорил наблюдението на полицая и отхвърлил няколко молби да покаже шофьорската си книжка и документите на колата. Полицай Годард му наредил да изключи двигателя и да излезе от превозното средство. Джоунс отвърнал с поредица обиди, дал на заден и започнал да се изтегля с криволичене. Полицай Годард му наредил да спре. Джоунс подкарал напред и дал газ срещу полицая, който извадил служебния си пистолет и стрелял през предното стъкло на приближаващия автомобил. След това се обадил за линейка, както и на съответните служби и за подкрепление. Джоунс бил обявен за мъртъв при пристигането му в болница „Мърси“. Вторият пътник в колата — двайсет и шест годишна жена, идентифицирана като Блейз Лавли Джаксън, била задържана във връзка с висяща заповед за арест на нейно име и откриването на наркотично вещество в колата.

Следващата по-съществена статия в „Стар“ се появяваше два дни по-късно, на пета страница. Цитираше изявление, написано от Марсел Джордан, активист и общественик, в което той твърдеше, че полицейската версия на престрелката била „фабрикация, предназначена да оправдае екзекуцията на човек, изложил на показ мръсните ризи на полицейското управление — човек, решен да разкрие и да направи обществено достояние безпричинните арести, предварително уговорените дела и бруталността, вихрещи се из полицейските сили на Уайт Ривър. Твърдението на полицая, че Лакстън се е опитвал да го прегази, е съшита с бели конци лъжа. Той не е представлявал никаква опасност за униформения служител. Лакстън Джоунс беше хладнокръвно убит“.

За трети път „Стар“ споменаваше събитието седмица по-късно. Описваше напрегната сцена на погребението на Лакстън Джоунс, гневен сблъсък между опечалените и полицията. Погребението било последвано от пресконференция, на която активистът Марсел Джордан заедно с Блейз Лавли Джаксън, пусната под гаранция, и Девалон Джоунс, брат на починалия — обявява образуването на Алианс за расова справедливост — организация, чиято мисия е „защитата на братята и сестрите ни от рутинно насилие, нападения и убийства, изпълнявани от расистките служби за защита на закона“.

Статията завършваше с отговор на шефа на полицейското управление в Уайт Ривър, Дел Бекерт: „Негативното заявление, направено от групата, нарекла се Алианс за расова справедливост, е неуместно, невярно и не е от полза за никого. То принизява делото на нашите добри жени и мъже, посветили се на опазването и добруването на своите съграждани. Циничното противопоставяне задълбочава взаимното неразбиране, което съсипва общността ни“.

За следващите единайсет месеца Гърни не намери почти нищо в другите вестници от щата и на практика пълна нула в националната преса — нито за прострелването на Лакстън Джоунс, нито за дейността на Алианса за расова справедливост — чак до съобщението на алианса за демонстрации по повод първата годишнина от престрелката и „повишаване осведомеността за расистките полицейски действия“.

Според последвалите отгласи в медиите първоначалната мирна демонстрация била последвана от спорадични изблици на насилие в уайтривърския квартал „Гринтън“. Вълненията продължаваха от седмица и с всеки изминал ден ставаха все по-нажежени и разрушителни и пораждаха все по-драматично медийно покритие.

Фактът, че Гърни не беше добре запознат с темата, бе резултат от общото им решение с Мадлин след преместването в Уолнът Кросинг да се отърват от телевизора и да избягват новинарските интернет сайтове. Смятаха, че „новините“ често са известия за подправени, изопачени и измислени полуистини и събития, на които не биха могли да повлияят. Което означаваше, че има доста да наваксва.

Сегашното медийно отразяване на онова, което една от медиите наричаше „Уайт Ривър — реката в пламъци“^[1], далеч не беше толкова оскъдно. Гърни реши да премине през местните и национални статии по реда, в който са били публикувани. Надигащата се истерия личеше в тона на заглавията, който се променяше с напредването на седмицата и бе все по-ясен знак, че положението излиза от контрол:

ГРАДЪТ РАЗНИЩВА ЕДНОГОДИШНО ПРОТИВОРЕЧИЕ

ПРОТЕСТИТЕ НА АРС ОТВАРЯТ СТАРИ РАНИ

КМЕТЪТ НА УАЙТ РИВЪР ПРИЗОВАВА ЗА СПОКОЙСТВИЕ

ПРЕД ЛИЦЕТО НА ПРОВОКАЦИИТЕ

ОСНОВАТЕЛЯТ НА АРС МАРСЕЛ ДЖОРДАН НАРИЧА ПОЛИЦАИТЕ УБИЙЦИ

ДЕСЕТКИ ПОСТРАДАЛИ ПРИ ГРОЗЕН ОБРАТ НА ДЕМОНСТРАЦИИТЕ

ДЖОРДАН КЪМ БЕКЕРТ: „РЪЦЕТЕ ТИ СА В КРЪВ“

УАЙТ РИВЪР НА РЪБА НА ХАОСА

ЗАМЕРВАНЕ С КАМЪНИ, ПАЛЕЖИ, ГРАБЕЖИ

ПРЕБИТИ И АРЕСТУВАНИ ПРИ СБЛЪСЪК НА ДЕМОНСТРАНТИ С ПОЛИЦИЯТА

СНАЙПЕРИСТ УБИВА МЕСТЕН ПОЛИЦАЙ — ПОЛИЦИЯТА ОБЯВЯВА ВОЙНА НА АРС

Прочетените от Гърни материали добавиха много малко към информацията в нажежените заглавия. Бързият преглед на коментарите след всяка статия подкрепи убеждението му, че тези възможности за „диалог с читателите“ са предимно покани за проява на идиотизъм.

Но основното, което изпитваше, бе нарастващо притеснение от стремежа на Клайн да го въвлече в назряващата буря.